О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………………..
гр. Карлово, 04.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на четвърти
октомври две
хиляди и осемнадесета година
в закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
362 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.
СЪДЪТ е сезиран с иск, предявен от „Е.С.О.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес управление:***, със законен представител И.
В. Й. против „К.2.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***,
със законен представител К.Д.П., като моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че „К.2.“ ЕООД дължи на „Е.С.О.“ ЕАД сумата от 57.38
лева (петдесет и седем лева и тридесет и осем стотинки) – главница, представляваща неизпълнено
задължение за предоставен достъп до електропреносната мрежа, ВЕДНО със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по
чл. 410 от ГПК – 31.10.2017 г., до окончателното изплащане, за която сума е
издадена заповед Заповед № 1116 от 07.11.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1711/2018 г. по описа на КрлРС.
Претендират се разноските в исковото и
заповедното производство.
СЪДЪТ намира, че така предявеният иск е
недопустим и следва да прекрати производството по делото по следните
съображения:
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г. на ОСГТК, преценката на съда в заповедното
производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415,
ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск, който извършва
собствена преценка досежно това, дали заповедта за изпълнение е влязла или не е
влязла в сила. Изходна позиция при определянето на допустимостта на предявения
установителен иск не може да бъде указанието на съда в заповедното
производство, с което на кредитора се указва в едномесечен срок да предяви
иска, а наличието на правен интерес от предявяването. Този правен интерес
винаги е свързан със спазването от страна на длъжника на преклузивния
двуседмичен срок по чл.414, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
при депозиране на възражение срещу заповедта за изпълнение, което осуетява
влизането в сила на последната, а след измененията в ГПК (ДВ бр. 86/2017 г. –
чл. 415, ал.1, т.2 – при връчване на заповедта за изпълнение при условията на
чл. 47, ал.5 от ГПК.
В настоящия случай съдът приема, че липсва
правен интерес у ищеца за предявяването на положителен установителен иск по чл.
422 от ГПК, тъй като ответник в процеса, съответно – длъжник по заповедното
производство е юридическо лице – еднолично дружество с ограничена отговорност.
Заповедният съд е счел, че заповедта за
изпълнение е връчена при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 18.01.2018 г. е дал указания на заявителя по чл.415,
ал. 1, т. 2 ГПК. В едномесечен срок от връчването на съобщението с указанията е
подадена настоящата искова молба.
Съобразно чл. 415, ал. 3, предл. І-во във
вр. с чл. 415, ал. 1, т .2 ГПК в сила от 31.10.2017 г., съдът указва на
заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи, когато
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът се предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят
довнася дължимата държавна такса. С оглед така приетите промени, предпоставка
за допустимост на исковото производство в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е влизането в сила на процесуалния закон и надлежното връчване на заповедта
чрез залепване по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Доколкото исковият съд следи
служебно за допустимостта на производството, то същия следва на самостоятелно
основание да направи преценка връчена ли е заповедта редовно по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, доколкото това обстоятелство е законова предпоставка за разглеждане
на специалния установителен иск.
Длъжникът по издадената заповед за изпълнение
е юридическо лице, за което са приложими разпоредбите на чл. 50 ГПК. Седалището
и адрес на управление на търговското дружество е в К. на бул. О. № ***. На този адрес е направен опит за
връчването на заповедта за изпълнение по ЧГрД № 1711/2017г., като връчителят е
отразил, че при направените три посещения на адреса, в рамките на един месец,
включително – в неприсъствен ден, на посочения адрес няма афиширана фирма „К.“
2. ЕООД, на адреса на е открит и управителя на дружеството. Посочени са в
съобщението две други фирми на същия адрес. С разпореждане от 12.12.2017 г. е
постановено връчване по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК и след връщането на
уведомление е прието редовното връчване на съобщението на основание чл. 50, ал.
4 ГПК от дата 28.12.2017 г.
По изрично разпореждане на закона (чл. 50,
ал. 4 ГПК) връчването чрез залепване се прилага и по отношение на търговци и
юридически лица, при спазването не на общите предпоставки по чл. 47, ал. 1 ГПК,
а на тези, посочени в специалната норма на чл. 50, ал. 4 ГПК – да не е намерен
достъп до канцеларията на търговеца или да не е намерен някой, който е съгласен
да получи съобщението. Тълкуването на посочената норма налага категоричния
извод, че призоваването чрез залепване на съобщение се извършва само ако
търговецът или юридическото лице се намира на адреса на своето управление, на
който е изпратена призовката или съобщението, защото само в тази хипотеза би
могло да се очаква, че съществува „канцелария” със „служители” и съответно при
невъзможност да бъде намерен достъп до канцеларията или при несъгласие на
служителите да приемат призовката – би имало смисъл от залепване на
уведомление. При условие, че търговецът изобщо не се намира на адреса на
управление, залепването на уведомление не е необходимо, тъй като е невъзможно да
бъде постигната целта му – до търговеца да достигне информацията за изпратената
до него призовка или съобщение. В тази хипотеза приложима ще е нормата на чл.
50, ал. 2 ГПК (този смисъл решение № 126/10.11.2015 г. по т. д. № 1825/2014 г. на II т. о. на ВКС).
Доколкото в случая във върнатото съобщение
е отразено, че на адреса няма такава фирма и адресатът не пребивава на адреса,
като информацията е получена чрез намиращите са други две фирми, то настоящият
съдебен състав счита, че съобщението е редовно връчено по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК. Исковият съд, който следи служебно за предпоставките за допустимост на
производството, намира, че при това отразяване в съобщението не е било
необходимо залепване на уведомление, като съобщението е редовно връчено от 10.12.2017
г. (датата на последното посещение на адреса от връчителя, отразено в
съобщението).
Разпоредбата на чл. 416 ГПК предвижда при
влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК да се издаде
изпълнителен лист. Следователно при редовно връчване на заповедта на 23.10.2017
г. по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК и неподаване на възражение в срок, последващото
процесуално действие е издаване на изпълнителен лист, а не указания по чл. 415 ГПК.
Липсва специален процесуален ред за
предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК, когато заповедта за изпълнение
е връчена редовно на търговец по чл. 50, ал. 2 или ал.4 ГПК. Оттук предявеният
иск се явява недопустим, тъй като издадената заповед за изпълнение е влязла в
сила и подлежи на изпълнение.
Поради изложеното производството по делото
ще бъде прекратено, а исковата молба – върната.
Доколкото прекратяването касае само
исковото производство, а заповедта за изпълнение е влязла в сила, липсват
предпоставки за нейното обезсилване. След стабилизиране на определението,
заповедното производство ще бъде върнато на КрлРС за преценка на следващите
съдопроизводствени действия, доколкото мотивите на исковия съд не го обвързват.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №
362/2018 г. по описа на КрлРС, поради недопустимост на предявения установителен
иск, разглеждан по реда на чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от
ищеца, с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: