№ 297
гр. Горна Оряховица, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120101108 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.
Ищецът М. Й. М. твърди, че на 04.07.2020 г., при управление на лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег.№ ВТ *** КН в гр.Г.О. по ул.***,
КР. СТ. Д. предприел маневра завиване наляво без да пропусне управлявания
от него и движещ се насрещната пътна лента мотоциклет „Пиаджо Х9“, с рег.
№ ВТ *** К. Твърди се, че за да избегне удар, ищецът предприел аварийно
спиране, от което паднал на пътното платно. Плъзгайки се по него, се ударил
в задната дясна гума на автомобила, от което получил телесни увреждания.
Сочи се, че след пътно-транспортното произшествие (по-долу ПТП) ищецът
получил медицинска помощ от Център за спешна медицинска помощ –
гр.Г.О., където били установени контузии в областта на дясната
предмишница, дясната подбедрица и дясната тазобедрена става, а на
06.07.2020 г. посетил ортопед-травматолог заради продължаващи болки.
Лекарят констатирал охлузни рани в травмираните области, накуцваща
походка с щадене на десен крак, невъзможност за стоеж върху десен крак
заради изпитвана болка, ограничен клек, ограничени и болезнени движения в
дясна тазобедрена става, за които изписал болкоуспокояваща терапия. На
12.07.2020 г. на ищеца било издадено съдебномедицинско удостоверение,
отразяващо констатираните при прегледа белези от охлузни рани в областта
на дясната предмишница, дясна китка, дясна подбедрица, кръвонасядане по
дясно бедро и дясно седалище, както и куцаща походка поради болка в дясна
подбедрица, невъзможен моноподален стоеж и ограничен клек. Твърди се, че
1
протекъл болезнен възстановителен процес, свързан с много неудобства и
ограничения при извършване на всякакви действия с дясна ръка, затруднения
при самообслужването, в ежедневните дейности и служебните ангажименти,
трудности при ходене и стоеж. Твърди се, че телесните увреждания влошили
качеството на живот на ищеца, тъй като преди настъпването им той бил
активен, спортуващ и работещ, в добро здравословно състояние. Сочи се, че
ищецът изживял силен стрес при настъпване на произшествието, който се
отразил негативно на психичното и емоционалното му състояние. Това било
констатирано при консултациите на ищеца с психолог и психотерапевт.
Твърди се, че за причинени вреди от управлението на лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А3“, с рег.№ ВТ *** КН бил сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „ЗД „Бул
инс“ АД с период на застрахователно покритие от 08.08.2019 г. до 07.08.2020
г. Сочи се, че по претенция на ищеца от 30.07.2020 г., ответникът образувал
щета № **********, но към настоящия момент не било изплатено
обезщетение за претърпени от ПТП неимуществени вреди. Счита, че
заплащане на такова обезщетение му се следва и моли за постановяване на
решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати такова в размер на
5 000 лв. – частично от общо 30 000 лв., заедно с лихва за забава от деня на
уведомяването, сторените в производството разноски и адвокатски хонорар
по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв с ДДС. Възразява за прекомерност на
сторените от ответника разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение
и моли за намаляването му.
Ответникът „ЗД „Бул инс“ АД признава, че е страна по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с твърдяното от ищеца
съдържание. Оспорва сочения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП,
като твърди, че вина за него има ищецът, който не упражнил контрол над
управлявания от него мотоциклет. Посочва, че за водача на автомобила не е
била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването
на вредите, поради което не ги е причинил противоправно и виновно, а се
касае за случайно деяние. Твърди, че ищецът е управлявал мотоциклета с
превишена и несъобразена с интензивността на движението скорост, по
осевата линия и без протектори, с което допринесъл за резултата от
произшествието. Оспорва на ищеца да са причинени телесни увреждания и
счита, че описаните в исковата молба наранявания са повърхностни. Твърди,
че ако ищецът е претърпял болки и страдания, те се дължат на предходни
негови заболявания, от които е страдал преди ПТП. Оспорва
възстановителния процес да е бил продължителен, а ако се установи
продължителност – твърди, че тя е резултат от неспазване на лекарските
предписания и на несвързани с ПТП предходни заболявания на ищеца.
Оспорва да е изживян стрес от произшествието, като в случай, че се
установят негативни психични изживявания, твърди че са резултат от
лабилна психика и предхона обремененост. Счита, че претенцията е завишена
по размер и не отговаря на критерия за справедливост. Счита, че не дължи
2
обезщетение за забава, защото ищецът не е предявил претенцията надлежно –
не е посочил данни за банковата си сметка. Моли за отхвърляне на
предявения иск, а в условията на евентуалност – за присъждане на
обезщетение в по-нисък от претендирания размер. Претендира присъждане на
разноски и възразява за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от
ищеца.
С протоколно определение от 13.04.2022 г. искът е изменен, като
размерът му е увеличен на 15 000 лв., частичен от 30 000 лв.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 114/04.07.2020
г., показанията на свид.Д., признанията на ищеца и заключенията по приетите
автотехнически експертизи, се установява, че на 04.07.2020 г. около 16,00
часа свид.Д. управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег.№ ВТ
*** КН в гр.Г.О. по ул.***, в посока към центъра на града в полагащата му се
северна пътна лента. Улицата представлявала асфалтов, двупосочен,
четирилентов път с обща широчина 14 м. и по две летни в посока, разделени с
маркировка М2 „Двойна непрекъсната линия“. Общата широчина на лентите
за движение във всяка посока била 7 м., като средните ленти били от по 3,6
м., а крайните – по 3,4 м. Двете ленти за движение във всяка посока били
разделени с маркировка М3 „Единична прекъсната линия“. Времето било
слънчево и ясно, нямало интензивно движение.
Участъкът между номер 40, вход „Б“ и номер 42 на ул.*** бил прав с
видимост около 200 м. Перпендикулярно и южно спрямо ул.*** била
разположена улица с широчина 4,5 м., представляваща изход от
междужилищно пространство. В зоната на това Т-образно кръстовище
хоризонталната пътна маркировка била М4 „Двойна прекъсната линия“ и
липсвала вертикална пътна маркировка. Когато свид.Д. достигнал
кръстовището, подал светлинен сигнал за завиване наляво. Преди започване
на маневрата погледнал в посока пътната лента за насрещно движение.
Видял, че от кръстовището с ул.***, намиращо се на разстояние 85 м. западно
(в посока към центъра на града), един камион започва да завива надясно, за да
се включи в движението в посока към гр.Д.О.. Свидетелят решил, че
разстоянието е достатъчно голямо и ще има време да завърши маневрата си
преди да премине камиона. Пред камиона преминал управляваният от ищеца
и движещ се със скорост между 35 и 50 км/ч в посока към гр.Д.О.,
мотоциклет „Пиаджо Х9“, с рег.№ ВТ *** К. Мотоциклетът не бил забелязан
от свид.Д. нито преди, нито по време или след разминаването му с камиона.
Свид.Д. започнал да извършва маневрата си, навлизайки в платното за
насрещно движение със скорост около 10 км/ч. Когато ищецът видял, че
автомобилът „Ауди“ прави ляв завой, започнал да намалява скоростта си на
движение. Поради бавната скорост на движение на лекия автомобил, ищецът
3
решил, че неминуемо ще настъпи удар и за да предотврати сблъсък на двете
превозни средства, взел решение да събори мотора, при което паднал на
пътното платно на дясната си страна и започнал да се плъзга по посока към
лекия автомобил. В същото време лекият автомобил спрял за да пропусне
пресичащи в пресечката пешеходци. Автомобилът бил в покой когато
моторът и тялото на ищеца се ударили в задната дясна гума със скорост под
10 км/ч.
Фактическите изводи относно времето, мястото и начина настъпването
на ПТП, както и участвалите автомобили, водачите и поведението им преди и
по време на произшествието, съдът основа на съвкупната преценка на
писменото доказателство – констативен протокол за ПТП, показанията на
свид.Д., признанията на ищеца и заключенията по експертизите. Протоколът
за ПТП съставлява официален свидетелстващ документ и като такъв съгласно
чл.179, ал.1 ГПК се ползва с материална доказателствена сила за
удостоверените в тях непосредствено възприети от длъжностните лица факти
и извършените от и пред тях действия – в случая времето, мястото и
участниците в ПТП, щетите по превозните средства (които в случая не са част
от спора) и видимите наранявания на ищеца. Протоколът не би могъл
самостоятелно да установи механизма на настъпване на произшествието –
пътната обстановка и действията на водачите на превозните средства,
доколкото ПТП нито се е случило пред длъжностното лице, нито съдържа
направено пред него изявление за неизгодни за някого от участниците факти
(извънсъдебни признания). За установяване на спорния между страните
механизъм на настъпване на ПТП протоколът може да установи само
фиксираните в него последици от произшествието, въз основа на които и
заедно с гласните доказателствени средства и при приложение на опитните и
научните правила (чрез заключенията по експертизите), съдът изгради
фактическите си изводи. Тук е мястото отново да се акцентира върху това, че
свидетелските показания и обясненията на страната нямат идентична
процесуална природа и не биха могли да бъдат белег за приложение на
принципа на равнопоставеност между страните, както претендира ищецът.
Посочването на изгодни за страната факти, макар и по реда на чл.176 ГПК, по
доказателствената си стойност се приравнява на въвеждане на твърдение,
което на общо основание може да бъде прието за установено, ако се подкрепя
и не се опровергава от доказателствения материал. Посочването на неизгоден
за страната факт (съдебно признание) ангажира страната дори и да не е
направено по реда на чл.176 ГПК и съдът дължи преценка по реда на чл.175
ГПК – пак въз основа на останалите събрани доказателства. От друга страна,
свидетелските показания подлежат на преценка за тяхната достоверност по
реда на чл.172 ГПК – въз основа на обстоятелствата, от които би могло да се
счете, че свидетелят е повлиян в полза или във вреда на някоя от страните. В
случая отговорността на свид.Д. за ПТП вече е съставен акт за установяване
на административно нарушение, серия GA, № 217900/04.07.2020 г., а
наложената му за него глоба е платена, с което и отговорност за
4
действията/бездействията му е реализирана. Договорните му отношения с
ответника по застраховката, чийто срок към момента е изтекъл, също не биха
могли да се приемат за основание за заинтересованост в полза на
застрахователя. Така няма основание да се счете, че свид.Д. е бил повлиян от
някое от обсъдените обстоятелства. Предвид съдържанието на двата вида
гласни доказателствени средства и начинът, по който се ценят, е възможен
само един фактически извод – свидетелят не е видял ищеца, поради
недостатъчно внимание при оглеждането надясно (преценил пътната
обстановка само до първото кръстовище) и заедно с това забавил
придвижването си през платното за насрещно движение, без повече да
погледне в дясна посока. Само при това положение е възможно свидетелят да
е видял само завиващ камион, но не и моториста, който се е движил със
скорост до 50 км/ч при видимост 200 м. Този извод е и съответен на
посоченото от самия ищец, че маневрата била извършвана от Д. много бавно.
Последното неоснователно се счита в писмената му защита като
неустановено, доколкото самият той сочи това обстоятелство като причина за
неговото поведение („той се движеше бавно, правеше маневрата супер
бавно и не бързаше…), признавайки едновременно с това времето за своята
реакция.
Първоначално приетата експертиза се кредитира от съда само досежно
описанието на участъкът от ул.*** и скоростта на движение на превозните
средства, но относно механизма на настъпване на произшествието се
преценява като необективна, противоречаща на останалия доказателствен
материал и на правилата на формалната логика. Вещото лице не успя да
обясни защо приема, че пешеходките са пресичали южния тротоар на ул.***,
въпреки показанията на свидетеля Д., че задната част на автомобила му се
намирала в най-южната пътна лента, а пешеходките са били „по-навътре в
уличката“. Действително заключението би могло да опровергае истинността
на свидетелските показания, но само ако то се основава на научни правила,
докато в случая даденото обяснение бе единствено, че това е тезата на
експертизата. Изводът на вещото лице, че удар не би настъпил, ако казаното
от свидетеля е осъществено (защото лявата лента би останала свободна), не
държи сметка, че ищецът не е управлявал мотора към момента на удара, а
същият се е плъзгал по пътното платно под влияние на инерционните сили.
От друга страна, соченото от вещото лице, че пешеходките пресичали южния
тротоар на ул.*** не е съответно на опитните правила и логиката. Не са
необходими специални знания, за да се съобрази, че ако моторът се е движил
към автомобила и бил е съборен надясно, той (а също и тялото на ищеца), ще
продължи да се движи в същата посока, но с променена надясно траектория.
Понеже дължината на автомобила е по-голяма от широчината на най-южната
лента, при положение, че пешеходките са пресичали южния тротоар,
автомобилът в покой би останал частично в средната (лява за движението на
изток) лента. Така при плъзгането на мотора, ударът между тях би настъпил в
средна част на автомобила, а не в задната дясна гума, както се е случило.
5
Именно действието на инерцията при плъзгането след събарянето на мотора
надясно и мястото на удара са основание за извод, че свидетелските
показания на Д. са достоверни в частта, в която се сочи, че пешеходките са
пресичали в междублоковата пресечка, а ударът е осъществен в най-южната
лента. Този извод е и съответен на казаното от свид.Л., от свид.Д. и от ищеца,
че след удара моторът останал на пътното платно, а камионът минал и
продължил движението си. За да се случи последното, средната (лява за
движението) лента е била свободна и не е възможно ударът да е настъпил в
нея. Допълнително тези гласни доказателствени средства създават и
вътрешно противоречие в експертизата, тъй като вещото лице посочи, че след
такъв удар движението на мотора би било към задната част на автомобила.
Ако се приеме, че мястото на удара е в лявата лента, моторът би се намирал в
средата й, но тази лента е била свободна за преминаване на камиона.
Понеже на мястото на ПТП не са фиксирани спирачни следи или други
обективни находки, нито е извършено точно замерване на деформациите по
превозните средства, скоростта на движение на мотора преди и по време на
удара е определена приблизително и в сравнително широк диапазон, но и
двете заключения установяват, че преди произшествието тя е била по-ниска
от 50 км/ч. (между 36 и 45 км/ч съгласно първата експертиза и между 40 и 50
км/ч съгласно повторната). Посоченото предпоставя и определяне на опасната
зона на спиране на мотора по аналогичен начин – в диапазона между 20,4 м.
(при скорост 36 км/ч) и 33,5 м. (при скорост 50 км/ч).
Пристигналият на мястото на произшествието служител на полицията
възприел, че ищецът получил наранявания – охлузни рани по дясна ръка и
десен крак, които вписал в протокола за ПТП. Свид.Л.Л. – приятел на ищеца,
който бил в близост при настъпване на произшествието, видял, че ръцете и
краката на ищеца били изподрани, а той бил в шок. Съгласно фиш за спешна
медицинска помощ № 5027/04.07.2020 г. екипът на Център за спешна
медицинска помощ – Г.О. констатирал контузии на десен горен и долен
крайник. Вечерта след инцидента съжителката на ищеца свид.С.С. видяла, че
по кокалчето на глезена и китката на дясната страна липсвала тъкан, а в
раните на крака и ръката имал забити камъчета и кръв.
Видно от амбулаторен лист № 001652/06.07.2020 г. и медицинско
свидетелство от същата дата, при извършения преглед от ортопед било
констатирано, че ищецът се движи самостоятелно, с накуцваща походка,
щадяща десния крак; стоежът на двата крака бил възможен, а само на десния
– невъзможен, поради болка в дясната подбедрица и тазобедрената става;
клекът бил ограничен; по вътрешната повърхност на дясната подбедрица
било констатирано охлузване 25/13 см, при допир на което се отделяли
капчици кръв, а в задната повърхност – кръвонасядане 12/6, достигащо
дистално до проксималната част на дясното бедро; по медиалната повърхност
на дясната предмишница било констатирано охлузване 18/10 см, при допир
на което се отделяли капчици кръв; по дясната длан в областта на хипотенера
била констатирана слабо кървяща рана от охлузване 6/5 см. Била извършена
6
първична хирургична обработка и превръзки с йодасепт на охлузванията,
мазева превръзка на раната, била поставена ваксина срещу тетанус (ТАП) и
били предписани болкоуспокояващи. Съгласно амбулаторния лист бил
издаден болничен лист № Е20201704934 за 14 дни – от 05.07.2020 г. до
18.07.2020 г. На 12.08.2020 г. бил извършен нов преглед за издаване на
съдебномедицинско удостоверение № Г-86/12.08.2020 г., при който на
задната част на дясната предмишница бил констатиран червено-розов свеж
белег от зараснала охлузна рана 20/9 см.; по десния тенар на дясната китка –
червено-розов свеж белег 4/6 см.; по външно-страничната предна област на
дясната подбедрица – свеж червеникаво-розов белег от зараснала охлузна
рана 20/10 см.
Съгласно свидетелските показания на свид.С. и Л., ищецът ходил във
Велико Търново на превръзки на ръцете и краката около един месец след
инцидента и прилагал на нараняванията предписаните му мазила. Ищецът
приемал антибиотик и обезболяващи. Свид.С. разказва, че в началото
вървенето било болезнено за ищеца и дори при леко разтърсване при
пътуване с автомобил, го боляло. Местата на нараняванията се подували,
ищецът не можел да се къпе. Ищецът споделял на свид.Л. за болка в цялото
тяло и се притеснявал дали няма вътрешни наранявания, но не отишъл на
допълнителен преглед както го посъветвал свидетелят. Съгласно показанията
на свид.С. след като не ходил вече на превръзки, ищецът започнал да увива
наранените места с ластичен бинт, защото раните не били все още зараснали,
а той се върнал на работа. Свид.Л. посочва, че ищецът имал затруднения в
движението дълго време след като раните заздравели, включително и след
като се върнал на работа – не можел да стои прав, чувствал се натъртен.
Съгласно задача № 1 от заключението по експертизата, ищецът е
получил охлузване и разкъсно-контузна рана на дясна предмишница
медиално и странично на площ 18х10 см., охлузване на дясна длан и областта
на хипотенара 6х5 см; охлузване и хематом на дясна тазобедрена става към
глутеуса и бедрото 12х6 см. и ограничение на обема на движение в дясна
тазобедрена става, дясна колянна става, дясна китка и десен лакът, които
отговарят по време, място и начин да са получени при удар и плъзгане на
части от тялото върху грапава асфалтова повърхност. Вещото лице уточнява,
че такива рани се третират като първично инфектирани, защото при контакт с
асфалта се получава замърсяване с чужди тела и микроби. Приемът на
антибиотик при вдигане на температура в случая бил наложителен за
предотвратяване на инфекция. Съгласно заключението, до 25-тия ден след
произшествието ищецът изпитвал болки и страдания с изключително висок
интензитет и през същия период провеждал превръзки през ден. След това
болките и страданията му започнали да намаляват до пълна епитализация и
заздравяване, настъпило след 40 дни. При изслушването си, вещото лице
изяснява, че на местата, където са се получили охлузвания се получават
цикатриси – тъкан, която се образува в процеса на заздравяване след
нарушение на целостта на кожата. Цикатирисите са по-дебели и по-груби от
7
околната кожа, но и по-нежни и лесно раними, защото кожната покривка
нормално има седем слоя, а цикатриалната повърхност – три или четири.
Цикатрисите не изчезват и на мястото винаги остава белег, но дебелината им
постепенно намалява при терапия с фибринлоитици, каквато за 7-8 месеца е
провеждал ищецът.
Съгласно заключението, през 60-75 дни след произшествието ищецът
бил ограничен в извършване на ежедневните си задължения, защото
травматичните увреждания го принуждавали да щади десния си крак и
дясната си ръка. До една година след получаване на травматичните
увреждания ищецът провеждал физиотерапия за намаляване на обема на
образуваните цикатриси, като след първите 3 месеца оплакванията намалели
значително и основно се състояли в дърпане, теглене, мравучкане, хипер- и
хипо-екстезии в областта на образуваните пресни цикатриси. Вещото лице
уточнява, че при цикатриси на голяма площ, каквито са при ищеца, се стига
до увреждане на крайните разклонения на предните коренчета, което води до
нарушение в сетивността – увеличена или намалена сетивност, мравучкане.
Така вещото лице заключава, че пълното възстановяване на ищеца е отнело 3
месеца, но през останалите 7-10 месеца е провеждано лечение на цикатрисите
за намаляване на обема на фиброзната тъкан. Уточнява се, че пълното
„узряване“ на един цикатрис е от 9 до 11 месеца, като при функционално
увреждане на ставите (каквото липсва при ищеца) може да се наложи и
пластична интервенция. Съгласно заключението няма данни ищецът да страда
или да е страдал от заболявания, които да са повлияли негативно върху
лечението или възстановителния процес.
Вещото лице дава заключение, че към момента на прегледа за нуждите
на експертизата – 14.12.2021 г., функционално е налице пълно възстановяване
на засегнатите части от тялото. Оформени са келоидни циактриси на местата
с охлузвания и при крайна флексия на лакътна и колянна става ищецът
изпитва болка и дърпане в областта на цикатрисите, но без функционален
дефицит на засегнатите части. Съгласно заключението в бъдеще ищецът ще
изпитва периодично болки при физическо пренатоварване или употреба на
по-груби дрехи, които механично дразнят белезите и е необходимо да ползва
слънцезащитен крем с по-висок UV-фактор.
Свид.С. посочва, че след инцидента ищецът станал по-внимателен и
по-притеснен. Започнал да шофира около два месеца след инцидента. И
двамата свидетели разказват, че ищецът кара мотори много отдавна – след
завършване на училище, когато станал правоспособен водач на МПС. Свид.Л.
уточнява, че към деня на произшествието той имал два мотора. И двамата
свидетели посочват, че след произшествието ищецът категорично отказал
повече да кара мотор (свид.С. – „..не иска да чуе повече за мотор“; свид.Л. –
„страх го е, че някой ще се качи отгоре му“ ).
Изложените до тук изводи за причинените на ищеца увреждания,
лечението, възстановяването и състоянието му, съдът изгради въз основа на
8
показанията на свидетелите С. и Л., на писмените доказателства и
заключението по съдебно-медицинската експертиза. В така очертаната
доказателствена съвкупност липсват каквито и да е противоречия.
Отношенията между ищеца, от една страна и двамата свидетели, от друга,
създават вероятност за заинтересованост у свидетелите от изхода на делото в
полза на ищеца. Това не може отнапред да изключи достоверността на
техните показания, защото процесуалният закон нито забранява такива лица
да бъдат разпитани като свидетели, нито съществува легална пречка въз
основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които
ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива,
които вредят на противната страната. Съгласно чл.172 ГПК в такава хипотеза
съдът е задължен да прецени достоверността на показанията чрез цялостна
съпоставка с всички останали доказателства по делото, при отчитане на
възможната необективност на свидетелите. В случая свидетелите излагат
обстоятелства, които непосредствено са възприели – С. във връзка с
лечението и възстановителния период, а Л. – видимите травми
непосредствено след инцидента и впечатления от поведението на ищеца при
срещите им. Този свидетел изрично заявява незнание на определени
обстоятелства (напр. как точно се е случил инцидента; извършените прегледи
и проведеното лечение), че за дадени факти знае от ищеца (напр.
оплакванията му и страховете му от вътрешни наранявания) и че някои факти
са негови предположения (че свид.Д. е преместил автомобила си), което сочи
на добросъвестно изпълнение на задължението за излагане на всичко, което
свидетелят знае и за което има непосредствени възприятия. В показанията на
тези свидетели не са налице вътрешни противоречия, нито несъответствие
помежду им, когато се отнасят до един и същ факт. Описаната от
свидетелката С. хронология на лечението и възстановителния процес е изцяло
съответна на писмените доказателства, заключението по експертизата и
изложеното от вещото лице за обичайното протичане на възстановяването
при такива травми. Така след преценката по чл.172 ГПК, съдът не намира
основание да заключи, че заинтересоваността на свидетелите е повлияла на
достоверността на показанията им. Единственият факт, който свидетелските
показания не биха могли да установят е продължителността на ползвания
отпуск поради временна неработоспособност над установеното с писмен акт,
т.е. за повече от 14 дни. Това е така, защото за този факт е важима забраната
на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, доколкото чл.6, ал.1 от Наредба за медицинската
експертиза изисква установяване на временна неработоспособност с писмен
акт (болничен лист).
От признанието на ответника, преценено по реда на чл.175 ГПК като
подкрепено от справката от базата данни на Информационен център за
подадени данни от застрахователните компании за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ползваща се с материална
доказателствена сила съгласно чл.574, ал.12 КЗ, за причинени вреди от
управлението на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег.№ ВТ ***
9
КН е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника, обективирана в Застрахователна полица №
BG/02/119002134004 с период на застрахователно покритие от 08.08.2019 г.
до 07.08.2020 г. Между страните не е спорно, че ищецът предявил претенция
пред ответника за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди (щета № **********), по която ищецът представил всички приложени
към исковата молба документи. Безспорно е също, че ответникът не е
изплатил на ищеца застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди по образуваната щета, като отказа си мотивирал с
недоказаност, че уврежданията са в резултат на ПТП (писмо изх.№ НЩ-
5620/29.09.2020 г.).
Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за
заплащане на застрахователно обезщетение от застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на увредено лице. Уважаването му е
предпоставено на първо място от установяване на съществуването на
действително застрахователно правоотношение по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника за причинени вреди от
управлението на лек автомобил марка„Ауди“, модел „А3“, с рег.№ ВТ *** КН
с период на застрахователното покритие, включващ 04.07.2020 г. и на
следващо – от осъществяване на твърдяното застрахователно събитие (т.е.
възникнало вземане на ищеца срещу делинквента на основание чл.45, ал.1
ЗЗД), което с оглед твърденията на ищеца включва установяването, че
телесните му увреждания са настъпили на 04.07.2020 г., в резултат от в
резултат на падане на пътното платно на ул.*** в гр.Г.О. при аварийно
спиране на управлявания от него мотоциклет „Пиаджо Х9“, с рег.№ ВТ *** К,
плъзгане на ищеца по пътното платно и удар на тялото му в задната дясна
гума на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег.№ ВТ *** КН, който
при завиване наляво не пропуснал движещия се в насрещната пътна лента
мотоциклет, както и че телесните увреждания наложили болезнен период на
възстановяване, неудобства и ограничения при извършване на всякакви
действия с дясна ръка, затруднения при самообслужване, в ежедневните
дейности и служебните ангажименти, трудности при ходене и стоеж, а от
произшествието изживял силен стрес, който се отразил негативно на
психичното и емоционалното му състояние. При положително установяване
на посочените предпоставки ще стои на разглеждане въпросът за размера на
обезщетението, съответно ще бъде разгледано насрещното възражение на
ответника за съпричиняване на вредносния резултат.
Страните не спорят, а и установеното от фактическа страна
безпротиворечиво установява първата от посочените предпоставки –
съществуване на правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за вреди, причинени от управлението на лекия автомобил марка
„Ауди“, с период на застрахователното покритие, включващ деня на
10
произшествието – 04.07.2020 г.
Установеното от фактическа страна предпоставя извод, че действията
на водача на лекия автомобил съставляват непозволено увреждане.
Според общата норма на чл.25, ал.1 ЗДвП преди предприемане на
каквато и да е маневра водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение, а ако маневрата е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, да пропусне движещите се по нея превозни
средства (чл.25, ал.2 ЗДвП). В специалната хипотеза на завиване наляво,
нормата на чл.37, ал.1 ЗДвП регламентира задължението на водача по
аналогичен начин – той е задължен да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средства. Освен посоченото, чл.22 ЗДвП регламентира
забрана за водача да се движи с твърде ниска скорост, която да пречи или
застрашава движението на другите превозни средства. Посочените норми
позволяват да се изведе правилото, че при предприемане на маневра,
предполагаща навлизане в лентата за насрещно движение, каквато е
завиването наляво, водачът е задължен преди потегляне от място да
възприемане пътната обстановка, както пред своето превозно средство и
встрани от него до границата на видимостта, и да извърши маневрата според
възприетите обстоятелства, така че да гарантира безопасност на останалите
участници в движението – да не отнема предимството им и да извърши
маневрата с такава траектория и скорост, която да му позволи най-бързо
напускане на лентата за движение в насрещна посока. В случая свид.Д. е имал
видимост около 200 м. в западна посока, възприел е завиващия камион на 85
м., но не и ищеца, който с оглед скоростта му на движение, несъмнено е бил в
зоната на видимостта. Поради невнимание, липса на концентрация или
немарливост свидетелят се ограничил със съобразяване на пътната обстановка
до първото кръстовище в западна посока без да обръща внимание и отчита
наличие на други участници в движението след това разстояние до края на
зоната на видимостта. В закона, обаче, не е регламентирана подобна граница,
а точно напротив – по правило водачът е длъжен да осигури предимство на
всички превозни средства, движещи се в лентата, в която ще навлезе. Това
означава именно да съобрази положението, посоката и скоростта на движение
на всички пътни превозни средства, които видимостта му позволява да
възприеме – и тези, които се намират близо, и тези, които се намират по-
далеч. Непълното отчитане и грешната преценка на условията за извършване
на маневрата в случая са довели и до неправилен избор на скоростта за
извършването й. Свидетелят преминал бавно през платното за насрещно
движение, тъй като поради неправилните си представи, е бил уверен, че ще
премине безопасно преди камиона. Несъответствието между нормативно
предписаното и дължимо поведение на свидетеля (бездействие, осигуряване
на предимство) и реално осъщественото (действие, предприемане на
11
маневрата), го определя като противоправно.
Заради това поведение на свид.Д., ищецът предприел събаряне на
мотора, след което продължил да се плъзга по асфалта докато не спрял в
задната дясна гума на автомобила. В резултат на посоченото му били
причинени телесни увреждания, изразяващи се в охлузвания на дясна
предмишница (с разкъсно-контузна рана), на дясна длан, на дясна тазобедрена
става към глутеуса и бедрото и ограничение на обема на движение в дясна
тазобедрена става, дясна колянна става, дясна китка и десен лакът.
Протоколът за ПТП, фишът за спешна медицинска помощ и показанията на
свид.Л. установяват, че веднага след ПТП ищецът е получил наранявания с
описаното разположение, а съдебно-медицинската експертиза сочи, че
уврежданията на ищеца могат да бъдат причинени при произшествието – при
падане и плъзгане върху грапавата асфалтова повърхност. Посочените
доказателства и представената медицинска документация съвкупно
установяват, че травматичните увреждания са непосредствен резултат от
падането на ищеца от мотора, предизвикано от противоправното поведение
на водача на застрахования автомобил.
Вината на водача съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага.
Презумпцията в случая не може да се счете оборена, защото не се установиха
изключващи вината обстоятелства. Няма основание да се приеме, че деянието
е било случайно за Д., както претендира ответникът. Свидетелят е бил длъжен
да пропусне ищеца (съгласно чл.37, ал.1 ЗДвП); обективно е било възможно
правилно да възприеме пътната обстановка в лентата за насрещно движение,
в т.ч. и приближаващия мотор (видимостта е била до 200 м. без фактори,
които да я ограничават или препятстват, скоростта на движение на мотора
предполага да е бил в зоната на видимостта) и е могъл да възприеме и отчете
правилно пътната обстановка (имал е време и реална възможност да
осъществи изискуемия от закона мисловен процес).
Въз основа на изложеното до тук, съдът приема, че ищецът има срещу
виновния водач вземане по чл.45, ал.1 от ЗЗД за обезщетяване на
неимуществените вреди, причинени му от произшествието и доколкото
отговорността на делинквента е застрахована при ответника, последният
дължи на ищеца заплащане на обезщетение по силата на договорното си
задължение. Предвид това, че искът се явява доказан по своето основание, на
разглеждане следва да се постави въпросът за неговия размер, в т.ч. и дали
има основания за намаляването му поради прекомерност.
Размерът на паричната стойност на заместващото обезщетение за
причинени неимуществени вреди, следва да се определи по справедливост въз
основа на обективните обстоятелства във връзка с телесното увреждане и
последиците от него (т. II на Постановление № 4/23.XII.1968 г. на Пленума на
ВС). Така в случая съобразими при определянето на размера на
обезщетението са вида и характера на телесната повреда (охлузвания на дясна
предмишница, дясна длан, дясна тазобедрена става към глутеуса и бедрото и
12
ограничение на обема на движение в дясна тазобедрена става, дясна колянна
става, дясна китка и десен лакът), продължителността на търпенето и
интензивността на болките и страданията (около 25 дни – болки и страдания с
изключително висок интензитет, след което намаляващи – до 40-тия ден,
когато настъпила пълна епитализация и заздравяване; за около 3 месеца –
болки и ограничени движения при клек, болки при продължителен стоеж; до
1 година – нарушения в сетивността); проведеното лечение (прием на
антибиотик за превенция на инфекцията, поставяне на ТАП за превенция на
тетанус; прием на обезболяващи медикаменти, превръзки през ден за 25 дни,
терапия с фибринлоитици за 7-8 месеца, физиотерапия за 1 година);
обстоятелствата, при които е причинена телесната повреда и характера на
противоправно поведение на делинквента (в резултат от нарушаване на
правилата за движение по пътищата от страна на делинквента, извършено на
прав участък, при добра видимост и слаб трафик); възрастта на пострадалия
(на 27 години към момента на инцидента); отражението на физическите
последици от деянието (през първите 60-75 дни – ограничения в движението,
щадящи десен крак и дясна ръка; необходимост от физиотерапия за
намаляване на цикатриалната тъкан и редуциране на нарушенията в
сетивността); отражението на деянието върху обичайния начин на живот,
поведението в свободното време и в професионален план (необходимост от
пътуване до Велико Търново през ден в първите 25 дни – за смяна на
превръзката; отсъствие от работа поради временна неработоспособност за 14
дни; преустановяване на шофирането за около 2 месеца; преустановяване на
карането на мотор), отражението върху психиката и емоционалния свят на
ищеца (пораждане на чувства на предпазливост и плахост; страх да управлява
мотор); конкретните икономически условия в страната към момента на
настъпване на ПТП (през 2020 г., преди обявяване на извънредното
положение), както и нормативно установения лимит на обезщетението (до 10
420 000 лв. съгласно чл.492, ал.1, т.1 КЗ). Анализът на тези обстоятелства в
тяхната съвкупност показва, че на ищеца са причинени телесни увреждания,
които макар да са засегнали и горен, и долен десен крайник, не са причинили
фрактура, нито са наложили болничен престой, оперативни интервенции,
лечение или манипулации извън обичайните. Ищецът възстановил напълно
двигателната функция без усложнения, а цикатрисите намалили обема си и
„узрели“ в рамките на обичайния срок за това. В конкретния случай, обаче, от
всички съобразими обстоятелства силно се отличава въздействието на
произшествието върху ежедневието на ищеца, най-вече преустановяването на
карането на мотор – дългогодишно част от начина на живот на ищеца.
Въпреки натрупания опит и въпреки, че към момента на инцидента ищецът
притежавал два мотора, той е взел окончателно решение повече да не
управлява мотор (свид.С. и Л.). От друга страна, обаче, не се ангажираха
никакви доказателства за соченото от ищеца, че след произшествието той
преустановил спортните си занимания и въобще, че такива са били част от
ежедневието му. Съобразимите обстоятелства сочат, че инцидентът е повлиял
13
комплексно върху живота на ищеца, като е причинил не само физическите
болки и страдания от телесните увреждания и ограниченията в движението,
но и неблагоприятно принудително въздействие върху начина му на живот –
прекратяване извършването на обичана от него активност, каквато била
карането на мотор. С оглед посоченото съдът намира, че справедливият
размер на обезщетението за обезвреда на причинените физически болки и
страдания, двигателните ограничения, предпазливото отношение към
шофирането като цяло, промененото негативно отношение към карането на
мотор, отрицателните преживявания и емоции и психическия дискомфорт,
следва да се отмери на 4 000 лв. Такъв размер на обезщетението е съответен
на легалния критерий по чл.52 ЗЗД, защото съобразявайки посочените по-горе
обстоятелства, държи сметка за съчетания резултат от деликта върху живот
на ищеца, но и за вида и интензитета на действително претърпените вреди.
При съобразяване на всичко установено касателно механизма на
настъпване на горепосочените вреди, съдът намира, че ищецът допринесъл за
тяхното настъпване поради неправилната си реакция при възникване на
опасността – събаряне на мотора вместо решително спиране, което е щяло да
предотврати настъпване на произшествието (заключенията по двете
експертизи). Дори ищецът да се е движил със скорост от 50 км/ч – горната
граница на установения от експертизите диапазон, то опасната му зона за
спиране е била 33,5 м. Разстоянието между кръстовището с ул.*** (на което
ищецът забелязва за пръв път автомобила) и кръстовището, на което е
настъпило ПТП е 85 м. – надвишаващо повече от два пъти опасната зона.
Действително, липсват обективни данни къде точно се е намирал ищеца в
момента на начало на маневрата, но това твърде голямо разстояние и
описанието на поведението на водача на лекия автомобил, дадено от самия
ищец, сочи на възприемане и отчитане от страна на последния прекалено
бавното движение на автомобила, в отговор на което е предприето
единствено намаляване на скоростта, но не и спиране с максимално спирачно
усилие. Вместо да предотврати последиците от неправомерното поведение на
свид.Д. чрез спиране посредством спирачната уредба, ищецът предприел
механично спиране, като съборил мотора и паднал с него на пътното платно, а
в резултат на плъзгането получил охлузванията на десните си крайници.
Анализирайки приноса на всяка от причините за вредоносния резултат –
отнемането на предимството и начинът, по който ищецът избрал да реагира на
неправомерното му поведение, съдът счита, че тежестта им е равна. Ако
мислено бъде премахната която и да е от тях, резултатът нямаше да настъпи,
поради което степента на съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца е
50 %. За определяне на този принос е без значение, че ако ищецът изобщо не
бе реагирал, вредите биха могли да са по-тежки (изслушването на повторната
експертиза), щом и като са били предотвратими и по-леките, настъпилите
вреди, от които единствено се интересува чл.51, ал.2 ЗЗД. Другите
обстоятелства, на които ответникът се позовава не могат да обусловят
съпричиняване или са несъответни на установеното от фактическа страна.
14
Скоростта на ищеца е била в рамките на позволената (до 50 км/ч), той не се е
движил по осевата линия, и не са били налице съобразими при избора на
скорост фактори, влиянието на които да застрашава безопасността на
движението, освен маневрата на Д.. Управлението на мотор без протектори не
е неправомерно, не се установиха и предходни заболявания, повлияли по
някакъв начин на претърпените болки и страдания. Не се установи каквото и
да е компроментиране на възстановяването или неспазване на лекарските
предписания, нито факти, от които да се счете, че у ищеца са налице лабилна
психика или предхона обремененост.
С оглед всичко изложено до тук, на ищеца му се следва обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, с отчитане на съпричиняване в равна
степен. Искът, предявен като частичен, се явява основателен и следва да бъде
уважен до 2 000 лв. – в размер, по-нисък от предявената част. Съгласно
чл.497, ал.1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил
в срок считано от по-ранната от двете дати – изтичането на срок от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 КЗ или
изтичането на срока по чл.496, ал.1 КЗ, освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на
чл.106, ал.3 КЗ. В случая претенцията на ищеца е заведена на 30.07.2020 г., а
след това ищецът представил и доказателства по чл.106, ал.3 КЗ, но не е
представил доказателства за изпращане на това писмо, поради което срокът
по чл.497, ал.1, т.1 КЗ в случая не може да се установи. Така началната дата
на дължимост на обезщетението за забава следва да се определи по т.2 на
с.чл. – от 30.10.2020 г. до изплащането му. Неоснователно ответникът
възразява, че такова обезщетение не се дължи поради забава на кредитора –
непредставяне на банкова сметка за изплащане на обезщетението, не само
защото не е указал на ищеца такава непълнота в претенцията, а и защото
неизплащането на обезщетение до този момент не се дължи на липсата на
съдействие от ищеца, а на отричане на кредиторовото му качество (писмо изх.
№ НЩ-5620/29.09.2020 г.).
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право
да му се присъдят направените разноски, съразмерно с уважената част от
иска. От негова страна е направено искане и са представени доказателства за
сторени разноски от 1 130 лв. (600 лв. – държавна такса; 530 лв. – за депозит
за възнаграждение на вещи лица), от която му се следват за заплащане 150,67
лв. Представен е договор за правна защита и съдействие, по силата на който
ищецът е възложил на адв.П.К. – САК осъществяването на процесуално
представителство в хипотезата на чл.38 ал.1, т.2 ЗАдв. Сключеният договор
удостоверява съгласие за предоставяне на безплатна адвокатска помощ, в
който случай правоотношението между адвоката и клиента не включва
заплащане на възнаграждение. По тази причина размерът му не подлежи на
договаряне, а на определяне от съда (арг. от чл.38 ал.2 ЗАдв), поради което
15
възражението на ответника за неговата прекомерност е отнапред
неоснователно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за
иска, изчислен съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 980 лв.
Съобразявайки по-високата фактическа и правна сложност на спора, но и
обема и начина на осъществяване на защита, съдът намира, че съответният на
усилията на процесуалния представител на ищеца размер на
възнаграждението е 1 200 лв., или 1 440 лв. с ДДС. На основание чл.38 ал.2,
изр.посл. ЗАдв ответникът следва да бъде осъден да заплати съразмерно от
тази сума 192 лв. в полза на адвоката.
На основание чл. 78 ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска. От негова страна е направено искане
за присъждането им и са представени доказателства да са сторени разноски от
480 лв. – депозити за възнаграждения на вещи лица и 1 800 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение (внесените 20 лв. за явяване на свидетел, не са
изплатени на свидетеля). Възражението за прекомерност на размера на
сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение е основателен,
доколкото съответното на действителната фактическа и правна сложност и
необходимите усилия за защита срещу иска възнаграждение е в размер 1 200
лв., или 1 440 лв. с ДДС. От общия сбор на сторените съдебни разноски и
намаленото адвокатско възнаграждение, на ответника му се следват 1 664 лв.,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, Район „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от заедно от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К. да
заплати на М. Й. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Д., община Л.,
ул.*** сумата от 2 000 лв. (две хиляди лева) , представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 04.07.2020 г., виновно причинено при управление на лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег.№ ВТ *** КН, за който е имало
сключена задължителна застрах овка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по Застрахователна полица № BG/02/119002134004, ведно
със законната лихва върху тази сума от 30.10.2020 г. до окончателното
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над присъдените 2 000 лв. (две
хиляди лева) до претендираните 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева) –
частично от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), или за сумата от 13 000 лв.
(тринадесет хиляди лева).
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище и
16
адрес на управление: гр.София, Район „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от заедно от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К. да
заплати на М. Й. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Д., община Л.,
ул.*** сумата от 150,67 лв. (сто и петдесет лева и шестдесет и седем
стотинки), представляваща направени разноски за заплащане на държавна
такса и възнаграждения на вещи лица в първоинстанционното производство,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район „Лозенец“,
бул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от заедно от изпълнителните
директори С.С.П. и К.Д.К. да заплати на адв.П.Д. К. – САК, със служебни
адреси: гр.София, ул.“Лом“ № 1, апартамент № 9 и гр.Казанлък,
ул.“Славянска“ № 6, офис № 10, сумата от 192 лв. (сто деветдесет и два
лева) с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на М. Й. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Д.,
община Л., ул.*** в първоинстанционното производство, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. Й. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Д., община
Л., ул.*** да заплати на "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, Район „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ №
87, представлявано от заедно от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К.
сумата от 1 664 лв. (хиляда шестстотин шестдесет и четири лева),
представляваща направени разноски за заплащане на възнаграждения на вещи
лица и адвокастко възнаграждение в първоинстанционното производство,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
17