Определение по дело №581/2019 на Апелативен специализиран наказателен съд

                                         О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                         гр. София  04.12.2019 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, трети въззивен състав, в закрито заседание на четвърти декември  две хиляди и деветнадесета година в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА

                                       ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА

                                                               ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА

след като се запозна с докладвано от съдия ГЕОРГИЕВА  ВЧНД  № 581 по описа на АСНС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.249 ал.3 НПК.

Адвокат М. в качеството си на защитник на подсъдимия по нохд 3442/2019г. ,15 състав по описа на СпНС Е.Б.  е обжалвал постановеното на 24 октомври 2019 г. протоколно определение от разпоредително заседание в частта ,в която първоинстанционинят съд е оставил без уважение искането на подсъдимите и техните защитници за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СП поради наличие на основанията на чл.248 ал.1 т.3 от НПК.Оплакването в частната жалба е за нарушение на чл.246 ал.2 от НПК и задължителните тълкувания дадени от ВКС в ТР 2/2002г. на ОСНС.Искането е да се отмени определението на СпНС и да се постанови ново,с което въззивната инстанция да   прекрати съдебното производство и върне делото на СП.

Частната жалба е администрирана правилно и са уведомени както СП,така и останалите подсъдими и техните защитници.По делото няма постъпили становища на останалите страни.

АСНС като се занима с оплакването в частната жалба и ,за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е допустима- подадена е в срок и от лице,което има право да обжалва съдебния акт постановен в РЗ на 24 октомври 2019г.

За да откаже да уважи искането на адв.М.,поддържано в РЗ и от останалите подсъдими- И.И.и Т.Г.и техните защитници адв. И.,А.и М.СпНС е приел ,че липсват констатации за допуснати съществени,но отстраними процесуални нарушения на ДП ,които в случая да са ограничили правата на подсъдимите.Приел е също ,че липсва твърдяното нарушение на чл.246 ал.2 от НПК в контекста на ТР 2/2002г. на СНК на ВКС.

Тримата подсъдими са привлечени да отговарят по обвинение по чл.321ал.6 НК ,като двама от тях имат и обвинения за вотрична престъпна дейност.Така подс.И.е обвинен и в престъпление по чл.339 ал.2 във вр. с ал.1 от НК,а подс.Б.,който е жалбоподател  има обвинение по чл.339 ал.1 от НК.В обвинителния акт по преценка на настоящата инстанция са спазени изискванията на чл.246 от НПК ,като същият отговаря на изброените  в тази норма изисквания в това число и относно стандартите въведени в ал.2 на същия текст.В обстоятелствената част на обвинителния  акт, както правилно и първоинстанционният съд е констатирал, в определението ,предмет на въззивната жалба ,прокурорът е изложил достатъчно факти и обстоятелства ,очертаващи състава на престъплението по чл.321 ал.6 от НК и това по чл.339 ал.1 от НК ,каквито са обвиненията на подс.Б..Изложена е в пълен обем с оглед доказателствата по конкретното дело обвинителната теза и предмета на доказване когато процеса премини в своята съдебна фаза.Прокурорът е направил съпоставка между съставите на престъплението по чл.321 ал.3 и това по ал. 6 на същия текст,като е посочил съществените различия в изпълнителното деяние ,обективните и субективните признаци и най-вече в специалната цел.Изложил е фактическа обстановка,от която може да се извлече извод за  съставомерността на деянията,в които подсъдимият Б. е обвинен –както за престъплението п чл.321 ал.6 НК,така и за деянието по чл.339 ал.1 от НК.Т.е. в обвинителния акт са налице основните факти очертаващи съставите и на двете престъпни деяния,за които  подсъдимият Е.Б. е предаден на съд .

Отнесени както към закона–чл.246 ал.2 от НПК,така и към задължителната съдебна практика намерила израз в ТР 2/2002 на ОСНС-    на ВКС –т.4.2 действията на прокурора са процесуално издържани и законосъобразни.Тази преценка е била възприета и от СпНС в мотивите на постановения по реда на чл.248 от НПК съдебен акт в разпоредителното заседание на 24 октомври 2019г.в хипотезата на ал.5 т.4 от чл.248 НПК.АСНС споделя извода ,че в хода на  ДП и при  действията на прокурора не са били допуснати процесуални нарушения,водещи до ограничаване правата на страните .Т.е. налице е хипотезата,в която СпНС обсъждайки в РЗ  въпросите изчерпателно  изброени в ал. 1 на чл.248 от НПК правилно е упражнил правомощията си по чл.249 ал.5 т.4 от НПК,като е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.По  изложените съображения жалбата на адв.М. въззивната инстанция преценява като неоснователна,а атакувания с нея съдебен акт на СпНС като правилен и законосъобразен.Ето защо същият следва да бъде потвърден.

             Водим от горното   АСНС

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА  протоколно определение ,постановено  в РЗ на 25 октомври 2019г. по НОХД 3442/2019г. по описа на СпНС  15 състав ,с което искането  на подс. Е.Б. и защитника му адв.М. за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на СП е оставено без уважение.

Определението е окончателно.

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                     2.