Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу М.Ц.Ц., ЕГН **********, за това че през
месец април 2013г. в град Бишкек, Киргизка Република, при условията на посредствено извършителство - чрез А.Г.Х.,
ЕГН **********, противозаконно е присвоил чужди движими вещи - 1 брой товарен
автомобил марка „ДАФ“ с ДК № *******, на стойност 12 600 лева и 1 брой ремарке
за товарен автомобил марка „Гроенвеген“ с ДК № *******, на стойност 9 000 лева,
всичко на обща стойност 21 600 лева, собственост на „Компас Север“ ЕООД- Видин,
с представител Г.П.В., ЕГН **********, които е владеел на основание сключен
между „Компас Север“ ЕООД- гр.Видин и представляваното него дружество „Вемо“
ООД- гр.Пловдив Договор за лизинг на товарен автомобил и ремарке от 18.02.2013г.
- престъпление по чл.206 ал.1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по
реда на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло
фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения
представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение.
Намира, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите
вината обстоятелства или по реда на чл. 54 НК в рамките на законоустановения
минимум или по реда на чл. 55 НК. Счита, че целите на наказанието могат да се
постигнат с отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода
по реда на чл. 66 НК.
Защитникът на подсъдимия пледира за определяне на наказанието по реда
на чл. 55 НК.
В правото си на лична защита
подсъдимият поддържа казаното от своя защитник. В правото си на последна дума
изразява съжаление за стореното и моли за снизхождение.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М.Ц.Ц. е роден на ***г***,
ЕГН: **********, *******, б.г., със средно специално образование, женен, към
момента на деянието съдружник и управител във „Вемо“ ООД гр.Пловдив, по
настояще безработен, неосъждан, с
постоянен адрес ***.
Подсъдимият М.Ц.Ц. бил съдружник
във „Вемо“ ООД гр.Пловдив заедно със съпругата си св.В.И. Ц.. Посоченото
дружество се занимавало с транспортна дейност. Като *****на „ Вемо“ ООД в
Търговския регистър при Агенция по вписванията били вписани двамата съпрузи, но
в действителност с управлението на същото се занимавал подсъдимият.
„Компас Север“ ЕООД гр.Видин било
с едноличен собственик на капитала и управител св.Г.П.В. от гр.Видин и основен
предмет на дейност търговия със строителни материали. Във връзка с
осъществяването на тази дейност, към 2012г. дружеството разполагало с няколко
камиона. Един от тези камиони бил марка „ ДАФ“, модел 95.360 АТИ с
регистрационен номер *******, който към себе си имал в композиция ремарке марка
„Гроенвеген“, модел ПР 34.3 с регистрационен номер *******. Тъй като
дружеството закупило друг камион, който се явявал по-удобен за извършваната от
същото дейност, в края на 2012г. св.Г.В.решил да го продаде ведно с ремаркето.
За целта синът на последния - св.В.Г.В., който бил ********** **********„Транспорт“
в „ Компас Север“ ЕООД гр.Видин, публикува обява в сайта „ Мобиле.бг“ за продажбата
на гореописаните товарен автомобил и ремарке.
В края на 2012г. подсъдимият Ц.
видял в сайта „Мобиле.бг“ така публикуваната обява и позвънил на оставения
телефон за контакт. Вдигнал му св.В.В.. Подсъдимият му се представил, обяснил
му, че има транспортна фирма за международни превози и се интересувал от
обявата. След като получил допълнителна информация за камиона „ДАФ“ и ремаркето
„ Гроенвеген“, подс.Ц. без предварително да е видял същите, изразил желае да
сключи договор за покупко-продажба на лизинг на описаните по-горе вещи, като
представляващ „Вемо“ ООД гр.Пловдив. Същият заявил, че не желае това да стане
чрез банково кредитиране, а искал лизинговите вноски да плаща лично той
директно на „Компас Север“ ЕООД. Първоначално св.Г.В.не се съгласил, но тъй
като при многократно проведените между него и подс.Ц. телефонни разговори
последният бил много настоятелен, все пак същият успял да го убеди в своята
добронамереност и почтеност.
На 18.02.2013г. подс.Ц. отишъл в
гр.Видин, за да види камиона и
ремаркето, след което да сключи въпросния договор. Бил придружен от св.А.Г.Х. -
*****във „Вемо“ ООД гр.Пловдив. На същата дата- 18.02.201 Зг. в гр.Видин между
„Компас Север“ ЕООД гр.Видин, представлявано от св.Г.В.като ЛИЗИНГОДАТЕЛ и „Вемо“
ООД гр.Пловдив, представлявано от подс.М.Ц. като ЛИЗИНГОПОЛУЧАТЕЛ, бил сключен
договор за лизинг на товарен автомобил „ДАФ“, модел 95.360 АТИ с регистрационен
номер ******* и ремарке марка „Гроенвеген“, модел ПР 34.3 с регистрационен
номер *******. Договорена била обща за композицията ( камион и ремарке) цена в
размер на 24 000лв., платима на осемнадесет месечни вноски - от месец март 2013г.
до месец август 2014г. включително, подробно описани по размер и падеж в
договора. По силата на този договор, „Вемо“ ООД гр.Пловдив имало право да
извършва с лизинговите вещи вътрешен и международен превоз на товари, както и
да упълномощава свои служители за това. Никъде
в договора не било упоменато право на „Вемо“ ООД гр.Пловдив в лицето на
представляващите го, да се разпореждат с камиона и ремаркето - предмет на същия.
Със сключването на така описания
договор, товарен автомобил „ДАФ“, модел
95.360 АТИ с регистрационен номер ******* и ремарке марка „ Гроенвеген“, модел
ПР 34.3 с регистрационен номер ******* били
предадени във владение на подс.Ц., като
представител и управител на „ Вемо“ ООД гр.Пловдив. Камионът и
ремаркето били откарани в гр.Пловдив от св.А. Х..
Въз връзка с получена заявка за
осъществяване на международен превоз на
машини от Република Турция до Казахстан, възложена на „Вемо“ ООД от Турска фирма MSDI Logistik
на 24.02.2013г. св.А.Х.отпътувал за
република Турция с товарен автомобил „ДАФ“, модел 95.360 АТИ с регистрационен
номер ******* и ремарке марка „Гроенвеген“, модел ПР 34.3 с регистрационен
номер *******.
На 16.03.2019. Х.натоварил машините от Турция и на 19.03.2013
г. се върнал в България, откъдето трябвало да бъде издадено разрешително от
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията за
крайната дестинация на доставката на натоварените от Турция стоки, а именно
Казахстан. След няколкодневен престой в България, на 26.03.2013 г. св.Х.отпътувал
за Казахстан с горепосочените камион и ремарке.
На 08.04.2013г. св.Х.достигнал
крайната точка на курса си - гр.Шемкент в Казахстан, като на същата дата
разтоварил превозваните от него вещи там. След разтоварването на стоката, св.Х.получил
обаждане от подс.М.Ц.. Същият му
разпоредил да замине с камиона и ремаркето за Киргизстан, където да остави
товарен автомобил „ ДАФ“, модел 95.360 АТИ с регистрационен номер ******* и
ремарке марка „ Гроенвеген“, модел ПР 34.3 с регистрационен номер ******* за
продажба на лице на име Б.. Това не учудило св.Х., тъй като многократно в изпълнение на
разпорежданията на подс.Ц., той бил оставял камиони за продажба на същото това
лице, което вземало комисионна от продажната цена за извършената
услуга.
На неустановена дата през месец
април 2014г., няколко дни след разтоварването на стоката в Казахстан на
08.04.2013г., св.Х.пристигнал в гр.Бишкек в Киргизка Република ( Киргизстан).
След престой от няколко дни там, св.Х.оставил на въпросния Б. горепосочените
камион „ ДАФ“ и ремарке „ Гроенвеген“, собственост на „ Компас Север“ ЕООД
гр.Видин, за продаване, съгласно указаното от работодателя му - подс.М.Ц.. След
това със самолет отпътувал за Турция, откъдето с автобус се прибрал в България.
Подс. Ц. не изпълнявал задълженията си съобразно погасителния план по
сключения договор за лизинг на товарен автомобил „ ДАФ“, модел 95.360
АТИ с регистрационен номер ******* и ремарке марка „Гроенвеген“, модел ПР 34.3
с регистрационен номер *******. От
страна на „ Вемо“ ООД били направени само няколко плащания, които не били в
договорения размер и срок. В тази връзка, св.Г.В.се свързал с подсъдимия
и го попитал защо не заплаща вноските по договора. Попитал го къде са камиона и
ремаркето, като подс.Ц. предоставил
невярната информация, че същите са на паркинг в Киргизстан, поради настъпила
повреда на камиона там, имал финансови затруднения в момента и не можел
да изплаща вноските за момента. След многократни телефонни разговори между
двамата, в края на месец октомври 2014г. подс.Ц. посетил офиса на „Компас
Север“ ЕООД в гр.Видин. В присъствието на свидетелите Г.В., Е.П.и Н.Н., същият признал, че е продал в Киргизстан
товарния автомобил „ ДАФ“, модел 95.360 АТИ с регистрационен номер ******* и
ремаркето марка „ Гроенвеген“, модел ПР 34.3 с регистрационен номер *******.
Допълнил, че чакал да получи парите от продажбата им за да заплати задълженията
си по договора за лизинг. След този разговор, последното постъпило плащане по договора било направено на 05.11.2014г., а
общата изплатена сума по договора възлизала на 7 500лв.
На 18.11.2014г. св.Г.В.подал жалба
по случая в РП-Видин. Било образувано наказателно производство, което с оглед
мястото на извършване на деянието, а именно в Киргизка Република, било
изпратено по компетентност на основание чл.37,ал.1 ,т.2 на РП-Пловдив.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
признанията на подсъдимия дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от
-обясненията на подсъдимия дадени на досъдебна фаза
-свидетелските показания на свидетелите Г.В., Е. П., Н.Н.,
А.Х., В.В., В.Ц.
- заключения на изготвените по делото съдебно
оценителни и комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, както и
от
-приложените по ДП писмени доказателства, включително
и справка за съдимост, характеристична справка, договор за лизинг, платежни
документи, транспортни документи и др.
В посочената група доказателства се установяват
противоречия досежно две обстоятелства: 1. разпоредил ли е подсъдимия на св. Х.да
остави процесния тир за продажба на лицето Б. в Киргизстан и 2. направил ли е
подсъдимия извънпроцесно признание пред св. Г.В., че е извършил описаното
разпоредително действие с процесния ТИР. Относно тези обстоятелства се
установяват две групи гласни доказателствени средства:
От една страна са показанията на св. Х., Г.В., В.В.,
които дават положителен отговор на поставените по-горе два въпроса. От друга
страна са обясненията на подсъдимия дадени на досъдебна фаза, с които отричат
тези обстоятелства.
При анализа на визираните противоречия съдът съобрази
трайно установеното положение в теорията
и съдебната практика, че обясненията на подсъдимия имат двойствена правна
природа- като те са едновременно средство за защита и годно доказателствено
средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при
формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи
на внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна
безпротиворечивост и житейска издържаност,
както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен материал. Едва
след извършването на всички тези процесуални действия съдът следва да реши
дали да ги кредитира или не. Така
изрично Решение №92/05.07.2018 по дело №298/2018 на ВКС.
С оглед изложените принципни постановки настоящият
състав намира, че обясненията на
подсъдимия не следва да бъдат кредитирани в
посочените части, с които отрича, че е извършил разпореждане с
процесната тирова композиция и че е направил извънпроцесно признание за това,
доколкото се опровергават от показанията на свидетелите Х., Г.В., В.В., които
са последователни, подробни, вътрешно безпротиворечиви, взаимоподкрепящи и
взаимодопълващи се, поради което и съдът намира, че заслужават доверие. В
останалата им част, доколкото кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал, съдът цени
обясненията на подсъдимия като годно доказателствено средство и базира
върху тях фактическите си изводи.
Други съществени противоречия в събрания
доказателствен материал, освен досежно по-горе разгледаните обстоятелства, не
се наблюдават. Събраните доказателства и доказателствени средства безпротиворечиво
установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния
акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за обратното от чл.
305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед
приетото за установено от фактическа страна се доказа, че
подсъдимия М.Ц.Ц. през месец април 2013г. в град
Бишкек, Киргизка Република
противозаконно е присвоил чужди движими вещи - 1 брой товарен автомобил
марка „ДАФ" с ДК № *******, на стойност 12 600 лева и 1 брой ремарке за
товарен автомобил марка „Гроенвеген" с ДК № *******, на стойност 9 000
лева, всичко на обща стойност 21 600 лева, собственост на „Компас Север"
ЕООД - Видин, с представител Г.П.В., ЕГН **********, които е владеел на
основание сключен между „Компас Север" ЕООД- гр. Видин и представляваното
от него дружество „Вемо" ООД- гр.Пловдив Договор за лизинг на товарен
автомобил и ремарке от 18.02.2013 г. престъпление по чл. 206, ал.1 от НК
Налице са всички елементи от
обективна и субективна страна на престъплението по чл.206 ал.1 от НК.
Процесните товарен камион и ремарке са били чужда за дееца собственост и
по конкретно собственост на „Компас
Север" ЕООД, доколкото съгласно клаузите на сключения между „Компас
Север" ЕООД и „Вемо" ООД договор за лизинг собствеността върху товарната
композиция се прехвърля от лизингодателя върху лизингополучателя едва след
изплащане на последната лизингова вноска, а по делото не е спорно, че са
изплатени само 7 500лв от общо дължимите 24 000лв.
В същото време по силата на договора
за лизинг фактическата власт върху товарния автомобил и ремаркето преминало от
лизингодателя върху лизингополучателя още със сключването на договора за
лизинг, като доколкото подсъдимият бил управител и ръководещ дейността на ВЕМО
ООД, процесните вещи реално се намирали в неговата фактическа и юридическа разпоредителна
власт. Тоест изпълнено е условието инкриминираната вещ да се намира у дееца на
годно правно основание. Така Решение № 472 от 19.11.2013 г. по нак. д. №
1541/2013 г. на ВКС, Решение № 55 от 05.06.2014 г. по н. д. № 2018 / 2013 г. на
ВКС, Решение № 722 от 11.03.2005 г. по н. д. № 396/2004 г., III н. о. на ВКС,
Решение № 197 от 07.06.2010 г. по н.д. № 99/2010 г. на ВКС,
Съгласно трайната съдебна практика
изпълнителното деяние при обсебването се състои в извършване на акт на фактическо или юридическо
разпореждане от страна на правомерно упражняващия фактическа власт деец
с предмета на престъплението в свой или чужд интерес
-с който акт деецът външно проявява /демонстрира/ промяна в
отношението си към инкриминираната вещ, а именно започва да третира
същата като своя собствена.
-който акт на имуществено
разпореждане е окончателен и
в резултат от него действителния собственик бива поставен в невъзможност да упражнява
предоставените му от закона правомощия спрямо собствената му вещ.
Така изрично Решение № 148 от 21.10.2016 г. по н. д. № 558 / 2016 г. на ВКС,
Решение № 600 от 07.01.2014 г. по нак. д. № 2123/2013 г. на ВКС, Решение № 139 от 22.03.2010 г. по н.д. №
67/2010 г. на ВКС, Решение № 462 от 12.12.2014 г. по нак. д. № 1459/2014 г. на
ВКС, Решение № 140/04 декември 2018 г н.д № 630/2018 г. на ВКС, Решение № 493
от 01.12.2009 г. по н.д. № 480/ 2009 г. на ВКС, Решение № 509 от 09.01.2001 г.
по н.д. № 451/2000 г. , I н.о. на ВКС.
Конкретно
за случаите, като настоящия, при който отношенията между собственика на
инкриминираните вещи и владелеца са оформени с договор за лизинг трайната практика на ВКС е приела, че
фактическото или юридическо разпореждане може да се изрази в три самостоятелни, алтернативно
съществуващи форми:
-извършване във времетраене на лизинговото отношение на юридически и/или
фактически действия от лизингополучателя, несъвместими
с клаузите по договора за лизинг, които обективно са от естество да възпрепятстват връщането на вещта на
лизингодателя след изтичане на договора за лизинг, ако поради неплащане
на всички лизингови вноски или други причини договорът за лизинг не произведе
транслативен ефект и вещта подлежи на връщане.
-извършване от дееца след прекратяване на лизинговото
правоотношение /при положение, че договорът за лизинг не е произвел
транслативен ефект и вещта подлежи на връщане/ на конкретни установени по делото фактически или юридически
разпоредителни действия с отдадената на лизинг вещ, които правят
невъзможно нейното връщане.
-неправомерен /за който няма валидно правно основание/ отказ вещта да бъде върната на
лизингодателя след прекратяване на договора за лизинг /ако договорът за
лизинг поради прекратяването му не е произвел транслативен ефект и вещта
подлежи на връщане/ при положение, че връщането й все още е възможно, доколкото
с нея не са извършвани действия по фактическо и юридическо разпореждане,
различни от самия отказ вещта да се върне.
Така
изрично Решение № 94/ 09 юни 2017 год., н.д
№ 361/2017 год. на ВКС, Решение №67/16.04.2018 по дело №141/2018 на ВКС,
Решение № 89 от 24.03.2014 г. по нак. д. № 2371/2013 г. на ВКС, Решение № 444
от 05.11.2013 г. по нак. д. № 1525/2013 г. на ВКС, Решение № 211 от 16.07.2014
г. по нак. д. № 521/2014 г. на ВКС, Решение № 55 от 05.06.2014 г. по н. д. №
2018 / 2013 г. на ВКС, Решение № 63 от 31.05.2019 г. по н. д. № 229 / 2019 г.
на ВКС, Решение № 94/ 09 юни 2017 год., н.д № 361/2017 год. на ВКС, Решение
№ 135/ 18 март 2014 год., КНОХД №
209 / 2014 год. по описа на ВКС, Решение № 107 от 12.03.2013 г. по нак.
д. № 75/2013 г. на ВКС, Решение № 472 от 19.11.2013 г. по нак. д. № 1541/2013
г. на ВКС, Решение № 444 от 05.11.2013 г. по нак. д. № 1525/2013 г. на ВКС,
Решение № 191 от 25.04.2013 г. по нак. д. № 415/2013 г. на ВКС, Решение № 46 от
08.04.2014 г. по нак. д. № 2218/2013 г. на ВКС, Решение № 142 от 20.12.2017 г.
по н. д. № 679 / 2017 г. на ВКС, Решение
№ 343/ 24 октомври 2014 г., , н. дело № 1089/2014 година на ВКС,
Решение № 333/ 17.10.2014 година, н.д.№
1044/2014г на ВКС., Решение № 235 от 05.06.2009 г. по н.д. № 224/2009 г. на ВКС,
Решение № 218 от 22.05.2015 г. по н. д. № 486 / 2015 г. на ВКС, Решение № 202
от 12.07.2011 г. по нак. д. № 1195/2011 г. на ВКС.
В
цитираната обилна и трайна съдебна практика се приема също така че
имущественото разпореждане във всяка от
трите му посочени форми, може да се прояви в действителността като акт
на фактическо разпореждане или като акт на юридическо разпореждане. Фактическото разпореждане представлява
въздействие върху субстанцията на вещта /предаване във фактическата
власт на трето лице, преработване, унищожаване, повреждане, използване по
предназначение и др./. Юридическото
разпореждане представлява външно проявен израз на воля на правния субект
относно вещта, която се намира в негово владение /сключване на договор
или едностранна сделка, издаване на разпореждане от управителя на ЮЛ до негови
служители да извършат конкретни физически действия с вещта и др/.
В конкретния случай подсъдимият е
извършил акт на юридическо
разпореждане, като в качеството му на управител на дружеството
лизингополучател е волеизявил по отношение на инкриминираните вещи, давайки нареждания на водача на
процесната транспортна комппозиция тира и ремаркето да бъдат оставени за
продажба в Киргизстан на лицето Б., без да бъдат запазени правата на
лизингодателя и действителен собственик на вещта към този момент. Този акт на
юридическо разпореждане е извършен по времетраене на договора за лизинг, като в
същото време обективно е от естество окончателно да извади процесното имущество
от разпоредителната власт на законния собственик. Тоест осъществена е първата
от трите изброени хипотези на противозаконно обсебване на вещ, предмет на
лизингов договор, като формата на разпореждане е юридическо действие, извършено директно от дееца.
В същото време извършеният от
подсъдимия акт на имуществено
разпореждане е противозаконен по
смисъла на чл. 206 НК, т.е лишен от правно основание, доколкото в процесния
договор за лизинг изрично е посочено, че вещта остава собственост на
лизингодателя до изплащане на последната вноска, като не е предвидена
възможност за лизингополучателя да извършва действия по разпореждане с
лизингованата вещ по времетраене на договора.
Съвсем законосъобразно и
стойността на предмета на престъплението е определена на 21 600 по средно пазарни цени според назначената съдебно
оценителна експертиза, въпреки че съгласно клаузите на сключения
лизингов договор подлежащата на заплащане лизингова цена е била 24 000
лева. така Решение № 444 от 05.11.2013 г. по нак. д. № 1525/2013 г. на Върховен
касационен съд
От субективна страна както всяко
присвоително престъпление и обсебването се осъществява с
пряк умисъл като форма на вината, дефиниран от отношението на подсъдимия към съставомерния противоправен резултат-
подсъдимият следва да съзнава обществено опасния характер на деянието, да е предвиждал
съставомерните му обществено опасни
последици и пряко да ги е целял.
В конкретния случай от приетата
за установена фактическа обстановка и от изричните признания на дееца, дадени
по реда на чл. 371, т,.2 НПК се установява, че подсъдимият е съзнавал, че
владее на правно основание процесните товарен автомобил и ремарке, че същите са
предмет на договор за лизинг между управляваното от него дружество „Вемо" ООД и „Компас Север" ЕООД, че „Компас Север"
ЕООД е продължавал да бъде собственик на лизингованите вещи, както и че няма
право да извършва разпоредителни действия с тях по времетраене на договора за
лизинг и въпреки това е желаел и
целял извършването на такова разпоредително действие, което желание и
цел пряко е обективирал в отправеното до шофьора Х.разпореждане да остави
вещите за продажба в република Киргизстан.
Доколкото в случая присвоителното
деяние е извършено по времетраене на договора за лизинг и в пряко нарушение на
неговите клаузи, то следва да бъде проведено разграничение между обсебването
като престъпление и неизпълнението на
договорни отношения, които са предмет на уредба от гражданското право.
Предвид разпространеността на
този род престъпления по тях е налице изобилна и трайна съдебна практика, която
е извела правилото, че разграничението следва да се търси в психичното отношение на дееца към един по-далечен, несъставомерен
правен резултат, който в същото
време е достатъчно съществен с оглед икономическите интереси на страните, а
именно отношението на дееца към
изплащането на лизинговите вноски.
В случай, че наред с прякото
целене на акта на имуществено разпореждане с лизинговата вещ, деецът пряко цели или най-малкото
допуска лизинговите вноски да останат неплатени сме изправени пред
престъпно обсебване. Обратно, ако въпреки акта на имуществено разпореждане
деецът е със субективното убеждение,
че лизинговите вноски ще бъдат изплатени и реално няма да увреди икономическите
интереси на лизингодателя, то
се касае за неизпълнение на договорни задължения и обществената опасност на
деянието не оправдава приложението на наказателна репресия.
Трайно се приема също така, че
ако деецът при извършване на акта на имущественото разпореждане, не е взел всички обективно и субективно
налични, възможни и необходими мерки
за запазване на икономическите интереси на лизингодателя, като е оставил възможността за изплащане на лизинговите
вноски на случайността, то той най-малкото
допуска, съгласява се с неплащането на същите, т.е налице е престъплението
обсебване, а не неизпълнение на граждански отношения.
От значение за
съставомерността на деянието е психичното отношение на дееца и предприетите от него мерки за запазване
икономическите интереси на лизингодателя към
момента на извършване на акта на имуществено разпореждане, а не към по
–късен момент.
Така изрично Решение № 144/28.08.2017 г. н.д № 424/2017
г. по описа на ВКС, , Решение № 261 от 23.07.2015 г. по н. д. № 724 / 2015 г.
на ВКС, Решение № 509 от 09.01.2001 г.
по н.д. № 451/2000 г. , I н.о. на ВКС, Решение № 348 от 09.10.2009 г. по нак.
д. № 363/2009 г. на ВКС, Решение № 55 от 05.06.2014 г. по н. д. № 2018 / 2013
г. на ВКС, Решение №67/16.04.2018 по дело №141/2018 на ВКС., Решение № 89 от
24.03.2014 г. по нак. д. № 2371/2013 г. на ВКС, Решение № 444 от 05.11.2013 г.
по нак. д. № 1525/2013 г. на ВКС, Решение № 230 от 27.06.2019 г. по н. д. № 741
/ 2018 г. на ВКС., Решение № 94 от 16.03.2010 г. по нак. д. № 769/2009 г. на
ВКС, Решение № 139 от 22.03.2010 г. по н.д. № 67/2010 г. на ВКС. Решение № 55
от 05.06.2014 г. по н. д. № 2018 / 2013 г. на ВКС..
В
конкретния случай не е спорно по делото, че управляваната от подсъдимия фирма
не е разполагала с възможност да изплати към момента на оставянето на товарния автомобил и ремаркето в Киргизстан с
възможност да изплати дължимата сума по
договора за лизинг на лизингодателя. Затова по един категоричен начин
свидетелства нередовното обслужване на лизинговите вноски, а именно погасени
били само няколко вноски и той с голямо забавяне спрямо падежа по погасителен
план. В качеството си на управител и ръководещ дейността на „Вемо" ООД подсъдимият бил напълно наясно с това
обстоятелство. Въпреки това той не
взел абсолютно никакви мерки, за да гарантира, че въпреки
противозаконното разпореждане с процесните вещи, лизингодателя ще продължи да
получава дължимото му се по силата на договор за лизинг. Точно обратното
тировата композиция била оставена за продажба в чужда страна извън европейския съюз, без документално оформяне на сделката, на лице, на което подсъдимият
знаел само малкото име. При това положение следва да се приеме, че към
момента на противозаконното имуществено разпореждане деецът, най-малкото е
допускал, че лизинговите вноски ще останат неизплатени, тоест патримониума на
лизингодателя ще бъде увреден по един окончателен начин. Посоченото обуславя
извод, че в случая се касае за престъпление обсебване, а не за неизпълнение на
граждански отношения.
Съгласно трайната съдебна
практика при посредственото
извършителство деецът не участва лично в изпълнителното деяние. За да
извърши престъплението той използва или невменяемо
лице или лице, което действа при условията на извинителна грешка относно фактическите обстоятелства по случая.
Постановление № 12 от 29.XI.1973 г.
по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС, Решение № 517 от 14.01.2008 г. по т. д. №
437/2008 г., I н. о. на ВКС, Решение № 64/07 април 2017 г., І НО,н.д № 158 по
описа за 2017 г. на ВКС.
В конкретния случай се установи, че деецът реално и лично е участвал в
изпълнителното деяние, чрез извършения от него акт на юридическо
разпореждане с процесните товарен камион и ремарке. От друга страна, в
признатата от подсъдимия фактическа обстановка,
описана в обвинителния акт липсват обстоятелства, които да обуславят извод,
че шофьорът Х.е бил невменяем по време на извършване на деянието или , че е
действал при условията на извинителна грешка, тоест че не е бил наясно, че според
договора за лизинг собствеността на камиона и ремаркето е останала за
лизингодателя и че лизингополучателят няма право да се разпорежда с него. По
изложените съображения следва да се приеме, че подсъдимият лично е извършил
инкриминираното деяние и да бъде
оправдан по обвинението, това да е сторено при условията на посредствено
извършителство.
За
подобно процесуално действие в конкретния случай не съществува процесуална
пречка, въпреки липсата на изменение на обвинението, доколкото от една страна
се прилага закон за същото наказуемо престъпление, а от друга страна приетите
за установени от съда факти, остават идентични с тези описани в обвинителния
акт.
ПО ВИДА
И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъпление по чл.206 ал.1 от НК се предвижда
наказание от една до шест години. При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът
намира, че следва да се наложи наказание по реда на чл. 55 НК под минимума на предвиденото в санкционната норма,
а именно 7 месеца лишаване от свобода.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете липсата на предходна съдимост, липсата на данни за други
противообществени прояви и добрите характеристични данни към момента на
деянието /деецът е бил собственик на фирма, като по този легален начин не само
е изкарвал прехрана за себе си, но и е осигурявал трудова заетост и на други
лица-свои работници и служители, които го описват като коректен работодател/,
направеното признание на вината, изразеното съжаление за стореното и оказаното
съдействие за бързо и ефикасно
приключване на съдебното производство, обстоятелството, че една трета от
дължимите лизингови вноски реално е била заплатена, като плащането им е
продължило, докато деецът е имал финансова възможност за това, дори и след акта
на имуществено разпореждане и не на последно място неразумния срок на протичане
на досъдебното производство. Относно някои от посочените смекчаващи обстоятелства
следва да се изложат и допълнителни съображения.
Съгласно задължителните указания дадени с
ТР1/2009 по тълк.д. 1/2008 на ОСНК на ВКС признанието на вината и провеждането
на производството по реда на глава 27 НПК не следва да се счита за смекчаващо обстоятелство,
освен ако признанието не е дадено още на досъдебна фаза и не е съдействало
съществено за разкриване на престъплението и облекчаване дейността на
разследващите органи. Това е така защото деецът бива възнаграден за
своето добросъвестно процесуално поведение чрез редукция на наказанието по реда
на чл. 58а, ал.1 НК, а е недопустимо едно и също обстоятелство да бъде
отчитано два пъти при индивидуализация на наказателната отговорност. Според чл.
58а, ал.4 НК, обаче в случаите когато
съдът констатира, че са налице условията на чл. 55 НК, съдът прилага тази
норма, като в тези случаи наложеното наказание не се редуцира с една трета.
Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че доколкото при приложение на
разпоредбата на чл. 58а, ал.4, вр. чл.55 НК няма как да се стигне до
двойна бонификация на подсъдимия, то не съществува пречка направеното
самопризнание и съдействието за бързо и ефикасно приключване на съдебната фаза да
бъдат отчетени като едно от многобройните смекчаващи обстоятелства,
които налагат определяне на наказанието под законоустановения минимум.
Доброволното заплащане на 1/3 от дължимата сума
по лизинговия договор, както и продължилото заплащане на вноски след акта на
имуществено разпореждане показва наличието на вътрешен морален императив у
подсъдимия, който според настоящия състав ще съдейства за постигане целите на
наказанието и с по-нисък интензитет на приложената спрямо него наказателна
репресия.
Съгласно трайната съдебна практика нарушаването
на разумния срок на наказателното преследване следва безусловно да се отчита при
индивидуализация на наказателната отговорност в насока намаляване
продължителността на наложеното наказание. Според утвърдените принципни
положения в решенията на ЕСПЧ преценката
дали е нарушен принципа за разглеждане на делата в разумен срок се прави като
се съпостави абсолютния размер на продължителността на висящността
на производството с три групи обстоятелства: 1. сложност на делото, 2. поведението на подсъдимия
и 3. поведение на компетентните държавни власти.
Самата сложност на делото от своя страна зависи от:
- самото естество на фактите, които са предмет на
доказване /техният вид, обем, преплитането или укриването на факти, деликатният
им характер, връзката им с националната сигурност и т.н/;
-от сложността на правните проблеми /прилагането
на нов закон, решаване на въпроси, свързани с подследственост или подсъдност,
тълкуване на международен договор и т.н./;
-и от сложността на процедурата /броят на
обвиняемите, броят на жертвите, броят на инкриминираните деяния, допълнителните
искания на участниците, броят на свидетелите и издирването на такива с променен
адрес, съдебни поръчки в страната и чужбина, препращане на делото за решаване
на междинни въпроси, получаване на документация от страната и чужбина,
обединяването на дела и т.н./
Вторият
критерий сочи на поведението на обвиняемия, като във връзка с него е установено
правилото, че ако забавянето е причинено с действие или бездействие на лицето,
засегнато от провеждането на делото извън рамките на разумния срок, с времето
на това забавяне се намалява и релевантния период. В тази насока практиката на
Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ е последователна и константна.
Третият критерий е свързан с поведението на
държавните власти. ЕСПЧ проверява дали са положени усилия за ускоряване на
производството и дали са взети мерки срещу ненужно протакане, респективно
забавяне.
Така изрично Решение по дело Ноймайстер срещу
Австрия на ЕСПЧ, Решение по дело
"Пеков срещу България" на ЕСПЧ, Решение по дело „Христова срещу
България на ЕСПЧ, Решение № 206/ 11.03.2019 г., по н.д № 0823 по описа за 2018 г. на ВКС, Решение
№19/01.10.2019 по дело №1223/2018 на ВКС, Решение № 59/29 март 2017 г., І НО, н.д
№ 131 по описа за 2017 г. на ВКС, Решение № 263/16 юни 2014г., , н. д.
№813/2014 г. на ВКС, Решение № 27 от 20.01.2012 г. по нак. д. № 2810/2011 г. на
ВКС.
В конкретния случай съдът намира, че конкретният
казус като факти, и като право, с който са били сезирани органите на
досъдебното производство не се отличава като сложност от типичните престъпление
по чл. 206 НК. Още повече, че по въпроса за обсебването по договор за лизинг
има обилна и последователна практика на ВКС /цитирана по-горе в преобладаващата
й част,/ което би следвало да е съществено улеснение за разследващите органи.
Делото не се отличава и с необходимост от разпит на голям брой свидетели и вещи
лица.
Безспорно като обстоятелства налагащи по-голяма продължителност
на досъдебното производство от типичните
случаи следва да се оценят необходимостта от отправяне и изпълнение на
съдебни поръчки до Република Турция и Република Киргизстан.
Следва да бъде отчетено обаче обстоятелството, че
поведението на подсъдимия в никакъв случай не е допринесло за забавяне на
производството, доколкото не се констатира негово недобросъвестно процесуално
поведение. Точно обратното- на досъдебна фаза същият не се е укривал, оказвал е съдействие при
провежданите разпити, правел е доказателствени искания, които са относими към
предмета на доказване, а на съдебна фаза е приел делото да приключи по реда на
съкратеното съдебно следствие.
В същото време в дейността на държавните органи
по провеждането на досъдебното производство се забелязват редица пропуски,
които съществено са забавили производството. Като такива следва да се посочат
при условията на неизчерпателно изброяване следните:
- досъдебното производство е проведено първо от
Районна прокуратура Видин и чак след изготвянето на писмено мнение за
приключването му /след проведен разпит на всички свидетели и изготвяне на
релевантните експертизи/ делото е изпратено на местно компетентната
Прокуратура, а именно Районна прокуратура Пловдив, която при спазване на
принципа за непосредственост отново е събрала всички възможни и необходими
доказателства. Посоченият подход е довел до дублиране на процесуални усилия и
значително забавяне в срока за приключване на досъдебното производство.
-в дейността на РП- Видин са налице процесуални
пороци, констатирани и от съответната висшестояща прокуратура, а именно извършване
на действия по събиране на доказателства след изтичане срока за извършване на
разследването, което е наложило повтарянето на съответните следствени действия,
за да бъдат доказателствата приобщени по надлежен ред. Това е довело до
съществено забавяне на наказателното производство.
-в дейността на РП-Видин е налице и материална
незаконосъобразност, а именно прекратяване на производството поради липса на
извършено престъпление, в противоречие с трайната и безпротиворечива практика
на ВКС по въпроса. Това е довело до необходимост от провеждане в пълнота на
контролно-отменителното производство по чл. 243 НПК, което също е допринесло за
удължаване срока на разглеждане на делото.
-не може да бъде толериран и използваният от
РП-Видин подход многократно да се
разпитват едни и същи свидетели за едни и същи обстоятелства, без нито един от
разпитите да е проведен пред съдия. Обстоятелство, което съществено е затруднило
дейността на РП-Пловдив, която за да проведе щателен разпит на ключовите
свидетели относно всички съставомерни обстоятелства и то пред съдия е била
принудена да издирва за дълъг период от време тези свидетели /св. Х./, при
положение, че те са били налични пред РП-Видин.
Посочените слабости в дейността по водене на
разследването, допуснати от РП-Видин, съпоставени с действителната фактическа и
правна сложност на делото и с абсолютната продължителност на досъдебното
производство, водят настоящия състав до извод, че разумният срок за провеждане
на досъдебната фаза на процеса е нарушен, като това обстоятелство следва да бъде
отчетено чрез налагане на по-ниско наказание на дееца.
Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете: 1. големия размер на
дължимото лизингово възнаграждение, който е останал неизплатен и с който реално
е ощетен патримониума на лизингодателя, а именно 16500 лева и 2. направените от
дееца първоначални опити да скрие от лизингодателя причината за действителното
отсъствие на процесните вещи от страната.
С оглед гореизложените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства съдът
намира, че смекчаващите обстоятелства не само са многобройни, но и по значение
значително преобладават над констатираните отегчаващи, поради което и
най-лекото предвидено в закона наказание се явява прекомерно тежко, с оглед
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. Това налага приложението
на чл. 55 НК и определяне на наказанието под предвидения в закона специален минимум,
както вече се посочи в размер на 7 месеца лишаване от свобода.
При съпоставката на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства настоящият
състав съобрази трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на
наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да
бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и
дееца.В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната
специфика. В този изричен смисъл Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на
ВКС, Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от
28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29
ноември 2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.
Съдът намира, че така определеното
наказание ще съдейства за постигане целите, както на генералната, така и на
специалната превенция, без същевременно прекомерно да се засягат правата на
подсъдимия.
Съгласно изричната разпоредба на
чл. 58а, ал. 4 в случаите на приложение на чл. 55 НК, съдът не редуцира
допълнително наложеното наказание с 1/3 въпреки протичането на делото по реда
на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т.2 НПК.
Предвид липсата на предходна съдимост и липсата на
данни за трайно установени престъпни навици у подсъдимия, съдът не намира за необходимо наложеното
наказание да бъде изтърпяно ефективно, като счита, че за поправянето и
превъзпитанието на дееца ще е достатъчно отлагането му на основание чл. 66 НК
за изпитателен срок от 3 години.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 189, ал.3 от НК подсъдимият следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Пловдив, направените
по делото разноски в размер на 242,88 лева
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: .....................................
Вярно с оригинала.
С.Д.