Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Пазарджик, 08.07.2019г.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на седми юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо
Георгиев
при секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от районния съдия
Георгиев гр.д.№1500 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по жалба от Л.Г.М. с ЕГН ********** *** срещу
Решение №3П006 от 23.01.2019г. на Общинска служба по земеделие – гр.Пазарджик,
постановено по преписка вх.№64156 от 02.11.1999г.
В жалбата се твърди, че постановеното Решение №3П006 от 23.01.2019г.
на Общинска служба по земеделие – гр.Пазарджик, постановено по преписка
вх.№64156 от 02.11.1999г., е незаконосъобразно и немотивирано, в противоречие с
материалния закон.
Съгласно изложеното в жалбата,
след като правото на собственост върху притежаваната от наследодателя
земеделска земя не можело да бъде възстановено в реални граници, наследниците
следвало да получат обезщетение с равностойна земя от общинския поземлен фонд
или компенсационни бонове. В конкретният случай, административният орган не бил
изложил мотиви какъв начин на обезщетяване бил приел.
Със своя молба вх.№ОСЗ РД-134-143
от 04.01.2019г. жалбоподателят бил посочил, че желае да бъде обезщетен с
равностоен поземлен имот от общински поземлен фонд, за което бил представен
помощен план, изработен от правоспособно лице по ЗКИР. Твърди се обаче, че Административният орган
въобще не разгледал тази молба, което било видно от липсващите мотиви за това в
обжалваното решение.
Моли се съдът да отмени, като
незаконосъобразно обжалваното решение, а преписката да бъде върната на
административния орган за произнасяне в съответствие със закона.
В съдебно заседание
жалбоподателят поддържа жалбата.
В съдебно заседание ответникът по
жалбата –Началника на ОСЗ-Пазарджик, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата. Моли да бъде отхвърлена така
подадената жалба срещу Решение №3П006 от 23.01.2019г. на Общинска служба по
земеделие – гр.Пазарджик, постановено по преписка вх.№64156 от 02.11.1999г.,
като неоснователна.
Районният съд, като се запозна с
твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на
производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност , прие за установено следното:
От представената от ОСЗ-Пазарджик
в заверено копие административна преписка се установява, че същата е била
образувана по заявление на Л.Г.М. с ЕГН ********** ***
С влязло в сила решение №6Н002 от
24.06.2015г. на поземлената комисия по чл.18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ, е било признато
правото на собственост на наследниците на Г. И. К. в съществуващи
/възстановими/ реални граници на следните имоти – нива от 1500 д-ка, находяща
се в землището на гр. Пазарджик, кв.68А, имот №2048.
Предвид това и на основание чл.
19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, ОСЗ- гр. Пазарджик е
издала обжалваното по настоящото делото решение №3П006 от 23.01.2019г. на
Общинска служба по земеделие – гр.Пазарджик, постановено по преписка вх.№64156
от 02.11.1999г., с което е определила стойността на обезщетението за
признатото, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи
съобразно посочения по- горе административен акт. В него административния орган
не е конкретизирал по какъв начин ще бъда извършено обезщетяването, но е
посочил изрично, че обезщетяването със земя и/или поименни компенсационни
бонове ще се извърши въз основа на
постъпили писмени искания на собствениците , издадени във връзка с
уведомленията по чл.18д, ал.3 и чл.19б,ал.1 от ППЗСПЗЗ в случаите по чл.10б и
чл.10в от ЗСПЗЗ и възможностите на държавния и общинския поземлени фондове.
От
правна страна:
Когато
с решение на ОСЗ е признато правото на възстановяване на собствеността в
съществуващи (възстановими) на терена стари реални граници, но е отказано
реалното му възстановяване, законът и правилникът регламентират ред, уреждащ
специално обезщетително производство. Същото преминава през няколко етапа, с
постановяване на отделни решения от компетентния орган- ОСЗ. Това производство
започва с решение за оценка на признатата за възстановяване земя по реда на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ. Следващият етап е
решението по чл. 19, ал. 17 от Правилника,
с което се определя видът и начинът на обезщетението в съответствие с размера,
оценката, определена с решението по чл. 19, ал. 8
от Правилника.
В настоящия случай оспореното решение е
такова по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ. С него се определя единствено размерът на
обезщетението и единствено той може да бъде предмет на проверка. Административният
акт не определя вида на обезщетението,
тъй като, за да е налице такова, следва да се посочи и конкретният брой на
компенсаторните бонове, какъвто липсва. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ,
на основание влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 8
от ППЗСПЗЗ, ОСЗ постановява решение за стойността на обезщетението:
т.1) със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото
обезщетение- с поименни компенсационни бонове съобразно определения коефициент
от общината по ал. 16 и т. 2) с поименни компенсационни бонове- в
случаите, когато лицата са поискали дължимото обезщетение да бъде извършено
чрез поименни компенсационни бонове, както и в случаите по чл. 19, ал. 9 от ЗСПЗЗ.
Предвид
горното, едва след постановяване на решение, с което се определя стойността на
обезщетението и влизането му в сила, ще може да бъде проверявано наличието на
предпоставките на чл. 19, ал. 9 от ЗСПЗЗ. (Решение № 2857 от 4.03.2010 г. на ВАС по
адм. д. № 10156/2009 г., IV о.) Актът по чл. 19, ал. 8
ППЗСПЗЗ предхожда и е основание за издаване на последващ
административен акт по реда на чл. 19, ал.
17 ППЗСПЗЗ. Поради тази причина, влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ е в пряка връзка с
решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ.
Решението по чл. 19, ал. 8
ППЗСПЗЗ, се постановява на основание влезлите в сила решения по чл. 18ж, ал.
1 и ал. 2 ППЗСПЗЗ. Определянето на стойността на дължимото
обезщетение се извършва съгласно издадената на основание чл. 36, ал. 2
от ЗСПЗЗ Наредба за
условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи,
приета с ПМС № 118 от
26.05.1998 г., обн. в ДВ, бр. 64/1998 г., с последващи изменения и
допълнения, включително и в заглавието й- Наредба за реда за определяне на цени
на земеделските земи- ДВ, бр. 75/2006 г. В тази наредба са
нормативно регламентирани критериите и условията, които са водещи при
определяне размера на обезщетението за земеделските земи, включително и по чл. 10б, ал.
1 ЗСПЗЗ, включително и за тези, включени в урбанизираната територия,
тъй като при определяне стойността на обезщетението се взема предвид характера
на земята към момента на внасянето й в ТКЗС, при хипотезата на чл. 10б от ЗСПЗЗ и всяка друга промяна в
характера и предназначението й са неотносими.
(Решение № 1666 от 11.12.2009 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 332/2009 г.)
Затова при извършването на съдебния контрол върху административния акт, какъвто
по същността си е решението на колективния орган по поземлената собственост, съдът
следва да прецени единствено дали ОСЗ е спазила законодателно регламентираните
коефициенти и другите изисквания при определяне стойността на дължимото
обезщетение- чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ. Макар по делото да не е била извършвана
съдебна експертиза, няма ангажирани доказателства
за неправилното определяне от страна на ОСЗ на категорията на земята, за която
се дължи обезщетение. Не се релевират и възражения от страна на жалбоподателя
за неправилно определяне стойността на обезщетението.
Определянето на стойността е
изцяло нормативно регламентирана дейност, която следва да се извършва, без да
се допускат нарушения на правилата на наредбата. Настоящият съдебен състав
намира, че при определянето на стойността на обезщетението, административният
орган е спазил законовите изисквания.
От страна на жалбоподатеката не
са ангажирани, нито посочени други доказателства, въз основа на които да се
направи извод, че при постановяване на оспорвания административен акт и
определяне на размера на дължимото обезщетение за признато, но невъзстановено право
на собственост върху процесната земя, органът по поземлена собственост е
допуснал нарушение на материалноправните и процесуални норми, установени в
ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и Наредбата за
реда за определяне на цени на земеделските земи.
Решение
№3П006 от 23.01.2019г. на Общинска служба по земеделие – гр.Пазарджик,
постановено по преписка вх.№64156 от 02.11.1999г., съответства на
действителното правно положение , не са налице пороци при установяване на
фактите и при извеждането на съответните правни последици. Имотът се намира в
границите на урбанизирана територия на гр. Пазарджик и за него са приложими
разпоредбите за възстановяване на земеделски земи в строителни граници. В
границите на урбанизираните територии, общинските служби по земеделие
възстановяват правото на собственост върху заявените и признати имоти по реда,
регламентиран в чл.11 от ППЗСПЗЗ- въз основа на удостоверение и скица по
чл.13,ал.4 и 5, издадени от техническата служба на общината. В конкретният
случай, в представените от общинската администрация документи е посочено, че
площта за възстановяване е 0 кв.м., поради което поземленият орган правилно е
преминал към обезщетяване. Документите, издадени от общината са влезли в законна сила, не са налице данни
същите да са били обжалвани по законоустановения ред.
Същевременно, процесното Решение №3П006 от 23.01.2019г. на Общинска
служба по земеделие – гр.Пазарджик, постановено по преписка вх.№64156 от
02.11.1999г., е законосъобразно предвид изискванията по чл.146 АПК. Решението е
издадено от компетентен орган , тъй като Общинските служби по земеделие
разполагат със съответните правомощия да
постановяват обезщетения; актът е издаден при спазване на установената писмена
форма и съдържа изискуемите по закон реквизити. Не са налице съществени
нарушения на административнопроизводствените правила по издаването му, същият
не се намира в противоречие с материалноправни разпоредби и е издаден в
съответствие с целта на закона.
Поради изложените причини съдът
намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли. Претенциите на жалбоподателят М. са по-скоро свързани с
начина на обезщетяване, който към настоящият момент не е определен, а това
предстои да се случи с последващ административен акт.
По отношение на разноските: страните не претендират и на същите не
се дължат разноски
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ подадената
от Л.Г.М. с ЕГН- ********** ***, жалба от 08.04.2019г., срещу Решение №3П006 от 23.01.2019г. на
Общинска служба по земеделие – гр.Пазарджик по чл.19,ал.8 ППЗСПЗЗ, постановено
по преписка вх.№64156 от 02.11.1999г., с което се определя стойността за
обезщетението на наследниците на Г. И. К. , като неоснователна
Решението е неокончателно и
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –град Пазарджик в 14
дневен срок от съобщаването му на
страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: