Решение по дело №624/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 817
Дата: 29 януари 2020 г. (в сила от 30 януари 2020 г.)
Съдия: Валерия Тодорова Банкова-Христова
Дело: 20201100500624
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, ……2020 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:

Председател: Георги Иванов

        Членове:Валерия Банкова

Десислава Зисова

 

като разгледа докладваното от съдия Банкова ч.гр.д. №624/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

            Образувано е по жалба от Т.С. ЕАД – длъжник по изп.д. №20198510402145 на ЧСИ М.П.срещу разпореждане за приети разноски на съдебния изпълнител от 28.10.2019г., получено от длъжника на 30.10.2019г., с което ЧСИ намалил приетите разноски за адвокатско възнаграждение от 350 на 300 лв., без да се произнесе по въпроса за пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, след направено от длъжника възражение в този смисъл.

            Жалбоподателят поддържа, че адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя по делото, е прекомерно, както и че таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ е незаконосъобразно определена.

            Взискателят оспорва жалбата.      

Софийски градски съд намира следното:

1. От фактическа страна, по делото се установява, че покана за доброволно изпълнение е изпратена до длъжника на 25.09.2019г.. В същата е посочено, че задължението по делото възлиза на 685,34 лв., от които 180 лв. присъдени разноски, 559,91 лв. разноски по изпълнителното дело и 148,43лв такси по ТТРЗЧСИ. По възражение на длъжника, размерът на приетото за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя е намалено от 350 на 300 лв. След депозиране на процесната частна жалба пред ЧСИ, същият е намалил претендираното адвокатско възнграждение до размера от 230 лв. Длъжникът не е оттеглил жалбата си. Възраженията му за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни. Процесуалните действия, извършени от представителя на взискателя по делото, са подаване на молба за образуване на изпълнителното производство и посочване на изпълнителен способ. По силата на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв. Чрез избрания изпълнителен способ – запор по банковите сметки на длъжника, вземането е събрано. От тук следва, че други действия по делото не се налага да бъдат извършени и правната помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на делото. Поради това адвокатското възнаграждение от 230 лв., до който размер същото е намалено от ЧСИ по възражение на длъжника, се явява прекомерно и следва да се намали на основание чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер съгласно Наредба №1/2004 г. – в размер на 200 лв.

2. Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалвания акт в частта относно определената такса по чл.26 от Тарифата са основателни. Макар и в обжалвания акт, пропорционалната такса да не е посочена изрично като размер, /нито да е коментирана въобще, което е и един от аргументите на жалбоподателя/, от мотивите на ЧСИ се установява, че същата е изчислена върху сбора от сумите по изпълнителния лист и разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение. Становището на ЧСИ е неправилно. Размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и по-специално – т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“, съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата. Ето защо таксата следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист, която възлизат на 180 лв. и размерът й е 18 лв.

 Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Съдът намира, че разноски в производство по спор относно разноските в изпълнителното производство, не са дължими и не следва да се присъждат. Това е така, защото предмет на обжалване са действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за това не може да бъде възлагана на взискателя.

 

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане на съдебен изпълнител М.П.от 28.10.2019 г. по изп.д. №20198510402145, получено от длъжника на 30.10.2019г., като вместо това постановява:

ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение -  сумата от 200 лв.

ОПРЕДЕЛЯ размер на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ - сумата от 18 лв.

 

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                               Членове: 1.

 

               2.