О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 2229 02.12.2022г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, V състав, в закрито заседание на втори декември през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар и с
участието
на
прокурора като
разгледа
докладваното
от съдия
Р. ТОДОРОВА административно дело № 539 по
описа за 2022г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по писмена молба на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния му
представител,
с която е направено искане по реда на чл.248, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 и
чл.143, ал.3 от АПК, да бъде допълнено постановеното по делото определение,
като бъдат присъдени в полза на молителя разноски за осъществената от
юрисконсулт правна защита на административния орган.
Ответникът – ЕТ „Бонджук – И.Х.“,
гр. Казанлък, в срока по чл.248, ал.2 от ГПК, не е представил писмен
отговор.
Искането за допълване на определението е направено в
законово установения срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице и като
такова е процесуално допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1
от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен
срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските. Първата хипотеза на
чл.248, ал.1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл при постановяване на решението респ. на определението по въпроса за
разпределението на отговорността за направените в хода на съдебния процес
разноски. При втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК е налице
произнасяне на съда по дължимостта на претендираните разноски, като се иска
промяна на вече постановения съдебен акт в частта за разноските поради грешка –
фактическа или в правните изводи на съда.
В случая направеното от процесуалния представител
на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП искане за допълване на постановеното по делото
определение в частта за разноските, се основава на първата хипотеза на чл.248,
ал.1 от ГПК.
Разгледано по същество искането се явява
основателно, по следните съображения:
С постановено по делото Определение № 630 от 28.09.2022г., е оставена без
разглеждане жалбата на ЕТ „Бонджук – И.Х.“,
ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „..................,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-198-0450788 от 28.06.2022г., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, поради неотстраняване на нередовностите в
срок. Със същото определение е прекратено производството по
адм. дело № 539/ 2022г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.3
от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е
дал повод за завеждане на делото. Следователно правото на разноски на ответника
в хипотеза, при която съдебното производство е прекратено, е обусловено
единствено от отсъствие на условието, изрично посочено в цитираната разпоредба
/по идентичен начин уредено и в чл.78, ал.2 ГПК/, а именно – ответникът с
поведението си да е дал повод за завеждане на делото. В случая образуването на настоящото
съдебно-административно производство не е обусловено от поведение на ответника,
различно от това, представляващо проявление на обичайните му законови функции,
правомощия и компетентности по издаване на индивидуален административен акт от
вида на процесния. Ето защо не може да се приеме, че ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, е дал повод за завеждане на
делото и следователно предвиденото в чл.143, ал.3 от АПК изключение относно
дължимостта на разноските, не е налице.
С оглед на изложеното съдът намира, че искането за
допълване на съдебния акт в частта му за разноските, с присъждане на такива за юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника по делото, е основателно и следва да бъде
уважено. В тежест на жалбоподателя ЕТ „Бонджук – И.Х.“, гр. Казанлък
следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената с
представеното по делото писмено становище от юрисконсулт правна защита на
административния орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от ЗПП.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.143, ал.3 от АПК и чл. 248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК,
Старозагорският административен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСЪЖДА ЕТ „Бонджук – И.Х.“, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр.
Казанлък, ул. „.................., да заплати на Националната агенция за приходите
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
7 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: