Р Е
Ш Е Н
И Е
№
12.07.2021г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав на осми юни две
хиляди двадесет и първа година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Йорданка
Алексиева
като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 511
по описа за 2020г.
и като обсъди:
Обективно съединени искове
с правно основание чл. 22 от ЗПК.
Ищцата Т.Т. твърди, че на 15,06,2016г. между нея
и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит №132756 и
анекс към него от същата дата, по силата на който й е предоставена сумата от
400 лева, а тя се е задължила да върне същата, ведно с договорна лихва в размер
на 40,00% годишно при ГПР от 48,94% на 34 седмични вноски от 10,98 лева. Освен
това е постигната договореност за осигуряване на поръчителство или банкова
гаранция, а при неизпълнение на това задължение – за заплащане на неустойка в
размер на 334,11 лева.
Твърди, че така сключеният договор е нищожен поради противоречие с добрите
нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11, т. 10 и
чл. 19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК.
Твърди, че с договорения лихвен процент се нарушават добрите нрави, поради
което е налице нищожност на уговорката за заплащане на възнаградителна
лихва. Това е така, тъй като е налице значителна нееквивалентност на насрещните
престации и злепоставяне на интересите на ищеца с цел
извличане на изгода за кредитора.
Налице е и заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като с
уговорката за заплащане на неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде
по-висок от пет пъти размер на законната лихва по просрочени задължения в
левове и валута, опредЕ.с ПМС №426/2014г.
Твърди, че са нищожни като противоречащи на добрите нрави и като
неравноправни по смисъла на чл. 143, т.19 от ЗПК клаузите, в които е посочено,
че ГПР, а действителният такъв е в различен размер. Поради това потребителят е
бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави. Не е
установен механизмът, по който е изчислен този процент, тъй като не е ясно
какво се включва в него освен възнаградителната лихва.
Нищожността на посочените по-горе клаузи води до нищожността на целия
договор, тъй като те не могат да бъдат заместени от повелителни разпоредби на
закона, а кредиторът не би сключил договор за заем без определено
възнаграждение. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да се
прогласи нищожността на договор за потребителски кредит „Гет
кеш“ №132756 от 15,06,2016г., евентуално да се прогласи нищожността на клаузата
на чл. 6.6 от този договор, като противоречащи на добрите нрави, като
неравноправни и нарушаващи нормите на чл. 10а и чл. 33 от ЗПК.
Ответникът „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД оспорва предявения иск. Признава, че между
страните е сключен договор от 15,06,2016г., по силата на който на ищцата е
предоставена сумата от 400 лева, а тя се е задължила да върне същата при
условията, посочени в исковата молба. Оспорва доводите, че уговорената лихва и
неустойка е нищожна, както и че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно
между страните, че на 15,06,2016г. между тях е сключен договор за потребителски кредит
№132756, по силата на който на Т.Т. е предоставена
сумата от 400 лева, а тя се е задължила да я върне в срок до 12,04,2017г. на 43
седемдневни вноски по 10,98 лева. Уговорената лихва е 40% годишно, а ГПР – 48,94
%. В клаузите на договора е предвидено също така, че кредитополучателят следва
да учреди обезпечение чрез поръчителство на две физически лица или предоставяне
на банкова гаранция, а при неизпълнение на това задължение – да заплати
неустойка в размер на 472,14 лева.
Безспорно е, че
този договор е потребителски и следва да отговаря на изискванията на ЗПК.
При преценката дали договорената между страните
лихва е в съответствие или в противоречие с добрите нрави следва да се отчетат
естеството и размера на задължението, за изпълнението на което е уговорена
лихвата, дали то е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог,
ипотека и др., съотношението между размера на уговорената лихва и възможността
на кредитора да се обедни от предоставянето в заем на пари или други вещи,
изразени чрез ръста на нарастване на цените на основните материални ценности
/златото и недвижимите имоти/ през конкретния период от време, курсът на
основния лихвен процент на БНБ. В настоящия случай заемът не е обезпечен,
поради което съгласно възприетото в практиката на Върховния касационен съд
/решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г., ІІ г.о./ противно на добрите
нрави е да се уговаря възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Основният лихвен процент на
БНБ за лева към този момент от 0,0 %, съответно
размерът на законната лихва е +10 пункта или 10%, а уговореният – 40%. Предвид характера на предоставяната по договора услуга,
следва да се приеме, че
процесните уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните
договорни правоотношения и равнопоставеността на страните по договора. В този смисъл
клаузата за договорната лихва противоречи на добрите нарави, тъй като надхвърля
трикратния размер на законната лихва
при необезпечени кредити. Поради това клаузата, с която е уговорен този размер, е
нищожна.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че неустойката за неизпълнение на задължението за учредяване на обезпечение не е включена в годишния процент на разходите, както и че ако това бъде направено, същият ще надхвърли 50% - максимално допустимият размер съгласно чл. 19, ал.4 от ЗПК. От договора се установява също така, че размерът й е равен на предоставената главница и уговорената лихва. По своето естество тази клауза не е предвидена като неустойка за причинени вреди на заемодателя доколкото непредставянето на обезпечение не може да обуслови настъпването на такива. Макар и да е уговорена като санкционна тя води до скрито оскъпяване на кредита. По съществото тя е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Така формулирана, тя е начин за заобикаляне на законовото изискване за максимален годишен процент на разходите при потребителски кредити, което иначе важи включително и за напълно необезпечените кредити, но е приложимо само за разходите, пораждащи се при точно изпълнение на договора. Разбира се, нормално и икономически оправдано е лихвеният процент по един необезпечен кредит да бъде по-висок от този по обезпечен кредит, но и в двата случая ГПР не може да надхвърля ограничението на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, в сила от м. юли 2014 г. Като формално въвежда задължение да се предостави обезпечение и "санкция" за неговото неизпълнение, заемодателят се опитва да избегне това ограничение. Подобна неустойка фактически представлява увеличение на възнаградителната лихва заради това, че кредитът е необезпечен, а не санкция за неизпълнение. Ако тя, подобно на всяка възнаградителна лихва, бъде включена в годишния процент на разходите по кредита, той би надхвърлил значително ограничението от пет пъти законната лихва. Заобикалянето на императивна норма от закона е достатъчно основание за нищожността и не е нужно да се разглеждат и другите доводи на ищеца.Освен това поради невключването на неустойката, съставляваща скрита лихва,
в ГПР води до несъответствие между действително прилагания от кредитора ГПР и
посочени в договора, а от това от своя страна представлява заблуждаваща
търговска практика и води до неравноправност на договора. Скритото оскъпяване
на кредита води е и в противоречие с добрите нрави.
Съгласно
чл.21, ал.1
ЗПК
всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
След като посочените клаузи на договора са нищожни, то следва, че договорът
от 15,06,2016г., не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Поради това и
съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК той
е
недействителен. Ето защо
предявеният иск за обявяване на недействителността му е основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
Поради евентуалното предявяване на иска за нищожност на отделна клауза от
договора, същият не следва да се разгледа.
На основание
чл.78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 50 лева, внесена
държавна такса и 150 лева, заплатено възнаграждение на вещо лице.
От представения от ищцата договор
за правна защита и съдействие е видно, че е уговорено същата да бъде оказана безплатно
на основание чл. 38, ал.1 от ЗА. В случаите, когато адвокатската защита се
предоставя на лица от кръга на тези по чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА и има основание
за присъждане на деловодни разноски в полза на безплатно представляваната
страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от
съда съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от същата определя
минималния размер за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела
с определен интерес възнагражденията. Тъй като цената
на иска е стойността на договора, то минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 300 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за потребителски кредит „Гет кеш“ №132756 от 15.06.2016г., сключен между Т.К.Т., ЕГН
********** *** и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Възраждане“, ул.“Александър Стамболийски“ №84-86,
представлявано от Филип Добринов и Светослав Ангелов.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Възраждане“, ул.“Александър Стамболийски“ №84-86,
представлявано от Филип Добринов и Светослав Ангелов,
да заплати на Т.К.Т., ЕГН ********** ***
сумата от 200 лева (двеста лева), направени по производството разноски.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Възраждане“, ул.“Александър Стамболийски“ №84-86,
представлявано от Филип Добринов и Светослав Ангелов,
да заплати на адвокат Елена Г.И., личен №********** с адрес ***, сумата от 300 лева (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на Т.К.Т., ЕГН **********
***020г. по описа на АРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: