МОТИВИ : Подсъдимия Х.А.С. е предаден на съд по обвинение по
член - престъплениепочл. 343, ал.4 във вр. чл. 343, ал.3
предл.4, 5, 6 и 7, б „б” предл.2-ро въввр. чл.342, ал.1,предл 3-то от НК,за
това,че на 05.05.2014год., около 09:00 часа на първокласен път 1-3 при
километър 144+100 между гр.Луковит и с.Петревене, обл. Ловешка при управляване
на МПС - л.а. марка „БМВ”, модел „750 И” с ДК № ***, собственост на О. А.С. ***
нарушил правилата за движение по пътищата - чл.16, ал.1,т.1 от ЗДвП – „На
пътното платно сдвупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне” и
чл.21, ал.1, ред 2-ри, колона 2-ра от ЗДвП – „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство от категория „В” е забранено да
превишава скорост от 90 км./ч. в извън населено
място”, като навлязъл и се движил в лентата за насрещно движение без да е
изпреварвал или заобикалял друго пътно превозно средство със скорост от 110,3 км./ч.и по
непредпазливост причинил смъртта на В. И.Г.,***, Н. Р. М.,*** и Ц.Х.Т., ЕГН: ********** от гр. Плевен и причинил средна телесна повреда на И.И.Г.,***, изразяваща се в травматично
счупване на тазовия пръст - сакрум и горно дясно рамо на срамната кост, което е
довело до затрудняване на движението на долните крайници за около два месеца,
като след деянието е избягал от местопроизшествието и извършеното деяние
представлява особено тежък случай.
В
съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура Ловеч прокурор В. Вълков
поддържа обвинението така,както е предявено на досъдебното производство.Сочи,че
фактическата обстановка по делото е установена по несъмнен начин – подсъдимия С.
е неправоспособен водач,който никога не е притежавал свидетелство за
правоуправление.На 05.05.2014 година същия се е движил по първокласен път 1-3 в
посока София – Русе,пътувайки със своята приятелка А.И..По същия път,сочи
прокурор Вълков,в посока Плевен – София са се движили с лек автомобил „ Рено 19 „ пострадалите В. Г.,Ц.Т.,Н.М. и В.
Г..Прокурор Вълков сочи,че излизайки от ляв завой в посока София – Русе при
км.144-100 С. без видима причина,при технически изправен лек автомобил навлиза
в насрещната лента за движение и се удря челно в управлявания от пострадалия Г.
лек автомобил „ Рено 19”
в който са пътували и Ц.Т.,Н.М. и В. Г..Сочи,че в резултат на удара лекия
автомобил „ Рено 19”
се завърта,удря се странично в ската до пътя и остава в това положение.Поради
изключителната кинетична енергия на удара на място са починали В. Г. и Н.М.,а в
последствие в резултат на получените несъвместими с живота травми е починала и Ц.Т.,а
на И.Г. е причинена средна телесна повреда.Представителя на държавното
обвинение сочи,че липсват обективни находки,които да сочат,че подсъдимия се е
опитал по какъвто и да е начин да предотврати удара.Позовава се на заключението
на приетите по делото автотехнически
експертизи,които установяват,че дори и при употреба на спирачки при
навлизане в насрещната лента за движение удара е бил непредовратим.В
пледоарията си прокурор Вълков акцентира и на поведението на подсъдимия С. след
произшествието.Сочи,че С. напуска веднага произшествието щом вижда,че спират
други автомобили и водачите им започват да правят опити да извадят пострадалите
от автомобила.Подсъдимия пресича реката и влиза в най близката къща,като предлага
пари на живущите в нея,за да му осигурят мобилен телефон и пари,за да се
придвижи до град Русе.Изтъква,че пряка и непосредствена причина за
произшествието е допуснатото от С. нарушение по ЗДвП,а именно забраната за
навлизане в насрещната лента за движение.Обвинението акцентира и върху
изключително лошите характеристични данни на подсъдимия.Сочи,че същия има 12
присъди за престъпления от общ характер и 93 регистрации в полицията,голяма
част от които свързани с поведението му на неправоспособен водач.Обвинението
сочи,че е налице съвкупност от отегчаващи вината обстоятелства,която прави
случая особенно тежък.Налице е изключително тежка форма на престъпна
самонадеяност,при липса на каквото и да е съпричиняване под форма на виновно
поведение от страна на пострадалите.С оглед настъпилия изключително тежък
съставомерен резултат,характеристичните данни на подсъдимия,последващото му
процесуално поведение и утвърдените престъпни навици,независимо от младата му
възраст,представителя на обвинението пледира за наказание лишаване от свобода в
размер на 15 години – най тежкото нормативно възможно за тази правна
квалификация.
Пострадалите
от престъплението лично и чрез поверениците си адв.И. и адв.С. изцяло поддържат
становището на представителя на прокуратурата.Акцентират върху изключително
лошите характеристични данни на подсъдимия,както и върху обстоятелството,че
многократните минали осъждания на С. не са изиграли никаква превантивна и
възпитателна роля.Позовават се на константната съдебна практика,че особенно
тежък случай е винаги налице,когато е причинена смърт на повече от един
човек.Поверениците считат фактическата обстановка по делото за безспорно
изяснена,а поведението на подсъдимия за пряка причинна връзка с настъпилия
инцидент.Адв.С. акцентира върху грубото нарушаване на член 16,ал.1 от
ЗДвП,изразяващо се в безпричинно навлизане в лентата за насрещно движение,в
която,в съответствие с правилата са се движили пострадалите.Присъединяват се
към становището на представителя на прокуратурата и пледират за най тежкото
възможно наказание,акцентирайки върху трайно установените престъпни навици на С.,тежкия
престъпен резултат и демонстрираното от него процесуално поведение след
бягството му от страната с цел да се укрие.
В
хода на съдебното производство подсъдимия С. се представлява от служебно
назначения защитник адв.П.Ц..Същия признава установената по делото фактическа
обстановка и не отрича вината на подзащтния си,макар да изтъква,че не е имал
възможност да съгласува защитната си
позиция се него,с оглед обстоятелството,че след като е получил призовка за
първото по делото заседание на 19 януари 2015 година,ведно с препис от
обвинителния акт,С. е напуснал страната за да се укрие.Изтъква обаче,че са
налице според него доказателства,че С. е направил опит да окаже помощ на
пострадалите,но това е било физически невъзможно за него.В тази насока се
позовава на показанията на свидетелите Б.,К. и Д..Позовава се на
обстоятелството,че подзащитния му е нискообразован човек,непознаващ правните
норми,като в тази насока пледира за наказание в рамките на средния размер.
От
така установената фактическа обстановка и показанията на свидетелите И.И.,А.И.,Л.К.,Ц.Л.,Ц.Г.,И.Д.,В.Б.,М.В.,К.Д.,Л.Й.,Й.С.,И.И.,М.И.,С.С.,Ц.Г.,А.С.,Ц.Д.,Б.Я.,Р.К.,Г.И.,Н.Г.,Е.В.,Д.К.,С.К.,И.Г.,В.В.,И.И.,Р.Р.
и Т.К.,както и от заключението на изслушаните назначени на досъдебното
производство експертизи съдът приема за установено следното :
Подсъдимият Х.А.С. през пролетта на 2014 год. живеел в
с.Сеслав, обл. Разградска на семейни начала с А.П.И. ***. Връзката им била от
близо 2 години. С. не работел, но често пътувал до Р. Германия, където брат му
живеел. Не притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство.
На 04.05.2014 год. С. и И. ***. Сутринта на 05.05.2014 год.
решили да тръгнат към гр. Русе. Предвижването трябвало да стане с лек автомобил
марка „БМВ”, модел „750 И” с ДК № ***** (произведен на 08.07.1997 год.),
собственост на брата на Х.С. - О. А.С. ***. Към 05.05.2014 год. лекия автомобил
бил технически изправен и в добро състояние. Макар да бил неправоспособен и да
знаел за забраната да управлява моторно превозно средство без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада лекия
автомобил - марка „БМВ”, модел „750 И” с ДК № *****, около 7:00 часа на
05.05.2014 год. подсъдимия С. го привел в движение и потеглил от гр.София към
гр. Русе. Приятелката му - св. А.И. била до водача на предната дясна седалка. С.
се движил по първокласен път 1-3, в посока София – Русе. Около 9:00 часа
управляваният от него л.а. марка „БМВ”, модел „750 И” с ДК № ***** наближавал
района на километър 144 между гр.Луковит и с.Петревене, обл. Ловешка в посока
гр. Плевен. Пътят между километър 144+012 до километър 144+210 бил извън
населено място и в този участък имало хоризонтална крива, чиито радиус бил 500 м. За преминаването й С.
трябвало да извърши ляв завой, а движещите се в обратната посока съответен
десен. В този пътен участък настилката била широка 9.60 метра с асфалтово
покритие в добро състояние, разделена на две ленти - по една за движение във
всяка една от посоките. Върху платното от километър 143+169 до километър
144+070 имало положена хоризонтална пътна маркировка двойна смесена линия – М
5. За движещите се от София в посока Плевен линията М 5 била прекъсната, а за
насрещно движещите се - непрекъсната. След „километър 144+070 двойната смесена
линия М 5 преминавала в линия M l - единична непрекъсната линия. Там имало
поставени и пътни знаци. За движещите се в посока от София за Плевен те били: В
31 „Край на въведената с пътен знак забрана за изпреварване на моторни превозни
средства освен на мотопеди и мотоциклети без кош” и А 17 „Опасност от срутване
или наличие на паднали камъни”. В обратната посока от Плевен към София в този
пътен участък поставените пътни знаци били А 28 „Кръстовище с път без
предимство отляво” и В 24 „Забранено е изпреварването на моторни превозни
средства освен на мотопеди и мотоциклети без кош”.
В същото това време, в този пътен участък по първокласния
път 1-3 се движел в посока обратна на тази на С. и л.а. марка „Рено”, модел 19 с ДК № *****,
управляван от пострадалият В. И. ***. В лекия автомобил марка „Рено”, модел 19
с ДК № *****, освен водачът пътували още 3 лица от гр. Плевен – пострадалата Ц.Х.Т.
на предна дясна седалка и на задните седалки - пострадалите Н. Р. М. зад него в
лявата част на автомобила и И.И.Г. в дясно зад жената. Лекият автомобил марка
„Рено”, модел 19 с ДК № ***** бил с две врати, технически изправен. В. Г. и Ц.Т.
били с поставени обезопасителни колани.
В този район по това време атмосферните условия били добри
за пътуване – дневна светлина, добра видимост, пътят бил сух, а движението не било
интензивно.
В. Г. управлявал лекия автомобил марка „Рено”, модел 19 със
скорост от 93,85 км./ч.,
като се движел правилно в лентата си за движение, в неговата посока.
В
района на километър 144+100 обв. С. управлявал лекия автомобил марка „БМВ”,
модел „750 И”със скорост от 110,3
км./ч. въпреки разрешената скорост за пътно превозно
средство от този тип извън населено място да била 90 км./ч.
Независимо, че нямало необходимост от заобикаляне
(минаване покрай препятствие, повреди на платното за движение или неподвижен
участник в движението) или изпреварване (напускане на пътната лента, в която се
движи МПС и навлизане изцяло или частично в съседната пътна лента, за
преминаване покрай движещо се в същата посока пътно превозно средство), той
навлязъл и се движил в лентата предназначена за движение на лекия автомобил
марка „Рено”, модел 19, с ДК № *****. Когато разстоянието между двете насрещно
движещи се в една лента на пътя моторни превозни средства (л. а. марка „БМВ”,
модел „750 И” и л. а. „Рено”, модел 19) било 153 метра възникнала
видимост за всеки един от водачите им - обв. Х.С. и пострадалият В. Г.. Към
този момент сблъсъкът между двата автомобила бил непредотвратим чрез
едновременното спиране на двата леки автомобила. В резултат на превишената
скорост на управление на л.а. марка „БМВ”, модел „750 И” от обв. С. и неговото
навлизане и движение в лентата за насрещно движение на километър 144+100
последвал удар между предните части на това МПС и управляваното от пострадалият
В. Г. такова - л.а. марка „Рено”, модел 19. Ударът бил челен, почти прав и
нецентрален. От него л.а. марка „Рено”, модел 19 получил многобройни и големи
деформации. На другия участник в произшествието - л.а. марка „БМВ”, модел „750
И” те били по-малки. От удара възникнали въртящи моменти за всеки един от двата
автомобила. Лекият автомобил „Рено”се изместил назад с едновременно въртене в
посока обратна на движението на часовниковата стрелка. При това движение
задната му част достигнала изградената извън пътното платно подпорна стена.
Чрез триене по нея това МПС изминало още 6.70 метра и спряло.
Другият участник в произшествието - лекият автомобил марка „БМВ”, модел „750
И”, след началото на удара продължил да се движи около 6 метра заедно с л.а. марка
„Рено” с едновременно въртене в посока обратна на движението на часовниковата
стрелка. В момента когато задната част на управляваното от пострадалият В. Г.
МПС достигнало подпорната стена, другото МПС с водач – С. се отделило и продължило да се движи по
дъговидна траектория със задната част напред и надясно, и спряло.Съдебния
състав изслуша и кредитира заключението на тройната съдебно автотехническа
експертиза,назначена в хода на досъдебното производство.Вещите лица,отчитайки
огледния протокол,обективните находки и свидетелските показания,приемат за
безспорно установено,че сблъсъка между двете превозни средства е станал на 22-23 метра след ориентира по
ширина на пътя от 1.10 до 2.30
метра вляво от непрекъснатата маркировъчна линия.В
началото на удара двата автомобила са били изцяло в лентата за движение към
гр.София .Удара е бил челен,почти прав.В съдебно заседание на 27 март 2015
година бяха разпитани в качеството на свидетели А.С. и И.П.Д. и двамата преки и
непосредствени очевидци на катастрофата.Показанията на свидетел Д. са
категорични – лекия автомобил на подсъдимия С. е навлязъл в лентата за движение
в посока София и е ударил челно управлявания от починалия Г. автомобил „ Рено
19 „ Съдът кредитира показанията на този свидетел като логични,последователни и
непредубедени – Д. не познава и не се намира в никакви отношения нито с
подсъдимия нито с пострадалите.Тези показания,както и показанията на другия
очевидец А.С. изцяло потвърждават установения от вещите лица от тройната
автотехническа експертиза механизъм на произшествието.Заключението на
експертите е,че при установена скорост на двата автомобила към момента на удара
– на подсъдимия С. – 110.30
км. В час и на
пострадалите . 93.85 км
в час при навлизане на автомобила на С. в насрещната лента за движение удара е
бил непредодвратим.Тези изводи се потвърждават и в изготвеното по искане за
защитата допълнително заключение на тройната съдебно автотехническа експертиза.
В резултат на челния удар на двете
превозни средства пътуващите в лекия автомобил „ Рено 19 „ получили следните
травми :
В. И.Г. - разкъсноконтузна рана по лицето, рана по долната
и по горната устни, масивни охлузвания по предната гръдна стена, кръвонасядане
на предната коремна стена, рана в областта на дясното коляно, рана по дясната
подбедрица, счупване на двете бедрени кости, кръв в гръдната кухина, пълно
прекъсване на гръдната аорта, счупване на ребра двустранно, анемия на
вътрешните органи, кръв в коремната кухина, разкъсване на слезката и черния
дроб и разкъсване на чреводържателя.
Н. Р. М. - рана в областта на лицето, левостранен хематом,
охлузване в областта на устните, охлузване в областта на гърдите, охлузване в
лява предмишница, деформация и оток на долната трета на лява бедрена кост, рана
по предната повърхност на дясна подбедрица, рана по предната повърхност на лява
предмишница, кръвонасядане на меката черепна покривка, счупване на черепната
основа, масивни кръвоизливи в мозъчните стомахчета, кръв в гръдната кухина,
двустранно разкъсване на гръдната аорта, счупване на ребра, вдишана кръв, кръв
в коремната кухина, разкъсване на черния дроб и чреводържателя.
Ц.Х.Т.
- съчетана механична травма - глава: разкъсно-контузна рана на горния ляв
клепач, мозъчна контузия, гръден кош: охлузвания, счупване на 6 десни и 4
левиребра, сътресение на гръдните органи, контузия на десния бял дроб, корем:
охлузвания, сътресение на коремните органи сдесерозиране по черния дроб и
напречното дебело черво, спукване на слезката, черния дроб, чреводържателя и
голямото було, таз: счупване на рамената на дясната лонна кост, лявата
гаванковиднаямка, разкъсване на лоннотосъчленение и дясната кръстнохълбочна
става и травматично-хеморагичен шок.
И. И.Г. - травматично счупване на тазовияпръст - сакрум и горното дясно
рамо на срамната кост, както и травматично счупване на V метатарзална кост в
ляво на левия крак.
Управляващият
л.а. марка „БМВ”, модел „750 И” с ДК № *****, Х.С. и спътницата му А.И.
пътували с поставени обезопасителни колани. По време на удара се задействали
предпазните възглавници за водача и спътницата му на предната дясна седалка. В резултат на това
двамата не получили сериозни увреждания. След възникналото ПТП-е предвид
многобройните и големи деформации на л.а. марка „Рено”, модел 19, и получените
увреждания нито едно от лицата, които били в него – пострадалите В. Г., Ц.Т., Н.М.
и И.Г. не било в състояние да излезе само. Получените от В. Г. травматично
прекъсване на гръдната аорта и вследствие на нея острата кръвозагуба били несъвместими с живота. Поради това
настъпила бърза и неизбежна смърт. Останалите в лекия автомобил марка „Рено” - Ц.Т.,
Н.М. и И.Г. били все още живи.
Съдебния
състав прие,че авторството на деянието – обстоятелството,че именно подсъдимия Х.С.
е управлявал автомобила е установено по безспорен начин от показанията в хода
на съдебното следствие на свидетеля И.Д.,който в съдебно заседание на 27 март
2015 година сочи,че именно С. след удара е слязъл от автомобила от вратата на
водача,и от показанията на спътницата на подсъдимия А.И.,която потвърди при
разпита си,че именно С. е шофирал към момента на произшествието.
Виждайки ги и съзнавайки, че е неправоспособен водач,
предизвикал с поведението си много тежко ПТП-е и многократно осъждан, Х.С. решил да избяга и да се укрие, въпреки,
че бил длъжен да остане на място и да изчака идването на компетентните органи
на МВР. Решил да твърди, че лекия автомобил марка „БМВ”, модел „750 И” е бил
управляван от свид. А.И. и по този начин да избегне наказателна отговорност. С.
*** влязъл в дома на непознатите му И.И.И. и Ц.В.Л.,***. Казал им за станалото
ПТП-е, миналите си осъждания и намерението да се укрие. Поискал от свидетеля И.И.
съдействие за укриването му, изразяващо се в намиране на автомобил за да се
придвижи до гр. Русе и мобилен телефон за връзка, като за услугата му обещал
100,00 лв. Св. И. преценил поведението на Х.С., като нередно и уведомил РУ
„Полиция” - Луковит. Малко след това служители от полицейското управление дошли
на място в дома на ул. „Филип Тотю” №15. Виждайки полицаите обв. С. се опитал
да избяга през прозореца, но въпреки оказаната съпротива, той бил задържан и
отведен в РУ „Полиция”- Луковит.
Дошлите на местопроизшествието служители на Спешна
медицинска помощ и МВР предприели действия за оказване помощ на пострадалите от
лекия автомобил марка „Рено”, модел 19 с ДК № *****, но по отношение на В. Г.
само констатирали настъпилата смърт. Счупили задното дясно стъкло на автомобила
и през отвора извадили И.Г.. Със специализирана техника успели да освободят
пространство за да изкарат пострадалите Ц.Т. и Н.М..
С
автомобили за медицинска помощ тримата живи пострадали от лекия автомобил марка
„Рено”, модел 19 и св. А.И. били придвижени към МБАЛ в гр.Луковит. По пътя
въпреки положените медицински грижи настъпила смъртта и на Н.М..
Непосредствената причина за нея била съчетаната черепномозъчна, гръдна и
коремна травма.
Пострадалата
Ц.Т. била откарана за специализирано лечение в УМБАЛ - Плевен. Въпреки
направените медицински интервенции тя получила усложнения на главата - вторичен
вътремозъчен кръвоизлив, последващ блокаж в ликворното отичане; на гръдния кош
– травматичен пневмонит в дясно, левостранни плевропневмония, бронхо -
плеврални фистули, хидро - пневмоторакс; на сърцето - тромб на дясното предсърдие,
белодробна тромбоемболия; на корем -възпаление на коремницата, задръжка на
урина в левия бъбрек и генерализирани: септикопиемия, полиорганна
недостатъчност и дифузни мозъчни размекчения. Тези усложнения били несъвместими
с живота и в резултат на станалото на 05.05.2014 г. ПТП-е, на 26.07.2014 год.
тя починала.
Травматичното
счупване на тазовия пръст - сакрум и горното дясно рамо на срамната кост, и
травматично счупване на V метатарзална кост в ляво на левия крак на
пострадалият И.И.Г. довели съответно до затрудняване на движението на долните
крайници за около 2 месеца и затрудняване на движенията на левия крак за около
45 дни.
Съдебния състав прие,че с деянието си подсъдимия
Х.А.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.343, ал. 4 във вр. с ал.3, пр.4, 5, 6 и 7, б. „б”, пр.2 във вр. с чл.342,
ал.1, пр.3 от НК, затова, че на 05.05.2014 год., около 09:00 часа на
първокласен път 1-3 при километър 144+100 между гр.Луковит и с.Петревене,
обл.Ловешка при управление на МПС - л.а. марка „БМВ”, модел „750 И” с ДК № *****,
собственост на О. А.С. *** нарушил правилата за движение по пътищата - чл.16,
ал.1, т.1 от ЗДвП – „На пътното платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти
- да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне” и чл.21, ал.1,
ред 2-ри, колона 2-ра от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство от категория „В” е забранено да превишава скоростта от 90 км./ч. в извън населено
място”, като навлязъл и се движил в лентата за насрещно движение без да е
изпреварвал или заобикалял друго пътно превозно средство със скорост от 110,3 км./ч.
При
определяне размера на наложеното му наказание от 15 години лишаване от свобода,които
да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип съдебния състав отчете и
съобрази целия комплекс от фактори,които сочат,че деянието,предмет на
настоящето дело е с многократно и извънредно по – висока степен на обществена
опасност от обичайната за този вид престъпления.Действително основателно е
възражението на защитата,че белези на престъплението,които са елементи на
фактическия състав и като такива са отчетени от законодателя при определяне на
минимума и максимума на наказанието,не може да се отчитат втори път като
отегчаващи отговорността обстоятелства.Но в конкретния случай квалифициращия
белег „ смърт на повече от едно лице „ означава смърт на трима младежи и средна
телесна повреда на още едно лице – пострадалия И.Г..Съдът отчете
обстоятелството,че подсъдимия С. всъщност избяга два пъти – един път от
местопроизшествието,втори път след насрочване на делото за разглеждане в
открито заседание.Тук следва да се отчете и поведението му при задържането –
отново прави опит за бягство от органите на полицията,като при това оказва
съпротива на същите.
Подсъдимия С. е осъждан 12 пъти за
престъпления от общ характер,независимо от младата си възраст,голяма част от
осъжданията му са за престъпления по транспорта. .Многобройните минали
осъждания на Х.А.С. за извършени престъпления, включително и против транспорта
и налагани административни наказания, за извършени нарушения на ЗДвП и ПП на
ЗДвП включително и за управление без съответната правоспособност. От
направената и приложена в материалите по досъдебното производство справка от
Областни дирекции на МВР – Плевен, Велико Търново и Русе е видно, че след като
е било регистрирано на 09.05.2013 год.
напускането на Република България от О. С. и ключовете на лек автомобил
„БМВ” модел „750 И” с ДК № ***** и гаража в с. Сеслав, обл. Разград, в който
той е прибиран са били в брат му – Х.С.
са налице издадени електронни фишове на горепосочения лек автомобил за
регистрирана превишена скорост от дата 02.07.2013 г. – при разрешена скорост от
90 км/ ч. С. е шофирал със скорост 128 км./ ч.; от дата
26.08.2013 год. – при разрешена скорост от 60 км/ ч. С. е шофирал със скорост
97 км/ ч.; и дата 03.09.2013 год. - при
разрешена скорост от 50 км/ ч. обв. С. е шофирал със скорост 79 км/ ч.
Горните
обстоятелства разкриват изключително тежка форма на престъпна самонадеяност.По
делото се събраха данни,че С. е шофирал без свидетелство за правоуправление
повече от деситилетие.Всичко това,в контекста на процесуалното му поведение
сочи,че всичките му 12 минали осъждания не са изиграли абсолютно никаква роля
за превъзпитанието му,за осъзнаване,че следва да зачита обществените и правови
порядки.Целия този комплекс от фактори доведе съдебния състав до извода,че
целите на общата и специална превенция не могат да се постигнат с друго по
размер наказание,освен нормативния максимум от 15 години лишаване от свобода.
При извършения анализ на фактите съдът не можа да открие нито едно смекчаващо
отговорността обстоятелство,релевантно за подсъдимия.С оглед горното наложи
най-тежкото нормативно възможно наказание на подсъдимия С.,като прие,че в
конкретния случай всички други възможности са изчерпани.
При този изход на делото съдът осъди Х.А.С. с горе снетата самоличност да заплати по
сметката на РУ „Полиция” – Луковит разноски за експертизи в размер на 3 869
лева /три хиляди осемстотин шестдесет и девет лева/ и по сметката на Ловешки
окръжен съд сумата от 2135.92 лева /две хиляди сто тридесет и пет лева и 92
ст./ разноски по делото.
Съдът постанови вещественото доказателство - Лек
автомобил марка „БМВ",
модел „750 И" с ДК № ***,
находящ се в автотранспортна база към ОД на МВР - Ловеч, след влизане на присъдата в сила следва да бъде върнат на
собственика ,както и Лек автомобил марка „Рено
19" с ДК № *****, находящ се в
автотранспортна база към ОД на МВР – Ловеч, след влизане
на присъдата в сила следва да бъде върнат на собственика.
Съдът постанови веществените доказателства - Обект № 1 - мобилен телефон марка ALKATEL, с черен цвят около екрана, а
капака в тъмносин цвят с надпис „Опе touch"; Обект № 2 - черна кожена чанта с украшения от жълт метал, закачени на синджири
под формата на две сърца и ключ, със съдържание черна кожена папка с изписани
листи в нея; Обект № 5 - черно кожено яке с шушлякова
подплата с емблема с надпис „NEW RAMS - XXL" с два странични джоба с ципове, по които има кантове в жълто и
оранжево. Якето е със закопчаване с цип. То има вътрешен джоб, в който се
намери стикер с надпис „Професионална гимназия по туризъм Алеко
Константинов" Плевен и изписано името на И.Г.; Обект № 6 -тъмно синьо яке от плат с емблема от вътрешната страна „ХХL"
със закопчаване с цип и с тик - так копчета в двата края на ципа. Отпред якето
е с два горни и два странични джоба. В левия страничен джоб се намират четири броя
дъвки, неразпечатани с надпис „Center
Shock", една
дъвка неразпечатана с надпис „Рunto" и една черна запалка с
надпис „Bic"; *** № 7 - 1 брой шубичка в тъмнозелен цвят с вълнена подплата, със закопчаване
с две дървени копчета от ляво на дясно, след влизане в сила на присъдата да се
върнат на собствениците им, а вещественото доказателство Обект № 3 -
запечатан в кафяв хартиен плик преден ляв аербек и Обект № 4 - запечатан в кафяв хартиен плик преден десен аербек, след влизане в
сила на присъдата да се унищожат.
Съдът потвърди и взетата по отношение на
подсъдимия С. мярка за неотклонение „ задържане по стража „
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ ДОКЛАДЧИК………………………