М О Т И В И
по НОХД № 550/2018 г. ПРС, XXVI н.с.
Районна Прокуратура - Пловдив
е повдигнала обвинение против подсъдимата Р.Р.Р. за извършено от него
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
буква ,,а‘‘ и ,,б‘‘ НК.
В провелото се
разпоредително заседание прокурорът предложи производството по делото да
протече по реда на една от дифиренцираните процедури. В хода на съдебните
прения поддържаше внесеното обвинение, като поиска на подсъдимия да бъде
наложено наказание в размер от три години ,,лишаване от свобода‘‘, след
редукцията по чл. 58А НК.
Законният представител
на пострадалия – М.П. заяви, че не желае да участва по делото.
Защитникът адв. Х. в
разпоредително заседание посочи, че не са допуснати съществени нарушения на
досъдебното производство, които да са довели до ограничаване правата на
страните в хода на досъдебното производство и предложи делото да протече по
реда на глава 27 НПК. В съдебни прения поиска налагането на наказание в предвидения
в закона минимум след редукцията.
Подсъдимият Р. в
провелото се разпоредително заседание посочи, че не са допуснати съществени
нарушения в хода на досъдебното производство, като поиска производството по
делото да протече незабавно по реда на глава 27 НПК, като признае изцяло
фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, което и направи. В съдебните
прения заяви, че е съгласен с казаното от своя защитник, като в последната си
дума заяви, че съжалява.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Р.Р.Р., ЕГН **********,
род. на *** ***, Б., български гражданин, начално образование, безработен,
неженен, осъждан.
Подсъдимият Р.Р. е
многократно осъждан, като от значение за правната квалификация са осъжданията
му с Определение № 489/29.06.2016 г. постановено по НОХД 4006/2017 г. по описа
на Пловдивски районен съд, с което му е било наложено наказание в размер от
една година лишаване от свобода, както и с Присъда № 384/02.12.2013 г.,
постановена по НОХД № 3005/2013 г. по описа на Пловдивски районен съд, в сила
от 13.05.2014 г. по което му е било наложено наказание в размер от две години
лишаване от свобода.
На 02.08.2017г. пострадалият
В.П. решил да отиде с приятели в Цар Симеоновата градина в гр. Пловдив, където
да играят футбол. Около 12.00ч. св. П. и неговите приятели отишли в Цар
Симеоновата градина и избрали тревна площ, на която да играят. Пострадалият се
огледал и на около 10м. от нея видял метален стълб, на който решил да заключи
велосипеда си, с който бил дошъл. След като заключил велосипеда си последният
закачил на кормилото му борсета /на стойност 5 лв./, която носел със себе си,
като в нея били следните вещи: мобилен телефон Сони Експерия Зет с ИМЕЙ №
356535055629229 на стойност 140лв., карта памет 32ГБ на стойност 30лв.,
слушалки за телефон на стойност 5лв., диоптрични очила на стойност 250лв.,
връзка с пет бр. секретни ключа на стойност 15лв. портфейл на стойност 3лв.
съдържащ ученическата карта на св. П. и сумата от 5лв.
На 02.08.2017г. около
12.00ч. подсъдимият Р. също бил в Цар Симеоновата градина и се разхождал.
Последният видял закачената за велосипеда борсета и предположил, че в нея има
пари и решил да я открадне. Р.Р. се огледал, за да не бъде видян от играещите
на близо, след което отишъл до велосипеда, взел борсетата и бързо напуснал
градината. След това отишъл в кв. Изгрев при свой познат – св. И.Д., който
стопанисвал магазин за безалкохолни напитки и му предложил да закупи мобилния
телефон, който непосредствено преди това бил отнел, като го уверил, че същият
не е краден, а го продава, понеже имал нужда от пари. Св. Д.харесал мобилния
телефон и го закупил от подсъдимия за сумата от 42лв. Впоследствие св. Д.предал
доброволно мобилният телефон на служители на 02 РУ за нуждите на разследването.
Около 12.30ч.
02.08.2017г. св. П. решил да се прибира и след като отишъл до велосипеда си
установил, че борсетата му липсва и се обадил на майка си – св. М. П., след
което сигнализирал за кражбата във 02 РУ – ОДМВР – Пловдив.
В хода на досъдебното
производство била назначена изготвена стоково-оценъчна експертиза. Видно от
заключението на същата се установява, че общата стойност на отнетите от
подсъдимия вещи са в размер от 453 лева.
Горната фактическа
обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията
на подсъдимия Р.Р., дадени в хода на досъдебното производство и по време на
съдебното следствие, които се кредитират от настоящия съдебен състав, доколкото
същите кореспондират изцяло с останалия доказателствен материал. В тази насока
са и показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели: М.
П., В.П., А. Т., И. А., И. А. и И.Д..
Тези гласни доказателствени средства в своята
съвкупност, създават пълна, точна и ясна картина на събитията от процесния
период. Същите са логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал, в това число и с
обясненията на подсъдимия. Всички те приобщават относими факти и обстоятелства във връзка
с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от
протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци, като по този
начин пряко установяват обстоятелствата, както във връзка със съставомерните
признаци на процесното престъпление – дата, място, механизъм, така и с
авторството на деянието.
Съдът кредитира и
събраните по делото писмени доказателствени средства, тъй като същите са
относими, допустими и допринасят за установяването на фактическата обстановка и
разкриване на обективната истина - справка съдимост, характеристична справка, докладни
записки, протокол за доброволно предаване.
От справката за съдимост
на подсъдимия се установява, че по отношение на него има влезли в сила 17 броя
съдебни актове, като от значение за правилното определяне на правната
квалификация са осъжданията му по НОХД 4006/2017 г. по описа на Пловдивски
районен съд по което е било наложено наказание в размер от една година лишаване
от свобода и по НОХД № 3005/2013 г. по описа на Пловдивски районен съд по което
е било наложено наказание в размер от две години лишаване от свобода,
впоследствие при извършено групиране на наказания по ЧНД № 3047/2014 г.,
увеличено на две години и пет месеца лишаване от свобода.
От изготвената
характеристична справка се установява, че лицето е с лоши характеристични
данни.
От протоколите за
доброволно предаване се установява, че лицето И.Д. е предало доброволно на
разследващия орган една от процесните вещи – мобилния телефон, който
впоследствие е била върната на пострадалия.
Съдът кредитира и
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство оценъчна експертиза,
като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в
съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото
доказателствен материал, видно от което общата стойност на отнетите вещи е в
размер от е 453 лева.
Настоящият съдебен
състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените
самопризнания от подсъдимата. В този
смисъл следва да се посочи, че при анализа на събраните по делото гласни
доказателствени средства (свидетелски показания и обяснения на обвиняема),
настоящият съдебен състав констатира, че същите се намират в отношение на пълно
съответствие и препокриване, поради което и доколкото фактическата обстановка
по делото не се оспорва по същество, тъй като производството по делото протече
по реда на чл. 371, т. 2 НПК и доколкото доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви, не се налага самостоятелният им анализ още повече, че
отнемането на инкриминираните вещи не се оспорва от подсъдимата, а се излагат
съображения единствено за правната квалификация на деянието.
Доколкото съдебното
следствие протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК, така направеното от подсъдимата
самопризнание на фактите и обстоятелствата на обвинителния акт е неотегляемо.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни
изводи:
Съдът приема от правна
страна, че с деянието си подсъдимият Р.Р.Р.
е осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, буква ,,а‘‘ и буква ,,б” от НК, за това, че на 02.08.2017 г.
в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършил е престъпление след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и
след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е било отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи –
мобилен телефон Сони Експерия Зет на стойност 140лв., карта памет 32ГБ на
стойност 30лв, слушалки за телефон на стойност 5лв., диоптрични очила на
стойност 250лв., чанта от плат тип „борсета“ на стойност 5лв., 5 секретни ключа
на стойност 15лв., портмоне на стойност 3лв., ученическа карта и сумата от
5лв., или всичко на обща стойност 453лв. от владението на В.Г.П. ЕГН **********,
без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна
- с действията си подсъдимият, е
реализирал признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като с
присвоително намерение е отнел посочените вещи, в условията опасен рецидив, без
съгласието на пострадалия, като е прекъснал досегашното владение върху тях и е
установил своя фактическа власт. Налице е отнемане на чужди движими вещи от
владението на собственика им – В.Г.П., т.е. налице е прекъсване на фактическата
власт на последните и установяване на трайна такава от страна на подсъдимия. Последният
е установил трайно фактическо владение върху вещите, като те са преминали от
патримониума на пострадалия в този на подсъдимия. Отнемането е извършено с
намерение вещите да бъдат противозаконно присвоени, свидетелство за което е и
обстоятелството, че след отнемането на същите, подсъдимият се е разпоредил с
тях – продал е процесния мобилен телефон на И.Д..
Кражбата е извършена при
условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, букви ,,а‘‘ и ,,б‘‘ НК, доколкото
подсъдимият е осъждан по НОХД 4006/2017
г. по описа на Пловдивски районен съд по което е било наложено наказание в
размер от една година лишаване от свобода и по НОХД № 3005/2013 г. по описа на
Пловдивски районен съд по което е било наложено наказание в размер от две
години лишаване от свобода, впоследствие при извършено групиране на наказания
по ЧНД № 3047/2014 г., увеличено на две години и пет месеца лишаване от
свобода, тоест е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.
66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е било отложено по чл.66 от НК.
От субективна страна – престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Престъпният умисъл е формиран в съзнанието на извършителя,
който е осъзнавал, че отнема вещи, които не са били негови, след което е било
налице и последващо разпореждане с тях.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност, запретеност
и наказуемост. Съзнавал е и общественоопасните последици, които деянието й
причинява в обективната действителност и е желаел и целял тяхното настъпване.
Същият е знаел, че отнемането на чуждите вещи е противозаконно, но независимо
от това е направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки
и насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване.
По въпроса за вида и размера на
наказанието:
При индивидуализация на
наказанието и доколкото съдебното производство протече по диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК,
съдът следва да определи наказанието по повдигнатото обвинение при условията на
чл. 58а, ал. 1 НК, а именно като се ръководи от разпоредбите на общата част на
НК, да намали определеното наказание с една трета.
За извършеното от
подсъдимия престъпление се предвижда наказание ,,лишаване от свобода‘‘ в размер
от две до десет години.
При определяне размера
на наказанието, Съдът следва да отчете смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства.
Като смекчаващи вината
обстоятелства се отчетоха направените самопризнания от подсъдимия още в хода на
досъдебното производство и указаното съдействие за разкриване на обективната
истина, изказаното съжаление за извършеното, сравнително младата възраст, както
и сравнително ниската стойност на отнетите вещи, която към момента на
извършване на деянието е била в размер от една минимална работна заплата.
Като отегчаващи вината
обстоятелства се отчетоха предишни осъждания на подсъдимия, които не влияят
върху правната квалификация и лошите характеристични данни.
Въз основа на така
възприетите от Съда смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и след като се
ръководи от целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК, личната и
генералната превенция, настоящият съдебен състав намира, че на подсъдимия Р.
следва да се определи и наложи наказание ориентирано при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, а именно в размер от три години лишаване от свобода,
което след редукцията да остане в окончателен размер от две години лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал.
1, т.2, б.Б от ЗИНЗС така наложеното наказание две години лишаване от свобода беше
постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
На осн. чл.189, ал.3 НПК
подсъдимият Р.Р.Р. беше осъден да заплати
по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив направените разноски по делото в
размер на 52,90 лева.
Веществените доказателства
- 2 бр. дискове, находящи се на л.53 и л.57 от досъдебното производство, беше
постановено да останат в кориците на делото в срока на неговото съхраняване
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.
