Решение по дело №167/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 746
Дата: 18 юни 2020 г.
Съдия: Ивелина Митева Събева
Дело: 20203100500167
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

             /           2020г.

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

в публично съдебно заседание на 18.05.2020г. в състав :

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :        ИВЕЛИНА  СЪБЕВА

            ЧЛЕНОВЕ :                 МАЯ НЕДКОВА

                       ИВАН СТОЙНОВ- мл.съдия

 

секретар : ПЕТЯ ПЕТРОВА

разгледа докладваното от председателя на състава

в.гр.дело № 167 по описа за 2020г.

 

            Производството се провежда по реда на чл.268 -272 ГПК.

С въззивна жалба от „Енерго-Про-Продажби“ АД, предявена чрез процесуален представител-адв.М.Л., е обжалвано  решение № 5110/ 22.11.2019г. по гр.д.№ 7865/ 2019г. на Районен съд- Варна, с което е прието да установено в отношенията между страните, че ищцата –А.Н.А., не дължи на ответното дружеството сумата 2286.42лв. по Ф.№ **********,  начислена служебно по кл.№ ********** и

аб.№ *********, за периода 19.04.2017г.-18.04.2018г., на основание чл.124, ал.1 ГПК.  Присъдени са съдебно-деловодни разноски.

            Възраженията  за неправилност,незаконосъобразност и необоснованост на решението, постановяването му в разрез със събрания доказателствен материал, поддържа  с доводи за установените факти и обстоятелства / т.1-6/ .Изложени са правни аргументи за правомерно начисляване на задължението като стойност на доставена и потребена електроенергия, установена при несъответствие в измерването по време на проверката, на основание чл. 50 от ПИКЕЕ. Коригираното количество електроенергия е разлика между отчетеното количество и преминалите количества за времето от  допускане на грешката до датата на констатиране, но за период, не по-дълъг от една година. Твърди се, че процесната сума е изчислена стойност на реално консумираното количество електроенергия по цени за технологични разходи и се дължи от ищеца като насрещна престация по договора с ответното дружество. Приложената оценителна методика поставя потребителя в по-привилегировано  положение, отколкото при редовен отчет по дневна, нощна и върхова  тарифа. Съобразно поддържаните аргументи моли за отмяна и постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, и да се присъдят направените по делото разноски.

            Въззиваемата страна, представлявана от адвокат М.Т., изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Моли решението да бъде потвърдено и да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на адвокатски хонорар.

            Съдът,съобразно становищата на страните и доказателствата към делото, преценявани при условията на чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК,  констатира:

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване недължимостта на претендирано от ответника вземане към ищеца в размер на сумата 2286.42лв., начислена след извършена проверка на измервателната система и свързващите ги ел.инсталации за обект в гр.Варна, кв.“Възраждане“, бл. 25, вх .1, ет.2, ап.5. Ищецът оспорва задължението по основание и размер, като твърди, че редът и методиката за изчисляване на процесната сума са неправилни и незаконосъобразни. Твърди, че корекцията е без регламентирани правила за проверка на електромера. На СТИ не е осъществявана първоначална и последващи проверки , на основание чл. 26, ал.1 от Закона за измерванията / ЗИ/ , и процедурата визира електромер, който не е облслужвал адреса на потребление. Договорно и нормативно отговорността за неизправността на измервателното устройство е на „Електроразпределение Север“ АД .

Ответникът „Енерго-Про-Продажби“ АД изразява становище за неоснователност на иска. Твърди , че начислената сума представлява стойност на  реално доставено и потребено, но неотчетено  количество ел.енергия, определено при условията на чл. 50 от ПИКЕЕ, и се дължи от купувача, на основание чл. 200, ал.1, предл.1-во ЗЗД.С идентични аргументи поддържа това становище пред въззивния съд.

            По фактите  и обстоятелствата:

            В становището по иска ответникът се позовава на документи, които не са представени по делото. Налична е първа страница от КП №1104604/18.04.2018г. за техническа проверка на измервателната система на обект в гр.Варна, м-ст Планова, ул.14, бл. 16, от служители на „Електроразпределение Север“ АД, в която фигурират данни от регистри 1.8.1 и 1.8.2 на съществуващ електромер, тип МЕ 162, с фабр.№ 1114021666165895, и монтиран нов електромер с нулеви показания. Протоколът е с непълно съдържание и без подписи на съставители и евентуални свидетели. От формална страна не е редовен документ и на това основание следва да се изключи от доказателствата по делото. Според КП № 11173146 / 06.10.2016г.на обект в гр.Варна, м-ст Планова, № 16, е извършена подмяна на СТИ и монтирано ново измервателно устройство с фабр.№ 1114021666165895.

С фактура от 13. 05.2019г. на името на ищцата А.А. е начислено задължение в размер на 2286.42лв.с ДДС. Педставлява стойност на потребена електроенергия за периода 19.04.2017г.-18.04.2018г. Абонатът е уведомен за проверката, дължимата сума и срок на погасяване.

По искане на ответната страна е допусната съдебно-техническа експертиза. Заключението не е оспорено от страните. Същото обаче се основава на констатации от непредставени и приобщени към делото документи- пълен текст на констативния протокол от проверката на 18.04.2018г. и КП № 707/ 23.04.2019г. на БИМ ГД „ МИУ“-

Искът е основателен по следните съображения:

Претендираното вземане е за сумата, начислена по реда и при условията на чл.50 от ПИКЕЕ.Ответникът носи доказателствената тежест да установи главно и пълно, че промяната в сметката на абоната е съобразена с реалното потребление и цената отговаря на зададените критерии в договора за продажба на активна електрическа енергия.

            Разрешаването на конкретния спор е обусловено от нормативната възможност на доставчика на електроенергия да извършва едностранна промяна в количеството доставена ел.енергия за период, предхождащ  датата на констатираното нарушение, при действащите към този момент разпоредби на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по приложението му.

            Правната регламентация на процесните отношения между доставчика и потребителя на ел.енергия е дадена в ПИКЕЕ / ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г./ за извършване и преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, издадени от председателя на ДКЕВР, приети с решение на ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147 / 14.10.2013г., на основание чл. 83, ал.1, т.6 вр. ал. 2 от ЗЕ, в сила от 16.11.2013г. Към датата на проверката са отменени, съответно чл.1 - 47 и чл.52 - 56 от ПИКЕЕ  с  Решение № 1500 от 6.02.2017г. по адм.д.№ 2385/ 2016г. ВАС, обн. ДВ бр.15 от 14.02.2017г. Действащи за процесния период са разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, отменени с  Решение № 2315 от 21.02.2018г. по адм.д.№ 3879/ 2017г.,ВАС, обн. ДВ бр. 97 от 23.11.2018г.

            В разглеждания случай енергийното дружество е формирало задължение от допълнително начислено количество електроенергия за реално потребление в  посочения срок, прилагайки нормата на чл.50 от ПИКЕЕ / отменена с решение  2315/ 2018г. ВАС, обн.ДВ, бр.97/ 18г./, в сила към датата на проверката, с недоказани и документирани за целите на съдебния процес факти и обстоятелства:  няма индикация за резултатите от техническата проверка на конкретното измервателно устройство, състоянието на техническа и метрологична изправност, проверена в лабораторни условия, при наличието на които за дружеството възниква право да промени сметката на абоната за минал период, поради несъответствие между отчетените данни и реално потребеното и доставено количество електроенергия.

Доказателства, подкрепящи тезата на ответника за реално потребление на посочените количество ел.енергия през корекционния период, не са представени. Очевидна е липсата на документална обоснованост и становище за неотчетеното реално количество ел.енергия. Предвид обсъдените данни ответникът не доказва главно и пълно предпоставките на чл.50 от ПИКЕЕ, като основание на определеното задължение.   

Решението, с което искът е уважен, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

            На основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на съдебни разноски. Искането е направено своевременно с писмения отговор, но до приключване на съдебното дирене на 18.05.2020г. не са представени доказателства за извършен разход в размер на заплатено адвокатско възнаграждение.

Съдът, на основание чл.271, ал. 1 ГПК

 

                                   Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5110/ 22.11.2019г. по гр.д.№ 7865/ 2019г. на Районен съд- Варна.

            РЕШЕНИЕТО не  подлежи на касационно обжалване.

           

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :          1.          

 

 2.