Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл.с-я ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 945/2021
г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С
решение №********* от 20.10.2020г., постановено по гр. д. № 30293/2019 г.
поописа на СРС, 33 с-в, частично е уважен иска на „У.К.“ ЕООД срещу ЕС М.С.С. и
Паркоместа, с правно основание чл. 40 ЗУЕС, като са отменени като незаконосъобразни
Решения по т. 1 и т. 21, 3 на Общо събрание на етажните собственици на ЕС М.С.С.
и Паркоместа, гр. София, бул. ********, взети на 18.04.2019г., като е отхвърлен
искът на „У.К.“ ЕООД, ЕИК ******** за отмяна на останалите решения на Общо
събрание на етажните собственици, взети на 18.04.2019г.
Със
същото решение и съобразно изхода на спора ЕС М.С.С. и Паркомерста, гр. София,
бул. ********, е осъден да заплати на „У.К.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 43, 00 лв., представляваща разноски съразмерно на уважената част
от исковете, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „У.К.“ ЕООД е осъден да заплати
на ЕС М.С.С. и Паркоместа, гр. София, бул. ********, сумата в размер на 504, 00
лв., представляваща разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Срещу
решението на СРС, в частта с която е отхвърлен иска за отмяна на останалите
решения на ОС на ЕС, взети на 18. 04.2019г., е подадена въззивна жалба от ищеца,
чрез пълномощника му – адв. Д. П., с оплаквания за неправилност поради допуснати
от съда нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Твърди, че съдът е постановил решението без да вземе предвид и
без да обсъди всички представени по делото доказателства, като не се е
произнесъл по възражението му за нищожност на оспорваните решения на ОС от
18.04.2019г. поради несъществуването на Етажна собственост М.С.С. и Паркоместа,
бул. **********. Поддържа, че С.те и паркоместата, които са находящи в процесната
сграда не са самостоятелни обекти, тъй като С.те са прилежащи помещения към
други обекти, а паркоместата са общи части на сградата, което било видно от
представена обяснителна записка по част Архитектурна, както и Писмо и
Удостоверение от ГИС София, тъй като за тях не била предвидена самостоятелна секция,
нито административен адрес. Твърди, че съдът не e съобразил
и дадените показания от свидетелката София- Х.Х., от които ставало ясно, че
същата не е залепвала лично съобщение за насрочване на общо събрание, въпреки
че името й било посочено в протокола за поставяне на поканата като присъствала
на действието. Изтъква, че не били взети предвид и доводите за нарушения при
провеждане на Общото събрание по отношение на наличието на кворум за провеждане
и гласуване. Липсвала информация относно това кои са собствениците на обектите
в етажната собственост и с какви идеални части същите имат право да гласуват в
Общото събрание, доколкото С.те и паркоместата не са самостоятелни обекти и към
тях няма определени съответни идеални части от общите части на сградата. До невъзможност
за установяване на идеалните части водело и непредоставянето от страна на
ответника на Книгата на етажните собственици. Ищецът посочва, че липсват доказателства
за взето решение по чл. 17, ал. 6 ЗУЕС относно определяне на идеални части от
общите части на собствениците. Твърди, че съдът не е взел предвид и възражението
за липса на приложения към протокола от ОС, доколкото част от собствениците,
които са гласували на ОС, не са се явили лично, а са били представлявани от
пълномощник, които обстоятелства обаче не са били отразени в протокола на
общото събрание, което водело до невъзможност да бъде направена проверка
относно спазването на формата за упълномощаване. Ищецът твърди още и че
неправилно съдът не е взел предвид възражението за липсата на кворум за
провеждане на ОС, като посочва, че проверка на наличие на кворум не би могла да
бъде извършена, доколкото към протокола липсват пълномощни по отношение на собствениците,
които се представляват. Съдът не бил взел предвид и твърденията на ищеца, че
решение по т. 15 от дневния ред е противоречащо на разпоредбите на Закона за
собствеността и на принципа на неприкосновеност на частната собственост, доколкото
всеки собственик можел да ползва своя обект, както и общите му части без това
да пречи на останалите собственици, в това число и да вземе мерки за охрана на
своята собственост с охранителни камери.
Ищецът твърди, че не е от компетентността на Общото събрание преценката
на обстоятелството дали камерите са поставени „незаконно“ или не. Ищецът
посочва, че съдът не е обсъдил всички негови възражения по отношение на всички
над 20 решения на ОС, както и събраните по делото доказателства в тяхната
цялост и взаимосвързаност и поради това е приел, че липсват нарушения при
свикването и провеждането на общото събрание относно решенията, за които предявения
иск е отхвърлен. По изложените съображения, моли съда да отмени решението в обжалваната
му част и да уважи предявения иск изцяло, като му бъдат присъдени сторените по делото
съдебни разноски.
В
законоустановения двуседмичен срок въззиваемият ответник ЕС М.С.С. и Паркоместа,
гр. София, бул. ********, чрез пълномощника си адв. И. М., с надлежно учредена
представителна власт по делото, е подал писмен отговор, с който поддържа становище
за неоснователност на въззивната жалба. Моли първоинстанционното решение да
бъде потвърдено в частта, обжалвана от ищеца.
Срещу
поставеното решение, в частта в която предявеният иск е уважен за отмяна на
решения по т. 1 и 21.3 на ОС, проведено на 18.04.2019г. в срока по чл. 263, ал.
2 ГПК е подадена насрещна въззивна жалба от ответника ЕС М.С.С. и Паркоместа, чрез
пълномощника си адв. И. М., с оплаквания за неправилност, поради допуснати от
съда нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Твърди, че взетите решения по т. 1 и т. 21. 3 от ОС са неправилно отменени от съда
като незаконосъобразни, като при постановяване на решението не са били обсъдени
всички доказателства по делото в тяхната цялост и взаимосвързаност. Посочва, че взетото решение по т. 1 не
противоречи на разпоредбите на ЗУЕС, доколкото с него е прието всички разходи
да се делят на броя на собствениците, който бил равен на броя на паркоместата,
както и че съгласно решението по т. 1, изр. 2-ро не се променя начина на
разпределение на разходите, а само се определя техния размер, поради което то
не противоречи на разпоредбите на закона. Твърди, че съдът неправилно е отменил
решението по т. 21.3 като незаконосъобразно, доколкото то въобще не третира въпроси
относно начина на разпределяне на разходите, а единствено регламентира начина
на тяхното фактуриране. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част,
като отхвърли иска за отмяна на решенията и да го потвърди в останалата му част.
Претендира направените по делото
разноски.
Ищецът
У.К.“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Д.П., с надлежно учредена представителна
власт, е подал писмен отговор, с който поддържа становище за неоснователност на
насрещната въззивна жалба. Счита, че първоинстанционното решение в обжалваната
му част е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и със
събрания по делото доказателствен материал, поради което моли съда да го потвърди.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което се явява допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решението е валидно
и допустимо (постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата
по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита, предявено с исковата молба).
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира първоинстанционното решение за
правилно по следните съображения:
СРС, 33-ти състав, е бил сезиран с
конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
С оглед исковия характер на
производството и при спазване на основния принцип в него - диспозитивното
начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), предметът на делото и обемът на дължимата
защита са очертани от изложените в исковата молба обстоятелства, поради което
съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в нея и не следи
служебно за други допуснати нарушения, водещи до незаконосъобразност на
решението, взето на проведеното ОС на ЕС на 18.04.2019 г.
Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУЕС процесуално
легитимиран да иска отмяна на решението на общото събрание е всеки собственик
на обособен обект в сградата-етажна собственост. От представените по делото
доказателства се установява, че протоколът за проведеното Общо събрание на ЕС
от 18.04.2019г. е бил връчен на ищеца чрез изпращане по имейл на 01.05.2019г.,
поради което и депозираната от него искова молба на 28.05.2019г. е своевременно
подадена в преклузивния 30-дневен срок, уреден в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Като
безспорно е прието, че ищецът е носител на право на собственост върху обект в
сграда-етажна собственост – гараж – паркоместа Г10, Д10, склад А5, склад 3, поради което е и
процесуално легитимиран да предяви иска по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
Безспорно по
делото е установено и обстоятелството, че на 18.04.2019г. е проведено общо
събрание на етажните собственици при дневен ред от двадесет и една точки, по
които са приети решения (т. 1 – 21.3), оспорени от ищеца като незаконосъобразни.
