№ 298
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Мила П. Лазарова
при участието на секретаря Красимира Й. Динева
в присъствието на прокурора Л. Вл. Д.
като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20251100600569 по описа за 2025 година
Производство е по реда на гл. XXI НПК вр. чл.436 ал.2 НПК.
Образувано е по повод депозирана частна жалба от адв.М.Х., защитник на
осъдения С.З., против протоколно определение по ЧНД № 10705/24г., с което
определение е оставена без уважение молбата на осъдения за допускане на съдебна
реабилитация по отношение на постановени осъждания.
В подадената частна жалба се излагат аргументи за наличие на законовите
предпоставки по чл.87 НК за допускане на търсената съдебна реабилитация.При така
мотивираната теза на защитата за незаконосъобразност на съдебния акт се отправя
искане за неговата отмяна и постановяване на ново определение, с което осъденият да
бъде реабилитиран.
Пред въззивния съд оплакванията, релевирани в частната жалба се поддържат от
адв.Х.. Сочи се, че некоректно и незаконосъобразно първостепенният съд е отчел
висящото към настоящия момент наказателно производство, в хода на което осъденият
З. е привлечен в процесуалното качество на обвиняем и само и единствено при тези
данни е отказано реабилитирането му.
Участващият по делото прокурор съвсем лаконично изразява становище за
законосъобразност на обжалваното определение и отправя искане за неговото
потвърждаване.
Осъденият З. не се явява и не изразява становище по същество на процесния
спор.
Съдът, като прецени оплакванията и съображенията, изложени в частната
1
жалба, становището на страните пред въззивния съд и след цялостна служебна
проверка на атакувания съдебен акт намира за установено следното :
Депозираната частна жалба е подадена в срока по чл.436 ал.2 НПК. Спазени са
и изискванията на процесуалния закон както за нейната форма и съдържание, така и за
движението й съгл.чл.321 НПК.
Атакуваното определение е от категорията актове, подлежащи на проверка по
реда на глава XXІ НПК
При разглеждане на жалбата въззивната инстанция констатира, че СРС е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, разглеждайки по
същество молбата на молителя, без да е притежавал изискуемата по чл.433 ал.2 НПК
компетентност.В случая съдът е следвало да прекрати образуваното производство и да
изпрати делото на СГС по компетентност.
Както вече се подчерта по-горе, производството пред първостепнния съд е
образувано във вр. с подадена от осъдения молба за допускане на съдебна
реабилитация по постановеното му последно осъждане, а именно това по НОХД №
3297/17г. по описа на СНС (закрит). Съдът е изискал и приобщил към
доказателствената съвкупност всички необходими доказателства, свързани със
съдебното минало на молителя.На тази доказателствена база се установява от
фактическа страна следното:
Настоящият жалбоподател С.З. е осъждан многократно, като първоначалните
му осъждания (тези по НОХД с №№ 5886/05г. и 693/09г., и двете по описа на СРС) не
са описани в проверяваното определение и не са обхванати от преценката на съда, но
именно поради обстоятелството, че те предхождат последващите осъждания,
съобразени от основния съд, то и въззивният съд приема за излишно отбелязването
им.Следващите осъждания по отношение на З. са както следва:
По НОХД № 2564/16г.по описа на СНС (закрит) и по реда на гл.29 НПК е
одобрено споразумение, съгласно което лицето е признато за виновно в извършени две
престъпления и след като му е наложено наказание за всяко едно от тези престъпления
и на осн. чл.23 ал.1 НК е определено за изтърпяване едно общо наказание, в размер на
най-тежкото такова, а именно ЛСВ за срок от 11 месеца при ПОР на изтърпяване.По
силата на чл.382 ал.9 НПК съдебното определение за одобряване на сключеното
споразумение е окончателно и като такова, влиза в законна сила на датата на
постановяването му, а именно на 24.01.2017г.
Хронологически следващото осъждане на лицето е това по НОХД №
14482/2011г. на СРС. По делото е постановена Присъда, съгласно която З. е признат за
виновен в извършено престъпление по чл.346 ал.3 НК и му е наложено наказание ЛСВ
за срок от 11 месеца при ПСР на изтърпяване.С Присъдата и на осн. чл.68 ал.1 НК
съдът е привел в изпълнение и наказанието ЛСВ за срок от 1 година, наложено на
лицето по НОХД № 5886/05г. Постановената по делото присъда е влязла в законна
сила на 12.04.17г.
По НОХД № 3297/17г. по описа на СНС (закрит) също е постановен
осъдителен съдебен акт.С нарочно определение по реда на гл.29 НПК е одобрено
сключено между страните споразумение, с което осъденият е признат за виновен в
извършени 3 престъпления и след като за всяко едно от тях е наложено отделно
наказание, на осн. чл.23 ал.1 НК е определено за изтърпяване едно общо наказание, а
именно ЛСВ за срок от 1 година.Съдебното определение е постановено в с.з. на
17.11.17г. и като окончателно такова е влязло в законна сила на тази дата.
2
В последствие и по отношение на осъдения З. са разглеждани производства по
процесуалния ред на чл.306 ал.1 т.1 НПК, които обаче производства касаят вече
постановени осъждания, респ. тези две отделни производства не влияят върху
преценката относно родовата подсъдност на производството по чл.433 и сл. НПК.
За подсъдността (местна и родова) съдът следи служебно.Разпоредбата на
чл.433 НПК определя правилата за подсъдността при разглеждане на производство за
съдебна реабилитация.Съгласно нормата на чл.433 ал.2 НПК, при наличие на няколко
отделни осъждания, постановени от различни съдилища, компетентен е съдът,
наложил най-тежкото наказание, а в хипотезата на наложени еднакви по тежест
наказания, компетентен е съдът, постановил последната присъда.В конкретния случай
както най-тежкото наказание, така и последното осъждане са постановени от СНС
(закрит) – това е наказанието ЛСВ за срок от 1 година по НОХД № 3297/17г., по което
дело крайният съдебен акт е влязъл в законна сила на 17.11.17г. По силата на пар.43 от
ПЗР на ЗИДЗСВ, специализираните институции са закрити от 27.07.2022г., поради
което приложими се явяват общите правила, в случая правилото на чл.433 ал.2 НПК,
повеляващо разглеждане на производството от съда, постановил последната
присъда.Т.е. молбата на осъдения С.Здравко е следвало да бъде разгледана, като първа
инстанция от СГС, а не от Районен съд.
При горните доводи и по мнение на въззивния съд, СРС е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, разглеждайки по същество дело,
което не му е подсъдно.Поради това, определението на първостепенния съд следва да
бъде отменено на процесуално основание и делото да се върне на нов състав от същия
съд за произнасяне при спазване правилото по чл.433 ал.2 НПК. Нарушението
безспорно е съществено и е отстранимо.Правомощията обаче на настоящия съд, като
въззивен такъв, не му позволяват директното изпращане на делото на СГС за
образуване на първоинстанционно производство по реда на гл.34, р-л 2 НПК.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.335 ал.2 вр. чл.334 т.1 НПК,
СГС, 12-ти въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение от 19.12.2024г., постановено по н.ч.д.№ 10705/2024г. по
описа на СРС, 9-ти състав.
ВРЪЩА делото на друг състав на СРС за произнасяне, съобразно горните
указания.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3