Разпореждане по дело №56/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 563
Дата: 28 януари 2016 г.
Съдия: Татяна Андонова
Дело: 20161200200056
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 януари 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Определение

Номер

19

Година

20.10.2010 г.

Град

Смолян

Окръжен съд - Смолян

На

10.20

Година

2010

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Елен Маламов

Секретар:

Володя Янков

Дафинка Чакърова

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Дафинка Чакърова

Въззивно частно наказателно дело

номер

20105400600103

по описа за

2010

година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІІ от НПК

От Хр. Ир. – прокурор при РП С. е постъпил протест срещу Разпореждане № 00436 от 07.09.2010год. по НОХД №486/2010год. по описа на районен съд С., с което на осн. чл.249, ал.1 във вр с чл.248, ал.2, т.3 НПК е прекратено съдебното производство и делото е върнато на Р. П. за отстраняване на посочените в мотивната му част съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на обвиняемия.

В протеста се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането, тъй като не е налице противоречие между обстоятелствената част и заключителната част на обвинителния акт. Никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено, че документите са съставени от друго лице, освен от обвиняемия. Посоченото нарушение не е съществено по смисъла на ТР №2/07.10.2002год. по н.д.№2/2002год. на ОСНК на ВКС и не е основание за връщане на делото на РП. Иска се отмяна на разпореждането на районния съд.

Съдът като взе предвид изложеното в протеста и след като обсъди доводите на съда, изложени в обжалваното разпореждане, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Протеста е подаден от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество, съдът намира, че е основателен по следните съображения:

С Разпореждане № 436/07.09.2010год. по НОХД №486/2010год. по описа на районен съд С., съдът е прекратил съдебното производство на осн. чл.249, ал.1 във вр с чл.248, ал.2, т.3 НПК, тъй като е приел, че във фазата на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия, защото обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.246 НПК.

В обстоятелствената част на обвинителния акт не са изложени каквито и да било данни, че съставянето на неистинските частни документи е извършено от друго лице, а не от обвиняемия, напротив посочено е, че неистинските документи са съставени от обвиняемия Л.. В заключителната част на обвинителния акт обаче е записано, че обвиняемият Л., при условията на продължавано престъпление, в С., О. и в Г., сам и чрез другиго, е съставил неистински частни документи от името на М. У., като ги е подписал и употребил. По същия начин е формулирано обвинението срещу Л. и в постановлението за привличането му в качеството му на обвиняем. В случая, за да е налице съответствие между обстоятелствената част на обвинителния акт и заключителната му е необходимо в последната да отпадне израза "и чрез другиго" или обвинението да бъде изцяло преработено, като се привлекат към наказателна отговорност и лицата, които са участвали при съставянето на неистинските документи и са действали при общ умисъл за употребата им заедно с Л., като съучастници - извършители или пък се отрази наличието на посредствено извършителство, при липсата на общ умисъл за употребата на документите. В този смисъл е налице противоречие между обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт, което не може да бъде санирано в съдебната фаза на процеса и представлява съществено процесуално нарушение на правото на защита на обвиняемия да научи в какво точно е обвинен, което може да бъде отстранено в досъдебната фаза на наказателното производство.

Действително в заключителната част на обвинителния акт се съдържа израза “и чрез другиго”, докато в обстоятелствената му част не са изложени твърдения за участието на друго лице в съставянето на посочените документи, но въззивния съд намира, че това нарушение не е съществено, тъй като не е довело до нарушаване правото на защита на обвиняемия.

Съгласно т.1 на ТР №2/07.10.2002год по н.д.№2/2002год. на ОСНК на ВКС, допуснатите на предварителното производство нарушения са съществени, само ако са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник, гр.ищец и неговия повереник и гр.ответник и неговия повереник. Правата на горепосочените процесуални субекти са винаги ограничени при неизвършване на действията по повдигане и предявяване на обвинението, предявяване на следствието и изготвяне на обвинителния акт, както и при липса на изискуемата от закона процесуална форма или некомпетентност на съответния орган за тяхното извършване. В конкретния случай не са налице нарушения от този род, поради което не може да се приеме, че на ДП е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е основание за връщане делото на прокурора.

Съгл. т.4,1 от цитираното Тълкувателно решение, за конкретизация на престъплението в Постановлението за повдигане на обвинение е достатъчно да се посочат времето и мястото на извършването му, в обобщен вид всички фактически признаци на престъпния състав и приложимата норма от Особената част на НК. В конкретния случай на К. Л. е повдигнато обвинение в съответствие с изискванията на закона и ТР №2/2002год., следователно не е допуснато процесуално нарушение при повдигане на обвинението.

Чрез обвинителния акт прокурора развива в пълнота своята обвинителна теза. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят рамките на процеса на доказване и осъществяване правото на защита.

В конкретния случай в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него. Не се съдържат никакви твърдения, от които да се направи извод, че е налице участие на друго лице при съставянето на документите. Съгл. чл.246, ал.3 от НПК в заключителната част на обвинителния акт се посочва правната квалификация на деянието. Посочената в обвинителния акт правна квалификация – чл.309, ал.1 от НК съответства на изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт. Действително заключителната част не е много прецизна, тъй като съдържа израза " и чрез другиго", но това не променя правната квалификация на деянието, а освен това не нарушава правото на защита на обвиняемия, който се е защитавал по фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

По гореизложените съображения, въззивния съд намира, че незаконосъобразно районния съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на РП С., поради което ще следва да се отмени разпореждането на РС С., с което е прекратено съдебното производство по делото.

Водим от горното, Смолянския окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Разпореждане №436/07.09.2010год. по НОХД №486/2010год. по описа на районен съд С.

ВРЪЩА делото на районен съд С. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :