РЕШЕНИЕ
№ 430
гр. Пловдив , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Х. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330100099 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 ал. 1 от ГПК.
Ищецът К. С. П., ЕГН: **********, от **************, чрез пълномощник адв. Р.Р., е
предявил против Община Родопи, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Пловдив, ул.
„Софроний Врачански” № 1А, представлявана от **** П.М., иск за признаване на
установено, че не дължи на ответника поради изтекла давност по изпълнително дело №
***/*** г. на ЧСИ ***, рег. № ***, следните парични суми: сумата от общо 148, 70 лева-
данък МПС и лихва върху нея в общ размер на 222 лева, за периода 01.01.2003 г.- 31.12.2009
г., сумата от общо 40 лева- пътен данък и лихва върху нея в общ размер на 74, 25 лева за
периода 01.01.2003 г.- 31.12.2004 г., както и, че не дължи сумата от 151, 61 лева- такси по
Тарифата на ЧСИ и сумата от 150 лева- разноски по изпълнението.
В исковата молба се твърди, че въз основа Акт за установяване на задължение по
декларация № ***/ 28.08.2014 г., издаден от отдел „Финанси“ към Звено „Местни данъци и
такси“ при Община Родопи, спрямо наследодателя на ищеца било образувано изпълнително
дело № ***/*** г. на ЧСИ ***, рег. № ***, за сумата в общ размер на 850, 03 лева,
включваща задължения за данък МПС, пътен данък и лихви, ведно с разноските по
изпълнението. Твърди се, че тези публични по своя характер вземания били погасени по
давност, предвид нормата на чл. 171 ал. 2 от ДОПК, като за всяко едно от отделните
вземания се посочва кога е изтекла абсолютната 10- годишна давност. Наред с това, се
оспорват и разноските в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение от 150
1
лева, като се твърди, че липсвал сключен договор за правна защита, въз основа на който
сумата да е дължима. Моли се за установяване недължимостта на сумите по изпълнителното
дело, като се претендират и разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника
си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал отговор. От една
страна се твърди, че искът бил частично недопустим- досежно претенцията за разноските в
изпълнителното дело, за което съществувал друг процесуален ред за защита- чрез обжалване
на постановлението на ЧСИ за разноски. От друга страна, по същество, искът се счита за
неоснователен, като се твърди, че в случая не била изтекла абсолютната погасителна
давност по чл. 172 ал. 2 от ДОПК. Твърди се, че ако претенцията била допустима и в частта
за разноските, то те били постановени в момент, когато не била изтекла абсолютната
погасителна давност на публичните вземания и те били винаги дължими от длъжника. Моли
за отхвърляне на иска, или за неговото частично прекратяване, като също претендира
разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на задължение по декларация № ***/ 28.08.2014 г., издаден от
отдел „Финанси“ към Звено „Местни данъци и такси“ при Община Родопи, са установени
задължения на лицето И.К. П.а, ЕГН: **********, както следва: данък превозни средства за
периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2013 г.- 233, 50 лева, ведно с лихва за просрочие- 167, 94
лева и пътен данък за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2004 г.- 40 лева, ведно с лихва за
просрочие- 53, 24 лева. До задълженото лице е изпратена покана за доброволно изпълнение,
връ1ена на 23.09.2014 г. Представена е и актуална справка за размера на дълга.
Видно от удостоверение за наследници, както и от акт за смърт, И.К. П.а е починала на
**** г. и е оставила за свой законен наследник ***- ищецът К. С. П..
Този акт е бил възложен за събиране на публичните вземания на ЧСИ ***, рег. № ***.
Приложено е копие от изпълнително дело № ***/*** г. От материалите по същото се
установява, че е извършено имуществено проучване на длъжника, чрез изпратени
съобщения до ТД на НАП- Пловдив, „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Пловдив,
извършени справки в ИКАР и НОИ, като на длъжника чрез ищеца е връчена и ПДИ.
Насрочени са описи на движими вещи на длъжника за 09.03.2017 г. и за 31.01.2019 г., като
до длъжника са изпратени и ППИ. Във връзка с допуснатото обезпечение по настоящото
дело, с разпореждане на ЧСИ от 25.01.2021 г. е спряно изпълнителното производство.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
По делото е предявен иск на длъжник по образувано изпълнително дело, с който се цели
да бъдат отречени правата на взискателя като кредитор по отношение на част от вземането
по принудителното изпълнение. Ищецът навежда като способ за погасяване на част от
задълженията му изтекла погасителна давност, в която връзка следва да се посочи, че
институтът й не се прилага служебно, но доколкото са наведени твърдения в исковата молба
за недължимост на сумите по Акта, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса.
Няма спор, че изпълнителното производство срещу наследодателя на ищеца е образувано
2
на база издаден Акт за установяване на задължение по декларация, който касае публични
общински вземания- данък МПС и пътен данък, които съгласно нормата на чл. 171 ал. 1 от
ДОПК се погасяват с изтичане на 5- годишен давностен срок, с начало първи януари на
следващата година, за която е бил дължим данъкът. По аргумент от ал. 2 на чл. 172 от
ДОПК, давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение,
като от прекъсването започва да тече нова давност (чл. 171 ал. 3 от ДОПК), като
абсолютната давност е 10- годишна, независимо от спирането или прекъсването й.
С исковата молба се твърди, че задълженията към общината за периода 01.01.2003 г.-
31.12.2009 г. за данък МПС (главници и лихви), както и за пътен данък (пак главници и
лихви) за периода 01.01.2003 г.- 31.12.2004 г. са погасени поради настъпване на абсолютната
давност и това обстоятелство действително е така. Давността за вземането за данък МПС-
главница от 21, 30 лева и лихва от 35, 56 лева за 2003 г. започва да тече от 01.01.2004 г. и 10-
годишната давност изтича на 01.01.2014 г. По този начин стоят нещата и за следващите
години: давността за вземането за данък МПС- главница от 21, 30 лева и лихва от 38, 17 лева
за 2004 г. започва да тече от 01.01.2005 г. и 10- годишната давност изтича на 01.01.2015 г.;
давността за вземането за данък МПС- главница от 21, 30 лева и лихва от 35, 56 лева за 2005
г. започва да тече от 01.01.2006 г. и 10- годишната давност изтича на 01.01.2016 г.;
давността за вземането за данък МПС- главница от 21, 20 лева и лихва от 32, 71 лева за 2006
г. започва да тече от 01.01.2007 г. и 10- годишната давност изтича на 01.01.2017 г.;
давността за вземането за данък МПС- главница от 21, 20 лева и лихва от 29, 76 лева за 2007
г. започва да тече от 01.01.2008 г. и 10- годишната давност изтича на 01.01.2018 г.;
давността за вземането за данък МПС- главница от 21, 20 лева и лихва от 26, 55 лева за 2008
г. започва да тече от 01.01.2009 г. и 10- годишната давност изтича на 01.01.2019 г.;
давността за вземането за данък МПС- главница от 21, 20 лева и лихва от 23, 69 лева за 2009
г. започва да тече от 01.01.2010 г. и 10- годишната давност изтича на 01.01.2020 г.
Останалите вземания по Акта- задълженията за 2010 г., 2011 г, 2012 г. и за 2013 г., не са
предмет на делото и не следва да се разглеждат. По абсолютна давност са погасени и
вземанията за пътен данък, както следва: давността за вземането за пътен данък- главница от
20 лева и лихва от 38, 41 лева за 2003 г. започва да тече от 01.01.2004 г. и 10- годишната
давност изтича на 01.01.2014 г., а давността за вземането за пътен данък- главница от 20
лева и лихва от 35, 84 лева за 2004 г. започва да тече от 01.01.2005 г. и 10- годишната
давност изтича на 01.01.2015 г. В случая Актът е издаден на 28.08.2014 г., като с издаването
му давността се прекъсва, но за прилагане на последиците от абсолютната давност това
обстоятелство е без значение, доколкото независимо от спиране или прекъсване, след
изтичане на 10- годишен срок от дължимостта на публичното общинско вземане, то се
погасява. Няма данни по делото, а и такива не ангажира ответникът, от които да е видно, че
са били налице някоя от отрицателните предпоставки на чл. 171 ал. 2 от ДОПК (отсрочване;
производство по несъстоятелност; наказателно дело; спиране; жалба и т.н.). При това
положение, единственото действие на кредитора, което прекъсва давността за публичните
вземания е издаването на самия Акт. Така за сумите, предмет на иска, той се явява
основателен и доказан, а като такъв- следва да се уважи. Давността представлява санкция за
3
бездействие на кредитора в определен срок, която в случая следва да бъде приложена,
защото взискателят не е предприел действия по събиране на вземането си преди съставяне
на Акта.
По отношение на иска за недължимост на сумата от 151, 61 лева- разноски по
изпълнението, следва да се отбележи, че тази сума е посочена в ПДИ, изпратена до
длъжника, като основанието й е- такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 10.11.2020 г.
Доколкото е налице недължимост на вземането по Акта поради изтекла давност, то
длъжникът не следва да дължи и разноски по изпълнението, тъй като кредиторът е
образувал изпълнителното дело след погасяване на вземането по давност. Дори и принципно
разноски да са дължими по тарифата на ЧСИ за изпълнението, те следва да си останат за
сметка на взискателя, който е потърсил принудително събиране на вземането си в период
след погасяване на дълга и не могат да се възложат в тази хипотеза в тежест на длъжника.
Досежно другата сума от 150 лева- разноски за адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело, видно от пълномощното на лист 65 от делото, за представителство по
изпълнителното дело срещу длъжника кметът на общината е упълномощил две лица- ****
Е.Б. и Н.С., които да представляват и защитават ответника като взискател в изпълнителното
дело. Изрично е посочено, че е било „договорено възнаграждение от 150 лева, изплатено
изцяло и в брой“, като пълномощното е подписано за кмет на община с поставен печат, но
за адвокатите липсва подпис. При това положение, съдът намира, че не са налице
предпоставките за присъждане на съответните разноски, поради следните две съображения-
на първо място, липсва договор за правна защита и съдействие, който да е подписан от двете
страни по него, като пълномощното е само едностранно волеизявление на неговия издател.
Няма пречка същото да е без положен подпис за упълномощеното лице, защото не се
изисква неговото съгласие, но доколкото в пълномощното се инкорпорира изявление за
платена сума, трябва да има насрещно изявление, че точно тя е договорена и получена.
Липсата на подпис на адвокатите обаче не може да удостовери именно обстоятелството, че
хонорарът им е получен, макар и да е отбелязано, че бил платен изцяло и в брой.
Последното би могло да се приеме единствено, ако имаше приложена фактура за
предоставената правна защита или договор за правна помощ, във връзка с който се издава
разписката за платения хонорар, но такива документи не са представени. На второ място,
липсва дата, на която е съставено пълномощното, съответно- дата, на която е договорено
или платено това възнаграждение, за да се прецени към кой момент е съставен този
документ. В същия липсва и номер на изпълнителното дело, за да се прецени и дали това
пълномощно се отнася за конкретното изпълнение, доколкото е възможно срещу този
длъжник да има и други дела за негови задължения към общината. Отделно от това, по
приложеното изпълнително дело няма никакви данни за извършвани действия от някой от
цитираните в пълномощното адвокати, за да се приеме, че същите са извършили действия по
упълномощаването им, а адвокатският хонорар представлява възнаграждение именно за
правната работа на пълномощника. В този смисъл сумата също се явява недължима,
доколкото не са налице предпоставките за присъждането й.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че досежно двете групи разноски- за
4
такси и за хонорар, не могат да бъдат споделени съображенията в отговора за това, че за
длъжника имало друг ред, по който да си ги търси- чрез обжалване на постановлението на
ЧСИ за разноски. Първо, такова постановление към момента няма, за да е налице обжалваем
акт и страната да може да защити правата си. Второ, дори и да се приеме, че подобно
постановление за в бъдеще ще има издадено, това не препятства възможността на длъжника
към момента, в който прави възражението си за давност по исков ред да иска да се признае
за установено, че не дължи и разноските по изпълнението, които са последица от дълга, като
при липса на такъв (погасен по давност), то и разноските са недължими. След като обаче те
се претендират от ЧСИ с изпратената ПДИ няма пречка длъжникът да поиска признаването
на установено, че те също са недължими, в който смисъл с оглед осъществяване на правото
му на защита в изпълнението, претенцията е допустима.
Предвид изхода на делото- уважаването на иска и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК,
ответникът дължи на ищеца направените от него разноски в процеса, които се претендират,
като за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са
действително направени: внесена държавна такса в общ размер на 150 лева (л. 21 и 26) и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева (л. 20), които следва да се
възложат в тежест на ответната страна.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Родопи, БУЛСТАТ:
*********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Софроний Врачански” № 1А, представлявана от ****
П.М., че К. С. П., ЕГН: **********, от **************, НЕ ДЪЛЖИ поради изтекла давност
по изпълнително дело № ***/*** г. на ЧСИ ***, рег. № ***, следните парични суми по Акт
за установяване на задължение по декларация № ***/ 28.08.2014 г.: сумата от общо 148, 70
(сто четиридесет и осем лева и седемдесет стотинки) лева- данък МПС и лихва върху нея в
общ размер на 222 (двеста двадесет и два) лева, формирани, както следва: главница от 21, 30
лева и лихва от 35, 56 лева за периода 01.01.2003 г.- 31.12.2003 г.; главница от 21, 30 лева и
лихва от 38, 17 лева за периода 01.01.2004 г.- 31.12.2004 г.; главница от 21, 30 лева и лихва
от 35, 56 лева за периода 01.01.2005 г.- 31.12.2005 г.; главница от 21, 20 лева и лихва от 32,
71 лева за периода 01.01.2006 г.- 31.12.2006 г.; главница от 21, 20 лева и лихва от 29, 76 лева
за периода 01.01.2007 г.- 31.12.2007 г.; главница от 21, 20 лева и лихва от 26, 55 лева за
периода 01.01.2008 г.- 31.12.2008 г.; главница от 21, 20 лева и лихва от 23, 69 лева за
периода 01.01.2009 г.- 31.12.2009 г., както и сумата от общо 40 (четиридесет) лева- пътен
данък и лихва върху нея в общ размер на 74, 25 (седемдесет и четири лева и двадесет и пет
стотинки) лева, формирани, както следва: главница от 20 лева и лихва от 38, 41 лева за
периода 01.01.2003 г.- 31.12.2003 г.; главница от 20 лева и лихва от 35, 84 лева за периода
01.01.2004 г.- 31.12.2004 г., както и, че не дължи още сумата от 151, 61 (сто петдесет и един
лева и шестдесет и една стотинки) лева- такси по Тарифата на ЧСИ, а и сумата от 150 (сто и
петдесет) лева- разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело.
5
ОСЪЖДА Община Родопи, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Софроний
Врачански” № 1А, представлявана от **** П.М., да заплати на К. С. П., ЕГН: **********, от
**************, направените по делото разноски, както следва: сумата от 150 (сто и
петдесет) лева- държавна такса и сумата от 300 (триста) лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
6