Приложен е списък на присъстващите на общото събрание с посочени притежаваните
от всеки идеални части от общите части, като е записано кои от етажните собственици
се представляват по пълномощие.
Във въззивната жалба ищецът въвежда оплаквания
за нищожност на решението на ЕС, доколкото същото било взето без да
съществуваща Етажна собственост, поради това, че С.те и местата, находящи се в
сградата не представлявали самостоятелни обекти. Следва да бъде посочено, че
съгласно формираната съдебна практика на ВКС, решенията на етажната собственост
не са сделки и за тях не се прилага разпоредбите на ЗЗД относно тяхната
действителност. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за
тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД (в този смисъл е
и Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК на
ВКС). Следва обаче да се подчертае, че извод за приложение на института на
нищожността относно решение на ЕС се допуска „в случаите когато изобщо не е
взето решение“, от което следва, че се провежда разграничение между иска за
отмяна на решение на общото събрание на етажните собственици (ОСЕС) и иска за
прогласяване на нищожността на решение на ОСЕС. В този смисъл е Определение №
89 от 22.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1464/2017 г., I г. о на ВКС, в което се
разглеждат основанията за отмяна на решенията на общото събрание, но и се като
е посочено, че: „конститутивният иск от
чл. 40 ЗУЕС не включва, а не може и да изключи съдебната защита срещу онези
решения на ОС на етажните собственици, които (изначално) не са породили действие,
онези, за които правният режим на ЗУЕС не се прилага или макар да се прилага,
ОС на етажните собственици е надхвърлило своята компетентност, или решение в
действителност няма, въпреки че протоколът по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС невярно го
отразява. Пред този установителен иск ограничението в процесуалната легитимация
задава правният интерес, а не предвиденото в чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. За този иск
преклузивният срок от чл. 40, ал. 2 ЗУЕС не се отнася. Не произтича и
ограничението от чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК във възможността за касационно
обжалване на въззивното решение по него.“
С оглед на изложеното оплакването на
ищеца за нищожност на решението на ОС поради липса на Етажна собственост следва
да бъде разгледано само като правен довод, доколкото не е предявено чрез иск
при условията на обективно съединяване с главния иск при подаване на исковата
молба.
Във връзка с наведените твърдения за
липса на Етажна собственост по смисъла на ЗУЕС, поради характера на обектите –
паркоместа и С. следва да бъде посочено, че с разпоредбата на чл. чл. 37, ал. 4 ЗУТ /нова - ДВ, бр. 101 от 2015 г./, изрично се регламентира режимът на местата за
паркиране, като се предвижда, че в сграда в режим на етажна собственост
необходимите места за паркиране се осигуряват с инвестиционния проект във: 1.
паркинг – гараж със статут на самостоятелен обект в сградата, или 2. паркинг –
гараж със статут на обща част в сградата, или 3. отделни места за паркиране със
статут на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата. В случаите,
в които паркингът отговаря на изискванията за самостоятелен обект съгласно § 1,
т. 1 от ДР на ЗКИР, а именно същият да представлява
обособена с ограждащи стени част от сградата, която има самостоятелно
функционално предназначение между притежателите на отделни паркоместа възниква обикновена
съсобственост, която се управлява и ползва съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Вторият режим,
предвиден с промените в ЗУТ, касае случаите когато инвестиционният проект
предвижда паркоместата да бъдат разположени в паркинг-гараж със статут на обща
част в сграда. Освен изложените хипотези, съгласно последните промени в ЗУТ
инвестиционният проект може да предвижда и паркоместата в сградата да са със
статут на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в нея. Приложима в
случая е разпоредбата на чл. 37, ал. 4 ЗУТ, т. 1, доколкото паркоместата и С.те
в сградата се намират в самостоялетелн обект в сградата - подземен гараж. По
тази причина те не са принадлежност на собственици на отделени обекти в сградата.
В случая в подземието на сграда, намираща се
в гр. София, бул. ******** има самостоятелни обекти – гаражи и С., които
са собственост на различни лица. Този
извод следва и от легалната дефиниция за обект по смисъла на § 1, т. 1 др. ЗКИР
съгласно, която "самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на
техническата инфраструктура" е обособена част от сградата или
съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално
предназначение.
В конкретния случай само въз основа на твърденията
на ищеца за липса на административен адрес, както и самостоятелна предвидена
секция на С.те или паркоместата, не може да бъде направен обоснован извод за
невъзможност последните да съществуват под формата на Етажна собственост,
доколкото съгласно чл. 37 от Закона за собствеността, етажи или части от етажи,
заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника, могат да
принадлежат на отделни собственици - държавата, общините и други юридически или
физически лица, като в този случай е налице етажна собственост. Законът не
посочва като изискване наличието на адрес или отделен вход, за възникването на
етажна собственост. Следователно, за да е налице етажна собственост е
достатъчно: 1. в сградата да има повече от един обект; 2. тези обекти да са собственост
на различни лица. Извод за съществуването на етажна собственост може да бъде
направен и от представената служебна бележка от Столична община, район
„Младост“, съгласно която е посочен председателя на управителния съвет на
Етажната собственост „Метро Сити“, паркоместа и С., находящи се на бул.
Александър Малинов“, № 51.
Законосъобразен в този смисъл е изводът
на първоинстанционния съд, че не е доказано твърдението за липса на
самостоятелни обекти на правото на собственост, което да обоснове невъзможност
за съществуване на Етажна собственост като правно образувание, годно да приема решения.
Ищецът е навел оплаквания,
че не са били разгледани в цялост събраните по делото доказателства относно
свикването на Общото събрание на 18.04.2019 г. По делото е представена „Покана
за общо събрание, съгласно чл.13 от ЗУЕС“ (лист 28 по делото на СРС), в която
са посочени дневен ред за ОС, дата и час на провеждането му. В нея са отбелязани
и трите лица, представляващи управителния съвет, като поканата е подписана от тях
– П.С., С.Х.и В.С.. Като доказателство по делото е приложен и Протокол относно поставяне на покана за
свикване на Общо събрание /лист 30 по делото/, в който е описано кога ще се
проведе събранието и е отразено, че съобщението е било поставено на входните
врати на етажи – 2 и 3 на всички входове към и от Паркоместа и С.те, находящи
се в гр. София 1712, бул. ******** на 10.04.2019
г., като същият е подписан от П.С., С.Х.и В.. За наличието на съставен и
поставен протокол за свикване на ОС в рамките на предвидения в закона срок от
не по-рано от 7 дни преди провеждането на Общото събрание свидетелстват и показанията
на свидетелите Й. С. и С. Х., които настоящият състав кредитира като достоверни
и подкрепящи се от събраните писмени доказателства. Свидетелят Й. С. твърди, че
съобщенията били залепени от него и управителя на ЕС П.С., като същото се потвърждава
и от дадените от свидетелката С. Х. показания, съгласно които изготвената покана
за ОС е била поставена в законовия срок от другите членове на УС на вратите в
процесната етажна собственост.
Във връзка с тях следва
да бъде обсъденото наведеното във въззивната жалба оплакване на ищеца за неправилност
на решението в обжалваната му част поради несъобразяване от страна на съда на дадените
от свидетелката С. Х. показания относно обстоятелството, че същата не е участвала
в поставянето на съобщението за провеждане на ЕС. Съгласно предвидените в чл.
13, ал. 1, изр. 1 ЗУЕС правила за свикване на Общо събрание е необходимо поканата
да бъде подписана от лицата, които
свикват общото събрание и да бъде поставена на видно и общодостъпно място на входа
на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието. В разпоредбата не е изрично предвидено задължение за лицата,
поставили подписа си върху поканата за свикване на Общото събрание лично да
участват в поставянето на поканата на общодостъпно място. Достатъчно е
довеждането й до знанието на етажните собственици, по начин и в срок предвидени
в закона, така че те да бъдат уведомени за провеждането на Общото събрание, в
което да вземат участие. В този смисъл дадените свидетелски показания, обсъдени
в тяхната съвкупност водят до обоснован извод за това, че поканата за свикване
на ОС е била поставена на видно и общодостъпно място в сградата-етажна собственост
на 10.04.2019г., с което е бил спазен предвиденият в чл. 13, ал. 1, изр. 1 срок.
Следва да бъде
обсъдена и представената от ответника извадка на съобщение от електронна поща,
от което е видно, че управителят на ищцовото дружество (Д.Р.) е възприел
поставените покани за свикване на Общото събрание, като дори е предприел
действия за премахването им на 11.04.2019г. Фактът на предприети действия по
тяхното премахване се потвърждава и от изслушаните свидетелски показания на свидетелката
С. Х.. Следователно, ищецът е бил информиран за провеждането на Общото събрание,
от което следва, че не е бил лишен от право на участие в него, а доколкото премахването
на процесните съобщения е осуетило възможността на останалите етажни собственици
да бъдат осведомени за провеждането на ОС не е предмет на спора, тъй като по
отношение на тях за ищеца не съществува възможност за чуждо право на защита
като процесуален субституент по отношение на неучаствалите в събранието етажни
собственици, предвид конститутивния характер на иска – арг. чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
Поради тези правни съображения настоящата съдебна инстанция счита, че процедурата
по свикването на общото събранието на ЕС не съдържа порок, водещ до нередовното
му свикване, а още по-малко до нарушаване правата на ищеца.
Неоснователно е
твърдението на ищеца за наличие на пречка да бъдат определени идеалните части
от общите части на сградата, притежавани от отделните собственици, доколкото
видно от представения списък към протокола от Общото събрание на ЕССПМ от
18.04.2019г. идеалните части на всеки един от собствениците са индивидуализирани.
Размерът им се потвърждава и от представената от ответника Книга на собствениците
в сграда в режим на етажна собственост, в която са вписани обстоятелствата по
чл. 7, ал. 2 ЗУЕС. Позоваването на липса на решение по чл. 17, ал. 6 ЗУЕС в
случая е ирелевантно, тъй като същото би имало значение относно начина и
възможността за използване на отделните части, но не и относно формирането на
кворум при взимане на решения при провеждане на Общо събрание.
Относно оплакването
на ищеца за незаконосъобразно провеждане на Общото събрани поради липса на
приложения към протокола от проведеното Общо събрание, от които да е видно кои
са собствениците, представлявани от пълномощник следва да бъде взето предвид
следното:
Ответникът е
направил във въззивната жалба възражение за незаконосъобразност на взетите
решения поради липсата на приложени пълномощни към протокола за проведеното
Общо събрание, от които да бъде направен извод за спазване на предвиденото в
чл. 14, ал. 3 ЗУЕС правило относно упълномощаването на лице, което да представлява
собственик при провеждане на ОС. Не следва обаче да се обсъжда релевираният във въззивната жалба довод за
незаконосъобразност на взетото решение поради неприлагане на копие от
пълномощното към протокола, тъй като с исковата молба за отмяна на решението на
етажните собственици, ищецът е следвало да изчерпи всички основания за
незаконосъобразност. Смисълът на това изискване за изчерпателност на
основанията за отмяна произтича от създадения в ЗУЕС контрол за
законосъобразност на взетите решения. Контролът е само по съдебен ред и е
ограничен със срок за предявяване на иска, който като процесуален е
преклузивен. В случая в исковата молба не се съдържат възражения досежно начина
на представляване на собствениците при провеждане на Общото събрание, както и относно
липсата на копие на пълномощни към протокола, от което следва, че такива не могат да се навеждат във въззивната
жалба – арг. чл. 127, ал. 1, т.4 ГПК във вр. чл. 214, ал. 1 ТПК. Или въведените
след преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС възражения, касаещи незаконосъобразност
на решението на ОС на ЕС, не следва да се разглеждат тъй като са преклудирани.
При провеждането
на Общото събрание не е било налице нарушение и с оглед на предвидените в чл.
15, ал. 1 и 2 ЗУЕС правила относно наличието на
кворум, тъй като видно от представения протокол при провеждането му на
18.04.2019г. към 15:00 ч. не са присъствали лично или чрез представители
собственици на най- малко 67 на сто идеални части от общите части на етажната
собственост, поради което общото събрание е отложено и след един час е
проведено при присъствието на собственици, лично или чрез техни представители,
които притежават 50,85 на сто идеални части от общите части, което отговаря на
предвидения в чл. 15, ал. 2 кворум за повече от 33%. С оглед на отразеното в
тях може да бъде направен извод, че при провеждането на Общо събрание от
18.04.2019г. е бил налице изискуемият от закона кворум, тъй като при
провеждането му са присъствали собственици, които притежават 50, 85 ид.ч. Възражението
за липса на възможност за установяване на кворум поради неприлагане на пълномощно
към протокола не следва да бъде разглеждано поради посочената вече настъпила
преклузия за навеждане на нови твърдения с въззивната жалба.
Поради което
настоящият състав приема, че недоказано остава оплакването на ищеца за
нарушения, свързани с необходимия кворум при провеждането на Общото събрание,
които да обосноват незаконосъобразност на взетите решение, поради което жалбата
в тази си част е неоснователна.
Следва да бъде
обсъдено и направеното от ищеца възражение за незаконосъобразност на взетото
решение по т. 15 от дневния ред, съгласно което е предвидено незабавно
премахване на незаконно поставените камери и кабели в ЕССП във връзка със
Закона за защита на личните данни и противопожарните изисквания. Ищецът твърди,
че взетото решение противоречи на разпоредбите на Закона за собствеността и на
принципа за неприкосновеност на частната собственост.
Монтирането на
видеокамери в сграда в режим на етажна собственост, без да е взето решение за
това, представлява нарушение на основно конституционно право на
неприкосновеност на личния живот, гарантирано в чл. 7, ал. 2 КРБ, както и на Регламент
(ЕС) 2016/679 във връзка с обработването
на лични данни и ЗУЕС. В чл. 17, ал.
2 ЗУЕС са изрично регламентирани решенията, които Общото събрание взима, както
и необходимото мнозинство за това. Извън изрично посочените решения по ал. 2, в
ал. 3 на чл. 17 ЗУЕС се предвижда, че останалите
решения, които взема ОС се приемат с мнозинство,
повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната
собственост. Следователно, решението за поставяне на камери, респ. тяхното
премахване може да бъде взето от Общото събрание при спазване на предвиденото
мнозинство (повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части
на етажната собственост). Решението за инсталиране на видеосистема за
наблюдение в сграда в режим на етажна собственост също следва да бъде взето с
такова мнозинство. Само в такъв случай поставянето на видео камери би било
съобразено с основния конституционен постулат за неприкосновеност на личния
живот и предвидената в чл. 32, ал. 2 КРБ забрана за фотографиране без съгласие
на лицата и обработването на лични данни би било въз основа на легитимния
интерес на живущите в жилищната сграда, т.е. на основание чл. 6, § 1, б. „е“ от
Регламент (ЕС) 2016/679. По аргумент от противното се извежда принципната
възможност Общото събрание на ЕС при спазване на правилата за необходимо
мнозинство по чл. 17, ал. 3 да вземе решение за премахване на камерите,
поставени при липса на решение за поставянето им и по този начин явяващи се незаконни.
Видно от представения протокол от ОС от 18.04.2019г. гласувалите „за“ са 100%
от представените идеални части от общите части на етажната собственост, от което може да бъде направен извод за
законосъобразност на взетото решение по т. 15 и неоснователност на наведените в
противен смисъл твърдения от ищеца.
Следва да бъдат
обсъдени и наведените с насрещната въззивна жалба от ответника искания за
отмяна на постановеното първоинстанционно решение в частта, с която са отменени като незаконосъобразни решенията
по т. 1 и т. 21. 3 поради противоречие със закона, нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост.
С взетото на
проведеното на 18.04.2019г. Общо събрание решение по т. 1 от представения
протокол е прието, че разходите се делят на броя паркоместа. При липса на друга
информация следва да се приеме, че от една страна се касае за разходи, свързани
с поддържането на общите части, които
съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от
етажа, на който живеят. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС в
правомощията на Общото събрание на етажните собственици е да определя размера
на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части
на сградата. Дефиниция на понятието "разходи за управление и
поддържане" се съдържа в § 1, т. 11 ДР на ЗУЕС - това са разходите за
консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете
на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа
енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и
други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на
сградата.
Съгласно чл. 51,
ал. 1 ЗУЕС /в редакцията изм. и доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г./, разходите за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят
поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите. Нормата е
императивна и задължително трябва да бъде съобразена от Общото събрание при
определяне на разходите за управление и поддръжка на общите части за всеки собственик,
ползвател и обитател. Според § 1, т. 5 и 6 ДР на ЗУЕС, "обитатели" са
физически или юридически лица, които не са собственици или ползватели на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, но пребивават в
тях на друго правно основание, а "ползватели" са физически или
юридически лица, които притежават вещно право на ползване върху чужда вещ,
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост.
С оглед всичко
гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че преценка на общото събрание
е кои разходи са за управление и поддръжка на общите части, а след като бъдат
определени, чл. 51, ал. 1 ЗУЕС ясно посочва, че те се разпределят поравно между
собствениците, но според притежаваните и ползвани от тях обекти, обитателите и
ползвателите /в този смисъл Определение № 538/06.11.2015 г. по гр. д. №
4113/2015 г., ВКС, I г. о./.
В настоящия случай
дължимите месечни вноски за управление и поддържане на общите части на сградата
не са определени съобразно правилото на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. Разходите за
поддържане и управление на общите части като консумативни разходи следва да се
разпределят поравно между всички лица, живеещи или ползващи самостоятелни
обекти в сградата, доколкото те фактически ползват услугите, за които тези
разходи се начисляват. С оспореното решение на ОС разходите са разпределени поравно
между собствениците, като е съобразен единствено броят на ползваните от тях
самостоятелни обекти, а чл. 51, ал. 1 ЗУЕС изисква разпределянето им
"поравно" между собствениците, ползвателите и обитателите. Простото
аритметично разделяне на разходите на броя на собствениците би довело до
несправедливо и несъразмерно определяне на равни вноски за етажен съсобственик,
в чиито самостоятелни обекти пребивават на правно основание множество лица, за
сметка на този етажен собственик, в чиито самостоятелен обект пребивава само
едно лице. Ето защо всяко от тези лица дължи равна месечна вноска, част от
консумативните разходи за управление на общите части. В останалата си част
решението по т. 1 също е в нарушение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, в
която са предвидени условията за освобождаване от заплащане на разходи от
собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не
повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Във втората част на решението
по т. 1 е предвиденото освобождаването от заплащане да става след представяне
на писмена декларация и то само в размер на 50% от дължимите се разходи, т.е.
налице е отклонение относно количествения критерий за продължителността на
неизползването на обекта, както и във връзка с размера на разходите, които се
дължат при неизползване на обекта.
Съдът счита, че взетото
решение по т. 1 е в противоречие с уредените в ЗУЕС начини за разпределяне на
разходи, тъй като с него се променя начина на разпределение на разходите,
правилата за които са императивни, поради което в тази част решението на СРС
следва да бъде потвърдено като правилно.
По отношение на
взетото решение по т. 21.3, с което е определен начин за фактуриране за м.
февруари и март следва да бъде посочено, че същото по характера си представлява
разпределение на разходите, тъй като с приемането му е определена компонента,
по която следва да се извършва фактурирането, като е определен и реда и
времевия период за издаването на фактура, от което следва, че с приемането на
съответното решение е била нарушена императивната разпоредба на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. Поради което правилно
първоинстанционният съд е отменил т. 21.3 от решението като незаконосъобразно.
При така приетите правни изводи от
настоящия състав на съда, решението на СРС следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на подадените
от страните въззивни жалби разноските следва да останат за тях така, както са
направени от страните.
Съгласно чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК, въззивното
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №********* от 20.10.2020г., постановено по гр. д. №
30293/2019 г. по описа на СРС, 33 с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: