М О
Т И В
И към Присъда № 82/20.08.2019г.,
постановена по НОХД № 1112/2019г. по описа на Пловдивски
окръжен съд
ОП П. е
повдигнала обвинение срещу Д.Б.Й. – роден на ***г***, българин, български
гражданин, със средно образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН **********
за това, че на 20.11.2018г. на главен път I-8, км.260+100, обл. П., при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил „****“ с peг. № ***** е нарушил
правилата за движение:
- чл.6 т.1 от ЗДП - „Участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“;
- чл.20 ал.1 от ЗДП - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;
- чл.21 ал.1 от ЗДП - „При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч: - за ППС категория „В“ - 90
км/ч за извън населено място“;
- чл.63 ал.2 т.5 изр.1 от ППЗДП - „Надлъжната пътна
маркировка има следните изображения, наименования и значения: - т.5 „Двойна смесена
линия“ - М5 „Пресичането й е разрешено само от страната на прекъсната линия“ и
по непредпазливост е причинил смъртта на М. Г.И., ЕГН ********** – престъпление
по чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 от НК.
Производството
е по реда на чл.372 ал.4 от НПК.
Прокурорът
поддържа повдигнатото срещу подс. Й. обвинение, като
моли съда да го признае за виновен в извършване на престъплението и му наложи
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, близко до
предвидения в закона минимум, а именно три години лишаване от свобода, което да
бъде редуцирано с една трета, съобразно нормата на чл.58а от НК, и на
подсъдимия се определи наказание две години лишаване от свобода, изпълнението
на което да се отложи с изпитателен срок от четири години, както и лишаване от
право да управлява МПС за срок от четири години. Вещественото доказателство – 1
бр. диск, според прокурора, следва да се унищожи като вещ без стойност, а иззетите
автомобили - върнати на техните собственици. Относно направените по делото
разноски прокурорът предлага същите да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
По
делото като частни обвинители срещу подс. Й. във
връзка с повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 от НК са конституирани В.Г.И., В.Г.И. и Г.М.И., като наследници на
починалия пострадал М. Г.И..
Частните
обвинители, чрез повереника си адв. С.М., поддържат
заявеното от представителя на ОП П..
Защитникът
на подс. Й. – адв. В.И. моли съда да наложи на подзащитния й наказание при наличие на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, в рамките на предвидения от закона минимален
размер.
Подс. Й. се признава за виновен, поддържа заявеното
от неговия защитник и моли за минимално наказание.
На
основание чл.373 ал.3 от НПК, съдът приема за установена следната, изложена в
обвинителния акт, фактическа обстановка:
Подс. Д.Б.Й. е роден на ***г***, българин, български
гражданин, със средно образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Към 20.11.2018г. подс. Й. бил правоспособен
водач на МПС, като притежавал СУМПС № ******, издадено на 13.07.2017г. със срок
на валидност 13.07.2027г. Същият притежавал придобитите категории „М“ и „В“.
Към онзи момент подс. Й. нямал наложени наказания за
извършени нарушения по ЗДП.
На 20.11.2018г. подсъдимият бил на работа до около 07.00ч., след което
около 07.10ч. се качил на собственото си МПС - л. а. „****“ с peг. № ***** и тръгнал да се прибира от гр. П. към с. И., обл. П., където
живеел. Бил сам в автомобила и управлявал същия по главен път от гр. П. към гр.
Х. Около 07.30ч. подс. Й., управлявайки горецитирания автомобил, достигнал в района на същия път I-8 -
260+100 км., където се движел със скорост от 149 км/ч по дясната лента за движение.
В същият участък от пътя платното за движение било с две пътни ленти, които
били разделени с двойна смесена линия, която се състояла от единична
непрекъсната линия по посока движението на подсъдимия и единична прекъсната
линия по посока на насрещното за него движение. По същото време, в обратна
посока, се движел л. а. „*****“ с рег. № *****, управляван от М. Г.И. в посока
от гр. Х. към гр. П. със скорост от 93 км/ч. Видимостта била добра на дневна
светлина, а пътното платно – асфалтово, право и равно. В гореописания участък
от пътя, на няколко метра преди да се разминат двата автомобила, подс. Й., поради високата скорост на движение от 149 км/ч,
изпуснал контрола над пътното превозно средство, което управлявал и като не се
съобразил с пътната маркировка, пресякъл двойната смесена линия, пренебрегвайки
забраната да я пресича, тъй като пресичането било разрешено само от страната на
прекъснатата линия, навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил челно в
л. а. „*****“, управляван от М. И.. Ударът бил челен в левите предни части на
двата автомобила. След удара двамата водачи останали в автомобилите. След
произшествието спрели преминаващи моторни превозни средства, които
сигнализирали на тел.112, като на място пристигнали екипи на пожарната и ЦСМП,
които след като извадили водачите от автомобилите ги откарали в болнично
заведение за оказване на помощ. Пристигнали полицейски служители, които
контролирали движението и започнали процесуално-следствени действия. Въпреки
оказаната медицинска помощ, водачът на л. а. „*****“ М. И. починал в 08.15ч. на
същата дата.
Видно от заключението на извършената съдебномедицинска експертиза на труп
№ 295/2018г. е, че при съдебномедицинското изследване върху трупа на М. И. се
установило: кръвоизлив от около 1500 мл. в коремната кухина - към малкия таз,
травматично разкъсване на лява илиачна артерия -
разклонения на аортата, многофрагментно счупване на
тазовите кости отляво с хлътване на костни фрагменти, счупване на тазовите
кости срединно /отваряне на синфизата/
и отдясно, масивни кръвопопивания в тазовата
мускулатура, кръвонасядания около скротума
и перинеума, разкъсване на слезката,
ивичести разкъсвания по горната и долната повърхност на черния дроб, счупване
на лявата бедрена кост, кръвонасядане в мускулатурата
около счупването, суховата срезна
повърхност на белите дробове, хилосни кръвоизливи на
двата бели дроба и по хода на аортата, кръвоизливи под ендокарда
на сърцето, оток на мозъка, подчертана бледост на
трупа, на вътрешните органи и на послесмъртните
петна, разкъсно-контузна рана на лявата подбедрица, луксация на дясната глезенна става, охлузване по гърба отляво, охлузвания по
дланта на лявата ръка, охлузвания и кръвонасядания в
лявата подбедрица, следи от инжекционни убождания в
лявата лакътна ямка.
Експертът е посочил като причина за смъртта на М. И. тежките травматични
увреждания на жизнено-важни органи в коремната кухина и тазовата област -
разкъсване на слезката и на черния дроб, травматично
разкъсване на голям кръвоносен съд - разклонение на аортата /лявата илиачна артерия/ с масивен кръвоизлив в коремната кухина и
в тазовата мускулатура, които са довели до остра кръвозагуба и последвала остра
сърдечно-съдова недостатъчност. Установените травматични увреждания, довели до
настъпването на смъртта на М. И., са в пряка причинно-следствена връзка с
претърпяното от него ПТП на 20.11.2018г. Всички травматични увреждания са
причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет с голяма кинетична
енергия на удара, като добре отговарят да са получени при автомобилна травма -
вътре в купето на лекия автомобил при челен удар с друг лек автомобил, както е
отразено в предварителните сведения. Травматичните увреждания са прижизнени, за което вещото лице съди от изразените кръвонасядания и кръвоизливи, довели до остра кръвозагуба.
В хода на разследването са назначени 2 бр. съдебно-химически експертизи,
според заключението на които в кръвта на починалия М. И. се доказала
концентрация на алкохол от 0.17 на хиляда, а в кръвта на подс.
Й. не се доказала концентрация на алкохол.
Извършени са по делото съдебно химико-токсикологични експертизи за
наличието на наркотични или упойващи вещества в кръвта на двамата водачи. Видно
от заключенията им е, че в предоставените проби кръв и урина от трупа на М. И.
не се установило присъствие на наркотични и упойващи вещества или техни
аналози, като е установено наличието на диклофенак и ибупрофен, които са нестероидни —
противовъзпалителни лекарствени средства, прилагат се за лечение на болков синдром и същите нямат психоактивен ефект.
Според заключението на извършената съдебно химико-токсикологична
експертиза, имаща за предмет предоставените проби кръв и урина от подс. Й., се
установило присъствие на лекарствени препарати метамизол
и трамадол, като трамадолът
е класифицирано като наркотично вещество и е включен в Списък 3 /рискови
вещества/ на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични към Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите.
Същият е централно действащ опиоиден аналгетик с приложение за средно силни до силни болки. Метамизолът и неговите метаболити
не са психоактивни /наркотични вещества/. Комбинацията от двата аналгетика предполага приложение по медицински показания с
оглед на отразеното тежко състояние на пациента в протокола за медицинско
изследване.
С оглед установеното наличие на веществото трамадол
в урината, взета от подс. Й., в хода на
производството е извършена съдебномедицинска експертиза по писмени данни, от
заключението на която се установява, че пробите от кръв и урина са взети от
подсъдимия в 08.55ч. До вземането им на подс. Й. била
поставена една ампула аналгин, по време на транспортирането му до болницата и в
спешно отделение на УМБАЛ „Св. Г.“ му е била поставена една ампула трамалгин, още при постъпването му, поради тежкото
състояние, в което е бил, както и 1000 мл. Рингер
„физиологичен разтвор“. Препаратът трамалгин съдържа трамадолов хидрохлорид — т.е. трамадол и предвид ускорената диореза,
която се постига с прилагането на Рингер,
най-вероятно времето от прилагане на трамалгин до
вземане на пробата кръв и урина е било достатъчно /31 мин./ за отделяне на
веществото тремадол в урината.
Според заключението на извършената автотехническа
експертиза произшествието е настъпило в лявата, насрещна за подс.
Й. лента. Скоростта на движението на л. а. „****“ в момента на удара е била 93.16
км/ч, а тази, с която се е движил л. а. “****“, управляван от подсъдимия, в
момента на удара е била 149.68 км/ч. Според експерта, в конкретната пътна
ситуация ПТП не би могло да бъде предотвратено при движение с установената за
двата автомобила скорост при екстрено задействане на спирачната система от
водачите им. Единствено в случай, че водачът на л. а. „****“ - подс. Й. е управлявал автомобила в собственото си пътно
платно, без да навлиза в насрещното платно, където се е движил л. а. “****“, е
имало възможност произшествието да бъде избегнато. Вещото лице сочи, че скоростта
на движение на л. а. „****“ от 93 км/ч е била съобразена с конкретната пътна
обстановка, с пътните и атмосферни условия, а скоростта на л. а. „****“, управляван
от подсъдимия, от 149 км/ч не е била съобразена с конкретната пътна обстановка,
с пътните и атмосферни условия. Техническите причини за настъпилото ПТП са,
според експерта, движение на л. а. „****“, управляван от Д.Й. с висока и несъобразена
скорост от 149 км/ч по мокрото пътно платно, което е довело до техническа
грешка при управлението и грешна преценка на пътната ситуация с последвало
навлизане в насрещното пътно платно и удар с л. а. „****“.
Описаната фактическа обстановка, съдът приема за установена на основание
направеното от страна на подс. Й. самопризнание и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство. В подкрепа на фактическата
обстановка са показанията на свидетелите – А.С.Г., Г.П.К.,
Г. Н. К., В.Г.И., В.Г.И., Г.М.И., Т.Д.Т., М.Й.Т., разпитани в хода на
досъдебното производство, които съдът кредитира като обективни, логични,
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така и с
останалите доказателства по делото. Както самопризнанието на подсъдимия, така и
показанията на свидетелите са в подкрепа на приетите за установени от съда
факти и обстоятелства.
В подкрепа на описаната фактическа обстановка са и заключенията на
изготвените по делото съдебномедицинска, съдебно-химически, съдебно
химико-токсикологични и автотехническа експертизи,
които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени, с нужните знания
и опит в съответната област.
От обективна страна, фактите по делото се подкрепят и от събраните
писмени доказателства: протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие
от 20.11.2018г. /л.2-л.3/, албум за посетено местопроизшествие, станало на
20.11.2018г. /л.5-л.15/, справка за съдимост /л.41/, характеристична справка
/л.42/, медицински документи /л.50, л.58, л.59,
л.65, л.66, л.73, л.74/, констативен протокол за ПТП с пострадали лица
/л.120/, план – схема на възникнало ПТП с пострадали лица от 20.11.2018г.
/л.121/, справка за нарушител/водач /л.124/, удостоверение за наследници изх. №
1686/23.11.2018г. /л.127/, препис-извлечение от акт за смърт /л.128/,
медицински документи /л.142-л.244/, справки /л.248, л.249/, справка за лице – АИС
„БДС“ /л.252, л.253, л.254, л.255/, медицински документи /л.256-л.258/.
В подкрепа на фактическата обстановка по делото са и приобщените към
същото веществени доказателства – диск с надпис „ДП 119/2018, рег. № 2372 р -
18880/20.11.2018г. СРПТ П.“, л. а. „****“ с ДК № *****и л. а. „****“ с ДК № *****, иззети с Протокол за оглед на МП на
20.11.2018г.
При така описаната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна,
че подс. Й. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 от НК за
това, че на 20.11.2018г. на главен път I-8, км.260+100, обл. П., при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „****“ с peг. № ***** е нарушил правилата за движение:
- чл.6 т.1 от ЗДП - „Участниците
в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“;
- чл.20 ал.1 от ЗДП - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;
- чл.21 ал.1 от ЗДП - „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: - за ППС категория „В“ -
90 км/ч за извън населено място“;
- чл.63 ал.2 т.5 изр.1 от ППЗДП - „Надлъжната пътна
маркировка има следните изображения, наименования и значения: - т.5 „Двойна
смесена линия“ - М5 „Пресичането й е разрешено само от страната на прекъсната
линия“ и по непредпазливост е причинил смъртта на М. Г.И., ЕГН **********.
От обективна страна, подс. Й. е осъществил
състава на посоченото престъпление, тъй
като при управление на МПС е нарушил правилата за движение, в резултат на което
е причинил смърт на друго лице.
Подс. Й. е правоспособен водач на МПС с издадено на 13.07.2017г. СУМПС № *****
със срок на валидност 13.07.2027г., категории М и В. На 20.11.2018г., на главен път I-8, км.260+100,
обл. П. подсъдимият управлявал собствения си л. а. „****“
с peг. № *****, като при избиране скоростта на
движение не се съобразил с конкретната пътна обстановка, с пътните и
атмосферните условия, в резултат на което изгубил контрол над превозното
средство и навлязъл в насрещното пътно платно като пресякъл двойната смесена
линия, пренебрегвайки забраната да я пресича. В резултат на нарушението на правилата
за движение, регламентирани в чл.6 т.1 от ЗДП, чл.20 ал.1 от ЗДП, чл.21 ал.1 от ЗДП и чл.63 ал.2 т.5 изр.1 от ППЗДП настъпил съставомерният резултат – причиняването на смъртта на М. И..
От субективна страна, престъплението е извършено по непредпазливост под
формата на небрежност. Подс. Й. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Непредпазлива ще е вината на дееца и
тогава, когато е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е мислил да ги предотврати, в който случай ще е налице
самонадеяност. При управление на автомобила подсъдимият е бил длъжен да спазва
правилата за движение, регламентирани в чл.6 т.1 от ЗДП, чл.20 ал.1 от ЗДП, чл.21 ал.1 от ЗДП и чл.63 ал.2 т.5 изр.1 от ППЗДП. Той обаче ги е
нарушил и така се е отклонил от дължимото поведение, като не е проявил
дължимата грижа, в резултат на което за него възниква задължение да предвиди и
предотврати общественоопасните последици от своето деяние.
При небрежността не се изискват конкретни представи за престъпния резултат, а
деецът да има някакви най–общи представи за това, което върши, за обстановката
и за възможните опасности. На следващо място, за да е налице небрежност, трябва
деецът да е могъл да предвиди и предотврати общественоопасните
последици. Възможността за предвиждане и предотвратяване на резултата зависи от
конкретните обективни условия за извършване на деянието и от индивидуалните
особености на личността на дееца. В случая са съществували всички обективни
условия, за да се предвиди и предотврати настъпването на престъпния резултат. Подс. Й. е могъл да предвиди, че нарушавайки посочените
правила за движение, е възможно настъпването на ПТП и причиняването на общественоопасни последици. В случая става въпрос за
непредпазливост под формата на небрежност, а не на самонадеяност, тъй като, за
да е налице такава трябва у деецът да е формирана една субективна увереност, че
общественоопасните последици въобще няма да настъпят,
която увереност обаче е обективно необоснована. За наличието на такава
субективна увереност се съди по това, че деецът е взел известни мерки за
предотвратяване на престъпния резултат, а не разчита само на случайността. В
случая не се установява предприемането на каквито и да било мерки от страна на
подсъдимия за предотвратяване на общественоопасните
последици.
С оглед на посочената и приета по–горе правна квалификация за извършеното
от подс. Й. престъпление, като се съобрази с целите
на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на
дееца, съдът е на становище, че на същия следва да бъде определено наказание
при условията на чл.54 от НК. Съдът намира, че няма основания за определяне на
наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като не са налице нито
изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства. При определяне размера
на наказанието лишаване от свобода, съдът отчита всички обстоятелства по
делото, както смекчаващите - съжалението за стореното, чистото съдебно минало,
добрите характеристични данни, трудовата ангажираност, младата възраст на
подсъдимия, липсата на други, извършени към момента на инкриминираното деяние
нарушения на правилата за движение по пътищата, така и отегчаващите такива – това,
че е извършил няколко нарушения на ЗДП, както и такова на ППЗДП, в резултат на
което е настъпила смъртта на М. И..
Не следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство направеното от
подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК. Съгласно Тълкувателно
решение № 1/06.04.2009г. по т. д. № 1/2008г. на ВКС – н. к. при определяне на
наказанието съгласно правилата на чл.373 ал.2 от НПК, признанието по чл.371 т.2
от НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо обстоятелство,
освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното
разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и неговия извършител. В случая самопризнанието на подс. Й. не е негово изначално процесуално поведение, а е
направено при искането за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие.
Предвид горното съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде определено
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно три години
лишаване от свобода, което се явява справедливо и би постигнало целите на
специалната и генералната превенция на наказанието, визирани в разпоредбата на
чл.36 от НК. Така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и
на подс. Й. се наложи наказание две години лишаване
от свобода.
На основание чл.343г вр. чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 от НК подс. Й. следва да бъде лишен от право да управлява МПС.
При определяне размера на това наказание съдът отчита посочените по–горе
обстоятелства, взети предвид при определяне наказанието лишаване от свобода и
намира, че подсъдимият следва да бъде лишен от това право за срок от четири
години, считано от влизане на присъдата в сила, което наказание се явява
справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция.
Съдът намира, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36
ал.1 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подс. Й. не е наложително същият да изтърпи наложеното му
наказание две години лишаване от свобода, поради което и на основание чл.66
ал.1 от НК изпълнението на същото следва да бъде отложено с изпитателен срок от
четири години, считано от влизане в сила на присъдата.
Вещественото доказателство по делото – диск с надпис „ДП 119/2018, рег. №
2372 р - 18880/20.11.2018 г. СРПТ П.“ следва да остане по делото, след влизане
на присъдата в сила.
Вещественото доказателство по делото – л. а. „****“ с ДК № *****, иззет с
Протокол за оглед на МП на 20.11.2018г., намиращ се на съхранение при Домакина
на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. П. следва, след влизане на присъдата в
сила, да се върне на Г.М.И., ЕГН **********, който съгласно приложената
по делото справка е собственик на автомобила.
Вещественото доказателство по делото – л. а. „****“ с ДК № *****, иззет с Протокол за оглед на МП на 20.11.2018г.,
намиращ се на съхранение при Домакина на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. П.,
следва да се върне на подс. Й., след влизане
на присъдата в сила.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. Й. следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР гр. П. сумата от 968.22 лв.,
представляваща разноски по делото, направени в хода на досъдебното производство,
и по сметка на ОС П. сумата от 80 лв., представляваща разноски по делото,
направени в хода на съдебното производство.
Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в страната
правов ред.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: