Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 01.03.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 11 103
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание §22 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за
застраховането във връзка с чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./.
Ищецът – Е.К.Г. твърди, че на 03.10.2015г.
около 09:20 ч. в гр. София на ул. „Цар Симеон“ в района на кръстовището с ул. „Качаник“ е реализирано ПТП с участници лек автомобил „Ауди
А8“ с peг. №*******ХА и мотоциклет „Хонда ЦБР 1000 РР“ с peг. № *******Твърди,
че ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на лекия автомобил, като в резултат
на настъпилото ПТП е пострадал мотоциклетиста - Е.Г., на когото са причинени:
-
травма в лумбалната област с увреждания на лумбо-сакралния отдел;
-
контузия с открита рана на лявото коляно, наложила извършването на оперативна
интервенция;
-
черепно-мозъчна травма, придружена основно със световъртеж от централен
произход;
- посттравмена церебрастения с
тревожно-депресивен синдром.
Непосредствено след ПТП ищецът е
транспортиран с линейка на ЦСМП - гр. София и приет по спешност в УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“ – ЕАД. Там е извършена оперативна интервенция на същата дата с оглед
установената открита рана на лявото коляно и на 06.10.2015г. ищецът е изписан
от лечебното заведение. На 28.10.2015г. ищецът постъпва в Отделението по нервни
болести при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ - ЕАД по спешност с оплаквания от
световъртеж, замайване, главоболие в тила с усещане за изтръпване и тежест в
главата и обща слабост на крайниците, като на 02.11.2015г. пострадалият е
изписан с препоръка за лечение с медикаменти и консултация с психолог или
психиатър. На 08.05.2016г. ищецът е хоспитализиран за трети път в „МБАЛ Т.“
ЕООД в Отделението по нервни болести с оплаквания от силни болки в областта на
кръста с разпространение към ляв крак, който тръпнел и болял. Поради
последното, походката му била затруднена, изписан е на 13.05.2016г. На
15.06.2018 г. ищецът постъпва в Клиниката по нервни болести към Медицински
институт - МВР - Централна клинична база по повод на прищракване и силна остра
болка в кръстта, провокирани от невинно движение за
изпъване на изтръпналия след седене десен крак. Излага съображения, че
вследствие на преживяното ПТП ищецът е изпитал интензивни и негативни
изживявания, свързани със силна уплаха и физиологически стрес за целия
организъм. Предвид получената контузия с открита рана на лявото коляно и
възникналата необходимост от извършване на операция за третиране на засегната
област, ищецът е претърпял значителни неудобство и дискомфорт,
най-вече по време на следоперативния период, изискващ подлагането на долния ляв
крайник на строг щадящ режим. Последният изключвал каквито и да било активни
действия и физическо натоварване за немалък интервал от време. По време на
оздравителния процес обективно и закономерно пострадалият изпитвал болка и
сериозни затруднения при ходене или друга двигателна активност, и ротационни
движения в колянната област, и най-вече при клякане.
На следващо място, значителни оплаквания предизвикала и получената вследствие
на инцидента черепно-мозъчна травма, а именно силно главоболие, световъртеж,
замайване, усещане за изтръпване и тежест в главата. Водещ симптом са
интензивните болки в лумбалната област и ограничена
подвижност, и двигателна активност в лумбо-сакралния
отдел. Болковият синдром се засилвал при движение,
сядане и ставане, и се разпространявал към левия крак. В резултат се проявила
затрудненост в походката на пострадалия. Отразило се негативно и върху
психиката на ищеца и породило, освен постравматични и
продължителни безпокойство, напрежение и потиснатост, и перманентно притеснение
у него при последващо управление на МПС. Твърди, че
към датата на настъпване на ПТП отговорността на водача на лекия автомобил е
застрахована при ответника със застраховка „Гражданска отговорност”. Посочва,
че предявил към ответното застрахователно дружество претенция с вх. №
Л-3342/25.02.2016г. за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, във връзка с която е заведена щета № 10016100100927 Н.
Застрахователят с писмо изх. № 100-2431/12.04.2016г. определил и изплатил на
ищеца обезщетение в размер на 5 000 лв. Моли да бъде постановено съдебно
решение, с което се осъди ответникът да заплати на ищеца:
- 26 000 лева, като част от 45 000 лева
– представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от датата на ПТП
– 03.10.2015г. до окончателното изплащане на сумата. В последното съдебно
заседание по делото процесуалният представител на ищеца е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК. /лист 146
от делото/ По
делото са депозирани писмени бележки от ищеца.
Ответникът – ЗАД „А.“ в депозирания от
него писмен отговор не оспорва следните факти:
-
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ относно лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, с рег. №*******ХА;
- настъпване на 03.10.2015г. ПТП;
- изплатено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 5 000 лева.
Твърди че, определеното и изплатено
обезщетение, е съобразено с оглед действително претърпените от ищеца вреди.
Посочва, че в епикризата е посочено, че извършените
оперативни процедури на таза и долен крайник са със среден обем и сложност,
като в хода на лечението не са констатирани сетивни и циркулационни смущения.
Относно уврежданията, описани в амбулаторния лист и епикризата
от 2018г. се поддържа, че същите не са в причинно – следствена връзка с процесното ПТП, евентуално са в резултат от неизпълнение на
предписанията за лечение от страна на пострадалия. Поддържа, че не са налице
трайни увреждания при ищеца. Наведено е възражение за прекомерност на исковата
претенция. Навежда възражение и за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че същият е
управлявал мотоциклета без да е поставил защитна каска, с което е нарушил чл.
137е от ЗДвП, както и че същият не е използвал предназначено за управление на
мотоциклет облекло /протекторни наколенки
и налакътници за мотор/, с което е допринесъл за
настъпването на твърдените увреждания, по специално – посочените в исковата
молба черепно – мозъчна травма и контузия на долен ляв крайник /ляво коляно/.
Оспорва претенцията за адвокатско възнаграждение, при евентуалност прави
възражение за прекомерност. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение, за което е депозиран списък съгласно чл. 80 от ГПК в последното
съдебно заседание. /лист 149 от делото/
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С определение постановено на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следите факти:
-
сключване
на договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, със
застраховател - ответното дружество относно лекия автомобил, описан в исковата
молба, който договор е валиден към датата на настъпило застрахователно събитие,
-
настъпване
на процесното ПТП,
-
изплатено
обезщетение от ответника на ищеца за претърпените от последния неимуществени
вреди относно процесното ПТП в размер на 5 000 лева.
По делото на
лист 10 е представен и приет констативен протокол за ПТП № К 826 от
03.10.2015г., от който се установява, че на 03.10.2015г. в гр. София, около
09:20 часа, лек автомобил „Ауди А8“ с рег. №*******ХА, управляван от П.И.Р. ***
с посока на движение от бул. „Сливница“ към бул. „Константин Величков“ и в
района на кръстовището с ул. „Цар Симеон“ при наличие на пътен знак Б1 от ЗДвП
извършва маневра „завиване на ляво“ като не пропуска и реализира ПТП с движещия
се от лявата му страна по ул. „Цар Симеон“ срещу пътен знак Б-3 от ЗДвП
мотоциклет „Хонда ЦБР 1000 РР“ с рег. № *******управляван
от Е.К.Г.. Посочено е, че е пострадал ищецът – Е.Г..
По делото е
представена и приета Епикриза по ИЗ 33407/2015 на
УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“, от която се установява, че на 03.10.2015г. ищецът е
постъпил в лечебното заведение с диагноза: открита рана на коляното – в ляво. На
същата дата е извършена операция – ексцизия на лезии на друга мека тъкан. Назначена е медикаментозна
терапия и на 06.10.2015г. е изписан от лечебното заведение, като е определен
контролен преглед на 15.10.2015г. за превръзка и на 04.11.2015г. – за
преоценка. /лист 11 от делото/
По делото е
приета и Епикриза по ИЗ № 36599/2015 на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“, от която се установява,
че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 28.10.2015г. с диагноза:
световъртеж от централен произход преходен окуловестибуларен
и дизкоординационен синдром. На 30.10.205г. е
извършено компютър-томографско изследване на главния
мозък № 4913Л. Изписан е на 02.11.2015г., като са определени два контролни
прегледа. / лист 12 делото/.
По делото на
лист 16 е представена и приета Епикриза на МБАЛ „Т.“
ЕООД, от която се установява, че на 08.05.2016г. ищецът Е.Г. е постъпил в
лечебното заведение, като му е поставена диагноза: увреждания на междупрешленните дискове в поясния
и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия.
Проведена е медикаментозна терапия и на 13.05.2016г. е изписан.
На лист 17 е
представена Епикриза по ИЗ № 7116 на Медицински
институт – МВР-Централна клинична база, от която е видно, че на 05.06.2018г.
ищецът е постъпил в лечебното заведение с поставена диагноза: остра дискогенна лумбалгия с полирадикулопатия по L5-S1
в дясно. Болков и вертебрален
синдроми. Усилена лумбална лордоза.
Спондилоартроза. Преведено е медикаментозно лечение.
Изписан е на 10.06.2018г.
По искане на
ответната страна пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят
П.И.Р.–
водач на лекия автомобил. Свидетелят описва, че от посоката на движение на
мотоциклета е нямало паркирани автомобили, улицата била чиста, излизал от
пряката, не видял моториста и се ударил в него. Посочва, че мотоциклетистът бил
облечен с предпазно облекло и с каска.
Мотоциклетистът се движил в средата на платното. Предната част на автомобила не
била минала средата на платното, когато станал ударът. Улицата, от която излязъл
не била широка. Той бил в средата на улицата, защото имало паркирани коли. Не
видял мотоциклетиста и той се ударил в неговия ляв калник. Спрял след удара на
около един метър. Мотоциклетистът паднал пред колата, от другата страна на
релсите, на другото платно, мотоциклетът останал до колата.
По искане на ищцовата страна е допуснат преразпит
на този свидетел, тъй като след изслушване на САТЕ се установяват две възможни
версии: автомобилът се е движил в средата на дясната пътна лента и се е движил
по средата на пътното платно между трамвайните релси. В проведеното на
29.07.2020г. открито съдебно заседание свидетелят пояснява, че мотоциклетистът се
е движил в неговата лента, по посока на движение. В другото
платно, където е паднал, е имал предвид в другата лента на движение. При удара неговата
кола била на средата на неговата лента за движение. Той излиза от пряката, а
мотоциклетистът се движи в неговата лента и горе - долу в средата на лентата.
За претърпени от
ищеца неимуществени вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Е.Г.С.– леля на ищеца. Свидетелят посочва, че за ПТП разбрала от брат
й, който й се обадил по телефон и й съобщил, че Е. е настанен в „Пирогов“. Видяла
Е. доста след инцидента – през пролетта на следваща година. Бил добре и
психически не бил толкова притеснен, както по телефона, когато са се чували. Брат
й често й се обаждал, защото Е. бил със силни болки, и опитвали различни
болкоуспокояващи лекарства. Наложило се брат й да го обслужва, защото бил доста
натъртен и имал силно главоболие. В кръста бил със силни болки, коляното също
го боляло, но се възстановил. Главоболието и коляното бързо отзвучали, а
болките в кръста били по-продължителни. Свидетелят посочва, че периодично главоболието
се проявява на периоди, продължава около седмица, като се тушира с
болкоуспокояващи. Посочва, че от травмата в кръста няма пълно възстановяване,
появяват се от време на време болки. Психически бил доста притеснен и
напрегнат. Заради инцидента се наложило дълго време да не е на работа и го освободили.
Върнал се при баща си и се разделил с приятелката си. Не се качва на
мотоциклет. Преди катастрофата не се е оплаквал от болки в кръста. Активно
спортувал - първо баскетбол, а след това продължил с фитнес. След ПТП му
забранили фитнеса и всяко натоварване. Емоционално бил доста сринат и
депресиран. След катастрофата много трудно се движил и брат й го придружавал да
седне, да се храни, за тоалетна, за баня. Коляното му било оперирано и се
наложило да има някой край него, защото сам не можел да се справя, бил със
силни болки и нищо не му повлиявало. Избягва и не вдига тежко след ПТП.
Съдът дава вяра
на показанията на свидетелят Е.ГС., включително и след преценката им по реда на
чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са лични, вътрешно
непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото доказателства.
За установяване
на претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинно- следствената им връзка
с пътнотранспортното произшествие на основание чл. 195 ГПК е изслушана комплексна
съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните и чието заключение съдът
кредитира като обективно, компетентно и пълно. Вещите лица преди изготвяне на
експертизата са извършили и личен преглед на ищеца. В заключението са описани
уврежданията, които е претърпял ищеца в резултат на настъпване на процесното ПТП:
- открита рана
на лявото коляно,
- посттравмена церебрастения с
тревожно-депресивен синдром и
- контузия на лумбалната област. Заявяват, че получените травми са лекостепенни и голяма част от симптоматиката е отзвучала,
като ищецът е изпитвал интензивни болки и страдания за около 1 месец след травмата.
Експертите сочат, че на ищеца е извършена операция на открита рана на лявото
коляно - ексцизия на лезии на
друга мека тъкан, като към момента е налице белег от вътрешната страна на
лявата патела с дължина 3 см, трудно забележим и то само при вглеждане отблизо.
Една
седмица след травмата започнало главоболие и повръщане, както и световъртеж по
няколко пъти седмично, във връзка с което е бил лекуван в Неврологичното
отделение в Пирогов. Въпреки, че отчита подобрение в състоянието си,
световъртежът и главоболието му продължават и до сега с честота 1-2 пъти
седмично. Освен това е тревожен, потиснат, страхува се от инциденти. Вещите лица
описват, че посттравмената церебрастения
е последица от черепно – мозъцна травма и се изразява
в оплаквания от главоболие, световъртеж, потиснатост, депресивност,
обща отпадналост. У ищеца са налице изредените по-горе симптоми и това се е
отразило на неговите социални контакти и активност, концентрацията и
работоспособността му намалели, страда от безсъние. След ПТП ищецът
се оплаква от болки в кръста периодически, но в момента е без оплаквания.
Хоспитализиран е двукратно по повод на лумбосакрална радикулопатия вляво. Не са установени трайни неврологични
дефицити в резултат от травмата. Предвид данните за начални дегенеративни
промени в гръбнака е възможно появяване на болка в лумбалната
област при по-голямо физическо натоварване. Вещите лица заявяват, че е необходимо
провеждане на препоръчаното при хоспитализацията през 2016г. физио- балнеосанаториално лечение
с оглед профилактиране на евентуален дискомфорт в бъдеще. При
тежки физически натоварвания е възможно поява на болка в лумбалната
област. Поясняват, че тестът на Ласег е част от
клиничните прийоми при снемане на неврологичен статус и представлява т.нар.
растежен феномен - разтягането на седалищния нерв предизвиква болка при
изпъване на крака и повдигането му от легнало положение. При свиване в колянната става разтягането се преустановява и болката
намалява. Този тест е проведен като част от цялостния неврологичен преглед на
ищеца и той е бил положителен вляво. Вещите лица сочат, че ищецът е възстановен
от получените физически травми при ПТП. Налице е тревожно-депресивен синдром,
за който е препоръчано да проведе консултация с психолог и психиатър в
амбулаторни условия. Ищецът не е провеждал до сега лечение за тези оплаквания.
По данни
от Констативния протокол за ПТП и на ищеца, той е имал директен сблъсък с лекия
автомобил, в резултат на което е паднал на пътната настилка. Най- вероятният
механизъм за процесната ЧМТ е директното
съприкосновение на ищеца с твърда повърхност при ПТП. Описват, че е
възможно ЧМТ констатирана на 28.10.2015г. да е с произход, различен от процесното ПТП, както и болките в лумбалната
област. В проведеното на 06.11.2019г. открито съдебно заседание вещото лице
невролог пояснява, че церебрастенията посттравматично
може да продължава в зависимост от тежестта на черепно мозъчната травма, но е
около 6 месеца до 1 година може да има такива оплаквания, особено при по-лека
такава травма. По-дългият период не може да се свърже с лека черепно мозъчната
травма, ако има подобни на церебрастенията
оплаквания. Посочва, че лечението, което е препоръчано не е проведено от ищеца,
като е възможно на това да се дължат тези многократни хоспитализации след
травмата, които е имал по повод оплаквания от болки в поясния
отдел. За това във втората епикриза е направена такава
препоръка, която е стандартна препоръка при такива пациенти и е хубаво тя да се
изпълнява, защото санаториалното лечение е ефикасно при такива състояния и
оплаквания. Във втората епикриза има препоръка за
консултация в амбулаторен порядък с психиатър за провеждане на такова лечение и
е редно да го проведе, защото не е отработил стреса от тази травма. Относно
физическите травми уточвяна вещото лице – те са
лекувани и са отзвучали. Това, което остава от травмата е стрес, който още не е
отработен от ищеца и изисква лечение. Това може да се отрази и на останалите му
оплаквания и състояния. Тези оплаквания може да са в резултат, че не са взети
мерки за лечението на този депресивен синдром.
От заключението
на приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от вещо лице инж. А.А., се
установява, най-вероятен механизъм на произшествието:
- на 03.10.2015 г. в гр.София, около 09:20 часа по ул. „Цар Симеон“ в посока от бул. „К.Величков“ към ул. „Хисар“ се е движил мотоциклет Хонда ЦБР 1000 РР с рег. номер *******управляван от Е.К.Г., с неустановена скорост в диапазона 30 - 50 км/ч. Мотоциклетът, движещ се по улица с предимство, сигнализирано с пътен знак БЗ-„Път с предимства, се е приближавал към Т-образното кръстовището с намиращата се в дясно ул. „Качаник“, която е била без предимство, сигнализирано с пътен знак Б1- „Пропусни движещите се по пътя с предимства“ В същото време от ул. „Качаник“ лекият автомобил „Ауди А8“ с per. №*******, управляван от П.И.Р. е потеглил и е предприел ляв завой, като е отнел предимството на мотоциклета. Тъй като водачът на л.а. Ауди не е видял приближаващия го отляво мотоциклет, той не е предприел своевременно спиране и мотоциклетът се е ударил в предната част на лявата страна на автомобила в областта на предния ляв калник. При удара мотоциклетът се е спрял и е отблъснат по посоката на движене на автомобила. Мотоциклетистът се е отделил от мотоциклета и отклонен наляво е паднал върху пътната настилка пред спрения автомобил. Вещото лице посочва, че основната причина за създаване на опасността и настъпване на произшествието е в действията на водача на л.а. Ауди предприел ляв завой в опасна близост на приближаващ се отляво мотоциклет Хонда, при наличие за него пътен знак Б1 – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“.
Експертът сочи, че съобразно показанията на водача на л.а. Ауди, че мотоциклетът се е движил в средата на платното за движение, между трамвайните релси, заявява, че мотоциклетистът е имал възможност при своевременна реакция да спре преди коридора на движение на автомобила и е могъл да предотврати удара и ПТП, неговите действия също са в причинна връзка с настъпване на произшествието. Ако мотоциклетистът се е движил в дясната си пътна лента, той не е имал техническа възможност да спре своевременно мотоциклета и не е могъл да предотврати удара и ПТП, в този случай действията му не са в причинна връзка с настъпилото ПТП, което е било неизбежно за него. Ако водачът на л.а. Ауди е огледал внимателно движението по ул. Цар Симеон, той е имал възможност да види приближаващия го отляво мотоциклет, имал е възможност да не предприеме левия завой и е имал възможност да пропусне мотоциклета и след това да извърши левия си завой.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Относно предявените искове
с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ във връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
увреденият, спрямо който причинителят е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя на причинителя на вредите. За да се уважи
така предявения иск в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на ищеца, че негова доказателствена
тежест е да установи настъпването на следните факти:
1. механизъм на настъпилото ПТП,
2. претърпени вреди от ищеца – описаните
в исковата молба увреждания;
3. причинна връзка между описаното ПТП и
описаните в исковата молба увреждания,
4. предприетите действия от ищеца за
възстановяване от причинените травми от процесното
ПТП,
5. здравословно състояние на ищеца към
настоящия момент – възстановен ли е напълно от причинените травми или има
трайни настъпили увреждания, които не могат да бъдат преодолени,
6. използване на предпазна каска и
съответно облекло /протекторни наколенки
и налакътници за мотор/ при управление на
мотоциклета.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътно-транспортно произшествие на 03.10.2015г. Съгласно приетата по делото и неоспорена от
страните авто – техническа експертиза, основната
причина за създаване на опасността и настъпване на произшествието е в
действията на водача на л.а. Ауди предприел ляв завой в опасна близост на
приближаващ се отляво мотоциклет Хонда, при наличие
за него пътен знак Б1 –„Пропусни движещите се по пътя с предимство''.
От представените по делото медицински
документи и заключението на комплексната съдебно – медицинска експертиза се
установява причинените на ищеца телесни увреждания и предприетите действия за
възстановяването им.
При така изложеното настоящият съдебен
състав приема, че ищецът е доказал всички описани по-горе факти, за които носи доказателствена тежест, поради което следва да се приеме,
че е възникнала отговорност за ответника да заплати обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди в резултат на процесното
ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът
да съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа
обстановка в страната. В конкретния случай това са вида, характера и тежестта
на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 26г.,
продължителният лечебен и възстановителен период от около 6 месеца до 1 година
за постравмената церебрастения
и около 1 месец след инцидента по отношение на другите физически увреждания, като
по отношение на развития депресивен симптом – същият не е преодолян и към
настоящия момент, интензитета на болките, изживения шок от инцидента,
претърпените неудобства от личен и битов характер, отражението на
произшествието върху психо-емоционалното му
състояние, както и обстоятелството, че ищецът е възстановен от получените
физически травми, съдът намира, че сумата от 20 000 лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното
увреждане. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се основава на доказателствата по
делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно
което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания. Съдът при определяне на обезщетението отчита и обстоятелствата, че последващите две постъпвания в болница на ищеца през 2016г.
и 2018г. са в резултат на непроведено от него препоръчано лечение /санаториум/,
както и че съществуването на депресивен синдром е свързан с обстоятелството, че
въпреки направените препоръки още през 2015г. ищецът не е провел консултации с
психолог или психиатър, нито е предприето някакво лечение за преодоляване на
тази травма. Относно поддържаното от ищеца, че и към настоящия момент има болки
в кръста, периодично главоболие, съдът възприета посоченото от вещите лица, че
това е от една страна в резултат на психическото състояние на ищеца, а от друга
на настъпили възрастови изменения в костната му система, при която същите
започват на една доста по-ранна възраст.
От тази сума следва да се приспадне и
доброволно платеното от ответника
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000
лв., като ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ищеца сумата от 15 000 лева, за който размер е основателен предявеният главен
иск.
Относно възражението за съпричиняване по см. на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването
и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното
поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на
доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД
цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по
смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и
непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за
прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос
ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки
за възникване на вредите.
В конкретния
случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел възражение за съпричиняване по см. на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като е посочил, че ищецът е управлявал мотоциклета
без да е поставил защитна каска, с което е нарушил чл. 137е от ЗДвП, както и че
същият не е използвал предназначено за управление на мотоциклет облекло/ протекторни наколенки и налакътници за мотор/. Настоящият съдебен състав намира същото за недоказано
от ответната страна. В показанията си водачът на лекия автомобил е заяви, че
ищецът е бил с предпазно облекло и с каска.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира за недоказано
наведеното в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Относно искането за присъждане на законна лихва
Прякото право на увредения, установено със закона
- чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, възниква едновременно с
правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, поради
което застрахователят отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на
вредата. Това означава, че отговорността му е ангажирана и за законната лихва
върху присъденото обезщетение от датата на настъпилото непозволено увреждане
/03.10.2015г./ и аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е нормата на чл. 223, ал. 2 КЗ. / в този смисъл Решение № 238 от 20.06.2008
г. на ВКС по т. д. № 924/2008 г., II о., ТК/.
Предвид
основателността на главния иск до сумата от 15 000 лева следва да се уважи и акцесорната претенция за законна лихва за забава върху
посочената главница, считано от датата на деликта – 03.10.2015г.
до окончателното й изплащане.
Относно направените по
делото разноски
При
този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно уважената и
отхвърлената част от исковете.
Процесуалният
представител на ответника е направил възражение относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца –
1 600 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие и
разписка за извършено получаване на сумата. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и размера на предявения
иск, минималният размер на адвокатското възнаграждение за настоящото
производство е 1 280 лв. При съобразяване на този факт, броя на
проведените открити съдебни заседания и фактическата и правна сложност на
делото, съдът счита, че така направеното възражение на ответника за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение не е основателно.
Направените от
ищеца разноски за настоящото производство са: 1 040 лв. заплатена държавна
такса, 300 лв. депозит по допусната а комплексна съдебно – медицинска
експертиза, 60 лв. депозит за съдебно авто –
техническата експертиза, 50 лв. депозит свидетел и 1 600 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно представения на страница 147 договор за
правна защита и съдействие
С оглед изхода
на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 1 830 лв., съобразно уважената част от иска.
В полза на
ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на 340 лв. /общо сторените от
ответника разноски са 850 лв., от които депозит за съдебно авто
– техническа експертиза в размер на 300 лв., депозит за съдебно – медицинска
експертиза в размер на 300 лв., 50 лв. депозит за разпит на свидетел, и 200 лв.
юрисконсултско възнаграждение./
С тези мотиви
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А.”, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание §22 от ПЗР на КЗ във връзка с чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./ на Е.К.Г., ЕГН: **********, със съдебен адрес:***, пл. „*******офис
12 – чрез адвокат Я.Д. сумата от 15 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило ПТП на 03.10.2015г.
за което е съставен констативен протокол №К826 от 03.10.2015г. от дежурен
служител при ПТП – ОПП - СДВР, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.10.2015г.
до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 15 000 лв. до
25 000 лв. – частичен иск от иск в пълен размер от 45 000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „А.”, ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК
на Е.К.Г., ЕГН: **********, със съдебен адрес:***, пл. „*******офис 12 – чрез
адвокат Я.Д. сумата от 1 830 лв.
ОСЪЖДА Е.К.Г., ЕГН: **********,
със съдебен адрес:***, пл. „*******офис 12 – чрез адвокат Я.Д. да заплати на ЗАД
„А.”, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78,
ал. 3 ГПК на сумата от 340 лв.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: