ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Кюстендил, 26.08.2019 г.
Кюстендилският
окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и шести
август, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Калин Василев – мл.съдия
като разгледа докладваното от мл. съдия Василев в. ч. гр. д. №422 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 423 ГПК.
Образувано е по Възражение вх. № 11634/17.05.2019 г., с
която е заявено възражение по чл. 423 от ГПК от ИВ.Г.Б.– управител на „*****************,
ЕИК********, адрес: гр. *************************************, против заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.г.д. №2526/2018г. по описа на Районен съд – Кюстендил. Иска се
възражението да бъде прието и производството да продължи с изпълнение на
процедурата по чл.415 от ГПК. Във
възражението се сочи, че длъжникът е научил случайно за издадената против него заповед за изпълнение на 18.04.2019г. Прилага към
възражението си покана за доброволно изпълнение по образувано изп. д.
№20197430400270 по описа на ЧСИ ЕЛ.ХР.с рег. номер 743, с район на действие
Окръжен съд – Кюстендил. Прилага извлечение от Търговския регистър относно
седалището и адрес на управление на търговското дружество. Жалбоподателят сочи,
че видно от приложените съобщения лицето по призоваване е посетило три
пъти седалището на дружество, но според
него не е налице надлежно уведомяване,
тъй като на 23.12.2018 г. адресът е посетен в 18ч. при работно време до 17ч.,
на 19.01.2019г., посещаването в 13 ч. е станало в обедната почивка която е от
12:30 до 13:30 ч., а на третата дата – 31.01.2019г. смята, че е сбъркан часа
посочен в съобщението, с оглед на твърдението, че тогава служителката е била на
работното си място. Моли да бъде допуснат до разпит един свидетел за
установяване на обстоятелството, че дружеството има един служител, който е бил
на работното си място.
Съдът, като се запозна
с твърденията на жалбоподателя и с
материалите по делото, намира за установено
от фактическа страна следното:
Липсват данни Иво Борисов –
управител на „*****************, ЕИК********, да е научил за издадената против дружеството заповед за изпълнение преди посочената във
възражението дата. Възражението е подадено в срока по чл. 423, ал. 1 от ГПК и е
процесуално допустимо.
По ч. гр. д. №2526/2018 г. на Районен
съд- Кюстендил, по заявление от Р.М.ЦВ.Г., ЕГН:**********,***
е издадена Заповед
№1299 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 14.12.2018 г. против длъжника „*****************, ЕИК********. Съобщение с
приложение от същата е изпратена на седалището на
дружеството. Съобщението е върнато с отбелязване, че адресатът е
търсен на три дати – 28.12.2018г. в 18:00 ч., на 19.01.2019г. в 13:30
ч. и на 31.01.2019г. в 10:30 ч., като на
адреса на дружеството не е открит представител, а по данни на съседи – сем.
Никови, адресът е необитаем и няма офис на фирмата. С оглед на това на
15.02.2019г. на вратата на апартамента от същия адрес - гр. *************************************,
е залепено уведомление, че в двуседмичен срок, считано от същата дата в
канцеларията на Районен съд – Кюстендил
ще се намират книжата по ч.г.д. 2526/2018г. по описа на КРС. На
длъжниковото дружество е указано в съобщението, че ако не се яват за получаване
на книжата в съда, то те ще се приложат по делото, като ще се счете, че са
връчени редовно. С разпореждане от
13.03.2019г. КРС е установил, че Заповед №1299 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 14.12.2018 г. по ч.г.д.№2526/2018г. по описа на КРС е влязла в
сила и на основание чл.406, ал.1 и 3 и
чл.404, т.1 от ГПК е разпоредено издаването на изпълнителен лист. Срокът
за обжалване от ответника на разпореждането в частта за разноските е
2-седмичен, като тече от връчването на поканата за доброволно изпълнение.
Последната е връчена на 19.04.20019г. в кантората на ЧСИ ЕЛ.ХР.. А на 17.05.2019 г. е заявено възражението против заповедта за
изпълнение.
От правна страна настоящият съдебен състав
приема следното:
Редът
за връчване на търговци, каквото без съмнение е „*****************, ЕИК********,
видно от предмета му на дейност, е този по чл.50, ал.1-4 от ГПК. Връчителят е
осъществил три посещения на адреса на управление на дружеството, при които не е
осъществил достъп до канцеларията на същото, нито е намерено лице, съгласно да
приеме съобщението. Нещо повече – отразено е в съобщението, че по данни на съседското семейство Никови фирмата няма офис
и апартаментът е необитаем. В този смисъл връчителят е изпълнил дори повече от
предписаното в закона, за да връчи книжата, като е било достатъчно, съгласно
чл.50, ал.2 от ГПК съобщенията да се приложат по делото, с което се смятат
/фингирано/ за връчени. И това би било напълно достатъчно за редовното връчване
на книжата. Връчителят е залепил уведомление с указание, че ответникът може да
получи книжата по ч.г.д. №2526/2018г. по описа на КРС, в двуседмичен срок. В
този смисъл Решение №126 от 10.11.2015г. по т.д. №1825/2014г. на ВКС. Това
обуславя неоснователността на оплакването за ненадлежност на връчването на
заповедта за изпълнение, по смисъла на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, каквото
оплакване реализира жалбоподателят пред КнОС. Извън рамката на дължимата
проверка, но в подкрепа на извода на съда, ще се изтъкне, че за връчване на
съобщението с указания до жалбоподателя за представяне на доказателства за
датата на връчване на заповедта за изпълнение, връчителят е посетил три пъти
адреса на дружеството, като отново не е могъл да осъществи връчване и е
отразено, че по данни на съседското сем. Стоянови управителят на дружеството
живее в гр. София. Това идва да покаже, че въпреки усърдността на връчителите,
то фактическо предаване на съобщенията е непостижим на адреса на дружеството.
Следва да се посочи, че в Разпореждане №3311 от 05.07.2019г. по ч.г.д.
2526/2018г. на КРС е указано да се изпрати препис от възражението до заявителя
в заповедното производство, но по делото няма индикации това да е сторено,
поради което не е налице отговор от
същия. Въпреки това, с оглед позитивния за заявителя резултат, то съдът ще
постанови настоящия си акт, без да цели отстраняване на нередовности, считайки
че не би се накърнил в никаква степен интересът на заявителя, а резултатът ще е
процесуална икономия. Абсолютно безпредметно е при горната фактическа
обстановка допускане до разпит на свидетел, още повече, че не се сочи име и
длъжност, както и какви факти ще се установят с разпита му. А от друга страна,
има разминаване между датите, отразени от връчителя в съобщението за посещаване
седалището на дружеството и датите цитирани във възражението, както по
отношение на датите, така и за часовете.
Ето защо, на база изложеното, настоящият
съдебен състав няма да приеме възражението на „*****************, ЕИК********,
подадено чрез управителя му Иво Борисов.
Предвид гореизложеното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА възражението по
чл. 423 от ГПК от „*****************,
ЕИК********, със седалище и адрес на
управление: гр. *************************************, подадено от управителя му ИВ.Г.Б., против Заповед №1299 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 14.12.2018 г. по ч.г.д.№2526/2018г. по описа на КРС.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: