Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 09. 04. 2021 г.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - Д
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на девети април две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател: Красимир Мазгалов
Членове: 1. Силвана Гълъбова
2. младши съдия Любомир Игнатов
като разгледа
докладваното от младши съдия Любомир Игнатов ч. гр. д. № 10975 по описа на Софийския градски съд за 2020
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 437, ал. 1 във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на постъпила
жалба от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление *** (жалбоподател и длъжник в изпълнителното производство) чрез
процесуалния представител юрисконсулт Б.Ю.срещу разпореждане от 14. 09. 2020 г. за разноските, постановено от помощник-частния съдебен изпълнител М.
Б. към частния съдебен изпълнител С.Х., регистрационен номер 863, район на действие Софийския градски съд, по
изпълнително дело № 20208630402298, обективирано в съобщение с
изходящ номер 31278
(обжалвано разпореждане). С посоченото разпореждане съдебният изпълнител е отказала да намали определеното адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя в изпълнителното производство,
както и пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ). Жалбоподателят твърди, че адвокатското
възнаграждение е прекомерно с оглед липсата на правна и фактическа сложност по
изпълнителното дело и предвид осъществените изпълнителни действия, които се
състоят единствено в изготвяне на молба за образуване на изпълнителното дело.
Поддържа, че е изпълнил задължението по изпълнителния лист в срока за
доброволно изпълнение. Заявява, че разноските за
адвокатско възнаграждение по т. 2 на чл. 10 от Наредбата за процесуално
представителство, защита и съдействие на взискателя, респ. извършване на
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, е незаконосъобразно
начислено от съдебния изпълнител, тъй като такива действия реално не са били
извършени. Твърди,
че в настоящия случай е възразил срещу начислените разноски по изпълнителното
дело. Позовава се на съдебна практика. Иска от Софийския градски съд да отмени
разпореждането, с което е отказано намаляването на определеното адвокатско
възнаграждение до размера, предвиден в чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. ,
а по отношение на пропорционалните такси, както и на таксата по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ, да реши въпроса по същество. Претендира разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК
(по приложеното копие от изпълнителното дело няма данни срокът да е пропуснат) са постъпили писмени възражения срещу жалбата от Л.Е.М., ЕГН **********, (взискател) чрез процесуалния представител адвокат Б.В.,
адрес на кантората град София, бул. „*********, партер. Оспорва жалбата. Твърди, че съдебният изпълнител напълно
законосъобразно и правилно е отказал да намали приетите от него
разноски. Поддържа,
че размерът на адвокатското възнаграждение съответства на нормативно
установения минимум по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения. Заявява, че самият факт на подаването на молбата за
образуване на изпълнителното дело и едновременно с това искането за извършване
на определено изпълнително действие е напълно достатъчен, за да се присъди
адвокатски хонорар и по т. 2. Твърди, че цитираната от жалбоподателя
съдебна практика е неотносима към настоящия случай и не следва да се взема
предвид. Заявява, че самото искане за връчване на покана за доброволно
изпълнение е изпълнително действие по чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения. Допълва, че когато длъжникът изпълни в срока за
доброволно изпълнение, от него се събират както дължимите от взискателя
авансови такси, така и т. нар. окончателна такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. Позовава
се на съдебна практика. Иска от Софийския градски съд да отхвърли изцяло като
неоснователна жалбата и да потвърди постановление на съдебния изпълнител,
обективирано в съобщение с вх. № ЧСИ-8861/15. 09. 2020 г. Претендира разноските в
настоящото производство.
По делото са представени също така и мотиви от
съдебния изпълнител. Твърди, че жалбата е процесуално недопустима, защото
разпореждането, с което се отказва намаляването на разноските не представлява
ново постановление за разноски и не подлежи на обжалване. Освен това излага
съображения за неоснователност на жалбата. Заявява, че съгласно чл. 79, ал. 1
от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Адвокатското
възнаграждение е било заплатено от взискателя и не се явява прекомерно съгласно
чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което не са налице основания за намаляването му.
Твърди, че не са налице основания и за намаляване на таксата по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ. Иска от
Софийския градски съд да приеме и обсъди изложените от
нея съображения при постановяването на съдебния акт.
Софийският градски съд, след като прецени становището
на жалбоподателя, писмените възражения на взискателя, мотивите на съдебния
изпълнител и данните по делото, направи следните фактически и правни изводи.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от
заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител.
Представен е документ за платена държавна такса в необходимия размер. На обжалване по настоящия ред подлежи всеки акт на
съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението (Тълкувателно решение № 3 от 10. 07. 2017 г. по
тълкувателно дело № 3 от 2015, ОСГТК, ВКС).
Разпореждането, с което съдебният изпълнител отказва
да намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение и за
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е такъв акт. Поради тези причини жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Жалбоподателят е длъжник в изпълнителното производство и дължи разноски по
изпълнението въз основа на чл. 79, ал. 1 ГПК, макар и да
се установява, че е платил задължението по изпълнителния лист в срока за
доброволно изпълнение. В дадения случай страните спорят относно един елемент от дължимите
разноски - тези за адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на
взискателя, съответно за пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Адвокатсткото възнаграждение в изпълнителното
производство се начислява в размер на 200 лева за самото образуване на
изпълнителното производство от процесуалния представител на взискателя въз
основа на приложимата редакция на чл. 10, т. 1 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). В какво се изразява образуването на изпълнителното
производство установява чл. 426 ГПК, озаглавен „Започване на изпълнението“: подаване на молба въз основа на изпълнителен лист.
Съобразно ал. 2 и ал. 4 молбата може да съдържа посочване на начина на
изпълнението и искане за проучване на имуществото на длъжника. В настоящия
случай взискателят не е посочил в молбата за образуване на изпълнителното производство изпълнителен
способ, но е поискал на длъжника да бъде връчена покана за доброволно
изпълнение. Щом законът свързва посочването на изпълнителен способ в молбата
със започването на изпълнителното производство, по-малкото искане за връчване
на покана за доброволно изпълнение също следва да бъде отнесено към започването
на изпълнението, съответно към образуването на изпълнителното производство. Поради тази причина искането за
връчването на поканата за доброволно изпълнение се отнася към разноските за адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредбата.
По делото няма данни за осъществяване на процесуални действия по самото
изпълнително производство, които да обусловят разноски за адвокатско възнаграждение
и по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Изпълнителното
производство не се отличава с каквато и да било фактическа или правна сложност. При това положение възражението на длъжника за
намаляване на определеното адвокатско възнаграждение е било основателно и е
трябвало да бъде уважено от съдебния изпълнител.
Предвид
изложеното
Софийският градски съд следва да определи съразмерно и пропорционалната такса, начислена по т.
26 ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят е поискал тя да бъде изчислена съответно на
намаления размер на разноските за адвокатско възнаграждение (пропуснал
е да поиска да бъде
преизчислена само върху сумата по изпълнителния лист, както принципно би следвало от
систематичното тълкуване с т. 22). Тогава пропорционалната такса по т. 26
ТТРЗЧСИ се изчислява върху всяка от следните суми: 500 лева главница, 200 лева адвокатско възнаграждение
и 40 лева обикновени такси по т. 1 и т. 5 ТТРЗЧСИ. Следователно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е в размер на общо
80 лева.
Разноски. Жалбата е основателна и жалбоподателят е претендирал
разноски, но настоящият съдебен състав е на мнение, че разноски в производство
по разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло разпореждане от 14. 09. 2020 г. за разноските, постановено от помощник-частния съдебен изпълнител М. Б. към частния съдебен изпълнител С.Х., регистрационен номер 863, район на действие Софийския градски съд, по
изпълнително дело № 20208630402298, обективирано в съобщение с изходящ номер 31278,
като вместо това постановява:
НАМАЛЯВА въз основа на чл. 78, ал. 5 от Гражданския
процесуален кодекс разноските по изпълнението в тежест на длъжника „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление ***, за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя
Л.Е.М., ЕГН **********, от 400 (четиристотин) лева на 200 (двеста)
лева.
ОПРЕДЕЛЯ въз основа на т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители пропорционална такса в
тежест на длъжника „Т.С.” ЕАД в
размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.