№ 60
гр. Сливен, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Соня В. Петкова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20222200500078 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение №
260439/31.08.2021г. по гр.д. № 115/2021г. на СлРС, с което е прекратен с
развод като дълбоко и непоправимо разстроен гражданският брак между
страните, на майката е предоставено упражняването на родителските
права спрямо двете ненавършили пълнолетие деца и при нея е определено
тяхното местоживеене, на бащата е определен свободен режим на лични
отношения с децата, а при несъгласие на родителите - задължителен
такъв, бащата е осъден да заплаща месечна издръжка за по-малкото дете в
размер на 200 лв., а за по-голямото – в размер на 220 лв. считано от
12.01.2021г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва,
до настъпване на правоизменящи или правопрекратяващи я факти, на
съпругата е предоставено ползването на семейното жилище и е
постановено тя да продължи да носи брачното си фамилно име, като с
решението са присъдени д.т. и е отхвърлено искането на ответницата за
разноски.
Това решение е обжалвано от ответницата в първоинстанционното
1
производство в частите относно определения свободен режим на лични
контакти на бащата с ненавършилите пълнолетие деца и относно размера
на присъдените издръжки, както и по отношение на разноските.
Въззивницата твърди, че решението на СлРС в тези части е
незаконосъобразно и неправилно. Счита, че не е законосъобразно
постановяването на свободен режим на лични контакти, тъй като той е
неопределен и неопределяем, предложен е от ищеца, но не е приет от
ответницата и постановяването му е в разрез със законовите изисквания.
По исковете за издръжка на децата съдът също е постановил
незаконосъобразно решение, тъй като не е събрал поисканите и относими
към въпроса относно размера на доходите на ищеца доказателства, не е
взел предвид описаните в социалния доклад нужди, здравословно състояние и
извънкласни занимания на децата и необосновано е присъдил по-нисък размер
на издръжките. На последно място въззивницата се оплаква, че безмотивно
и неправилно съдът не й е присъдил претендираните разноски по делото.
Поради изложеното моли въззивния съд да отмени в обжалваните
части решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което
отхвърли искането за свободен режим на лични контакти на бащата с
децата и присъди месечна издръжка, платима от него за всяко дете в
размер на 300 лв., считано от 12.01.21г. до настъпване на правоизменящи
или правопрекратяващи я факти, заедно с обезщетение за забава в размер на
законовата лихва. Претендира присъждане на разноските за двете
инстанции.
Прави доказателствени искания пред въззивната инстанция, като моли
да й бъдат издадени съдебни удостоверения, въз основа на които да се
снабди:
- с удостоверение от НАП относно актуални трудови и граждански
договори на С.А., размера на декларираните възнаграждения по тях, размера
на осигуровките, както и за декларирани доходи от С.А. като физическо
лице;
- с удостоверение от Първа инвестиционна банка АД за наличие на
сметки на името на С.А. от 01.01.2021 г. до сега и извлечение за
движението по тези сметки;
- с удостоверение за получаваното възнаграждение и всички изплатени
2
суми от „Солар Сървис“ ООД на С.А. за една година назад;
- с удостоверение от община Сливен за декларираното имущество на
името на С.А..
Иска да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане двама
свидетели, които да установят необходимостта на децата от издръжка,
във връзка с техните интереси, училищни ангажименти и развитие.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен
отговор с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна.
Развива детайлно контрааргументи, с които оборва последователно всички
наведени с жалбата оплаквания. Заявява, че съдът е формирал вярна
фактическа обстановка, която правилно е привел към съответстващите й
правни норми. Излага подробни съображения за неоснователността на
жалбата и иска тя да бъде оставена без уважение и атакуваните части от
решението на СлРС – потвърдени.
Претендира разноски за тази инстанция.
Прави искане по чл. 176 от ГПК за нововъзникнало доказателство -
въззивницата да даде лични обяснения пред съда, че е получила увеличените
месечни издръжки от м. май 2021г. в размер на 220 лв. и 200 лв. за всяко
дете, плащани досега от бащата.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
С мотивирано определение въззивният съд е уважил частично
доказателствените искания на въззивницата и е оставил без уважение
искането на въззиваемия.
В с.з., въззивницата, редовно призована, се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа
въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски. във връзка
с уважените доказателствени искания представя нови писмени
доказателствени средства относно доходите на въззиваемия.
В с.з. въззиваемият, редовно призована, се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа
отговора на въззивната жалба и моли съда да отхвърли последната и
потвърди решението в обжалваната част, като правилно, законосъобразно
и обосновано. Не претендира разноски.
3
В с.з. представителят на Д“СП“-Сливен заявява, че се е запознал с
доклада, изготвен от титулярният служител и е провел разговор с децата
преди о.с.з.
В с.з. са доведени и изслушани по реда на чл. 15 от ЗЗДт,
ненавършилите пълнолетие деца Д. и Т..
Съгласно разпоредбите на чл. 59 от СК и чл. 15 от ЗЗДт, съдът
изслуша както двамата родители, така и двете ненавършили пълнолетие
деца, при спазване на законовите изисквания за това.
От непосредствените си впечатления въззивният съд прави извод, че
родителите, макар да са в изключително обтегнати отношения помежду си,
обичат децата си, дават си сметка за тяхната нужда от стабилност,
внимание и подкрепа, и имат както желание, така и способности да им
осигурят комфорт при общуването с всекиго от тях. Двамата все още не са
преодолели негативните чувства, съпътствали раздялата им и все още
поставят като приоритет своите преживявания, изпитват взаимно
огорчение, което все пак се стремят да не пренасят върху децата си и
съдът счита, че те притежават способността и зрелостта да осъществят
градивен диалог в името на доброто на двете момчета.
И двете деца са активни, дейни, инелигентни и имат балансирано
отношение към двамата родители, няма признаци за отчуждение към
бащата, като родителя, при когото те не живеят. Всяко от тях е
привързано и към майка си и към баща си, обективно осъзнават факта на
раздялата помежду им, но той, сам по себе си, не е рефлектирал върку
естествената обич към всеки от двамата родители. Не изразяват
предпочитания или неодобрение, чувстват се добре при общуването с тях.
Справят се добре с учебния материал, имат и извънучилищни занимания – Т.
тренира баскетбол, Д. обича туризма. Интересите им кореспондират на
степента на физическото, емоционално и интелектуално развитие,
нуждите им са обичайните за възрастта, няма данни за наличие на
специфични такива, свързани със здравословно състояние, с извънредни
способности или интереси в областта на спорт, наука или изкуство.
След изслушването им социалният работник, присъствал на него
заявява, че счита, че децата са спокойни, добре гледани и възпитани,
отношенията между тях и всеки родител са нормални, чувствата им не са
4
поляризирани, изпитват привързаност към двамата. При изслушването им
от съда няма показатели за повлияност или притеснение, дали са искрени
отговори.
Този съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и
допустима, отговаряща на изискванията на чл. 262 от ГПК, подадена в
законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателствени средства, намира, че обжалваното решение е
частично неправилно.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са отчасти
основателни.
По повод определения от първоинстанционния съд свободен режим на
лични отношения на бащата с двете деца:
По начало контактите между ненавършилите пълнолетие деца с
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските
права спрямо тях и местоживеенето им не е при него след прекратяването
на брака, следва да бъдат уредени на доброволни начала между двамата
родители. Те могат да уговарят начина и продължителността на тези
контакти, броя им и мястото на осъществяване, съобразявайки се със своя
и този на децата интерес, по свое желание – за всеки отделен случай, за
определен или за неопределен период от време. Това е тяхно право и то не
подлежи на съдебен контрол. Не е необходимо съдебно решение за да се
осъществяват доброволно и по усмотрение на двамата родители
контактите на децата с този от тях, при когото те не живеят.
Единствено в случай на разногласие и по искане на някого от
родителите, съдът може да определи режим на контактите на
непълнолетните деца с родителя, неупражняващ родителските права и при
когото не е определено местоживеенето им, и тогава този режим следва да
5
има характеристиките на изпълняемо право, тъй като ще има
задължителен, а не пожелателен характер. Това предполага той да бъде
ясен, точен и конкретен /при съобразяване, естествено, изключително на
интересите на децата/, за да може при неизпълнението му, родителят, на
когото режимът е определен, да се снабди с изпълнителен лист.
Казаното дотук означава, че съдът не може да определя свободен
режим на контакти, тъй като, от една страна, това е основно право на
родителите, а от друга – той не може да бъде принудително осъществен.
Това е и смисълът на определянето на режим от страна на съда – да
гарантира разумен минимум на лични контакти и отношения на родителя с
децата, който да е в изпълними посредством държавна принуда параметри.
Извън тях няма никаква пречка, въпреки съдебно определения режим,
родителите доброволно и по общо съгласие да уговарят и осъществяват
контактите по друг, избран от тях ред, начин и време. Съдът нито може
да им забрани това, нито може да ги задължи да го сторят. Той може само
да обезпечи във времеви план осъществяването на едно минимално общуване
между родителя и децата.
Разбира се, този режим е само пожелателен и родителите могат, в
условията на доброволен и градивен диалог, да го променят и адаптират към
своите и тези на децата нужди и желания, без намесата на съда.
При изслушването на родителите и на двете момчета в о.с.з. от
въззивния съд се установи, че неритмичните посещение при бащата
понякога затрудняват учебния процес на малкото дете, но пък общуването
им е пълноценно. По-големият син е в състояние да организира по-добре
ежедневието си и контактите с баща му се осъществяват по тяхно
желание, но с разрешението на майката. Родителите все още изпитват
огромни трудности при осъществяване на комуникацията помежду си и
следва да положат по-големи усилия в тази насока, като не забравят, че от
основна важност са интересите и спокойствието на децата.
Ето защо определеният от първоинстанционния съд като „основен“
режим на лични отношения между бащата и двете деца – свободен, следва
да бъде отменен.
В тази част жалбата е основателна и следва да се уважи, като
атакуваното решение бъде отменено в частта, с която на бащата е
6
определен свободен режим на лични отношения с непълнолетните деца Д. и
Т..
По повод размера на присъдената издръжка за двете непълнолетни
деца:
По начало съдът има задължение и без направено изрично искане в
молбата за прекратяване на брака, при наличието на ненавършили
пълнолетие деца от него служебно да се произнесе по този въпрос, с оглед
охраняване висшия и най-добър интерес на децата.
В случая ищецът не е претендирал родителските права, съответно, не
е направил и искане за присъждане на издръжка за двете деца, предложил е
споразумение по тези въпроси, като е изразил желание да заплаща по 170 лв.
за всяко от тях. Ответницата, с отговора си, от своя страна е предложила
споразумение, съгласно което бащата да заплаща месечна издръжка по 200
лв. за по-малкото и по 220 лв. за по-голямото дете, а при условията на
евентуалност, е предявила искове при същите параметри. В о.с.з.
ответницата, чрез процесуалния си представител, е поискала присъждане
на издръжка в размер на по 300 лв. месечно за всяко от децата, но съдът не
го е приел като искане за изменение на исковете и не е държал определение в
тази насока. Въпреки това, въззивният съд счита, че е налице валидно
изявление по чл. 214 от ГПК и е налице изменение на размерите на
насрещните искове съответно на по 300 лв. всеки от тях.
Доколкото решението е атакувано в частта, относно размера на
присъдените издръжки, въззивният съд следва да извърши собствена
преценка на правнозначимите обстоятелства и да го определи, ръководейки
се от интереса на непълнолетните деца.
При определянето на размера на издръжката най-общо следва да се
прецени едновременното наличие на няколко предпоставки. От една страна
– нуждите на искащия издръжка и от друга – възможността на
задълженото да я дава лице. Тъй като задължението за издръжка на
непълнолетно дете е безусловно от гледна точка на възможността на
детето да се издържа с имуществото си, съдът следва да констатира и
прецени само правопораждащите факти във връзка с обективните нужди
на двете деца – на 17 и 9,5 години. Последните, според своето естество, са
сведени само до най-необходимото за живот в границите на човешкото
7
достойнство – храна, облекло, елементарно домакинство, учебници,
помагала и играчки, евентуално – разходи за развлечения и лични интереси.
Следва също да се вземат предвид и потребностите, произтичащи от
възрастта на децата, свързани с динамиката на ежедневието им и бързото
им израстване. Макар да няма данни за отклонения в общото им
здравословно състояние, то трябва да се контролира по-внимателно,
предвид все още детската им възраст, особено на Т., а и с оглед все още
пандемичните условия. Нне се установяват и някакви специфични интереси,
предпоставящи и по-големи от обичайните за съответната възраст нужди
на децата.
Следва да се съобрази и факта, че родителят, при когото децата ще
живеят – тяхната майка, освен в пари, ще участва в тяхната издръжка и в
натура и като полага лични и непосредствени, ежедневни физически грижи
за тяхното отглеждане и възпитание.
От допуснатите и събрани пред тази инстанция при условията на чл.
266 ал. 3 от ГПК писмени доказателствени средства - удостоверения от
НАП, удостоверение от община Сливен и удостоверение от работодателя
„Солар сървис“ ООД, гр. Сливен, се установява, че средният месечен доход
на въззиваемия-ответник за последната календарна година /до м. 02.2022г./,
е в размер на 2 495 лв., представляващи брутно трудово възнаграждение,
същият притежава собствен недвижим имот /апартамент в кв. „С.К.“/ и
лек автомобил. От представената справка пред първоинстанционния съд се
установява, че ответницата е получавала за 6 м. преди завеждането на
исковата молба - до м. 12.2020 г. средно месечно брутно възнаграждение от
671 лв., а по дадени от нея данни, посочени в социалния доклад пред РС към
м. 06.2021г. – 900 лв. месечно.
Така за двамата родители се установява, че майката има чисти
месечни доходи в размер на около 850 лв. месечно, а бащата – около1 940 лв.
и нямат задължения към други низходящи или лица с право на издръжка. Не
е доказано наличие на други, утежняващи материалното им състояние
факти - като заболяване, неработоспособност или намалена такава.
При това положение с оглед обективните икономически условия,
приложени към нуждите на двете непълнолетни деца и възможностите на
родителите, минимално достатъчният размер за месечната издръжка, с
8
оглед пола и възрастта им, е 500 лв. за Д. и 470 лв. за Т., а с оглед
установените доходи на родителите, те са в състояние да я осигурят в
пълен размер. Така от посочените суми следва да се възложат 300 лв. за
първото и 280 лв. за второто дете на бащата, който не полага лични грижи
и няма други безусловни задължения, а остатъкат от 200 лв. за Д. и 190 лв.
за Т. – на майката, която ще полага ежедневните физически грижи за
отглеждането и възпитанието на децата. Следва да се посочи, че
минимумът, заложен от правната норма на чл. 142 ал. 2 от СК се прилага
при крайно ограничени възможности на задълженото лице. Положението
на ответника на млад, здрав и работоспособен индивид, съчетано с
качеството му на баща на непълнолетни деца, е достатъчна предпоставка
и мотивация той да положи необходимите и ефективни усилия да осигури
достатъчно средства за съществуване за децата си и себе си, освен това
по-голямото дете ще навърши 18 годишна възраст след 9 месеца, което е
правопрекратяващ присъдената издръжка факт.
Тук следва да се отбележи, че родителят, дължащ издръжка, може да
дава по свое усмотрение допълнителни средства на децата, да поема техни
разходи или да им купува вещи, да осигурява почивка и развлечение, но това
не се отразява на задължението за издръжка и разходите не се приспадат
от нея, тъй като е морален акт на добра воля – съдът нито може да го
задължи, нито да му забрани да полага повече грижи или да дава повече
средства за децата си от базовия минимум, който е постановен с
решението. Също така не може да се допусне емоционалното отношение на
бащата към майката да навреди на интереса на децата, доколкото той
демонстрира несъгласие да заплаща по-голям размер издръжка като
своеобразна санкция за нея. Редът за присъждане на издръжка на
ненавършили пълнолетие деца, което става със съответното за малолетно
и за непълнолетно дете участие на родителя, комуто са предоставени
родителските права, е законоворегламентиран и не може да бъде променен
поради предположенията на другия родител за начина на изразходване на
средствата, който не подлежи на съдебен контрол.
Издръжката за всяко дете следва да се присъди от завеждането на
исковата молба 12.01.2021г., до настъпване на правоизменящи или
правопрекратяващи я факти, заедно с обезщетение за забава в размер на
законовата лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
9
изплащане.
Поради тези съображения въззивната жалба се явява частично
основателна и следва да бъде уважена.
Атакуваното решение следва да бъде отменено в обжалваната част
касателно размера на присъдените издражки и вместо това бъде
постановено ново, с което бащата бъде осъден да заплаща на
непълнолетното дете Д. със съгласието на неговата майка Г. Т. АЛ. месечна
издръжка в размер на 300 лв., а на малолетното дете Т., чрез неговата
майка и законен представител Г. Т. АЛ. – в размер на 280 лв., считано от
12.01.2021г. до настъпване на правоизменящи или правопрекратяващи
издръжките факти, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като
насрещният иск по отношение на детето Т. бъде отхвърлен за разликата
над 280 лв. до претендирания размер от 300 лв. като неоснователен.
В необжалваните си части решението е влязло в сила.
Въззивницата се оплаква, че не са й присъдени разноските за
първоинстанционното производство. С оглед уважената част от
насрещните й искове ответникът й дължи съразмерно разноски за първата
инстанция в размер на 386 лв.
С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски за тази
инстанция следва да бъде разпределена между страните, като
въззиваемият следва да заплати на въззивницата разноски съразмерно на
уважената част от жалбата в размер на 277, 77лв., а доколкото сам
изрично заявява, че не претендира разноски, такива не следва да му се
присъждат.
Въззиваемият следва да заплати по сметка на съда и д.т. върху
присъдения увеличен размер на издръжките в размер на още 230, 40 лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 260439/31.08.2021г. по гр.д.
10
№ 115/2021г. на СлРС В ЧАСТИТЕ, с които:
- е ОПРЕДЕЛЕН на бащата СТ. М. АЛ. свободен режим на лични
отношения с малолетното дете Т., род. **************г.
- е ОПРЕДЕЛЕН на бащата СТ. М. АЛ. свободен режим на лични
отношения с непълнолетното дете Д., род. *************.
- е ОСЪДЕН СТ. М. АЛ. да заплаща на малолетното дете Т., чрез
неговата майка и законен представител Г. Т. АЛ. месечна издръжка в
размер на 200 лв., считано от 12.01.2021г. до настъпване на законови
правоизменящи или правопрекратяващи я факти, заедно с обезщетение за
забава в размер на законовата лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане.
- е ОСЪДЕН СТ. М. АЛ. да заплаща на непълнолетното дете Д. със
съгласието на неговата майка Г. Т. АЛ. месечна издръжка в размер на 220
лв., считано от12.01.2021г. до настъпване на законови правоизменящи или
правопрекратяващи я факти, заедно с обезщетение за забава в размер на
законовата лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й
изплащане, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ОСЪЖДА СТ. М. АЛ. ЕГН ********** от гр. Сливен, ж.к. „С.К.“ *****
да заплаща на малолетното дете Т., род. на **************г. чрез неговата
майка и законен представител Г. Т. АЛ. ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 280 лв., считано от 12.01.2021г. до настъпване на законови
правоизменящи или правопрекратяващи я факти, заедно с обезщетение за
забава в размер на законовата лихва върху всяка закъсняла вноска до
11
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА СТ. М. АЛ. ЕГН ********** от гр. Сливен, ж.к. „С.К.“ *****
да заплаща на непълнолетното дете Д., род на *************. със
съгласието на неговата майка Г. Т. АЛ. ЕГН **********, месечна издръжка
в размер на 300 лв., считано от 12.01.2021г. до настъпване на законови
правоизменящи или правопрекратяващи я факти, заедно с обезщетение за
забава в размер на законовата лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от малолетното дете Т., род. на
**************г. чрез неговата майка и законен представител Г. Т. АЛ. ЕГН
********** против СТ. М. АЛ. насрещен иск за присъждане на месечна
издръжка за сумата над 280 лв. до 300 лв., считано от 12.01.2021г. до
настъпване на законови правоизменящи или правопрекратяващи я факти,
заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка
закъсняла вноска до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА СТ. М. АЛ. да заплати на Г. Т. АЛ. направените разноски по
делото за първоинстанционното производство съразмерно на уважената
част от претенциите й в размер на 386 лв., а за въззивното производство,
съразмерно на уважената част от жалбата – в размер на 277, 77 лв.
ОСЪЖДА СТ. М. АЛ. да заплати по см. на СлОС д.т. върху присъдения
по-голям размер издръжка в размер на 230, 40 лв
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13