Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4539 27.11.2019 г. Гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на деветнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Василева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10474 по описа на ПРС за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от В.К.Б., ЕГН ********** , чрез
пълномощника й адв. М.Х., срещу Висше училище по
агробизнес и развитие на регионите – Пловдив, Булстат *********, с която са
предявени обективно съединени искове за отмяна на
заповед № */**** на ***на ВУАР, с която ТПО с ищцата е било прекратено на
основание член 334, ал. 1 от КТ и поради намаляване обема на работа; да се
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „***“, висше училище, отдел ***
и да се осъди ответника да заплати обезщетение в размер на 5100 лева за периода
**** – 01.12.2019 г. за оставането без работа. Претендират се разноски.
Ищцата твърди, че е работила по
безсрочен допълнителен трудов договор за външно съвместителство от *** на
длъжността „***, висше училище в предприятие ВУАР”. Работодателят й издал
Заповед № */****, с която трудовото правоотношение между страните се
прекратявало, считано от ****, на осн. член 334, ал. 1 от КТ и отпаднала нужда от използване
на преподаватели на допълнителен трудов договор, поради намаляване обема на
работата, която заповед била връчена лично на ищцата на ****
Твърди се, че така издадената
заповед е незаконосъобразна, поради липсата на правно основание за нейното
издаването, доколкото при прекратяване на ТПО с преподавателите във висши
учебни заведения приложим е ЗВО, в който закон има предвидени специални основания
за прекратяване на ТПО с академичния състав на висшето учебно заведение, като
заповедта съдържала и формален недостатък, тъй като в нея било отразено, че е
издадена на ****, а видно от съдържанието й, заповедта била връчена на ищцата
на ****, два дни по-рано от нейното издаване.
Твърди, се че с оглед
незаконното уволнение е останала без работа и й се дължи и обезщетение по член 225, ал. 1 от КТ в размер
на шест заплати.
В срок е постъпил писмен
отговор от ответника,
чрез пълномощника адв. ****.
Исковете се оспорват като
неоснователни. Признава се между страните да е съществувало ТПО и ищецът да е
заемал посочената длъжност, но се твърди ТПО да е законосъобразно прекратено с
оспорената заповед.
Счита се, че заповедта е
мотивирана и е налице основание за издаването й, понеже е отпаднала конкретната
нужда от наемането на ищцата като преподавател на допълнителен трудов договор,
освен това приложими били разпоредбите на КТ доколкото възникналото ТПО с
ищцата е за допълнителен труд, който е бил прекратен с волеизявление на
работодателя след изтичане на дадено предизвестие от 15 дни.
Относно иска за обезщетението
за оставане без работа се сочи, че е неоснователен, понеже ищцата работи по
трудов договор с НВУ, както и има сключени допълнително трудови договори с
други висши учебни заведения, поради което не е останала без работа след
уволнението.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Между страните не е налице спор, че
помежду им е съществувало ТПО, възникнало на основание сключен на *** трудов
договор за неопределено време при друг работодател /външно съвместителство по
член 111 от КТ/. За установяване на това обстоятелство е представено заверено
копие от трудовия договор.
От
представената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение се установява
ТПО да е прекратено на две кумулативно предвидени
основания – първото по член 334, ал. 1 от КТ, а второто - отпаднала нужда от използване на
преподаватели на допълнителен трудов договор, поради намаляване обема на
работата.
Съгласно приложената по делото длъжностна
характеристика на ищцата за длъжността ***, висше училище се установява, че
ищцата е осъществявала преподавателска дейност, като в длъжностните й
задължения влиза планирането, организирането и участието в разработването на
научни проекти, научно-практически разработки,
симпозиуми, семинари и други. Освен това и ЗВО /член 48, л. 1 от ЗВО/ определя
длъжността „***“ като научно-преподавателска и
академична длъжност. Следователно се налага извода, че ищцата освен с
преподавателска, се е занимавала и с научно-изследователска дейност. Касае се за лице, със специален статут, като
член на академичния състав на висшето училище, за което ЗВО /член 58/ е
предвидил специални основания за освобождаване от длъжност, сред
които не се съдържат посочените от работодателя в заповедта за прекратяване кумулативно две основания. Прекратяването на трудовия договор
по член 334, ал. 1 от КТ с член на акад. състав, който осъществява
преподавателска и научноизследователска дейност е неприложимо, то би било
приложимо само в случаите, когато назначеният служител не е член на акад.
състав и не изпълнява преподавателска дейност. Препращането на член 59 от ЗВО
към разпоредбите на КТ за неуредените случаи не касае основанията за
прекратяване, а е относимо само и единствено за
останалите елементи от трудовите правоотношения като отпуски, обезщетения и др.
ЗВО е предвидил като основание за освобождаване от
длъжност невъзможността да се осигури изпълнение на преподавателска дейност и
при несъществуваща възможност за прехвърляне или преквалификация в сродна
дисциплина, след решение на съвета на основното звено и/или
на филиала. Работодателят не е установил невъзможността си да осигури
изпълнение на преподавателска дейност на ищцата, доколкото от представените от
него писмени доказателства – отчетни справки за изпълнената учебна заетост - се
установява реалната заетост на ищцата за посочения период от време, отделно от
това не е представено решение на съвета,
каквото решение е необходимо да бъде взето при прилагане на това уволнително
основание. Посоченото в заповедта за уволнение основание намаляване обема от
работа не е сред изрично предвидените в ЗВО специални основания, поради което
заповедта се явява незаконосъобразна.
С оглед изложеното искът като основателен и доказан ще
се уважи, като заповедта следва да се отмени като незаконна. Искът за
възстановяване на длъжност ще се уважи като акцесорен, с оглед уважаване на
главния иск за отвяна на незаконното уволнение.
Относно предявения иск за
заплащане на обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца – ****-****
От ответника е направено възражение, че не
дължи обезщетението, тъй като ищцата не е останала без работа, понеже работи по
основен трудов договор при друг работодател. Това възражение е неоснователно, и
е в противоречие с утвърдената съдебна практика. Съгласно постановеното по реда на
чл. 290 от
ГПК решение № 479/08.07.2010 г. по
гр. дело
№ 965/2009 г. на ІV-то гр. отд.
на ВКС бе
прието, при незаконно
уволнение по някой от трудовите
договори, сключени с
един работник, налице
е увреждане, съизмеримо с пропуснатото брутно трудово възнаграждение по прекратения трудов договор, като в този случай
няма значение, че останалите трудови
правоотношения са се запазили и по
тях работникът или служителят е получавал трудово възнаграждение, както и неговият размер. Ето защо съдът приема, е
налице основание за присъждане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3
от КТ. Размерът следва да се определи по правилата на чл. 225, ал. 1 от
КТ, а именно 6 месеца по 850 лева, колкото е основното БТВ
на ищцата по сключения с ищцата трудов договор или общо 5100 лева.
Ищцата претендира разноски
в размер на 1800 лева за адв. възнаграждение, като
доказва да е извършил такива в размер на 1800 лева платено адв.
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху
уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 50 лева по иска член чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, 50 лева по иска
член чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и 204 лева
по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението
на В.К.Б., ЕГН **********,
извършено със Заповед № ***/31.05.2019 г.
на ***на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите ***, с която
трудовото й правоотношение е прекратено на осн. чл. 334,
ал. 1 от КТ и отпаднала нужда от използване на преподаватели на допълнителен
трудов договор, поради намаляване обема на работа, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА В.К.Б., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „***“, висше
училище, отдел *** във ВУАР Пловдив с
БУЛСТАТ *********.
ОСЪЖДА Висшето училище по агробизнес и
развитие на регионите Пловдив с БУЛСТАТ
********* да заплати на В.К.Б.,
ЕГН ********** сумата от 5100 лева,
представляваща дължимо обезщетение
на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на
незаконното уволнение за периода **** – ****, както и сумата от 1800 лева заплатени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите Пловдив, БУЛСТАТ
********* да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 304 лева – държавна такса върху
уважените искове.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от датата, на която е обявено, че ще бъде постановено
– 03.12.2019г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.