№ 7398
гр. София, 14.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П. Г. П.
като разгледа докладваното от П. Г. П. Наказателно дело частен характер №
20241110207083 по описа за 2024 година
като се запозна с материалите по делото. намира, че тъжбата, подадена
от П. Л. Н., ЕГН **********, не отговаря на императивните изисквания на
чл.81, ал.1 от НПК – в нея липсват обстоятелства за престъпление и
твърдяното деяние не съставлява престъпление.
В частната тъжба и уточнението към нея се посочва, че съгласно
Определение от 27.10.2023 г. №38320 по гр.д.№6561/2023г. по описа на
Софийски районен съд са определени привременни мерки и е определен
режим на лични отношения между тъжителя и П. П.ОВ Н. с ЕГН **********,
негов син, според който режим бащата има право да вижда детето два пъти
седмично като срещите продължават до три часа в Детски контактен център
чрез Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) по местоживеене на
детето, която да определя конкретния ден и начален час.
Видно от тъжбата и уточнението, се твърди конкретни дати на лични
отношения между бащата и детето и тяхната продължителност да са
определени в договор между детския контактен център и родителите, както и
в допълнителни планове за супервизиран детски контакт, отново подписани
от Фондация „Ц. О. В.“ и родителите на детето.
В уточнението към тъжбата се сочи, че се касае за продължавано
престъпление в периода 02.02.2024г. до 11.04.2024г., в който се твърди
майката на детето – М. С. да не е изпълнила и да е осуетила изпълнението на
съдебното решение.
Дейността на съдията-докладчик по производствата от частен характер
включва преценка дали в тъжбата са изложени факти, които могат да се
субсумират под конкретен престъпен състав, като необходима предварителна
оценка на твърденията на тъжителя, която гарантира, че в съдебното
заседание ще се разгледат само такива обвинения, които обективно могат да
ангажират наказателната отговорност на дадено лице за деяние, което се
преследва по инициатива на пострадалия. В правомощията на съдията-
1
докладчик е да прецени дали в тъжбата, с която е сезиран, е описано
престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия, и ако отговорът е
отрицателен, тъй като е описано очевидно несъставомерно поведение – да
прекрати наказателното производство по реда на чл. 250, ал.1, т.2 от НПК.
Изисква се оценъчна дейност на съдията докладчик, която следва да
констатира дали в тъжбата се твърдят факти, които могат да се подведат под
определен фактически състав на престъпление по НК.
За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 182, ал. 2 от
НК, е необходимо от обективна страна да бъде установено, че родител или
друг сродник не изпълнява или по какъвто и да е начин осуетява
изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права
или относно лични контакти с дете. Обективната съставомерност на деянието
по този законов текст изисква да е налице влязло в сила решение относно
упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете.
Изпълнителното деяние може да се осъществи в някоя от следните две
форми, алтернативно предвидени в диспозицията на наказателноправната
норма - неизпълнение на съдебно решение или осуетяване изпълнението на
съдебно решение. Неизпълнението на съдебното решение може да се
осъществи чрез действие или чрез бездействие, когато субектът има
задължение за действие по силата на съдебното решение, регулиращо личните
отношения. Осуетяването на изпълнението от своя страна може да се
извърши чрез действие, което може да е от разнороден характер и създава
пречки пред реализирането на режима на контакт. Така например е възможно
отглеждащият детето родител да създава умишлено негативни представи у
детето за другия родител, да го мотивира то само да откаже да се среща с
него, когато има действащ режим на лични отношения. Възможно е родител
или друг сродник да създава умишлено конфликт на лоялност, да въздейства
върху детската психика, да играе ролята на отчуждаващ родител или по друг
начин да моделира отношението на детето към другия с цел детето да
формира негативни представи за него, да желае да изрази собствена воля да
го отбягва, да отказва срещи с него и друга форма на контакт. От субективна
страна престъплението се характеризира с пряк умисъл - деецът следва да
съзнава, че упражняването на родителските права или правото на лични
контакти с детето са уредени със съдебно решение, да предвижда
осуетяването на изпълнението на това решение или неговото неизпълнение,
като иска или допуска това.
Съгласно Тълкувателно решение № 22 от 20.IV.1983 г. по н. д. № 23/83,
ОСНК съдебни решения по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК са и съдебните
актове, постановявани по реда на чл. 261, ал. 1 ГПК (отм.), с които се
определят привременни мерки относно упражняването на родителските права
и относно личните контакти между родители и деца. В случая обаче, макар и
да се твърди неизпълнение на съдебно определение, постановено по реда на
чл. 323, ал.1 от ГПК, съдът намира, че с оглед спецификите на
обективираната в този съдебен акт воля на органа по ръководство и решаване,
определил режим на лични контакти на тъжителя с детето му, същият не
може да се ползва с наказателноправната закрила, която чл.182, ал.2 от НК
2
предвижда. Това е така, защото актът на гражданския съд не съдържа ясен и
пълен режим на лични отношения между бащата и детето, липсва определяне
на конкретен ден и час, в който майката да е задължена да предаде детето на
бащата или да го осигури за срещи. В случая и в тъжбата, и в уточнението
към нея е посочено, че конкретните дни и часове за личен контакт са
определени не в самото определение на съда, а в договор за детски контакт
със страни Фондация „Център Отворена врата“ и родителите на детето и
последвали допълнителни планове, отново подписани от тези субекти.
Съдебното определение по гр.д. №6561/2023г. на 89ти състав на СРС от
27.10.2023г. настоящият съд намира за лишено от непосредствена
изпълняемост и само по себе си не се явява годен акт по смисъла на чл.182,
ал.2 от НК, доколкото в него не са посочени конкретни дни и час, в който за
майката да съществува задължение да осигури детето в детския контактен
център, респективно това да са дните, в които тя да е осъществила деянието.
Видно от диспозицията на наказателноправната норма, изпълнителното
деяние се изразява в неизпълнение или осуетяване на изпълнението на
съдебно решение и в този смисъл самият съдебен акт следва да създава за
отглеждащия родител, който упражнява родителските права, точно и ясно
недвусмислено задължение за поведение на конкретен ден и конкретен час, в
който да се осигури детето за личен контакт с другия неотглеждащ родител.
Това е така, доколкото самото деяние следва да се приеме за извършено
тогава, когато не е спазено конкретно произтичащо единствено от съдебен
акт, с който се уреждат лични контакти с дете, задължение. Всяко
опосредяване на задължението за действие или за бездействие, различно от
приетото в издадения съдебен акт, води до несъставомерност на деянието,
доколкото реално в случая се твърди и е налице твърдяно неизпълнение на
договор за детски контакт и на допълнителни планове за супервизиран детски
контакт, в които всъщност са определени дните и часовете за срещи между
тъжителя и детето му и именно те са източник на режима на лични
отношения, а не съдебното определение, което реално „делегира“
определянето на режима в неговата цялост и изискуема конкретика на
Дирекция социално подпомагане.
Законодателят изрично е предвидил наказателна отговорност за
неизпълнение на съдебен акт, уреждащ контакти с детето, а не на каквото и да
е съглашение, с което такива фактически са определени в случая. Макар и
настоящият състав да разбира до известна степен подхода на гражданския съд
по отношение на необходимостта да се съобрази натовареността и
ангажираността на детския контактен център, за да се посочат конкретни дни
и часови диапазон на срещите на детето с баща му, следва да се има предвид,
че Семейният кодекс изрично предвижда както по привременните мерки, така
и при окончателното решаване на спора за родителските права, тяхното
упражняване и режим на лични отношения да бъдат точно определени, ясни и
недвусмислени и това да стане с нарочен съдебен акт. Съдът се намесва в
семейните отношения поради липса на възможност или желание родителите
да постигнат съгласие по тези въпроси и тази държавна намеса изключва
волята на страните като опция да доуреждат изрично предвидените в СК и
3
ГПК въпроси по отношение на лични контакти. Обратното навежда на извод
съвсем друг процесуален ред за разглеждане на делото и до безспорна
съдебна администрация на този вид отношения и одобряване на
споразумение. В случая практически липсва определен режим на лични
контакти на бащата с детето, доколкото няма нито дни, нито дати, нито
часови диапазон в коментирания съдебен акт, които да задължават майката на
детето да го осигурява за срещите с баща му. Доколко този подход е
практически издържан и доколко е уместен е преценка на съда, постановил
акта си, но същият не представлява акт, с който се уреждат де факто лични
контакти с детето, доколкото режим за такива реално липсва.
Съгласно чл.323, ал. 1 от ГПК по молба на всяка от страните съдът, пред
който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака, определя
привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването на
придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за
децата и тяхната издръжка.
Според чл.59, ал.1, ал.2 и ал.3 от Семейния кодекс, при развод
съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и
възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес.
Съдът утвърждава споразумението по реда на чл. 49, ал. 5. Ако не се
постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого от
родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на
родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права,
както и режима на личните отношения между децата и родителите и
издръжката на децата. Определянето на режима на личните отношения между
родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които
родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните
ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по
друго време.
Аналогично по иск за родителски права по чл.127 от СК предвижда,
че когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния
съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им.
Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от
Гражданския процесуален кодекс. Ако родителите не постигнат споразумение
по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето,
който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно
чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по общия ред. По
искане на родителя съдът определя привременни мерки в интерес на детето,
след като поиска становище от дирекция "Социално подпомагане".
Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.
Съдът може да приложи защитните мерки по чл. 59, ал. 8 (каквито в случая са
постановени по отношение на мястото на личен контакт).
Видно е, че законодателят е предвидил гражданският съд винаги да
4
постановява конкретни привременни мерки, с точно определени дни, в които
неотглеждащият родител може да вижда детето. В случая обаче според
настоящият съдебен състав в коментираното определение липсват ден и час, в
който бащата да може да вижда детето си, а тяхното определяне е
„делегирано“ на Дирекция „Социално подпомагане“. Законодателят обаче е
предвидил, че тази държавна структура участва в производството по
определяне на привременни мерки само чрез депозиране на становище преди
съдът да определи привременните мерки, а не в тяхното формулиране.
Определението на гражданския съд обаче предвижда само, че бащата
има право да вижда детето два пъти седмично, като срещите продължават
до три часа в Детски контактен център чрез Дирекция „Социално
подпомагане“ (ДСП) по местоживеене на детето, която да определя
конкретния ден и начален час. Посочено е още, че съдът задължава М. Х.
С., ЕГН **********, да осигурява присъствието на малолетното дете П.
П.ов Н., ЕГН **********, в конкретния Детски контактен център в деня и
начален час, определени от ДСП по местоживеене на детето.
Очевидно е, че по отношение на режима липсват дни и часове, в които
майката да е задължена да осигури детето, а правомощието такива да бъдат
определени е делегирано на Дирекция „Социално подпомагане“ със самия
съдебен акт. Настоящият съд следва да посочи, че практиката на българския
граждански съд по определяне на режим на лични отношения, който да се
изпълнява в детски контактен център логично изисква определяне на ден и
час, в който ще се провеждат срещите, доколкото само такъв акт реално
подлежи и на принудително изпълнение, отделно само такъв акт е в
състояние да изпълни функцията, която законът му вменява и отделно само
неизпълнението на такъв акт подлежи на наказателноправна санкция по реда
на чл.182, ал2 от НК.
Така например в Решение № 218 от 3.12.2019 г. на ВКС по гр. д. №
763/2019 г., III г. о., ГК също е постановен от ВКС режим на лични
отношения между родител и дете в детски контактен център, но върховните
съдии са посочили, че бащата следва да вижда детето всяка втора и
трета събота от 10 ч. до 12 ч в контактния център и реално е създаден
ясен и изпълним режим на лични отношения, изпълнен със съдържание.
Същият подход е предприет и в Решение № 260332 от 31.05.2024 г. на СГС по
в. гр. д. № 4127/2020 г., в който е определено, че Първите 48 срещи бащата
има право да вижда детето в Детски контактен център в гр. София, кв.
Хиподрума, всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 09. 30 часа до
11. 00 часа, с изключение на един месец през лятото, съвпадащ с платения
годишен отпуск на майката (защитни мерки по чл. 59, ал. 8 СК). Подобен е и
подходът в Решение № 262746 от 18.08.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
4049/2020 г
Впрочем определеният режим на лични контакти с цитираното по-горе
решение на ВКС е получил успешно наказателноправна закрила с Решение №
192 от 25.03.2024 г. на СГС по в. н. ч. х. д. № 6841/2023 г., с което е
потвърдена осъдителната първоинстанционна присъда. За разлика от
5
настоящият случай обаче, режимът на лични отношения е бил определен
именно в самия неизпълнен съдебен акт, а не в договор за детски контакт.
В настоящата хипотеза обаче самото определение за привременни
мерки не създава конкретно изпълнимо задължение за майката на детето,
респективно не може да се приеме за целите на наказателното производство,
че актът на съда урежда режим на лични отношения между бащата и детето,
следователно само по себе си то не може да е източник на противоправно и
наказуемо бездействие по неизпълнение или противоправно действие по
осуетяване на изпълнението му, доколкото не съдържа задължение майката
на детето да го осигурява за срещи с бащата в посочен точен ден и час –
датата на деянието. Както в тъжбата, така и в уточнителната молба, изрично
се сочи, че датите на личен контакт и часа за него са определени с цитирания
договор и споразумения към него, които са със страни родителите и самата
Фондация „Център Отворена врата“. Касае се реално не за неизпълнение на
съдебно решение, респективно определение в смисъла на посочен в
диспозицията на чл.182, ал.2 от НК - властнически акт, а за неизпълнение на
договор за социална услуга, сключен по реда на Закона за социалните услуги,
което обаче съдът намира за несъставомерно поведение по чл.182, ал.2 от НК.
Отделно следва да се посочи, че дори и да се приеме, че гражданския
съд би могъл да делегира на друг субект правомощието да определи
конкретен и изпълняем режим на лични контакти на детето с неотглеждащия
родител, която теза според настоящия състав е трудно защитима, то следва да
се има предвид, че в случая с определението си от 27.10.2023г. съдът
недвусмислено е предоставил това правомощие на Дирекция „Социално
подпомагане“, доколкото в него е посочено, че бащата има право да вижда
детето два пъти седмично като срещите продължават до три часа в Детски
контактен център чрез Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) по
местоживеене на детето, която да определя конкретния ден и начален
час. Посочено е още, че съдът задължава М. Х. С., ЕГН **********, да
осигурява присъствието на малолетното дете П. П.ов Н., ЕГН **********,
в конкретния Детски контактен център в деня и начален час, определени
от ДСП по местоживеене на детето. Твърди се в тъжбата и в
уточнителната молба, че не ДСП е определило деня и часа на срещите, а
същите са уговорени в договор за детски контакт (сключен като договор за
социална услуга) и споразумения към него, в които ДСП не участва, а същите
са със страни Фондация „Център Отворена врата“ и двамата родители на
детето, което реално е отклонение от посоченото и указаното в определението
за привременни мерки. Респективно този конкретен режим на лични
отношения не е определен въобще в посочените актове по чл.182, ал.2 от НК,
нито в негово изпълнение, доколкото няма твърдения, въпреки указанията на
съда в тази насока, ДСП да е определило точно кои дни и в кои часове бащата
ще осъществява правото си на личен контакт с детето. Напротив, режимът на
лични контакти е плод на тристранно съглашение между непосочени от
6
гражданския съд в определението му субекти, съответно неизпълнението на
този режим не е неизпълнение или осуетяване на изпълнението на визираните
в чл.182, ал.2 от НК актове и не би могла да бъде ангажирана наказателната
отговорност на майката на детето поради липса на признак от обективната
съставомерност на деянието, независимо, че има твърдения същата да
препятства контакта на бащата с детето.
Ето защо настоящият съд намира, че в тъжбата не се описва
престъпление и деянието не е престъпление.
Поради тези съображения съдът намира, че тъжбата не отговаря на
изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, при липсата на други процесуални
способи за преодоляване на недостатъците , тъй като посочените в тъжбата
обстоятелства не могат да бъдат субсумирани под хипотезата на който и да
било състав на престъпление, преследвано по тъжба. Ето защо
производството следва да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по н.ч.х.д.№ 7083/2024
год.по описа на СРС, НО, 116-ти състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
получаване на съобщението пред Софийски градски съд по реда на глава
двадесет и втора.
ПРЕПИС да се връчи на частния тъжител и повереника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7