№ 545
гр. С., 16.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на шестнадесети ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
и прокурора Р. Н. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Частно
наказателно дело № 20232200200647 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Обвиняемият Р. Р. Р., редовно призован, се явява лично и с адв.П. Д. от
АК – Бургас, надлежно упълномощен от по-рано.
За Окръжна прокуратура - С., редовно призована, се явява Зам.окръжен
прокурор Р. Р..
Вещото лице М.П. се явява.
В момента се явява и вещото лице д-р Н.К.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Няма пречка моля да дадете ход на делото.
Обв. Р.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Производството e в стадия на съдебното следствие.
Съдът установи, че е изготвена назначената в предходно съдебно
заседание съдебномедицинска експертиза от вещите лица д-р М.П. и д-р Н.К.
СТРАНИТЕ: Запознати сме със заключението на вещите лица.
Съдът сне самоличност на вещите лица,както следва:
Д-р М.И.П. – 50 г., българка, българска гражданка, неосъждана, с висше
образование, без родство със страните по делото
Д-р Н.С.К. – 39 г., българка, българска гражданка, неосъждана, с висше
образование, без родство със страните по делото.
1
Вещите лица ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност, която
носят по чл. 291 от НК, обещават да дадат заключение по знание и съвест.
В.л. д-р П. РАЗПИТАНА КАЗА: Поддържам общото заключение. При
един патологичен преглед търсим рискови фактори за определени болести,
тоест какви са рисковите фактори - анамнеза за сегашни и минали
заболявания. При прегледа установих, че пациентът е с артериална
хипертония- втори клиничен стадий според мен и е със захарен диабет. Аз не
съм писала за тези неща, но категорично има захарен диабет пациентът. По
отношение на исхемичната болест на сърцето, за да се докаже или се
отхвърли, се налага да се направят определени допълнителни изследвания.
Той е пациент с рисков профил, аз съм ги написала рисковете: пол- мъжкият
пол е най-рисков при възраст от 35 – 55 г., вредни навици – пушач,
наднормено тегло. Той няма фамилна обремененост за сърдечносъдово
заболяване, но има фамилна обремененост със захарен диабет по отношение
на майка си. Другите рискови фактори могат да се коригират в един момент -
артериалната хипертония и захарния диабет, дислипидемия. При него по-
високи са стойностите на триглицеридите, които не са такъв рисков фактор
при сърдечносъдовите заболявания, но пак желателно е да са под 1,7. При
пациента изходната стойност е била над 5. След започване на терапия с
Липантил супра, която той каза, че приема, са станали 2,3. Докато ЛДЛ-
холестерол, който е другият наш рисков фактор, при него е леко завишен 3,3.
и с терапия, която той приема изписана м. Октомври 2023 г. от д-р Ванков.
Пациентът приема лекарства, има ги и аз лично ги видях. Това лекарство е
комбирнирано. Там ЛДЛ холестеролът му вече е слязъл под 3. За мен
пациентът е с леко наднормено тегло, което също е рисков фактор. Заради
тези неща, той каза какви оплаквания има - бодежи в сърдечната област и
визира болка в стомаха. Болката в епигастриума - при нас също има насочващ
момент в търсене на спешна болест на сърцето и това, което установих на
ЕКГ, за първи път ЕКГ направено. Има записано в листа на д-р Ванков ЕКГ,
че няма исхемични промени. Това, което ми беше представено, е
амбулаторният лист от прегледа. На нашата кардиограма е в долните
отвеждания - аз съм ги визирала 2-3 АВ, защото /терминологията е малко
сложна/ е с една депресия до 1 мм на ST-сегмента, плюс минус Т-вълна. Това
е белег, насочващ към исхемия и е съчетано с рисковия профил. И съчетано с
оплакванията, които дава пациентът естествено, аз смятам, че трябва да се
проведат допълнителни изследвания. То се почва по схемата стрес-тест, който
може да бъде вело-тест или стрес ехо кардиография, което се прави в
болнични условия и вече от резултатите на тези изследвания се преценя дали
се налага по-нататъшна инвазивна оценка. Затова съм написала, че е
желателно това да се провежда в отделението по кардиология трето ниво на
компетентност, тъй като тези отделения имат всички тези възможности. Не
мога да кажа болницата към затвора – не знам с какъв статут е тази болница и
какво е нивото на компетентност на кардиологичното отделение. Защото има
и болницата второ ниво на компетентност, където могат да направят стрес
2
тест например, вело тест, но те ще насочат към друго ниво евентуално, ако се
налага. Трето ниво на компетентност имат всички възможности по принцип
отделенията в здравеопазването. По отношение на изведените по-високите
стойности по време на прегледа на артериалната хипертония 149- 150
пациентът каза, че сутринта не си е приел лекарството, защото не е закусил,
затова не си е приел лекарството, това обясни. Терапията на артериалната
хипертония няма нищо общо с приема на лекарствата, докато за диабета,
колежката вече ще обясни. Артериална хипертония има три клинични стадия.
Първият клиничен стадий е измерен само на високи стойност на артериалното
налягане над 140/90 по европейските стойности. Втори клиничен стадий е,
когато има някакво допълнително заболяване, какъвто е случаят при лицето,
защото той има и диабет, има промени с дислипидемия и гранични са
левокамерните стени, но ние за да търсим трябва очни дъна да се видят,
бъбреци, затова съм го визирала втори клиничен стадий. Докато при трети
клиничен стадий вече имаме допълнителна симптоматика, освен това че има
високо кръвно, като примерно да има задух, умора, сърдечна недостатъчност
и бъбречна недостатъчност - това не сме установили, затова съм го отнесла
към втори клиничен стадий.
Дислипидемията означава завишение на някои стойности от мастния
профил, които ние следим. Те са най-различни дислипидемиите - при него
има завишени стойности на триглицеридите, което най-вероятно е свързано
със захарния диабет.
Пациентът се приема в болница, да речем днес, утре се правят
изследванията, на следващия ден се взема решение. Тези изследвания стават
за 2-3 дни, тоест приема се 2 - 3 дни само за изследванията, ако е инвазивна
оценка. За коронарографията пациентът престоява минимум 48 часа от часа
на постъпване, ако няма усложнения, ако всичко е наред с изследванията.
Понякога има усложнения при такива процедури. По принцип 48 часа е
минималният престой. Максимален престой в медицината няма,
стабилизираме пациента докато това се случи. Има минимален престой по
изисквания на други органи, не на медицински лица. Престояването в
болницата само за хипертония - няма такова престояване. Тя се лекува
амбулаторно. Тук при пациента трябва де се потвърди исхемична болест на
сърцето. Това нещо се потвърждава или изключва в болнични условия, след
като се направят определени изследвания до 72 ч. Ако има инвазивна оценка
престоят може да е до 48 ч. , ако няма инвазивна оценка - до 72 час.
Д-р К. РАЗПИТАНА КАЗА: Поддържам заключението. Прегледах
обвиняемия. Той е пациент с доказан захарен диабет през м. Ноември 2022 г.
и той стандартно е започнал едно лечение с таблетки през устата, което е
стандартно поведение при диабетици тип 2. Както каза колежката, той е
фамилно обременен - майка със захарен диабет. В резултат на това, че е
напълнял, той е изявил заболяването, което се очаква при такива пациенти.
Той го е изявил в условията на ареста и е посетил двукратно, ако не се лъжа,
3
ендокринолог. Видях амбулаторни листи, като там е прилагало стандартно
промяна на терапията спрямо показателите. Общо взето още от м.07 тази
година се констатира, че той е пациент с лош контрол на захарния диабет. За
това може да са причина неадекватно хранене, тоест когато се яде неразумно
и не се движиш се напълнява. Това си е нормално стечение на влошаване на
контрола на захарния диабет. Може да се помогне със промяна на терапията,
като в неговия случай тя е през устата - таблетки, които се приемат от
пациента. Има и някои по- модерни неща, но говорим за едно стандартно
поведение. Когато го прегледах го на 14.11.2023 г., всъщност той беше отново
с висока захар от порядъка на 14, което си е висока захар, но не че заплашва
живота му пряко. Но констатирахме отново един лош контрол на кръвната
захар, което споделя и самият пациент, тъй като това му е основното
оплакване, че когато мерят кръвната захар в условията на ареста, доколкото
разбираме там все пак има медицинско лице – това е възможно. То става с
глюкомер, който може да ползва всеки един пациент в домашни условия и
независимо в какви условия. И това е един достатъчно показателен метод, от
който да видим, че един човек е с висока захар. Но ако този човек току-що
изял един шоколад и е с висока захар във всеки един момент ще усложни
нещата. Няма как да го обвиним, че той не води здравословен начин на живот
и не се придържа към препоръките. И всъщност очаквано както каза д-р П.,
той е типичният пациент с рискови фактори - захарен диабет, затлъстяване,
лош контрол на холестерола, с промени на ЕКГ, с никакъв контрол на
артериалната хипертония. Дали в ареста или извън ареста той е пациент,
който може и е рисков да получи усложнения от страна на сърцето, каквито
са инфаркт, евентуално инсулт. Това говори в общата постановка какво може
да се случи на един пациент със захарен диабет Тип 2, който не се лекува. В
случая аз съм посочила едно подобрение в терапията, която може да се дава,
като се изпише от личен лекар, защото лекарствата са скъпи и има определен
ред на изписване и са с известно финансово облекчение за пациента и са от по
новите класове медикаменти за захарен диабет. Всъщност може да се опита с
препоръка и да спазва - Синжарди 5/1000., Глимегаммата си е неговото
хапче. Сменила съм един друг медикамент- Галтекс. Изписала съм Екстра
Синжарди като съм писала, че това може да се осъществи в условията на
ареста, да се провери кръвната захар от медицинското лице и ако нямаме
добър резултат вече можем да препоръчаме и по принцип хората по тази
причина планово, не спешно, могат да попаднат в лечебно заведение, където
да се оцени кое е най-подходящото лечение - да се огледа сърцето, да се дадат
известни препоръки. Тоест нямаме видими признаци за увредено състояние
на пациента, но той се уврежда, стоейки с висока захар. Тоест състоянието не
налага прием по спешност. Има диабетици, които се приемат по спешност,
тоест случаят означава да не търпи отлагане, тъй като в къщи с хапчета не
може да се случи подобрението на захарта. Много често може да има и други
причини, които да нарушат контрола на захарния диабет, включая и проблем
със сърцето.
4
Тук не говорим за остър кардиологичен момент, нито в моята област
имаме остър момент. В случая нямаме остър момент, че лицето може да
почерпи ползи от болничен престой. То е по-скоро с оглед превенцията от
бъдещи усложнения, а организационно доколкото това и как е възможно- 3 –
4 дни в болница са напълно достатъчни, за да може да се огледа един такъв
пациент, което правим ежедневно. Написала съм, че при евентуална
регистрация на незадоволителен контрол на кръвната захар, може да се
вложат други усилия, като и на него и на Вас трябва да Ви е ясно, че ако ядеш
безразборно - няма и в болницата да можем да нормализираме кръвната
захар. Това значи, че не си болен за болница, а значи, че си пациент, който не
се придържа към препоръките и може да има последици от това.
Диабетът има Тип 1 и Тип 2. Тип 1 е много рядък, когато панкреасът
спре да произвежда инсулин, няма кой да контролира захарта и ако не
доставим инсулин пациентът може да умре. В този случай това не е такъв
пациент. Той е с Тип 2, който се дължи на това, че вземаш инсулин, но
рецепторът, който трябва да се хване, е резистентен. Колкото по-пълен става
човек, толкова по резистентен става рецептора за инсулина, и инсулинът не
може да си върши работата и човекът става диабетик. В този случай той си
носи този ген от майка си, напълнял е, обездвижил се е, не се грижи за себе
си. Това е масовият профил, както каза колежката. Такива пациенти наистина
имат нужда от по - комплексно огледжане, защото са по-рискови. Можеш да
имаш корем, но ако нямаш диабет - не си чак толкова рисков в сравнение с
един диабетик, който може да получи на по-ранна възраст инфаркт,
примерно. Той няма инфаркт човекът, но просто кардиограмата показва и
хирептонията, и холестеролът, и диабета, че този човек трябва и ние му
даваме съвети да си пие лекарствата редовно и ако може да не напълнява. Не
всеки може да го постигне, дори и извън ареста, така, че малко сложно става в
случая.
Движението - разходки навън и физическата активност ще подобрят
неговото състояние. Естествено е, че е по-добре човекът да не е в ареста, но
така са се случили обстоятелствата и той в момента е в тази позиция. Така, че
няма как най-вероятно да му се осигури най-добрият начин на живот, но
движението допринася човек да не качва килограми, както и нормалното
правилно хранене. Тоест да не се преяжда с неподходящи храни, като сладки
храни, напитки, както и тестени неща. В смисъл - той ако иска да се уврежда,
може да ги хапва колкото си иска. Ако иска да е здрав - независимо къде се
намира, за негово добро е да яде повече месо, супи, зеленчуци, но без сладки
храни и ако може и да се движи – чудесно. Това са едни нормални препоръки,
които ние бихме дали на всеки такива препоръки.
СТРАНИТЕ: Нямаме повече въпроси към вещите лица.
Съдът УВЕДОМИ двете вещи лица, че ПРЕДОСТАВЯ тридневен срок,
в който да представят Справки-декларации, след което ще им бъде
5
определено възнаграждението.
Съдът ОСВОБОДИ вещите лица от съдебната зала.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на вещите лица д-р К. и д-р П. и го прилага по
делото.
СТРАНИТЕ: Нямаме други доказателстваени искания. Да се приключи
съдебното дирене.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Д.: Уважаема г-жо Председател, поддържам така депозираната
молба с искане за изменение на мярката за неотклонение по отношение на
подзащитния ми Р. Р. Р., като категорично мога да помоля уважаемия съд да
измени мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в следващата
по тежест, която е приравнена със задържането под стража, а именно
„Домашен арест“ с прилагане на гривна за електронно наблюдение. Опора да
помоля уважаемия съд да измени мярката за неотклонение аз намирам както в
събраните до настоящия момент доказателства в хода на досъдебното
производство/ДП/, така и с оглед изслушаните заключения от допуснатите от
съда две съдебномедицински експертизи. На първо място ще започна от
обстоятелството, така както съм посочил в молбата си, че защитата след като
се запозна с материалите категорично счита, че от събраните доказателства
може да бъде направен извод и то обоснован за липса на осъществен състав
на престъпление от страна на Р. Р. по чл. 116 от НК. Защитата е запозната със
становището на всички съдебни състави, които до настоящия момент са
разглеждали мярката за неотклонение на Р. Р., където последователно и
безпротиворечиво всички съдебни състави, вкл. На Окръжен съд - С. и
Апелативен съд - Бургас са приемали, че от доказателствата може да бъде
направен един обоснован извод за обосновано предположение за авторство на
това деяние. Въпреки това аз считам, че, както съдебните състави са посочили
в своите мотиви, тук следва да намери приложение Постановление №12
/1973 г., което просторно описва какви са критериите за да бъде приложен
института на неизбежната отбрана. Прочетох с внимание мотивите както на
ОС С. при предходно разглеждане на мярката за неотклонение, така и при
6
предходно разглеждане пред АС Бургас и всички съдебни състави са
цитирали това постановление, но смея да твърдя, че така доста ограничено и
избирателно са цитирали от него какво следва да бъде взето под внимание, а
именно дали по някакъв начин обв. Р. Р. не е провокирал лицата, срещу които
впоследствие той е стрелял и съответно е настъпил летален изход и са
причинени телесни увреждания. Само, че ВС на тогава НРБ просторно в
своите мотиви посочил, че не следва неизбежната отбрана да бъде третирана
ограничено и да бъде стеснявано нейното приложение. В настоящия случай,
аз считам, че се касае за христоматиен пример за неизбежна отбрана при
процесния случай , който се е развил с участието на подзащитния ми Р. Р.. На
процесната дата той безспорно е бил нападнат в дома си, като единствено
неговата реакция е успяла да защити както неговата лична неприкосновеност,
така и живота и личната неприкосновеност и на останалите членове на
неговото семейство, тъй като нападението е било организирано от другата
фамилия на така наречените „Алковци“ в гр. Нова Загора. Имало е повече от
100 човека, които всички са били въоръжени по един или друг начин, а
именно с пистолети, хладно оръжие, брадви ножове прътове и т.н. Затова
смея да твърдя, че категорично е установено с оглед обстоятелството извън,
разбира се разпитаните свидетели от едната или от друга страна на
фамилиите, за това категорично сочат свидетелските показания на тримата
разпитани полицейски служители, които са се отзовали на место, а именно
полицейския служител К.М., С.М. и Р.И.в. И тримата категорично
свидетелстват за действията на рода „Алковци“, които по абсолютно
безпардонен начин са ги заобиколили, не са се съобразили с издадените от
тях полицейски разпореждания, нахлули са в дома на моя подзащитен Р. Р. с
ясното намерение и съзнание, най-малкото, ако мога така да се изразя, да
причинят телесни повреди, но според мене целеният резултат е съвсем
различен, а именно да приключат с рода на моя доверител. Единствено
неговите действия по самоотбрана са преустановили и не се е стигнало до по-
тежки последствия за неговия род. За това обстоятелства свидетелства и
изготвената психологично психиатрична експертиза при което експертно
изследване е установено, че именно у подзащитния ми Р. Р. е установен и
констатиран интензивен страх и уплах от така създалата се ситуация, като
впоследствие е констатирано, че има посттравматично стресово разстройство
от така случилата се ситуация. Всички тези обстоятелства и тъй като
настоящото производство не е такова да навлизаме в подробности по всички
събрани доказателства по делото, ми дават така основание да изразя
становището, че обоснованото предположение за деяние по чл. 116 от НК,
пак повтарям, категорично не е налично. Що се касае за другото предявено
обвинение, то е безспорно установено и доказано. Нито подзащитният ми Р.,
нито аз като негов защитник не оспорвам наличието на деяние по чл.339 ал. 1
от НК и че това деяние е осъществено от подзащитния ми Р.. Основното ни
възражение е само по правната квалификация на чл. 116 от НК. Това е по
отношение на обоснованото предположение. На следващо място с оглед при
7
всяко едно производство по реда на чл. 65 следва да бъдат основани и дали
са налични хипотезите за укриване и/или извършване на друго престъпление
от Р. Р., аз считам че категорично към настоящия момент са преодолени и не
са налични тези две опасности. Първо уважаемият съд се сдоби от
предходното разглеждане на мярката за неотклонение с писмени
доказателства, които сочат, че по отношение на Р. Р. има адрес, на който той
може да пребивава на територията на Р Бългаиня, видно от така приложения
договор за отдаване на недвижим имот под наем, който се намира,
забележете, и на територия различна от територията на гр. Нова Загора. Тоест
ще бъде преодоляно и едно евентуално ескалиране на напрежението от
обстоятелството, че той би се завърнал в родния си град и да има някаква
ескалация с рода на Алковците. Считам, че по този начин, с този договор и с
това местопребиваване този проблем би бил напълно решим. На следващо
място на този адрес Р. Р. може да бъде контролиран с прилагането на гривна
за електронно наблюдение, която в достатъчно пълна степен ще го обезпечи,
ако мога така да се изразя, за нуждите и целите на ДП и извършването на
едни бъдещи процесуални действия с негово участие. Разбира се ние
категорично декларираме както пред уважаемия съд, така и пред
наблюдаващия ДП прокурор, че при евентуално изменение на мярката за
неотклонение винаги ще се явяваме и ще се отзоваваме при призоваване по
ДП най-малкото защото желанието на моя подзащитен да бъде установена
обективната истина за разигралият се процесен случай и той желае да има
активно участие в производството. Между впрочем така, както го е направил
и както е дал едни изключително подробни обяснения за деня и за развилата
се ситуация, както в процесния ден така и предхождащи процесния ден
отправените към него закани и заплахи, предупрежденията и т.н. и т.н. По
отношение на опасността от извършване на друго престъпление - трайна е
практиката на съдилищата в Р България трайна е практиката на ЕС по
правата на човека, които сочат че ако интензитета от опасността при
първоначалното задържане на един обвиняем, респ. подсъдим е изначално
висока, то с всеки изминал ден при търпене на най-тежката мярка за
неотклонение този интензитет спада. На всички нас в тази съдебна зала ни е
ясно, че – и сме запознати с обстоятелството, че Р. Р. е задържан от
26.08.2022 г. Тоест към настоящия момент той е с най-тежката мярка за
неотклонение вече 1 г. и близо 3 месеца ще бъдат навършени след 10 - 11 дни.
Считам, че този времеви период е абсолютно достатъчен Р. да бъде и да
изтърпява най-тежката мярка и следващата по тежест мярка би оказала и
изпълнила целите предвидени в чл.57 от НПК. Именно в тази връзка съм си
позволил да посоча на уважаемия съд делото на Илийков срещу България
където за съжаление нашата страна е осъдена за прекомерна задържаност по
отношение на обвиняемия, а целите на мерките за неотклонение са могли да
бъдат постигнати и с по-лека по интензитет мярка. На последно място ще си
позволя да изложа на уважаемия съд обстоятелствата свързани със
здравословното състояние по отношение на Р. Р.. Считам, че всички – както
8
ние, така и вие се убедихме при изслушването днес в съдебна зала на вещите
лица, че здравословното състояние на Р. Р., ако мога така да се изразя, най-
малкото не е добро и се нуждае от провеждането на клинични изследвания и
лечение, тъй като както стойностите на захарния диабет са високи, така и
стойностите на кръвното налягане и състоянието на неговото сърце не са
много добри. Очевидно е, че такова лечение - такива изследвания няма как да
бъдат извършени в условията на арестните помещения. Очевидно е, че това
нещо е било възможно през този изминал период от време от 1 г. и 3 месеца
това нещо е щяло да се случи, като през този период от време, така смея
дебело да подчертая, че Р. Р. е бил изключително, как да кажа, обездвижен и
затворен, тъй като ежедневието на арестантите е абсолютно еднотипно. Те
имат право на движение единствено 1 час през денонощието, като през
останалите 23 часа са затворени в своите килии. Това обездвижване, липса на
движение и на физическа активност допълнително е допринесло за влошаване
на здравословното му състояние. А ако имаше някаква възможност да се
повлияе на здравословното състояние на Р. Р. и с прилагането на съответна
хранителна терапия, той ми е споделил, че непрекъснато го хранят само с
каша и с ориз, тоест определена е някаква диета. Очевидно е, че това
обстоятелство също не дава абсолютно никакъв резултат. Затова молбата на
защитата към уважаемия съд е да измени мярката за неотклонение на Р. Р.,
пак повтарям, от „Задържане под стража“ в следващата по тежест „Домашен
арест“ на адреса, който е посочен в договора в гр. Несебър, курортен
комплекс Слънчев бряг, с прилагане на гривна за електронно наблюдение,
като при евентуално изменение на такава мярка - първо Р. Р. ще бъде
достатъчно обезпечен за нуждите на наказателното производство до неговото
приключване. Второ - ще има възможност, разбира се със съответното
разрешение на наблюдаващия прокурор, да посети необходимите лечебни
заведения където да му бъдат извършени изследвания и където да положи
грижи за своето здравословно състояние. Това е молбата на защитата, моля
уважаемия съд да се произнесе в този смисъл
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо председател, намирам исканията на
защитата за вътрешно противоречиви помежду си първо по отношение на
искането за изменение на мярката от „Задържане под стража“ в „Домашен
арест“, а изложените доводи бяха, че всъщност обв. Р. не е извършил
престъплението, което само по себе си налага искане да му бъде отменена
каквато и да е мярка по настоящото досъдебно производство. Противоречиво
е искането за мен за изменение на мярката „Задържане под стража“ в
„Домашен арест“ с настаняването му в някакво жилище в съдебния район на
Бургас и по-скоро в Курортен комплекс Слънчев бряг“ и същевременно пък
да се оказва някакво лечение на обвиняемия с оглед установените данни за
неговото здравословно състояние към настоящия момент. На първо място във
връзка с обоснованото предположение, че обв. Р. е извършил престъплението
- така или иначе по него няма спор. Ясно е, че са налице такива данни и
предходното произнасяне - поредно на съда, а именно с Определение №
9
365/11.09 2023 г. по ЧНД № 503/2023 г. на СлОС - всъщност не са изминали и
2 месеца от влизането му в сила. Нещо повече - не са настъпили нови
обстоятелства между този влязъл в сила съдебен акт и това което се
установява по делото, което да променя направения и изложен пространно
довод в мотивите на съда, че е налице обосновано предположение
обвиняемият Р. да е извършил престъпленията, за които е обвинен, както и
най-вече акцентираната опасност да се укрие. Не толкова да извърши друго
престъпление, от колкото да се укрие с оглед факта на местонахождението и
постоянното жителство на семейството му в Република Франция. Всъщност,
ако не беше това производство, досъдебното производство /ДП/ вече
трябваше да е към своя край и влизането в подробности, така както направи
защитата, мисля, че не би следвало да бъде предприемано от страна на
прокуратурата в този момент, защото всъщност то това би било
предопределило вътрешното убеждение за приключване на делото. По тези
съображения и по първото искане изложено за промяна на мярката за
неотклонение, намирам молбата за неоснователна. По отношение на второто
искане, считам, че са налице данни за влошеното здравословно състояние на
обв. Р.. Чухме, че той е наследствено обременен със захарен диабет, за което
вещото лице д-р К. не посочи, че наистина следва да постъпи в лечебно
заведение, но от друга страна – другото вещо лице д-р П. каза, че следва да
бъде извършено това изследване - да се определи налице си ли е развита
исхемична болест и от там нататък да се правят тези опити за последващо
лечение. Доколкото се касае за здравословното състояние - независимо, че
става въпрос за лице с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и са
налице данни за това, прокуратурата няма как да възпрепятства това лечение,
разбира се, указано за предприемане на необходимите медицински действия
спрямо лицето. Аз лично считам, че доколкото се касае за две от най-
разпространените сред задържаните лица в българските арести и затвори -
заболявания, а именно такива на сърцето и диабет, това е ноторно известно на
всеки занимаващ се в наказателно право в българските инстанции, най-често
страданите болести са хипертония и наченки на диабет, считам че няма
никакъв проблем извършването на тези изследвания и преценката следва ли
да бъде извършено някакво лечение, да бъде взето в специализираната
болница за активно лечение към Затвора София, която отговаря на всички
тези възможности за провеждане на това лечение, което същевременно не
налага и изменение на мярката за неотклонение в тази й част. Но бидейки в
болнично заведение, при всички случаи дори да не се налагат някакви
последващи медицински действия, аз лично смятам, че това би способствало
за подобряване на здравословното състояние на обв. Р.. Именно поради
съображения, че ДП е към своя край, следва да приключи, а тези
производства, разбира се, възпрепятстват това, аз ще Ви помоля при Вашето
произнасяне, съгласно чл. 65, ал. 6 от НПК, да наложите двумесечна забрана
за обжалване на мярката за неотклонение, естествено само по съображения
свързани извън здравословното състояние на обв. Р. Р.. Мотивът ми за това,
10
както казах е за приключване своевременно на досъдебното производство
/ДП/.
Съдът ДАВА ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на обв. Р. Р..
ОБВ. Р.: Съгласен съм с това, което каза защитника ми.
Съдът ДАВА ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на обв. Р. Р..
Обв. Р.: Много съжалявам за случилото се. Нямах друг избор, защитих
първо семейството си и мен. Моля да ми бъде наложена по-лека мярка от
Ваша страна, ако може „Домашен арест“.
Съдът се ОТТЕГЛИ на тайно съвещание.
След съвещанието, съдът ОБЯВИ определението си на страните и им
РАЗЯСНИ правото на жалба и/или протест.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 14:40 ч.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
Секретар: _______________________
11