Р Е Ш Е Н И Е
№1007
гр. Перник, 26.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 01667
по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Л.Д.В. срещу Териториално поделение на Националния осигурителен институт – град Перник, с която се иска установи наличието на трудов стаж на ищеца за периода от 01.01.1982 г. до 31.12.1982 г. в Автостопанство „Товарни превози“ гр. Перник, на длъжността „Ш.“ при пълно работно време и с повременно определено трудово възнаграждение.
В исковата молба се посочва, че Л.Д.В. за процесния период се е намиарл в трудови правоотношения с Автостопанство „Товарни превози“ гр. Перник, като е заемал длъжността „Ш.“ при пълно работно време и с повременно определено трудово възнаграждение. Пояснява, че в притежаваните от него книжа и ведомости за обсъждания период липсва информация за полаган труд по трудовия догвоор. Твърди, че правмоприемниците на Автостопанство „Товарни превози“ гр. Перник са с прекратена дейност.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който изразява становище, че исковата претенция следва да бъде доказана.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото са разпитани свидетелите С.Г.С.
и В.И.Б.. Същите са работили в Автостопанство „Товарни превози“ – гр. Перник през исковия период,
което се установява от техните трудови книжки, приложени по делото. От техните
показания се установява, че Л.Д.В. през 1981 година е постъпил на работа в Автостопанство
„Товарни превози“ – гр. Перник, на
длъжността „Ш.“, при осемчасов работен ден. Поясняват, че основното трудовото възнаграждение
било определено за съответния щата, като се получавало допълнително при
надвишаване на определен брой извършени курсове с товарния автомобил. Двамата
свидетели дават информация, че ищецът е работил около 2- 3 години на тази
длъжност, като са категорични, че през 1982 година Л.Д.В. не е прекъсвал работа.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и логически свързани. Свидетелите непосредствено са възприемали фактите, за които дават информация, като техните показания са подробни (посочват марката на автомобила, управляван от ищеца; мястото на работа; започване на работа след отбиване на военна служба и други).
Представено е удостоверение № 5506-13-69-1/27.02.2019 г. на директора на Териториално поделение на НОИ – Перник, в което се удостоверява, че разплащателните ведомости и трудово правните документи на „Мошино автотранспорт“ АД (Автостопанство „Товарни превози“ гр. Перник) са приети от ТП на НОИ гр. Перник, но в същите липсвали данни за Л.Д.В. за периода от месец януари 1982 г. до месец декември 1982 г. Удостоверява се, че документите са приети на основание чл. 5, ал. 10 КСО, тъй като се касаело за осигурител с прекратена дейност.
Представени са доказателства, че „Мошино – Автотранспорт“ АД е правоприемник на Автостопанство „Товарни превози“ гр. Перник.
От приложения препис на трудовата книжка на Л.Д.В. се установява, че същият е заемал длъжността „Ш.“ в Автостопанство „Товарни превози“ – гр. Перник, като е постъпил на работа на 15.04.1981 г. в трудовата книжак е отразено, че е работил до 23.04.2018 г., като след това е преназначен на длъжност „Ш. на автобус“.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
По реда на ЗУТОССР се установяват юридически факти, свързани с възникване, изменение или прекратяване на материални трудови и осигурителни правоотношения. В своята тълкувателна практика върховната съдебна инстанция е приела, че под „установяване на трудов и/или осигурителен стаж“ се разбира определяне на неговото наличие и продължителност в правната действителност, по правилата за неговото изчисляване и надлежно удостоверяване. В случай, че е налице отказ да бъде зачетен конкретен времеви период като трудов и/или осигурителен стаж и същият да бъде удостоверен по съответния ред като такъв, е налице правен спор. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗУТОССР, искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт или само срещу териториалното осигурително поделение, когато работодателят е прекратил своята дейност. Предпоставка за допустимост на предявен установителен иск по ЗУТОССР е наличие на издадено от работодателя или негов правоприемник удостоверение, че книжата, ведомостите за заплати и други документи са изгубени или унищожени.
От свидетелските показания се установи, че за периода от 01.01.1982 г. до 31.12.1982г. Л.Д.В. е работил на длъжността „Ш.“ в Автостопанство „Товарни превози“ – гр. Перник. Установи се още, че ищецът е заемал длъжността при пълно работно време и с повременно определено трудово възнаграждение.
Безспорно се доказа, че правоприемникът на Автостопанство „Товарни превози“ – гр. Перник е с прекратена дейност, като документите са предадени на ТП – НОИ гр. Перник и лисва информация за ищеца за исковия период, за което е издадено удостоверение по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР.
В този смисъл времето от 01.01.1982 г. до 31.12.1982 г. следва да бъде зачетено за трудов стаж и искът като основателен и доказан следва да бъде уважен.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК и дадените разяснения в тълкувателно решение № 2 от 06.06.2016 г. по тълкувателно дел № 2/2015 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, на ищеца следва да се присъдят направените разноски. Ищцовата страна е направила разноски в размер на 300 лева за заплащане на адвокатски хонорар, което се установява от представения договор за правна помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Териториално
поделение град Перник към Национален осигурителен институт, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ул. „Отец Паисий“ № 50, представлявано от
директора Иво Пушев, че Л.Д.В., ЕГН **********,***, е работил по трудово
правоотношение на длъжността „Ш.“ при Автостопанство „Товарни превози“ гр.
Перник (правоприемник „Мошино автотранспорт“ АД), на пълен осемчасов работен
ден, с повременно определено трудово възнаграждение, за периода от 01.01.1982
г. до 31.12.1982 г., което време се зачита за трудов стаж.
ОСЪЖДА Териториално поделение град Перник към
Национален осигурителен институт ДА ЗАПЛАТИ на
Л.Д.В., ЕГН **********,*** сумата в размер на 300 лева - направени разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.