Решение по дело №214/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 198

гр. Видин, 23.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в публично заседание на

Дванадесети ноември

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Валерия Шутилова Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

214

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на С.Ж.Е. ***, против заповед за ПАМ № РД – 14 - 1731 / 31.07.2020г. на Началник областен отдел „Автомобилна администрация” /ОО”АА”/, гр.Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.106а,ал.1,т.1,б.“а“ и ал.2, т.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована, както и че при издаването и е нарушен и процесуалният закон.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Началник ОО „АА”, гр.Видин, оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да не я уважава. Претендира прекомерност на адвокатското възнаграждение.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Видно от обстоятелствата, описани в Акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление и приложената преписка по делото е установено, че на 31.07.2020г. жалб. Е. в района на Дунав мост 2 е спрян за проверка от служители на АА. Същият управлявал автомобил Форд Транзит с рег.№ М3191 ВТ, собственост на трето лице. В колата с него са били две лица Младенов и Илиев. В АУАН се твърди, че са снети обяснения от пътниците, че ще бъде заплатено на водача за превоза, такива обаче по делото не са приложени. Административният орган е приел, че Е. извършва обществен превоз на пътници без да притежава лиценз за извършване на превоз на територията на РБългария, лиценз за Общността за извършване на международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. На жалбоподателя е издаден АУАН. По делото са приложени приложения към трудов договор, от които е видно че Е. живее и работи в Германия.

При така изложената фактическа обстановка и на основание чл.106а,ал.1,т.1,б.“а“ от ЗАвт.П Началник ОО „АА”, гр.Видин е наложил на жалбоподателя ПАМ, с която е постановено спиране от движение за срок от 10 месеца, чрез сваляне на табела с рег.№ М3191 ВТ и отнемане на свидетелство за регистрация № ********* на лек автомобил „Форд Транзит“, собственост на Румен Боянов Каменов от гр.Монтана. Заповедта е връчена на жалбоподателя на същата дата.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират.

Предмет на оспорване пред съда е заповедта за ПАМ. Оспорването е допустимо, а жалбата – редовна, съгласно изискванията на чл.150 и 151 от АПК. Спазен е 14-дневният преклузивен срок по чл.149,ал.1 от АПК, а жалбоподателя има пряк личен правен интерес да иска отмяната й, съгласно определение на ВАС № 12804 от 16.10.2020 год.

С разпоредбата на чл.107,ал1 от ЗАвт.П, принудителните административни мерки по чл.106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „АА” или упълномощени от него длъжностни лица. Заповедта е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган в съответствие с предоставените му правомощия, в предвидената от закона писмена форма при спазване на процесуалните правила и е мотивирана. Със своя заповед този орган в изпълнение на предвидената в закона възможност за делегиране на тези правомощия е предоставил такива и на началниците на ОО „АА”, което е служебно известно на Съда. Нарушението, във връзка с което е издадена заповедта, е извършено и установено гр.Видин, което населено място е в териториалния обхват на дейност на ОО”АА” гр.Видин и определя териториалната компетентност на нейния началник да приложи предвидената в закона ПАМ. С оглед спазването на изискванията за материална и териториална компетентност на издателя й заповедта се явява валиден индивидуален административен акт, годен да породи предвидените в закона правни последици.

Мотивите на жалбоподателя, поради които той намира, че заповедта е незаконосъобразна, са следните: Не е спорно, че на процесната дата той и още двама негови съграждани са тръгнали за Германия, като той действително е управлявал процесното МПС и не притежава лиценз за превоз на пътници на територията на Република България, лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация и извършване на таксиметров превоз на пътници. Но той не е и бил длъжен да притежава такива документи, т. к. не е извършвал таксиметров превоз на пътници изобщо. Не всеки превоз на хора отговаря на това определение и не за всеки превоз следва да се отправят подобни изисквания. Няма забрана човек да превозва пътници в автомобил, нито да се разбере с тях да си поделят консумативите – основно гориво, за превоза. Това обаче не съставлява таксиметрова дейност. По тази причина и ИАА е издаден в нарушение на материалния закон, при липса на реализация на хипотезата на приложената правна норма.

Водачът Е. живее в Германия, където и работи. През лятото си дошъл по време на отпуската си в България и на 31.07. отново потеглил, за да се прибере в Германия, където живее постоянно.

Имало е и други пътници. В случая ставало въпрос за споделено пътуване, което не е регламентирано в закона, но не е и забранено от него и за извършването му не следва да се носи административна отговорност, вкл. да се налагат ПАМ. Споделеното пътуване е ненаименован от законодателството ни договор, по силата на който шофьорът и пътниците в управлявания от него автомобил си поделят разходите за транспорта, какъвто се явява и случаят. Нито в процесната заповед, нито в преписката се установява, че е налице друго споразумение между тези лица, доказатлества в обратна насока не са ангажирани. По делото дори не са представени посочените за снети обяснения на пътуващите. Няма данни жалбоподателя да се е занимавал по занятие с превоз на пътници.

На следващо място не е мотивиран и размерът на мярката, който клони към законово предвидения максимум. Освен немотивиран, този размер се явява и несправедлив, т. к. в процесната заповед липсва посочване за извършено нарушение, няма данни, че е налице такова, извършено преди това. Автомобилът не е негова собственост, не е ясно дали това лице, чиято собственост е автомобила разполага с друго транспортно средство. Спирането му от движение за толкова дълъг срок го лишава от възможността за собствен превоз за период от близо година, без самия той да е реализирал правно укоримо поведение.

Според разпоредбата на  чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 2, т. 1 от ЗАвтП, посочени като основания за издаването на акта, за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:... временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността. Налагането на ПАМ в този случай се осъществява от органите по контрол чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1 и 3, букви "б" и "в". В случая заповедта не съдържа описание на нарушение, а само на определена фактология, без да е посочено, че въз основа на нея се приема, че е извършено такова, без да се посочи от кого, в какво се изразява то и коя норма е нарушена.

Към преписката не са приложени писмени обяснения на пътуващите лица, те не са й цитирани в процесната заповед и дори да бяха, то те не могат да допълват липсващите в нея мотиви.

От изложеното до тук, макар че заповедта не почива върху писмени обяснения, те не се цитират в нея и тя не е мотивирана с тях, съдът намира, че става въпрос не за осъществяване на таксиметров и/или обществен превоз на пътници, а за споделено пътуване, като тези пътници са негови познати и с тях той евентуално ще раздели единствено разходите за гориво и пътни такси. Няма данни, че Е. е извършвал по занятие такава дейност – нито че е превозвал и друг път пътници, нито че е правил това срещу възнаграждение, което включва не само подялба на разходите, а и печалба, а именно това е търговската цел на занятието, което отличава търговската дейност от обикновеното гражданско споразумение.

Също така остава немотивиран определеният размер на ПАМ – административният орган може да наложи такава мярка, но в един доста широк диапазон – до 12 месеца. В случая не става ясно по каква причина мярката е наложена за срок, близък до максималния, след като не се твърди, нито се сочат доказателства, че Е. е осъществявал и друг път такава "дейност" или че с процесното превозно средство е била осъществявана такава.

По делото е приложен АУАН, издаден срещу Е., за нарушение на чл. 6, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП за извършване обществен превоз на пътници на територията на Република България. В случай, че е имал предвид такова нарушение, то авторът на процесния ИАА е следвало да го посочи в процесната Заповед. Същата не може да бъде мотивирана допълнително и то с актове и документи, които дори не са цитирани в нея. Недопустимо е съдът да предполага какво нарушение е имал предвид ответникът, за да бъде наложена процесната мярка. Това следва да е ясно изписано в самия ИАА, с който тя се налага.

Освен това в този АУАН като лица, спрямо които е бил осъществен твърдяният обществен транспорт, са изброени 2 бр. пътници. В заключение този АУАН не може да се приеме като обосновка за издаване на процесната заповед, нито да замести липсата на мотиви в нея.

За прилагане на процесната ПАМ на посоченото правно основание е необходимо да е осъществено административно нарушение - извършване на обществен превоз на пътници или товари с пътно превозно средство, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Легална дефиниция на понятието "обществен превоз" се съдържа в §. 1, т. 1 ДР на ЗАвП и представлява превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. Няма нито твърдения, нито доказателства, че Е. е превозвал пътниците "за чужда сметка", нито че е договорил с тях заплащане на услугата "превоз" или икономическа облага за себе си или друго лице. Облага би била налице, ако той печели, придобива нещо в своя полза или в полза на лицето, "за чиято сметка" осъществява превоза. В случая той би получил евентуално, в един бъдещ момент, само част от реално направените от него разходи – гориво и пътни такси, но не и нещо горница, за да се счита, че ще придобие облага или печалба. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз на пътници за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗАвП, който представлява превоз на пътници без заплащане "с нетърговска или нестопанска цел", какъвто е безспорно случаят. Следователно, за да бъде установено нарушение на визираните в заповедта разпоредби на ЗАвП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК и това съдът е посочил изрично в своя съдебен акт, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Следва да се има предвид изложеното по-горе, а именно, че заплащането на услугата превоз е правна фигура, различна от плащането само на част от разхода за гориво и пътни такси, което става при т. н. споделено пътуване, който разход е само един от компонентите, формиращ цената на услугата превоз, но двете по никакъв начин не могат да бъдат еквивалентни. В този смисъл: Решение № 2234 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8892/2014 г., VII о.; Решение № 70 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6864/2014 г., VII о.; Решение № 92 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6724/2014 г., VII о.

В заключение настоящият съдебен състав намира, че обжалваната Заповед следва да бъде отменена като издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и изискване за форма на ИАА и по-конкретно – за неговото фактическо и правно мотивиране, както и поради липса на установеност на хипотезата на правната норма, която се сочи като основание за налагане на ПАМ.

При този изход на спора претенцията на процесуалния представител на жалбоподателката, адв. Г., за възлагане в полза на тази страна на направените от нея разноски, се явява обоснована и следва да бъде уважена, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Същите се равняват на 10. 00 заплатена държавна такса и 300. 00 /триста/ лв. договорен и заплатен адвокатски хонорар, който е оспорен от ответника по размер като прекомерен, но съдът намира, че не се явява такъв, предвид чл.8, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, във вр. с ал. 1 от АПК, Административен съд Видин

                                      Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед за ПАМ № РД – 14 - 1731 / 31.07.2020г. на Началник областен отдел „Автомобилна администрация” /ОО”АА”/, гр.Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.106а,ал.1,т.1, б.“а“ и ал.2, т.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/ на С.Ж.Е.: спиране от движение за срок от 10 месеца чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационни номера и отнемане на свидетелството за регистрация на лек автомобил.

ОСЪЖДА Областна дирекция "Автомобилна администрация" - Видин към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация – София, да заплати на жалбоподателя С.Ж.Е. направените разноски в настоящото производство на обща стойност 310. 00 /триста и десет/ лв., от които 10. 00 лв. заплатена държавна такса и 300. 00 /триста/ лв. договорен и изплатен адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена чрез Административен съд Видин до Върховен административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето на настоящия съдебен акт.

Препис от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :