№ 563/23.09.2020г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести август две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Ивелина Въжарска
Прокурор:
Елеонора Иванова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №520 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.285, ал.1, изр.2 от Закон за изпълнение на наказанията
и задържането под стража.
Образувано е по касационна жалба на Главна
Дирекция Изпълнение на наказанията към Министерство на правосъдието срещу
Решение №163 от 05.05.2020г., постановено по и.адм.д. №1158/2019г. по описа на
Административен съд Хасково. С обжалваното
решение, в производство по реда на Глава ХІ от АПК във вр. с чл.285 и чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, Главна Дирекция Изпълнение на
наказанията – София, е осъдена да заплати на ищеца сумата от 250,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в Арест – гр.Свиленград за
периода от 05.10.2016г. до 06.04.2017г., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 04.10.2019г. до окончателното ѝ изплащане,
като над тази сума до пълния предявен размер от 1500,00 лева искът е отхвърлен,
а също и сумата от 250,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в Арест – гр.Хасково за периода от 14.10.2016г. до 01.06.2017г.,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 04.10.2019г. до
окончателното ѝ изплащане, като над тази сума до пълния предявен размер
от 1500,00 лева искът е отхвърлен. Като неоснователен е отхвърлен и иска за
обезщетение в размер на 1000,00 лева - за претърпени неимуществени вреди от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в Затвора – гр.Стара
Загора за периода от 02.06.2017г. до 14.02.2019г. В
касационната жалба се твърди, че съдът не бил съобразил действителната фактическа
обстановка и установените по делото обстоятелства, както и обективната истина.
Не била преценена доказателствената тежест , като и не били установени по
категоричен начин вредата, бездействието от страна на администрацията, както и
причинната връзка. На ищеца били осигурени денонощен достъп до течаща вода и
тоалетна при поискване, а през процесния период лицето имало реален престой от
4 месеца в ареста. Многократно бил задържан в ареста за периоди от по 2-3
денонощия и явно предходните му задържания не били подействали възпиращо.
Арестът разполагал с обособено помещение за раздвижване на задържаните лица.
Необосновани били твърденията за лоша хигиена в килиите, които ежедневно били
почиствани от самите задържани. Ответникът не можел да отговаря за това как и
колко често те почиствали. Нямало доказани реално претърпени вреди, а това било
в тежест на ищеца, а не по мнение на съда. Нямало доказателства за
неимуществени вреди за ищеца, изразяващи се в малоценност, чувство за унижение
или потиснатост. Съдът бил направил субективна преценка и възприел наличието им
по свое лично впечатление. Не били представени доказателства за незаконно
бездействие от страна на ответника, както и че по съответен ред бездействието
било признато за незаконно. Липсвали предпоставките да се ангажира
отговорността на държавата. В процесния случай липсвали доказателства за
обявяване на бездействието на ответника за незаконно. Иска се отмяна на
обжалваното решение в осъдителната част и постановяване на друго, с което да
бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции.
Ответникът изразява в с.з. становище за
неоснователност на касационната жалба.
Окръжна прокуратура Хасково считат касационната жалба като
неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която съдебният
акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Първоинстанционното производство пред
Административен съд – Хасково се е развило
по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, като претендираните като претърпени
неимуществени вреди били основани от ищеца с неосигуряване на изискуемата се
минимална квадратура свободна площ в килията в ареста; липсата на вентилация и
присъствието на пушачи, заедно с ищеца в една килия, а той самият не бил пушач;
в помещението липсвали маса и столове и липсвал санитарен възел и течаща вода; липсата
на пряка дневна светлина и наличието на луминисцентно осветление 24ч през
денонощието; в ареста в Свиленград нямало възможност да бъде извеждан в т.нар.
каре; лошо състояние на леглата и други принадлежности и нехигиенично
поддържане. Наред с това се сочи, че не могъл да гласува на парламентарните
избори на 26.03.2017г. и на изборите за президент. Сочи се и че на 10.10.2016г.
бил преведен в ареста в Хасково, но за 4 дни семейството му не било уведомено
за местоположението му. Там през зимата липсвало отопление, както и питейната вода
не била годна за пиене, поради това, че в нея бил открит уран. Прекарал 120 дни
в ареста в Хасково и 115 дни в ареста в Свиленград, а после бил преведен в
затвора Стара Загора.
С оглед обстоятелствата, изложени в
исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след
приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета
на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните, е направил своите правни изводи. С решението си по делото
съдът е уважил частично предявения против Главна Дирекция Изпълнение на
наказанията иск за сума в размер на 250,00 лева и го е отхвърлил в останалата
част до пълния претендиран размер от 1500,00 лева като неоснователен – относно
обезщетение за времето на престой в Арест Свиленград, както и за сума в размер
на 250,00 лева и го е отхвърлил в останалата част до пълния претендиран размер
от 1500,00 лева като неоснователен – относно обезщетение за времето на престой
в Арест Хасково. Присъдена е и законна лихва върху посочените суми до
окончателно изплащане. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в
процесните периоди ищецът е претърпял неимуществени вреди в резултат на
преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, произтичащо от условията за задържане
под стража, като при съобразяване изискването на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС за определяне на кумулативния ефект върху
лицето на установените в случая условия, е определил размера на дължимото се
обезщетение при приложението на чл.52 от Закон за задълженията и договорите.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата
обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора
доказателства и ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка, като при съобразяване
разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се
споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, който в своята ал.1
предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение.
Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал.1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на съда, изведен от
установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите
предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при задържането под
стража на ищеца в периодите, предмет на исковата молба, в арестите в Хасково и
Свиленград.
Съдът е дал ясен и конкретен отговор кои
факти, релевантни за спора, приема за установени въз основа на събраните по
делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична
доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон, поради
това, че доказателства, оборващи твърденията на задържаното лице, не са
представени. Тежестта на доказване е на административния орган. Съдът в
изпълнение на изискванията на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по
изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието е приел за
доказани твърдени в исковата молба факти.
На следващо място, законът забранява
осъдените, респ. задържаните под стража, да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една
страна, условия за изтърпяване на наложеното им наказание/задържане под стража,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието, съответно задържането под стража, да не ги
подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения - липсата на минимално изискуемата се свободна жилищна
площ в помещението, не е било осигурено правото на престой на открито, както и
във връзка с хигиенните условия, свързани с осигуряване на постоянен достъп до
общ санитеран възел и течаща вода, вследствие на което са претърпени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
При приложението на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован
и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на
условията в арестите в Свиленград и Хасково. Тези условия са несъответни на
минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на
администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на
наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и
накърняване на човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото
липса на минимално необходимите условия несъмнено предпоставят унизително
отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в
обжалваното решение.
Въз основа на гореизложеното, настоящия
съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание
чл.221, ал.2, изр.2 от АПК и препраща към същите,
включително и по отношение на приложените от съда стандарти на защита на
правото по чл.3 от ЕКПЧ по отношение на ищеца.
Относно определения размер на дължимото обезщетение
за причинени неимуществени вреди, то следва да отбележи, че от установеното по
делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените
неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито
права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и
характерът на причиненото страдание съдът преценя не само от страна на
субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с
конкретните факти, от които тя произтича, и най-вече обезщетението е съобразено
с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от ЗЗД. В настоящия случай изводите на съда за
размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии.
Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства,
относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им
отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху
ищеца на условията, при които е пребивавал в арестите в Свиленград и Хасково.
При преценката на кумулативното въздействие на тези условия в исковите периоди,
а също и съобразено с установената по делото обща продължителност и в съответствие
с изведената от закона и дължима справедливост, то правилно с обжалваното
решение е определена всяка сума, с която следва да бъдат възмездени причинените
вреди.
При така изложените съображения решението
на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №163 от
05.05.2020г., постановено по и.адм.д. №1158/2019г. по описа на Административен
съд Хасково.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.