РЕШЕНИЕ
№ 411
Гр.
Пловдив, 10.03.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, XХVIII състав, в публично съдебно заседание
на петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА, като разгледа докладваното от съдия Вълчев адм. д. № 1058 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по
Глава ХIХ от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Маламос – П. М.“ ЕООД, ЕИК *********, с настоящо седалище в гр.
София, а към момента на издаване на ЗВР в гр.Пловдив, представлявано от А.П.М.,
депозирана чрез адв. П.М. против Ревизионен акт /РА/ №
Р-16001619006759-091-001/26.10.2020г., издаден от органите по приходите при ТД
на НАП Пловдив, в частта, в която е потвърден с Решение № 116/11.02.2021 г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив за
определени допълнителни данъчни задължения по ЗКПО и ЗДДС за периода 2016г-
2018г. на обща стойност главница 12239.92 лева с прилежащи лихви в общ размер
3475.26 лева.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност, немотивираност и
необоснованост на решението и РА, които считат за издадени в противоречие с
материалноправните разпоредби на ЗДДС, ДОПК, както и при несъобразяване с
трайната съдебна практика на съдилищата в Република България и СЕС. Изложена е
обосновка за незаконосъобразност на така установените задължения за
корпоративен данък и ДДС, като сочи ирелевантност на изводите относно възникването
на правото на данъчен кредит по спорните фактури, защото при тях са спазени
изискванията на СС 18. Излагат се съображения за нарушение на административно –
производствените правила, изразили се неправомерно
игнориране от органите по приходите на събраните в хода на ревизионното
производство доказателства, релевантни за изясняване на конкретните
обстоятелства. Иска се отмяна на оспорения акт. Редовно призован, в съдебно
заседание жалбоподателя се представлява от пълномощника адв.М., който поддържа
жалбата и ангажира писмени доказателства. По същество на спора излага в писмена
защита подробни съображения за незаконосъобразност на издадения РА. Претендират
се разноски по делото.
Ответникът
- директор на дирекция “ОДОП” - гр.Пловдив, редовно призован, в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител юриск. К.-Д. оспорва жалбата като
неоснователна и ангажира доказателствата по представената административна
преписка по издаване на обжалвания административен кат. По същество на спора и
в представена писмена защита излага подробни доводи за законосъобразност на
издадения РА. Иска се жалбата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
като се запозна със становищата на страните и съобразно събраните по делото
писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Началото
на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-16001619006759-020-001/22.10.2019г., издадена от Началник Сектор при
ТД на НАП – Пловдив, с обхват задължения за данък върху добавената стойност за
периода 01.01.2016 г. – 31.12.2018г. и корпоративен данък за периода 01.01.2016
– 31.12.2018г.. С нея е определен краен срок за приключване на производството до
3 месеца от датата на връчване на заповедта, което е станало на 06.01.2020г. на
управителя на дружеството. Със заповед № Р-16001619006759-023-001/23.03.2020г. ревизионното
производство е спряно от 23.06.2020г.,
след което е възобновено от 08.07.2020г. със Заповед №Р-16001619006759-143-001/24.06.2020г..
Със Заповеди за изменение на ЗВР с № Р-16001619006759-020-002/08.07.2020г. и №
Р-16001619006759-020-003/06.08.2020г., връчени по електронен път, срокът на
ревизионното производство е удължен до 04.09.2020г.. За ревизираният период дружеството
е декларирало, че извършва консултантска дейност по стопанско и друго
управление, счетоводни и консултантски услуги, направа на печати, ксерокс
услуги, преводачески услуги и др.. С обяснения вх. № 17 179/09.09.2020г. е
направено уточнение, че дейността се извършва в 4 обекта - офис в гр. Смолян за
преводи и легализация на документи,услуги и печати; офис в гр. Смолян за застраховки;
офис в гр. Пловдив, на ул. „Волга“ за издаване на печати, легализация на
документи, ксерокопиране, ламиниране и услуги парични преводи; офис в гр.
Пловдив, ул. „Хан Кубрат“ № 2 за продажба на печати и канцеларски материали,
изработване на клишета за печати, застраховки, счетоводни услуги. В хода на
ревизията са предприети процесуални действия за връчване на ИПДПОЗЛ на основание
чл.37 ал.3, чл.53 и чл.56 ал.1 от ДОПК, като на основание чл.37 ал.5 от ДОПК са
изпратени ИПСДПОТЛ на редица клиенти, с цел събиране на доказателства за
извършените счетоводни и консултантски услуги през ревизирания период от
дружеството. В отговор по тях са представени писмени обяснения, копия на
договори, уреждащи отношенията на ревизираното дружество с „ДЗИ Общо
застраховане“ и „ИЗИПЕЙ“ АД, както и договори за счетоводно обслужване, с които
са договорени цените за месечно счетоводно отчитане и еднократната сума, която
дължат възложителите за изготвянето на годишните финансови отчети и подаване на
ГДД по реда на чл.92 от ЗКПО. След анализ на представените документи и
обяснения от ЗЛ, отговорите от трети лица и извършените справки в ИС на НАП и в
ТР на АВ, от ревизиращите органи са установени фирми, на които са извършвани
счетоводни и консултантски услуги, но не са издавани фактури и не е отчетен
приходът от извършените услуги. Така направените изводи са свързани с анализ на
редица установени факти. Установено е, че „Маламос П. М.“ ЕООД ползва под наем редица
недвижими имоти, като един от тях е на адрес гр.Пловдив, ул. „Хан Кубрат“ № 1,
ет.6, офис 608, за който редовно плаща наем и консумативи на този адрес, както
и комплексно управление на общите части на същата, която е собственост на
„Делови център Пловдив“ ООД. Същевременно дружествата „Алкор 2016“ ЕООД,
„Ривеланд“ ЕООД, „Техно трейд хеллас“ ЕООД, „Агроарс 2015“ ЕООД, „Пери 2014“
ЕООД и „Екопринт 2017“ ЕООД са клиенти на дружеството за извършвани счетоводни
услуги и са регистрирани със седалище и адрес на управление на същият адрес. Направена
е констатацията, че за описаните дружества не са били издавани фактури от ревизираното
дружество за редица периоди, като същевременно те са регистрирани по ЗДДС и са им
подавани месечни справки-декларации по реда на чл.125 от ЗДДС, ведно с
регистрите по реда на чл.124 от същия закон, както и ГДД по чл.92 от ЗКПО,
ведно с ГФО, публикувани в ТР. Според ревизиращите органи, в отговор на връчени
искания за представяне на доказателства и писмени обяснения, РЛ не е представило
сключени договори с всички клиенти на дружеството, за ревизираните периоди не е
представило ценоразпис на счетоводните услуги, както и обяснения относно начина
на определяне на таксите (месечните, годишните) за съответната фирма – дали са в
зависимост от документооборота, характера и спецификата на дейността на
предприятието и обхвата на извършваната услуга. Като възражение от страна на
„Маламос П.М.“ЕООД е посочено, че дружеството не разполага с твърди цени на
извършваните услуги и единен ценоразпис за тях, а документирането на услугите е
различно спрямо клиента, срока, количеството и качеството на услугите. С оглед
на установените обстоятелства, органите по приходите е направил извод, че през
ревизирания период от ревизираното дружество не са издавани фактури към някои
от клиентите за получените приходите си, поради което са налице данни за укрити
приходи, попадащи в хипотезата на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК. Затова ревизионното
производство е проведено като особено по реда на чл.122 от ДОПК, свързано с
определяне на корпоративен данък за периода 01.01.2016г. – 31.12.2018г.. На РЛ
е връчено уведомление № Р-16001619006759-139-001/06.08.2020г. на осн. чл.17
ал.1 т.2 от ДОПК и уведомление №Р-16001619006759-113-001/06.08.2020г. по чл.124
ал.1 от ДОПК. От страна на ревизираното лице не са представени изисканите
декларации по чл.124 от ДОПК за 2016, 2017 и 2018г. На основание чл.56 от ДОПК
са изискани писмени обяснения относно причини за отчетената счетоводна загуба
за 2016г. в размер на 13 302.02 лв. и за 2017г. в размер на 10 338.87
лв., както и за причините, наложили
регистрация на редица чуждестранни дружества на адреса на офиса на ревизираното
лице в гр. Пловдив. Представени са обяснения вх. №17179/09.09.2020г. от общ
пълномощник на „Маламос П.М.“ЕООД и на регистрираните чуждестранни дружества,
че дружеството обслужва фирмите (работещи и неработещи) съгласно таблици за 2016г, 2017г. и 2018г., в които са
описани изследваните дружества, на които не са издадени фактури за извършени
услуги. С голед на установеното и за определянето на основата за облагане с
данъци по реда на чл.122 ал.2 ДОПК органите по приходите са извършили анализ на
относимите обстоятелства за това производство. Относно изискванията на т.1 за
определяне на
вида
и характера на фактически осъществяваната дейност те приели, че се касае за
посочените дейности по услуги превод и легализация, осъществявани общо в четири
обекта, като са регистрирани 3 бр. фискални устройства ЕКАФП в обектите офис в
гр. Пловдив, ул. „Хан Кубрат“ № 1 ,ет.6, офис 608; офис в гр. Пловдив,
ул.“Волга“ № 49; офис в гр. Смолян, бул. „България“ № 9. Проведен е анализ и
относно изискванията по чл.122 ал.2 т.5 от ДОПК – наемна цена на недвижимите
имоти, в които се упражнява изцяло или частично дейността. В табличен вид са
описани представените договори за наем на НИ и други активи, съдържащи данни за
наемодател и наемна цена. Същевременно органите по приходите не са установили
документи за наем на обект „офис“ в гр. Пловдив, ул. „Преслав“ № 29 с
наемодател Д.В.С., Ц.В.П.и Л.Н.Х.. Направен е преглед на хронологията на
счетоводна сметка 501 „Каса в лева“ на ревизираното дружество, при която са
установени осчетоводени плащания по кредита на сметката за всяка от
ревизираните години. По нея са посочени основания договор и РКО. Така
осчетоводен е кредит по РКО от 23.12.2016 г. за сумата 316.68 лв.; платен наем
по договор и РКО с №
**********/30.12.2016 г. за сумата 3439.80 лв., наем по договор и РКО № **********/31.12.2017 г. за сумата
361.68 лв., наем по договор и МО № **********/31.12.2017г. за сумата
3 439.80 лв., наем по договор и МО №**********/20.12.2018г. за сумата
3 756.48 лв., наем по договор и МО
№ **********/20.12.2018г.. Представен е договор за наем от 12.11.2014г. и анекс
към него №1/14.11.2017г., за продължаване срокът на наем с пет години, считано
от 15.11.2017г.. В писмените обяснения по
връчено ИПДПОЗЛ № Р-16001619006759-040-002/08.07.2020 г., не са представени
данни за извършваната дейност в посоченият офис. Устно е посочено, че той не е
офис на ревизираното дружество, а касае офис за адвокатски услуги и затова в него не е регистриран ЕКАФП на
дружеството. Същевременно органите по приходите от представена хронология на
счетоводна сметка 602 „Разходи по външни услуги“ на ревизираното лице
установили, че на основание договора за наем са отчетени „разходи за наем
Преслав“. Тези обстоятелства били преценени от тях, че се касае за отчетена данъчна
печалба в по-малък размер от действителния, т .к. същите не могат да участват
при определяне на данъчната основа за
облагане с корпоративен данък за данъчните периоди 2016г.-2018г, където за
всяка отчетна година е посочен разход на дружеството в размер на по 3756.48 лева
за платен наем. В анализа на обстоятелствата по смисъла на чл.122 ал.2 т.10 от ДОПК, касаещи сключените договори от ревизираното лице във връзка с
осъществяване на дейността му, в табличен вид е представен всеки един от
установените договори с характеризиращите го детайли. При преценката на
договорите и издадените фактури във връзка с тях е установено, че заплащаното възнаграждение
за извършваните услуги варира от 50 евро /97.79 левова равностойност/ до 170
евро /332.49 равностойност лева/, без да е включено ДДС в договорената цена. За
годишно приключване и подаване на ГДД и публикуване в ТР е определено еднократно
възнаграждение в размер 190 евро / 371.61 равностойност лева/. Поради липса на представен
ценоразпис за извършените услуги, органите по приходите определили средна цена
за месечните услуги в размер на 215.14 лв. без ДДС (97.79 лв. + 332.49 лв. =
430.25 лв. : 2 = 215.125 лв.), а за годишно приключване възнаграждение в размер
на 372.00лева. Проведен е анализ и на обстоятелствата по чл.122 ал2 т.15 от ДОПК касаещ получени и извършени доставки и упражненото право на данъчен кредит
/ДК/. Установили, че „Маламос – П. М.“ ЕООД е осчетоводило като разход и е
ползвало право на пълен ДК по фактури за покупки на стоки, които не са свързани
с икономическата дейност на дружеството. Така за 2017г. по фактура №
**********/06.06.2017г., издадена от „Юск Бул“ ЕООД (л.314, т.2от делото) за
извършена покупка на 2 бр. матрак 90 х 200 общо на стойност 333.33 лв., бюро
1бр на стойност 33.33 лева, сгъваем стол на стойност 37.50лева и офис стол 1бр
на стойност 83.33 лева, като е определена по фактурата данъчна основа от 487.50
лв. и начислен ДДС в размер на 97.50 лева, обща стойност 585.00лева от органите
по приходите не били признати разходи в размер на 333.33 лева; за 2018г. по два
броя издадени от „Колос 2000“ЕООД фактури: с № **********/10.05.2018г., (л.316,
т.2 от делото) не били признати разходи, съставляваща извършена покупка на
гранитогрес 52кв.м. на стойност 769.60 лева, лепило 40бр. на стойност
300.00лева и теракот 88кв.м. на стойност 1425.60 лева, като е определена
данъчна основа 2495.20лева и начислен ДДС в размер 499.04 лв., обща стойност
2994.24 лева и с № 00000028722/28.06.2018г. (л.317, т.2 делото) с данъчна
основа 6 651.10 лв. и ДДС 1 330.22 лв., с предмет 2бр шкаф с мивка, 2бр.
моноблок, гранитогрес 120кв.м., 2 бр. смесители, 1 бр. огледало, 10 бр.
осветителни тела, 2 бр. мивки, 30 кв. м. ламиниран паркет. За да не признаят
посочените разходи, органите по приходите приели, че ревизираното лице не
притежава собствени недвижими имоти, а стоките, предмет на фактурите
предполагат основен ремонт на помещения в големи размери, поради което
отчетените разходи не са свързани с дейността и не могат да участват при определяне
на данъчната основа за облагане с корпоративен данък. Проведен е анализ и на
обстоятелства по смисъла на чл.122 ал.2 т.16 от ДОПК, касаещи други
доказателства, които могат да послужат за определяне на основата за облагане. В
тази връзка е направена преценката на клиенти, на които РЛ е извършвало
счетоводни услуги, без да издава първични счетоводни документи, респ., прието
е, че за тях не са отчетени дължимите пряк и косвен данък. В табличен вид са
онагледени направените констатации, като е изчислено, че неосчетоводените
приходи за извършени счетоводни услуги по
периоди възлизат за 2016г. в размер на 13962.61 лв., за 2017г. в размер на
7655.82 лв. и за 2018г. в размер на 9742.82 лв.. На база направените
констатации е формирана данъчната основа на основание чл.122 ал.2, вр. ал.1 т.2
от ДОПК за ревизираните години, като за 2016г. и 2017г. е изменена
декларираната данъчна загуба, а за 2018г. е съобразен изборът по чл.70 от ЗКПО,
да не приспада данъчни загуби от предходни периоди, като са начислени и
дължимите корпоративен данък, в едно с прилежащите законни лихви. Данъчната
основа за облагане с корпоративен данък за 2016, 2017 и 2018г. е формирана,
като разлика между установените приходи (декларирано в оборотните ведомости и
укритите такива, съответно – 13 962.61 лв., 7655.82 лв. и 9742.82 лв.) и
установените разходи (от декларираните в оборотните ведомости не са признати
разходите за наем на НИ в гр. Пловдив, ул. „Преслав“ № 29 за 2016 г., 2017 и
2018 г., в размер на по 3756.48 лв. за всеки един период, разходите за 2017г. в
размер на 333.33 лв. за 2 бр. матраци и за 2018г. разходи общо в размер на 9146.30
лв. за гранитогрес, ламиниран паркет и други, които не са свързани с
осъществяваната дейност.
По
отношение извършената проверка по ЗДДС органите по приходите възприели, че
„Маламос П. М.“ ЕООД е регистриран по ЗДДС от 03.11.2014г.. С оглед установените
по- горе обстоятелства, касаещи неотчетени от „Маламос – П. М.“ ЕООД приходи
във връзка с осъществени от дружеството доставки по смисъла на чл.12 ал.1 от ЗДДС по счетоводно обслужване на „Алкор 2016“ ЕООД, „Ривеланд“ ЕООД, „Техно
трейд хеллас“ ЕООД, „Агроарс 2015“ ЕООД, „Пери 2014“ ЕООД и „Екопринт 2017“
ЕООД, ревизиращите органи направили извод, че се касае за облагаеми доставки по
смисъла на чл.12 ал.1 ЗДДС, вр. чл.9 ЗДДС. За да изградят този си извод те
посочили, че въпросните дружества са регистрирани по ЗДДС и за тях са подавани
месечни СД по реда на чл.125 ал.1 от ЗДДС, ведно с регистри – дневник за
покупки и продажби по чл.124 ал.1 от ЗДДС, като тези услуги не са фактурирани
от ревизираното дружество в срока по чл.113 ал.4 от ЗДДС и не са отчитани като
приход от тях. Така за периодите 2016г. е формирана данъчна основа за облагане
в размер 13962.61 лева, за 2017г. в размер на 7655.82 лева и за 2018г. в размер
на 9742.82 лева, върху които не е начислен дължимият ДДС съобразно чл.66 ал.1
т.1 от ЗДДС по месечни данъчни периоди. На тази база възприели, че е дължим за
внасяне от ревизираното лице според изискванията на чл.25 ал.2 ЗДДС данък
добавена стойност в общ размер от 6272.24 лв, ведно с прилежащите лихви за
забава.
Във
връзка с ревизията за установяване задължения по ЗДДС, органите по приходите са
констатирали, че „Маламос – П. М.“ ЕООД притежава лек автомобил марка „Хюндай“,
модел „Веркруз IX55“ с рег. № ***,
променен на ***, който се е ползвал в стопанската му дейност. Затова са
изискани доказателства с ИПДПОЗЛ №Р-16001619006759-040-002/08.07.2020г.,
дружеството да представи всички счетоводни документи относно използването на
МПС - пътни листове, пътни книжки, заповеди за командирова, документи за изразходвано
гориво, закупени резервни части и други разходи за поддръжка и експлоатация на
автомобила, данни за лицата, които са го управлявани през 2016, 2017 и 2018 г.
и заеманата от тях длъжност. От страна на РЛ не са представени изисканите
документи, с изключение на фактури за покупка на гориво, смазочни материали,
резервни части и ремонт на МПС, в които като получател е вписано „Маламос – П.
М.“ ЕООД, а като МОЛ – В.М.. С обяснение вх. № 17229/10.09.2020г. е посочено,
че за процесния лек автомобил е възприета практиката да се прилага съотношение
на ползването му за служебни и лични нужди 85 към 15. Установено е, че „Маламос
– П. М.“ ЕООД е упражнило правото си на приспадане на пълен ДК по всички
представени фактури за покупка на гориво, резервни части, гуми и ремонт, но от
негова страна, не са съставени задължителни протоколи по реда на чл.117 ал.1 т.3
от ЗДДС, касаещи предоставянето на автомобила за лични нужди, съобразно
декларираната пропорция за това ползване 85:15 и определянето на дължимия ДДС. Предвид
така установеното, органите по приходите са изградили извода, че на дружеството
следва да бъде признато правото на приспадане на ДК по фактури за стоки и услуги,
свързани с поддръжката, ремонта и експлоатацията на въпросния лек автомобил до
размера на възприетата от дружеството пропорция за служебно ползване – 85%. Затова
при ревизията е начислен ДДС в размер 1153.86 лв., съобразен с декларираното от
дружеството съотношение за лично ползване на МПС и равняващ се на 15% от сумата
на приспаднатия от „Маламос – П. М.“ ЕООД данъчен кредит по всички фактури,
издадени през периода от 01.01.2016г. – 31.12.2018г.. Констатациите са
мотивирани с разпоредбата на чл.9 ал.3 т.1 от ЗДДС, във връзка с чл.27 ал.2 и
чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
В
хода на ревизията органите по приходите са отказали на „Маламос – П. М.“ ЕООД
правото на приспадане на ДК в общ размер на 1895.93 лв.. Така по посочената
фактура № **********/06.06.2017г., издадена от „Юск Бул“ ЕООД по отношение на
предмет на доставка – 2 бр. матраци 90 х 200 PLU
е отказано право на приспадане на ДК в размер 66.67 лв.. По фактура №
**********/10.05.2018 г., издадена от „Колос 2000“ ЕООД е отказан в размер на 499.04 лв.; по фактура № **********/28.06.2018 г., издадена от „Колос 2000“
ЕООД е отказан в размер на 1 330.22 лв.. Прието е от органите по
приходите, че от страна на РЛ не са представени доказателства относно
използването на горепосочените стоки за изпълнение на облагаеми доставки по
смисъла на ЗДДС, поради което е налице хипотезата на чл.70 ал.1 т.2 от ЗДДС.
Констатирано е, че 2бр. матраците са продадени съгласно фактура №
**********/23.05.2017г. на „Panоrama A. E. Dia Valkanikes“- Гърция, като първичен счетоводен
документ с този номер и с тази дата не са представени от страна на гръцкото
дружество, няма посочване на VIN номер
на гръцкия контрагент, за който да са налични данни, че същият е валиден към
датата на доставката, приложеният към жалбата аналитичен регистър на счетоводна
с/ка 702 “Приходи от продажби на стоки“ не предоставя информация в тази насока,
както и че стоки, които са придобити от РЛ на 06.06.2017 г., са били предмет на
твърдяна ВОД за Гърция от предходна дата – 23.05.2017г.. Що се отнася до
закупените строителни материали, при липсата на доказателства, че същите са
вложени в наетите от ревизираното дружество офиси, се изключва всякаква
възможност да се приеме, че същите са били използвани за облагаеми доставки по
смисъла на ЗДДС.
За
направените констатации от ревизиращите органи в срока по чл.117 ал.1 ДОПК е
съставен ревизионен доклад № Р-16001619006759-092-001/18.09.2020г., срещу който
не е депозирано възражение. Въз основа на така изготвения РД, в срока по чл.119
ал.1 от ДОПК е съставен оспореният РА с № 16001619006759-091-001/26.10.2020г.,
с който на оспорващия са определени посочените публични задължения по ЗКПО и
ЗДДС. В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директора на
дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК е постановил
Решение № 116/11.02.2021г.. За да потвърди
РА в частта по ЗКПО, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия
екип. В изложението си е посочил нормативната уредба, като е изложил подробно
своите доводи относно възраженията на жалбоподателя. Така, за да стигне до
извода, че са налице данни за укрити приходи/доходи/ по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, решаващият орган е посочил, че след като дружествата „Алкор 2016“ ЕООД,
„Ривеланд“ ЕООД, „Техно трейд хеллас“ ЕООД, „Агроарс 2015“ ЕООД, „Пери 2014“
ЕООД и „Екопринт 2017“ ЕООД са регистрирани в ТР със седалище и адрес на
управление на адрес, от който ревизираното дружеството осъществява дейността си,
на тях са извършвани счетоводни услуги, за които са издавани фактури за
съответните периоди, подавани са месечни справки-декларации по реда на чл.125
от ЗДДС, ведно с регистрите по чл.124 ЗДДС, изготвяни са и са подавани ГДД по
чл.92 от ЗКПО, ведно с ГФО, съставени и публикувани ТР, а от страна на РЛ не се
отрича, че не е издавало първични счетоводни документи, то липсват основания да
се приеме възражението, че дружествата не са плащали за услугите и те са
предоставяни безвъзмездно. В тази връзка решаващият орган е приел, че са
изяснени фактите, че посочените дружества ползват безвъзмездно офис на
ревизираното дружество, за което то плаща консумативи за своя сметка, а от
друга страна те ползват счетоводни услуги безвъзмездно, което е в противоречие
с икономическата логика. Приел, че житейски е възможно лицата да ползват електронен
подпис на счетоводител в случаите, че се касае за предоставяне на еднократна
електронна услуга по подаване на декларации по електронен път, но фактът на
ползване именно на този електронен подпис обвързва собственика му с отговорност
по отношение на подадените данни, както и възможността да бъде осъществен
контакт със съответното лице, включително чрез него. Наред с това е изложил
аргументи, че признаване на приходите не е свързано с изискване за действително
плащане на конкретна сума за извършена услуга, тъй като по смисъла на т.5.1. от
СС 18“Приходи“, приходът се признава, когато сумата може да бъде надлежно
изчислена. В случая, за част от обслужваните дружества са представени
договорите със заложени по размер такси, за други са посочени устни договорки
за уговорените такси, поради което безспорно е изяснено, за извършените
счетоводни услуги се дължи възнаграждение. Оспорил и посочените от
жалбоподателя устни договорки с мотив, че не биха обусловили промяна при
определянето на данъчния финансов резултат по ЗКПО, предвид разпоредбата на
част IV, глава IV от ЗКПО
„Предотвратяване отклонение то данъчно облагане“. Според решаващия орган,
основание за този извод дават разпоредбите на чл.15 и чл.16 от ЗКПО, приложими
при формирането на данъчната основа през ревизираните периоди. По отношение на
възражението за формираната по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК данъчна основа,
решаващият орган е посочил, че следва да се има предвид, че във всички случаи,
същата се различава от действителната такава, ако тя е била формирана изцяло по
правилата на материалния данъчен закон. Горното обаче се дължи на неправомерно поведение,
най-често с несъставяне на необходимите документи, което води до невъзможност
точно да бъде определен размерът на приходите, които участват при формиране на
данъчната основа. В този смисъл е посочено, че споделя изцяло подхода на
органите по приходите за определяне цената на предоставянето от жалбоподателя
счетоводни услуги, а именно – на база цените на самия жалбоподател, на които то
е извършвало счетоводни услуги, аналогични на тези, предоставяни на описаните в
РД търговци-клиенти на жалбоподателя.
По
отношение на приложените към жалбата доказателства, касаещи котировка с
№**********/19.12.2018г., според която по кредита на с/ка 703 “Приходи от
продажби на услуги“ са отчетени 300.00лева от „Екопринт 2017“ЕООД, решаващият
административен орган е посочил, че не може да бъде установено за какви услуги
е извършена котировката и липсват основания тя да се обвърже с издадена фактура №**********/19.12.2018г. за сумата
360.00 лв. с ДДС, която обхваща ревизирания период. В тази връзка се позовал на
Аналитичен регистър на с/ка 602 „Разходи за външни услуги“ за периода
01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., като в частта касаеща „Екопринт 2017“ ЕООД е
видно, че на 01.01.2018г. е направена котировка по дебита на сметката, в
кореспонденция със сметка 501 за сумата от 350.00 лв., отчетена въз основа на
РКО № 1. Във връзка с непризнатите разходи за наем на имот на
ул. „Преслав“ № 29, гр. Пловдив е прието, че органите по приходите са формирали
правилни изводи, тъй като от всички събрани доказателства, включително и тези, представени
с жалбата до административния орган, се установява, че недвижимият имот не е
ползван във връзка с дейността, поради което при определяне на основата за
облагане с корпоративен данък не следва да се признаят разходите за наем. Аналогични са изводите на горестоящия в
йерархията орган по отношение на покупките на материали – матраци и строителни
такива, тъй като от събраните доказателства не може да се направи категоричен
извод, че същите са използвани в дейността на дружеството, като подробно са посочени
доводи в тази насока – несъответствия и разминавания, както по фактурите, така
и по счетоводните регистри.
По
отношение на възраженията в жалбата относно констатациите по ЗДДС, решаващият
орган е посочил, че в хода на административното производство е извършена
допълнителна проверка на данните, съдържащи се в ИС на НАП, при която е
установено, че коментираните шест дружества са регистрирани лица по ЗДДС и за
съответните отчетни данъчни периоди са осъществявали стопанска дейност, поради
което законосъобразно ревизията е установила задължение по ЗДДС в размер на
6 272.24 лв., дължимо за периода 01.01.2016г – 31.12.2018г.. С оглед
констатацията, че ревизираното дружество е реализирало 2бр матраци преди да я
закупи, решаващият орган е възприел изцяло за основателни мотивите на
ревизиращия екип в тази насока. Той е обърнал внимание и на факта, че в наетите
от „Маламос П. М.“ ЕООД офиси се осъществяват
доставки на застрахователни услуги, които по смисъла на чл.47 от ЗДДС са
освободени доставки и по силата на чл.70 ал.1 т.1 от ЗДДС, за придобитите стоки
и услуги, които са предназначени за извършване на освободени доставки не е
налице правото на приспадане на ДК, независимо че са изпълнени условията на
чл.69, поради което и правилно е начислено допълнително задължения и по тези
доставки. Затова решаващият орган е потвърдил РА в тази част като правилен и
законосъобразен. Предвид всичко установено, директорът на Д „ОДОП“ – Пловдив е
приел, че ревизиращите органи правилно и законосъобразно са приложили специалния
ред за извършване на ревизия, регламентиран в чл.122 от ДОПК и приел РА за
правилен и законосъобразен.
Недоволен
от факта на потвърждаване РА, от жалбоподателят е инициирано настоящото съдебно
производство. В хода на провеждането му по негово искане са приобщени
доказателства, касаещи представени договори за счетоводно обслужване и прието
на 11.10.2021 г. заключение на проведена ССчЕ, което съдът кредитира изцяло
като обосновано, логично, научно и методологически правилно, без възникнали
съмнения в неговата достоверност. Установява се от същото, че по отношение на
процесните извършвани от ревизираното дружество счетоводни услуги, касаещи
посочените доставчици Алкор-2016 ЕООД, Риверланд ЕООД, Техно трейд Хеллас"
ЕООД, Агроарс-2015 ЕООД, Пери-2014 ЕООД в случаите, когато те не осъществяват
активна дейност, за тях са подавани нулеви декларации и отчети, като не са
издавани фактури за възнаграждения и такива не са осчетоводени поради
осъществяването едновременно на адвокатски и счетоводни услуги от адв.М., който
е и едноличен съдружник в „Маламос - П.М." ЕООД в посоченият период. В
потвърждение за така установената практика е дадено и заключение относно
доставчика Екопринт 2017 ЕООД, на който извършваните счетоводни услуги от жалбоподателя
за времето, когато не е имало осъществена търговска дейност, касаят подавани
нулеви декларации и отчети, които са без възнаграждение, поради заплащането им
едновременно с извършваните адвокатски услуги от адв.М.. В случаите, когато е
извършвана търговска дейност, счетоводните услуги са били заплащани, като е
посочено, че е издадена от жалбоподателя 1 брой фактура №
**********/19.12.2018г. за счетоводно обслужване на обща стойност с ДДС
360.00лева, която е осчетоводена. Изложени са изводи и по отношение на другите
процесни доставки. Така посочено е, че от ревизираното дружество е осъществен
на 23.05.2016г. ВОД с контрахент PANORAMA А.Е. DIAVALKANIKES –Гърция, касаеща
продажба на закупено офис обзавеждане по спецификация, за което е издадена фактура
№ **********/23.05.2017 г. на стойност 3950.00лева, към която са приложени Invoice
фактура и Международна товарителница (CMR) за транспорт на стоките от
транспортна фирма „Лакал" ЕООД с транспортно средство с ДК № ***. Подадена е справка-декларация по ЗДДС за отчетния
период -м. май 2017г. и същата е вписана в дневника на продажбите. Свързваните
с нея от органите по приходите покупки от ЮСК БУЛ" ЕООД по фактура
№**********/06.06.2017г. на обща стойност 585.00лв, също фигурират в подадена
справка-декларация по ЗДДС за отчетния период - м. юни 2017 г. и е вписана в
дневника на покупките. По отношение на
обсъжданите от органите по приходите 2 броя фактури, издадени от „Колос 2000"
ЕООД е посочено, че фактура №**********/10.05.2018 г. на обща стойност 2994.24лева
фигурира в подадената справка-декларация по ЗДДС за отчетен период м.05.2018г.
и същата е вписана в дневника на покупките. Към нея са приложени 2 броя
протоколи: протокол от 15.07.2018г. за вложени строителни материали за ремонт
на офис в град Смолян, бул. „България" № 9 и протокол от 16.07.2018г. за
вложени строителни материали за ремонт на офис в гр. Смолян, бул.
„България" № ЗА. За фактура с №**********/28.06.2018г. на обща стойност
7981.32лева е посочено, че също фигурира в подадената справка-декларация по
ЗДДС за отчетен период м.06.2018г. и е вписана в дневника на покупките. Към
фактурата има приложени 2 броя протоколи: протокол от 07.07.2018г. за вложени
строителни материали за ремонт на офис, находящ се в град Пловдив, ул.
„Волга" № 49; протокол от 10.07.2018г. за вложени строителни материали за
ремонт на офис, намиращ се в град Пловдив, ул. „Хан Кубрат" № 2. Обследван
е и договор за счетоводно-консултантско обслужване на контрахента ДИМОКАР ООД,
който е послужил като основа на органите по приходите да определят цена на
предоставяните услуги, за които се твърди, че не е изготвен документ за
получено възнаграждение и съставляват данни за укрити приходи. Посочено е, че
този договор изрично предвижда възможността при извършване на счетоводни услуги
по подаване на декларации в случайте, когато не се осъществява дейност,
възнаграждение да не се дължи, като единствено при промяна на извършвания обем
работа от изпълнителя се определя и възнаграждение.
Изследван е и договор за наем на недвижим имот от 12.11.2014г., касаещ
помещение гр.Пловдив, ул. „Преслав" № 29, с площ 16 кв.м., наемна цена от
400.00 лв. Посочено е, че с оглед установеното му предназначение -склад за
архив и материали, за което го е стопанисвал жалбоподателят, той не би могъл да
генерира печалба. Затова и в заключението в табличен вид е направено изчисление
на финансовия резултат на ревизираното дружество след приспадане сумата от
3756.48 лева, съставляващи разходи за наем за помещението на ул. „Преслав"
№ 29, като е посочила, че за периода 2016г. той е в размер на 9545.54 лв.; за 2017
г. в размер на 6582.39 лв. и за 2018 г. е в размер 197.11лева. По задание на жалбоподателят са изследвани и
приобщените други договори за счетоводна обслужване, сключени с подробно
посочени контрахенти в процесният период на ревизията.
Направен е анализ относно размера
и механизма на плащане на договореното с тях възнаграждение за счетоводни
услуги. За всяко едно от изследваните дружества е прието, че е уговорен размер
на възнаграждението месечно от 50 евро без включен ДДС, платимо в брой или по
банков път до 10-то число на месеца в левова равностойност по курс на БНБ, като
за годишно счетоводно приключване и подаване на ГДД има отделно, еднократно
възнаграждение в размер 190 евро. Посочено е, че в част от изследваните договори
се съдържа изрично клауза, според която при подаване на нулеви декларации,
месечно възнаграждение не се дължи. В съдебно заседание е посочено от вещото
лице, че всяка фирма сама решава каква да е цената на счетоводните услуги. Ако
няма данни, се вземат средните за съответния регион, а когато има договор,
стойността на услугата се взема от него. Сочи, че описаните 4 бр. протоколи за
вложени материали по СМР в офиси, не са представени по ревизионната преписка,
но са приобщени от жалбоподателя. Уточнява, че липсва посочената от органите по
приходите съотносимост между фактурата за ВОД с контрахент PANORAMA А.Е.
DIAVALKANIKES –Гърция и фактура №**********/06.06.2017г.
от ЮСК БУЛ ЕООД, защото това са различни сделки от различни доставчици. В съдебно заседание на 15.12.2021 г. е
изслушано и прието с възражения от ответната страна заключение на допълнителна
ССчЕ, което е формирало изчисления за дължимите и заплатени суми за месечните
услуги в размер на 146.69 лв. без ДДС от сключени договори с „Алкор-2016"
ЕООД, „Риверланд" ЕООД, „Техно трейд Хеллас" ЕООД,
„Агроарс-2015" ЕООД, „Пери-2014" ЕООД, „Екопринт-2017" ЕООД,
като за 2016г. е посочен размер 2 513.27 лв., за 2017г. 1701.59 лв и за 2018г.
1623.36 лв.. В табличен вид са посочени месеците, за които са представяни
нулеви декларации.
В
хода на съдебното производство жалбоподателят ангажира и гласни доказателства
по разпит на свидетеля В.А. М., заемаща
длъжността „счетоводител“ в „Маламос - П. М.“ от 2013 г. до настоящия момент. Същата
излага обстоятелства, че ревизираното
дружество използва едновременно 4 бр
офиси- в гр. Смолян и три в гр. Пловдив
на ул. „Хан Кубрат“ № 2, ул. „Волга“ №
49 и ул. „Преслав“ № 29, като счетоводни услуги на около 100 бр търговци се
предоставят само в офиса на ул. Хан Кубрат. Офисът на ул. „Преслав“ ползвали за
склад, като в него държали архива. Сочи, че всички офиси се ползват под наем,
който се заплаща само в брой, месец за месец.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно изяснена от приобщените в съдебно
производство писмени доказателства: пълната административна преписка по
обжалвания акт, заключения на проведените ССчЕ, които съдът кредитира като
обективни, логични, обосновани, без възникнали съмнения в тяхната правилност,
приобщените 4бр протоколи за СМР и договори за счетоводни услуги с други
контрахенти, приложените заповеди за компетентност на административните органи:
Заповед № РД-09-2433/16.12.2019г.,
Заповед № РД-09-1/03.01.2017г., Заповед № РД-09-1801/28.09.2018г.,
Заповед № РД-09-1530/30.09.2020г., издадени от териториален директор на ТД на
НАП – Пловдив, Заповед №21-1713/07.07.2017г. на изпълнителния директор на НАП.
Установява се и от приобщените гласни доказателства на свидетеля В.А. М., които
съдът кредитира като логични, обосновани, непротиворечиви, подкрепени от
събраните писмени доказателства. Изяснява се и от приложените веществени
доказателства- оптичен носител /CD/,
съдържащ сертификати за валиден електронен подпис.
При
така установеното от фактическа страна, като съобрази събраните доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:
Жалбата
до съда е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.156 ал.1 от ДОПК,
от лице с право и интерес от обжалване срещу възлагащ задължения
административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна поради следните за това съображения:
Предмет
на настоящото съдебно производство е РА № № Р-16001619006759-091-001/26.10.2020
г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден в частта
за определени задължения за корпоративен данък за 2016г, 2017г и 2018г и за данък
върху добавената стойност. С оглед направените в хода на ревизионното
производство констатации, органите на приходната администрация са приели, че
в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, а именно: налице са данни за укрити приходи/доходи за 2016 г., 2017 г. и
2018 г.. При това положение, и във връзка с правилното разрешаване на текущия
спор, в случаят следва да се съобразят установените при ревизията обстоятелства
и съотносимостта им с материалноправните
норми и административно производствени правила. На първо място,
неизяснено при ревизията е останало приетото от органите по приходите
обстоятелство, че се касае за укрити от ревизираното дружество приходи/доходи.
Наличието на същите се обосновава с извода, че при сключени договори за
счетоводно обслужване с определени контрахенти -„Алкор-2016" ЕООД,
„Риверланд" ЕООД, „Техно трейд Хеллас" ЕООД, „Агроарс-2015"
ЕООД, „Пери-2014" ЕООД, „Екопринт-2017" ЕООД не е издавана фактура за
извършваните счетоводни и консултантски услуги и не е отчетен приходът от
извършените услуги. Същото не е подкрепено с несъмнени и категорични
доказателства в тази връзка. При дадените от ревизираното лице обяснения се
установява, че не се касае за укриване на приходи, а за извършвана безплатна
дейност по подаване на нулеви справки –декларации на дружества, които са
комплексно обслужвани и за тях са предоставяни и адвокатски услуги от
едноличният съдружник, който е адвокат. Тези обстоятелства не са били изяснени
от органите по ревизията, да се установи, дали са били отчетени такива
извършвани адвокатски услуги на дружествата, които в себе си да съдържат и стойността
на предоставените счетоводни услуги. Сами по себе си извършеният от приходната
администрация анализ не предполага данни за укрити приходи, респ. доходи на
ревизираното лице. В ДОПК няма легална дефиниция на понятието данни,
нито има препращане към друг нормативен акт, в който е уредено понятието.
Затова за данни за укрити
приходи или доходи се приема всеки случай или
сведение, от който може да се направи обосновано предположение, че се
налага извод за наличие на укрит приход или доход на ревизиран субект. Обективното
изискване е приходът или доходът да са укрити,
т.е. същият не може да се види или
намери обективно. Това е само в случаите, когато даден приход или доход,
подлежащ на облагане, не е намерил отражение в облагаемата маса на даден субект
и не може да се проследи по обективни данни и признаци същият да е бил обложен
със съответния данък. Необходимо условие е да има достатъчно достоверни
данни, за които в хода на ревизията следва да се съберат по съответния
процесуален ред и доказателства за конкретни факти, че облагаем приход или
доход са реализирани и не са обложени по съответния ред. От заключението на проведената ССЧЕ се
установява, че случаите, когато не е взимано възнаграждение от ревизираното
лице, са намерили счетоводно отражение като услуга без приход. Ето защо липсват
реализирани приходи или доходи от ревизираното лице, които да не бъдат
отчетени. За
да е налице приход за целите на чл.
122, ал. 1, т. 2 от ДОПК определен данъчен субект следва да е
реализирало икономическа изгода, оценима в пари, от определена сделка
(независимо, че по сделката все още може да не е платено реално), счетоводния
приход в нарушение на счетоводното законодателство (принципа на текущо
начисляване и съпоставимост) да не е отразен счетоводно, да не е докладван в
приходната част на ОПР, да е следвало да бъде отразен и взет предвид при
формиране на финансовия резултат на дружеството за съответния период и
съответно да е деклариран и обложен, а това да не е станало. Укритите приходи
от продадени счетоводни услуги, представляващи основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по
особения ред на чл. 122
– 124 ДОПК
са и юридическият факт в основата на конструкцията на администрацията за
наличие на доставки, както като обект на облагане с ДДС, за които данъкът не е
начислен от ревизираното дружество, така и за неотчетени приходи от тези
доставки, с които да се коригира декларирания от данъчния субект финансов
резултат за 2016г, 2017 и 2018г. и да се определи нов по-висок размер на
корпоративния данък със задължение за довнасянето му. В случаят не е установено
от органите по приходите, че ревизираното дружество за извършената услуга е
реализирало икономическа изгода, която да подлежи на осчетоводяване. Напротив,
те е следвало да докажат, с оглед обясненията на ревизираното лице, дали такива приходи, като част от облагаема
основа са били вече обложени при друг правен субект /дали са свързани с
осъществените адвокатски услуги/, поради което те може да не подлежат на
облагане по ЗКПО с корпоративен данък. При ревизия по
особения ред доказването от органите по приходите на обстоятелствата по чл.122, ал.1
т.2 ДОПК е въведено от чл.124, ал.2
от ДОПК условие на презумпцията за достоверност на констатациите от РА.
Администрацията е използвала индиции за установяване на правнорелевантните
факти. Пълно доказване с индиции е възможно при отсъствие на преки
доказателства и то когато формираният от информационните източници извод за
осъществените факти е единствено възможен. В случая един от основните
доказателствени факти – този на получени, но документално необосновани и
неосчетоводени приходи от предоставените счетоводни услуги е разколебан от
установяването на обстоятелствата, че това са безвъзмездни сделки, вкл. в
извършваните комплексни адвокатско-счетоводни услуги. Това изключва
достоверността на извършената от органите по приходите презумпция, че всички
услуги, които са били действително извършвани, са били заплащани, но не са
счетоводно отчитани. С оглед на това произволен се явява извода на органите по
приходите да обвържат отсъствието на счетоводни документи с извод за неосчетоводяване
на приходи, които приемат за укрити. В случаят не са изследвани възможностите
за уговорения тип на дейността. Не е проверен фактът на безвъзмездност поради
извършваните адвокатски услуги. Ако извършваните според администрацията услуги
са безвъзмездни, това би било с правни последици при прилагане на ЗДДС, а регулирането на
порочното развитие по ЗКПО
би се осъществило с прилагане на различен институт /например с преобразуване на
финансовия резултат с прилагане на данъчните постоянни разлики по чл. 26, т. 2 ЗКПО във вр. с чл. 79 ЗКПО/,
а не с формиране на данъчна основа по чл.122, ал.2 ДОПК. Провеждането на ревизията по реда на чл. 122-124 ДОПК
и определянето на основата за облагане с данъци по критериите на чл. 122, ал.
2 ДОПК, вместо в съответствие с материалните данъчни закони, без да
са налице предпоставките на чл. 122, ал.
1 т.2 ДОПК е незаконосъобразно. В случая, следва да се съобрази и
разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК - в производството по обжалването на
ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със
събраните доказателства, каквито в настоящият случай липсват.
По
отношение на останалите установени при ревизията обстоятелства, послужили за
допълнително начисляване на корпоративен данък по ЗКПО за 2016-2018г. се събраха доказателства, оборващи
изводите на органите по приходите. Така опровергана е развитата в административният
акт теза, че по посочени фактури се касае за покупки на стоки, които не са
свързани с икономическата дейност на дружеството през ревизирания период. Тази
теза се опровергава от заключението на проведената съдебно – счетоводна
експертиза, от което безспорно се установява, че същите са свързани с
осъществяваната от ревизираното лице дейност. Налице е редовност на тяхното
осчетоводяване и липсват основания да не бъдат признати разходите по тях за
съответните данъчни години. Така за два броя матраци е опровергана тезата, че се
касае за доставка от Юск Бул ЕООД. Направената доставка до PANORAMA А.Е.
DIAVALKANIKES –Гърция е извършена редовно от дружеството и не е свързана с
процесната фактура №**********/06.06.2017г.
от Юск Бул ЕООД, като се касае за различни сделки от различни доставчици. По отношение на
непризнатите покупки на строителни материали по фактура №
**********/10.05.2018г. и фактура № **********/28.06.2018г. и двете с доставчик
„Колос -2000“ЕООД, представени се 4 бр. протоколи за влагане на тези материали
в извършени СМР в ползваните от жалбоподателят офиси. С тях по безспорен начин
се установява действителност на извършените разходи, като се касае за
материали, необходими с оглед дейността на дружеството. Затова и недоказан се
явява извода на ревизиращите органи, че не е следвало да се отчита разход
за дейността по същите фактури съответно за 2017г. и 2018г.. Видно от
хронология на счетоводна сметка 601 Разходи за материали описаните фактури са законосъобразно
осчетоводени на разход по дебита на сметката, в резултат на което и правомерно
е намалена данъчната основа за облагане с корпоративен данък. Доказателствата,
събрани в хода на ревизионното производство не са преценени от ревизиращите
органи в тяхната съотносимост, което е довело до грешни изводи, необоснованост
на фактическите констатации, съответно до незаконосъобразност на ревизионният
акт в частта, относно липса на основание за извършените по тях доставки.
Наличните 4бр. протоколи не потвърждават изводите на приходната администрация
за необоснован разход, с цел заобикаляне на облагането с корпоративен данък.
По
отношение на изводите за разходи на дружеството без съответното основание за
тях, касаещи заплатен наем за офис в гр.Пловдив ул.Преслав №29, същите се
явяват оборени от събраните по делото гласни доказателства, касаещи показанията
на свидетеля В.М.. Същите са подкрепени и от представените Договор за
наем от 12.11.2014г. и Анекс №1 от 14.11.2017г.. Установява се,
че помещението се ползва за нуждите на дружеството като архивно. Ето защо
заплатеният за периода 2016-2018година наем за офис се явява обоснован разход
за дружеството. Озадачава извода на органите по приходи, че липсват основания
да се приеме, че в него е
извършвана
икономическа дейност от "МАЛАМОС -П.М." ЕООД. С оглед разпоредбата на
чл.170 ал.1 АПК, вр. §2 ДР ДОПК в тежест на приходната администрация е да
докаже, че такава дейност не е извършвана. В тази връзка не са представени
безспорни и съотносими доказателства, че помещението не е използвано от
ревизираното дружество, а от друго лице. В хода на ревизионното производство не
са предприети необходимите действия за събиране на доказателства, които да
потвърждават направените от тях изводи, че офиса се стопанисва
от адвокат П.М.. В тази връзка не е извършен задълбочен анализ и съпоставка
на всички необходими факти и обстоятелства, за да се извърши законосъобразна
преценка на взаимоотношенията между посочения ползвател и ревизираното
дружество, както и на други съотносими факти за формиране на убедителен извод,
че помещението не е използвано в основаната дейност на дружеството. Ето защо
липсват основания да не се признаят направените разходи и да се увеличи със
сумите по изплатения наем данъчната основа на ревизираното дружество за
облагане по ЗКПО за процесния период.
Относно
възприетите от органите по приходите изводи, касаещи прилагане на механизма за
отказ на право на данъчен кредит съдът счита, че в случаят коректно от страна
на „Маламос –П.М.“ ЕООД са приложени нормите на ЗДДС и законосъобразно то е
изпълнило произтичащите от закона задължения. Приетото спрямо ревизираното лице
неправомерно приспадане на данъчен кредит по чл.72 ал.1 ЗДДС е изградено на
незаконосъобразно формирани изводи във връзка с посочените фактури за покупки
на стоки, които не са свързани с икономическата дейност на дружеството през
ревизирания период. Същите са изградени на база посочените по- горе изводи,
касаещи определяне на данъчната основа за облагане по ЗКПО, които са
опровергани от приобщените по делото доказателства. Установява се, че
жалбоподателят е осчетоводил законосъобразно фактури №№ **********/10.05.2018г. и фактура №
**********/28.06.2018г. с доставчик „Колос -2000“ЕООД и
№**********/06.06.2017г. с доставчик Юск Бул ЕООД, като е вписал доставките в
счетоводните си регистри за съответните данъчни периоди, водил е редовна
счетоводна отчетност на същите и е декларирал доставките в подадените СД и
дневници за покупките. При липса на основание да се приеме, че те са за целите
на извършваните от него облагаеми доставки, то законосъобразно от негова страна
е ползвано правото на приспадане на данъчен кредит за същите. Липсват обективни
основания да се приеме, че посочените първични счетоводни документи са
създадени единствено и само с цел да бъде ползван разход по тях, а от там не са
налице основания за приложението на разпоредбата на чл.70, ал.1 т.2 от ЗДДС за
извършените доставки.
Неправомерни
са изводите и относно приетото при ревизията, че дружеството не е начислявало ДДС върху
посочената част от 15% от всички отчетени разходи за горива, резервни части,
материали и ремонт при ползване от управителя за лични нужди на МПС лек
автомобил „Хюндай Веркруз ИХ55“. Прието е, че се касае за доставка на
услуга по смисъла на чл.9 ал.3 т.1 ЗДДС по предоставяне на ползването на този
актив на дружеството. В случаят изводите на ревизиращите органи са изградени
произволно и не отговарят на действителните счетоводни записвания. От страна на
жалбоподателят са представени всички необходими документи за реалност на
стопанските операции, касаещи извършените разходи. Не се установява по никакъв
начин те да са свързани с използването на процесното МПС за лични нужди от
управителя. Напротив, изначално е посочено в дадените обяснения, че основното
предназначение на същият автомобил е в стопанската дейност на дружеството- за зареждане
със стоки и материали, за намиране на потенциални клиенти, във връзка с
преводите и легализацията на предоставените документи от клиентите, т.е. всички
разходи по него са свързани пряко със стопанската дейност на ревизираното
дружество. Необосновани се явяват изводите, че той се е ползвал в съотношение
85% за нуждите на ревизираното лице и 15% за лични нужди от управителя.
Процесните разходи по МПС безспорно са били действително извършени и са във
връзка с дейността само на РЛ през ревизирания период. Ето защо необосновани и
немотивирани се явяват направените изводи в РА за липса на документална
обоснованост за 15% от тях и дължимо ДДС във връзка с ползване на лични нужди
от управителя на дружеството. Налице е незадълбочено и повърхностно изясняване
на необходимите за ревизионното производство факти и обстоятелства, като липсва
съществен анализ за действителната съпоставимост на извършените счетоводни
разходи към основната стопанска дейност на дружеството.
Необосновани
са изводите на органите по приходите и по отношение на извършвани облагаеми
доставки на счетоводни услуги и не издадени фактури за начисляване на дължимия ДДС
по отношение на „Алкор 2016" ЕООД, „Риверланд БГ" ЕООД, „Техно трейд
Хеллас" ЕООД, „Агроарс 2015" ЕООД, „Пери 2014" ЕООД и „Екопринт 2017"ЕООД.
Същите са опровергани от представените и изследвани в заключението на
проведената ССчЕ договори с други клиенти на дружеството. Безспорно се
установи, че за част от контрахентите са предоставяни безвъзмездни услуги по
подаване на справки декларации и дневници и не съставляват укрити приходи от ревизираното
дружество. При това е налице липса на основание да се приема, че се касае за
възмезна доставка на услуги по смисъма на чл.9 ал.2 т.1-4, вр. ал.1 ЗДДС, за
които следва да бъде начислен ДДС по реда на чл.86 от ЗДДС. Безспорно е, че
извършената услуга попада в хипотезата на чл.9 ал.4 т.4 от ЗДДС, която норма
определя, че не се счита за възмездна услуга безвъзмездно извършване на услуга
с незначителна стойност с рекламна цел. Това обстоятелство е изяснено от
събраните по преписката и по делото писмени доказателства. Ето защо за
ревизираното дружество не е съществувало задължение да начисли за процесните
периоди ДДС по безвъзмездно предоставени услуги с незначителна стойност, които
е предоставило с рекламна цел. Тези обстоятелства не са били обективно
преценени от органите по приходите, които незаконосъобразно са приели, че се
касае за възмездни услуги. При липса на подлежащи на облагане услуги, не се
дължи задължение за начисляване на ДДС. Ето защо и провеждането на ревизията по
реда на чл. 122-124 ДОПК
и определянето на основата за облагане с данъци по критериите на чл. 122, ал.
2 ДОПК, вместо в съответствие с материалните данъчни закони, без да
са налице предпоставките на чл. 122, ал.
1 ДОПК е незаконосъобразно. При така събраните доказателства, съдът
намира изводите на приходната администрация за незаконосъобразни, като
въведената с правилото на чл. 124, ал.
2 от ДОПК презумпция за вярност на фактическите констатации на
ревизионния акт е оборена. При това положение установените с РА допълнителни
задължения за корпоративен данък и за данък върху добавената стойност следва да
бъдат отменени, съответно да бъде отменен и издаденият ревизионен акт, а
жалбата да бъде уважена като основателна.
При
посочения изход на спора и съобразно направените искания от страните, разноски на
основание чл. 161, ал.
1 от ДОПК следва да се присъдят на жалбоподателя. От него не е
представен списък с разноски и договор за правна защита и съдействие. Същите се
констатираха в размер на 750 лв., от които 50 лв. държавна такса и 700 лв.
депозит за вещи лица. Прави се искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдвокатурата за предоставена безплатна
адвокатска помощ. В случаят липсват основанията, посочени по чл.38 ал.1 т.1-3 от З Адв. за определяне
на адвокатско възнаграждение, като не се касае за лица, които имат право на
издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист. Касае
се за търговско дружество, като то не е част от посочените възможности,
независимо от лицата, които го управляват или са съдружници в него.
Мотивиран
от гореизложеното, и на основание чл. 160, ал.
1 от ДОПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
ревизионен акт Ревизионен акт /РА/ № Р-16001619006759-091-001/26.10.2020г.,
издаден от органите по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, в която е
потвърден с Решение № 116/11.02.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив за определени допълнителни данъчни
задължения по ЗКПО и ЗДДС за периода 2016г- 2018г. на обща стойност главница
12239.92 лева с прилежащи лихви в общ размер 3475.26 лева.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите, да заплати на "Маламос – П. М.“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище в гр. София, сумата от 750.00 /седемстотин и петдесет/ лв.,
представляващи разноски за производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването за неговото изготвяне с препис за
страните.
СЪДИЯ: