Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1388 14.04.2020
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
март две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16918 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Т.Д.Т.,
ЕГН ********** против „АПС Бета България” ООД, ЕИК *********, с която са
предявени отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК.
В
исковата молба се твърди, че срещу ищеца е образувано изп. дело № ***/*** г. по
описа на *** *** ***, район на действие – ПОС /след прекратяване на предходно
изп. дело на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК/, въз основа на издадени в полза на
първоначалния кредитор „Ти Би Ай Кредит” ЕАД /чийто правоприемник по договор за
цесия е ответникът/ изпълнителни листове, както следва:
1.
От 03.05.2010 г. по ч.гр.д. № 3814/2010
г. на ПРС, 12 с. за следните суми: 923,06
лева – главница по договор за целево финансиране № *** от 24.03.2009 г.; 106,22 лева – обезщетение за забава за
периода 15.05.2009 г. – 24.03.2010 г., както и общо 125 лева – разноски, ведно със законната лихва върху главницата от
24.03.2010 г. до окончателното погасяване
2.
От 15.10.2010 г. по ч.гр.д. № 13966/2010 г. на ПРС, 2 с. за следните
суми: 1936,57 лева – главница по
договор за кредит от 05.11.2008 г.; 71,33
лева – неустойка за забава за периода 15.07.2009 г. – 28.06.2010 г.; 140,16 лева –разноски, ведно със
законната лихва върху главницата от 16.09.2010 г. до окончателното погасяване
3.
От 18.10.2010 г. по ч.гр.д. № 13754/2010
г. на ПРС, 7 с. за следните суми: 205,78
лева – главница по договор за потребителски кредит от 19.02.2009 г.; 34,60 лева – обезщетение за забава за
периода 15.07.2009 г. – 28.06.2010 г.; 125
лева – разноски, ведно със законната лихва върху главницата от 15.09.2010
г. до окончателното погасяване
Твърди
да не дължи процесните суми, поради настъпила перемпция и изтекла погасителна
давност. Моли се за установяване недължимостта им. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е
подал писмен отговор. Същият е бил редовно
призован за първото съдебно заседание /чрез служител на дружеството/, като в
изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 2126/14.02.2020
г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
В
проведеното съдебно заседание на 12.03.2020 г. ответникът не е изпратил представител,
няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно
ищецът, чрез п. си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде
постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът
намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание,
редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва
неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се
постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове да бъдат
уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода от спора, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л.33/ и доказателства за
сторени такива в размер на: 185,92 лева – внесена ДТ и 900 лева – платено адв.
възнаграждение, съгл. ДПЗС /по отношение на което не е направено възражение за
прекомерност до преклузивния за това срок – приключване на устните състезания
по делото/.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Т.Д.Т.,
ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „АПС Бета
България” ООД, ЕИК *********, следните суми: 923,06 лева – главница по договор за целево финансиране № *** от
24.03.2009 г.; 106,22 лева –
обезщетение за забава за периода 15.05.2009 г. – 24.03.2010 г., както и общо 125 лева – разноски, ведно със
законната лихва върху главницата от 24.03.2010 г. до окончателното погасяване,
присъдени по изпълнителен лист от 03.05.2010 г. по ч.гр.д. № 3814/2010 г. на
ПРС, 12 с.; 1936,57 лева – главница
по договор за кредит от 05.11.2008 г.; 71,33
лева – неустойка за забава за периода 15.07.2009 г. – 28.06.2010 г.; общо 140,16 лева – разноски, ведно със
законната лихва върху главницата от 16.09.2010 г. до окончателното погасяване,
присъдени по изпълнителен лист от 15.10.2010 г. по ч.гр.д. № 13966/2010 г. на
ПРС, 2 бр.с.; 205,78 лева – главница
по договор за потребителски кредит от 19.02.2009 г.; 34,60 лева – обезщетение за забава за периода 15.07.2009 г. –
28.06.2010 г.; 125 лева – разноски,
ведно със законната лихва върху главницата от 15.09.2010 г. до окончателното
погасяване, присъдени по изпълнителен лист от 18.10.2010 г. по ч.гр.д. №
13754/2010 г. на ПРС, 7 гр.с., всички - издадени в полза на първоначалния
кредитор „Ти Би Ай Кредит” ЕАД, чийто правоприемник по договор за цесия е „АПС
Бета България” ООД.
ОСЪЖДА „АПС Бета
България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „България” № 81 В да плати на Т.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от общо 1085,92 лева /хиляда
осемдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/ - разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл.
240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Михаела Боева
Вярно с оригинала.
С.А.