Р Е Ш Е Н И Е № 127
Гр. Сливен,
25.09.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на единадесети септември
през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на прокурора Христо Куков и при секретаря Галя Георгиева като разгледа докладваното от съдия Бозукова КАНД № 141 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
С Решение № 264/07.06.2019 г.
постановено по АНД № 215/2019 г. по описа на Сливенски районен съд е изменено НП № 358012-F395649/12.09.2018 г., издадено от Началник отдел
"Оперативни дейности"-Бургас в ЦУ на НАП, с което на "Русита" ООД гр. Сливен е наложена на основание чл.
185, ал.2 от ЗДДС "имуществена санкция" в размер на 7000 (седем хиляди) лева, за нарушение на чл.
33 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ вр. чл.
118, ал. 4 от ЗДДС, като наложената санкция е намалена на 3 000 (три хиляди) лева.
В касационната жалба на "Русита"
ООД гр. Сливен се твърди, че решението на районния
съд е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът счита, че по административната
преписка не е установено нарушението да е довело до неотразяване на приходи и в
този смисъл наложената санкция не съответствала на описанието на нарушението.
Това нарушение било самостоятелно основание за отмяна на НП. Моли съдът да
отмени решението на районния съд, както и да отмени изцяло НП. Алтернативно
моли за преквалифициране на нарушението по чл.185 ал.2 изр.2 вр. с чл.185 ал.1
от ЗДДС.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован се представлява от адв. Г. ***, която поддържа касационната жалба.
В съдебно заседание ответникът по касацията - ТД на НАП Бургас не изпраща представител. В писмено становище от пълномощник оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на РС - Сливен.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита жалбата за неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.
Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 18.07.2018 г. е извършена данъчна проверка в стопанисвания от "Русита" ООД гр. Сливен търговски обект – клетка
за плод и зеленчук, находящ се в г. С., „ППЗЦ“ АД. Установено било, че оборотът от
извършените продажби по междинен дневен отчет от ФУ в обекта в деня на
проверката е 91 лева,
фактическата наличност на паричните средства е в размер на 1616 лева, а касовият
апарат в обекта разполага с
функция "служебно въведени" и "служебно изведени" парични
средства. Установената положителна разлика в размер на 1525 лева представлява въвеждане на пари в
касата, което не е отразено на фискалното устройство в момента на извършването
и с точност до минута. Резултатите от проверката били обективирани в протокол №
0337328/18.07.2018 г. За
констатираното нарушение на търговеца бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № F 395649/19.07.2018 г. Въз
основа на съставения АУАН е издадено НП № 358012-F 395649/12.09.2018 г. Това постановление е обжалвано пред РС Сливен.
За да измени НП първоинстанционният съд е приел следното: при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; НП е издадено на база събраните по преписката доказателства, които кореспондират помежду си; отговаря на фактите изводът на АНО, че установената разлика в наличните парични средства в касата на обекта и тази от дневния фискален отчет представлява нерегистриране чрез операциите "служебно въведени" и "служебно изведени" на парични средства в касата, разликата не се дължи на неотразени продажби; квалификацията на нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства било правилна, но тъй като нарушението е с ниска степен на обществена опасност наложената административна санкция в размер на 7 000 лева била прекомерно висока, поради което съдът приел, че същата следва да се намали до минимума, предвиден в чл.185 ал.2 от ЗДДС. Във връзка с гореизложеното районният съд изменил имуществената санкция като намалил същата на 3 000 лева.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Подадената срещу него касационна жалба е основателна.
Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 3000 до 10 000 лева, като изречение второ регламентира изключение, свързано с прилагане на по-ниска санкция - тази по ал. 1, когато нарушението не води до неотразяване на приходи. По делото липсва спор относно факта свързан с установената наличност на средства в търговския обект в размер на 1616 лева, отчетеното по дневния фискален отчет в размер на 91 лева и установената разлика в размер на 1525 лева. Правилно и в съответствие със събраните доказателства РС Сливен е установил неизпълнение на задължения фиксирани в чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на Министерство на финансите за отразяване на промяна в касовата наличност чрез съответните операции за служебно въвеждане на суми в касата на обекта с регистрирането им в монтираното и функциониращо фискално устройство. Съгласно цитираната разпоредба извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) следва да се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Приемайки, че е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 на Министерство на финансите, административнонаказващият орган е преценил, че разликата в касовата наличност не се дължи на продажба. Вмененото във вина на търговеца нарушение е индивидуализирано от АНО в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава като са посочени нарушените материалноправни норми. Районният съд правилно е приел, че АНО коректно е квалифицирал извършеното деяние като нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на МФ, но неправилен е изводът му, че и санкционната норма в обжалваното НП е приложена правилно. Относима норма за случаите когато нарушението не води до неотразяване на приходи, е текстът на чл. 185, ал.1 от ЗДДС. В случая на повдигнатото обвинение съответства не приложената от АНО санкционна норма на чл.182 ал.2 от ЗДДС, а тази по чл. 185, ал.1 от ЗДДС. При тези данни РС Сливен е следвало да съобрази нормите на чл. 63, ал.1, пр.2 от ЗАНН, чл. 64, б."в", пр.2-ро от ЗАНН и чл. 337, ал.1, т.2 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН, като измени НП, прилагайки съответния закон, а именно чл. 185, ал.1 от ЗДДС, приложим за същото нарушение, което е повдигнато в АУАН. При доказано обвинение, неправилно приложената от АНО санкция подлежи на изменение, ако подлежащата на прилагане съответна санкция предвижда налагане на същото или по-леко наказание при промяна на правната квалификация, какъвто е процесният случай /чл. 337, ал.1, т.2 от НПК/. За всяко нарушение се прилага съответното по вид и размер наказание, като в НП следва да се посочи и правната му квалификация. Несъответствието на правна квалификация, при хипотезата на чл. 337, ал.1, т.2 от НПК, води до изменение на НП. Този въпрос се разглежда на плоскостта на материалното право, за което първоинстанционният съд, а и касационният, следят служебно. В този смисъл правомощията на касационната, респ. на въззивната инстанция са коментирани в ТР № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълкувателно дело № 7 / 2010 г.
По изложените съображения касационната инстанция счита, че районният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен и постановен нов по съществото на спора, с който НП да се измени, като наложената имуществена санкция се намали на 500 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Сливен
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 264/07.06.2019 г. постановено по АНД № 215/2019 г. по описа на Сливенски районен съд.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 358012-F395649/12.09.2018 г. на Началник отдел „Оперативни дейности"-Бургас в ЦУ на НАП Бургас, издадено въз основа на АУАН № F 395649/19.07.2018 г., с което на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС на "Русита" ООД гр. Сливен е било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 185, ал.1 вр. чл. 185, ал.2 изр. второ от ЗДДС административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение по горепосочения текст.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: