Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
21.09.2023 |
град |
Кърджали |
||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
На |
13.09.2023 |
година |
|
||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
В публично
заседание и следния състав: |
|||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
|
|
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Секретар |
Мариана Кадиева |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина Делчева от Окръжна
прокуратура - Кърджали |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
58 |
по описа за |
2023 |
година |
||||||||
|
|
|||||||||||||
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/чл.208 и
следв. АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Янев
83” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя му Н. В. Я., с посочен адрес за призоваване: *** -
адв.Г. Б., против Решение №41 от 24.02.2023 год., постановено по АНД №29/2023
год. по описа на Районен съд - Кърджали, с което е потвърдено наказателно
постановление №09-2200305 от 14.10.2022 год., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - Кърджали.
Касаторът заявява в жалбата, че счита,
че решението е незаконосъобразно - издадено при съществени административнопроцесуални
нарушения и при неправилно приложение на материалния закон, поради което и
обжалва същото в срок. Твърди, че съставът
на нарушението, за което е наложена имуществена санкция на представляваното от него дружество,
е разпоредбата на чл.61, ал.1 от
Кодекса на труда, съдържаща изискване
за работодателя да сключи в писмена
форма трудов договор с работника или служителя преди
постъпването му на работа, поради което,
от обективна страна,
съставът на това нарушение изисква деецът да има
качеството на работодател спрямо конкретно лице и да не
е сключил с него трудов договор в писмена форма преди
постъпването на работника
на работа. Според касационния
жалбоподател, видно от материалите по
делото и от разпита на свидетелите, в деня на проверката лицето не е
изпълнявало трудова функция към представляваната от него фирма, като в тази
връзка счита, че за да е съставомерно вмененото на
дружеството деяние, следва да бъде установено от обективна страна, че
работникът полага труд в полза на работодателя и са налице основните елементи
на трудово правоотношение: престиране на работна
сила, работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време и
полагането на този труд да се осъществява без сключен трудов договор между
страните по правоотношението. Излага съображения, че от събраните по делото
доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин лицето да е престирало работна сила в полза на дружеството, без да има
сключен писмен договор между страните. Сочи, че по време на проверката се е
установило, че това лице не изпълнява никаква трудовоправна
дейност в полза на представляваното от него дружество, както и че не са налице
елементи от трудовото правоотношение, а именно престиране
на труд, място на работа, наименование на конкретната длъжност и характера на
работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, трудово
възнаграждение с постоянен характер и периодичност на заплащането, като според касаторът от това следва извода, че АНО не е събрал
доказателства за съставомерността на
административното нарушение. Излага и довод, че с оглед изложеното, съдът
неправилно приел, че представляваното от него дружество е осъществило от
обективна и субективна страна състава на визираното в чл.61, ал.1 от КТ
административно нарушение и поради това счита, че не следва да носи административнонаказателна отговорност за същото.
С
оглед на изложеното, касаторът моли в жалбата настоящата
инстанция да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното Решение №41
от 24.02.2023 год. на Pайонен съд - Кърджали,
постановено по АНД №29/2023 год., вместо което да постанови друго решение по
същество, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление
№09-2200305 от 14.10.2022 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” -
Кърджали, с което, на „Янев 83“ ЕООД, ЕИК ***, на основание чл.416, ал.5 от КТ
във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.62, ал.1 във
връзка с чл.61, ал.1 от КТ.
Редовно призован за съдебното
заседание, касаторът – от „Янев 83” ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му Н. В.
Я., не се представлява.
Ответникът по касация –
директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, не се явява,
представлява се от редовно упълномощения му процесуален представител – ст.юрк.Н. К., който оспорва касационната жалба и счита същата
за неоснователна, а оспореното
решение - за правилно и законосъобразно. Моли съда
да постанови съдебен акт, с който да остави
в сила обжалваното решение на Районен
съд
– Кърджали, като
правилно и законосъобразно. Моли
също да
бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение
в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Подробни съображения в подкрепа на атакуваното
решение излага в писмена
защита, която представя в съдебно заседание. Отново
моли да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а
при условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение,
че касационната жалба
е
неоснователна. Счита,
че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и предлага обжалваното решение да
бъде оставено в сила.
Кърджалийският
административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведеното в нея касационно основание, приема за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото,
за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора касационно основание е
това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което нарушение е свързано с неправилно
прилагане, т.е. с нарушение на материалния закон.
Разгледана
по същество, касационната
жалба е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение
№41 от 24.02.2023 год., постановено по АНД №29/2023 год. по описа на
Районен съд - Кърджали, е потвърдено наказателно постановление №09-2200305 от
14.10.2022 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” -
Кърджали, с което,
на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда,
на „Янев 83” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, с ЕИК ***, представлявано
от управителя му Н. В. Я., в качеството му на работодател, е наложено
административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500.00/хиляда и
петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.61, ал.1
от Кодекса на труда. Със същото решение, Районен съд – Кърджали е осъдил „Янев
83” ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – град София, сумата в размер
на 120.00/сто и двадесет/ лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
За
да постанови решението си, от фактическа страна, от събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства, районният съд е установил, че нa 19.08.2022 год., свидетелите Н. Н., К. С. и Е. Ю. -
инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ - Кърджали, извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство и условията за безопасност и здраве при
работа по работни места, на обект: Детски парти център „***“, намиращ се в ***,
стопанисва от „Янев 83“ ЕООД. Свидетелите установили в обекта да работят около
пет лица, измежду които и лицето В. М. П., с ЕГН **********, който бил облечен
с личните си дрехи и сервирал храна и напитки на клиенти в заведението. Преди
проверката проверяващите разговаряли с това лице и то им споделило, че работи в
обекта. В декларация, която контролните органи му предоставили, В. П.
декларирал писмено, че работи за фирма „Янев 83” ЕООД, на обект Детски център „***“ от 09.08.2022 год., на длъжност
***, нямал сключен трудов или граждански
договор, не е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен
писмен трудов договор, с работно време от 15:00 до 21:00 часа, с почивни дни –
по график 1 ден, при месечно трудово възнаграждение, в размер на *** лева, което
все още не получил. Проверката продължила и по документи в Дирекция „Инспекция
по труда“ – Кърджали, като при извършената справка в информационната система на
ИА „Главна инспекция по труда“ било установено, че към 19.08.2022 год., работникът
В. М. П. няма сключен трудов договор с дружеството-жалбоподател, на чийто обект
полагал труд, като такъв не бил представен и до приключване на проверката. Поради
това, контролните органи приели, че „Янев 83“ ЕООД, в качеството си на
работодател, не е сключил трудов договор в писмена форма с работника В. М. П.
преди постъпването му на работа. По този повод, на 16.09.2022 год. срещу
дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение по
чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ, който бил
връчен на управителя на дружеството, който го подписал без възражение. Въз
основа на този АУАН, на 14.10.2022 год. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което, на основание
чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, наложил
на „Янев 83” ЕООД ***, административно наказание „имуществена санкция”, в
размер на 1500 лева, за извършено нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ.
Така
изложената фактическа обстановка районният съд е приел за доказана от
показанията на разпитаните свидетели Н. Н., К. С. и Е. Ю., на които е дал вяра
изцяло, като последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Съдът е
посочил, че те са очевидци, извършили проверката по работни места и установили В.
М. П. да извършва трудова дейност на обекта, стопанисван от санкционираното
дружество и че в тази връзка, свидетелите не само са възпирели
непосредствено лицето да работи за дружеството, но и са събрали писмено данни
от самия работник, който е декларирал, че работи в проверявания обект,
описвайки основните елементи на трудовото правоотношение. Съдът е отбелязъл, че по никакъв начин не се установило посочените
свидетели да са пристрастни или заинтересовани от изхода на спора. Съдът е
посочил също, че изложената фактическа обстановка се потвърждава и от
приложените по делото писмени доказателства - Акт за установяване на
административно нарушение от 16.09.2022 год.; Протокол за извършена проверка
изх.№ПР2227212 от 14.09.2022 год.; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 19.08.2022 год. от В. М. П.; Справка от Информационна
система на ИА „ГИТ“ към 22.08.2022 год.;
Справка от ТР относно актуалното състояние на „Янев 83” ЕООД; Покана от
14.09.2022 год.
При
така приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна районният
съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, т.к. е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59,
ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Районният
съд е посочил, че разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор
се сключва в писмена форма, а според другата, посочена в атакуваното
постановление, правна норма - чл.61, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва
между работника или служителя и работодателя преди постъпване на работа. Първоинстанционният съд е приел за установено по делото, че
към момента на проверката В. М. П. е предоставял работна сила за жалбоподателя,
като е осъществявал трудова дейност в обекта, стопанисван от него, с оглед на
което е направил безспорен извод за наличие на трудовоправно
отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. В тази връзка районният
съд е приел, че нарушението е доказано, т.к. работодателят не е сключил трудов
договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа, с което не
е спазено правилото на чл.62, ал.1, във вр. с чл.61,
ал.1 от КТ. Съдът е приел също, че с оглед на констатираното нарушение,
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на „Янев 83” ЕООД ***, на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ
наказание „имуществена санкция” или „глоба”, в размер от 1500 до 15000 лева, за
работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и
чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Съдът е отбелязъл, че
доколкото се касае за нарушение, извършено от юридическо лице, чиято
отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН, е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна
страна и да се изследва, знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от
фактическия състав на сочената като нарушена правна норма, като е посночил също, че жалбоподателят е бил длъжен при
осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията,
които му вменява законът и като не е сторил това, следва да понесе имуществена
санкция, както повелява посочената разпоредба. Районният съд е отбелязъл също така, че наложеното наказание е минималното
по размер и съдът няма правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27 от ЗАНН.
При
извършената служебна проверка съдът не е констатирал да са допуснати нарушения
на процесуалните процесуалните правила или
материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното
постановление. Приел е, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са
съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат
необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, нарушението е пълно описано с
всички относими към конкретния състав признаци, като
са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. Приел е
също, че от изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно,
какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е
неговата правна квалификация и не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Според районния съд,
словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма,
както и на санкционната такава, като е посочил, че пропуски не са допуснати и
при връчването на АУАН и наказателното постановление. Съдът не е споделил
довода, че не е осъществено вмененото нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ, като е посочил, че изводът за
извършването му следва от съвкупния анализ на всички приети по делото писмени и
гласни доказателства, сочещи, че отношението между жалбоподателя и лицето В. М.
П. съдържа основните елементи на трудовоправно
отношение като място на работа, характер на работа, трудово възнаграждение,
продължителност на работния ден и седмица.
В тази смисъл, районният съд намерил за правилно приетото от АНО, че
отсъствието на сключен в писмена форма трудов договор между работодателя и
работника, след като последния реално е изпълнявал трудови задължения,
представлява нарушение на посочените норми от КТ. По тези съображения районният
съд е извел и окончателния си извод, че атакуваното наказателно постановление е
правилно, законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, районният съд е
приел също, че на основание чл.63д, ал.4, във вр. с
ал.1 от ЗАНН, следва на административнонаказващият
орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер, определен в чл.37 от Закона за правната помощ, а именно, юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП, като е посочил, че съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, както и че според чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Съдът е отбелязъл,
че в случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което е взел
участие процесуалният представител на наказващия орган, същият е изготвил и е
депозирал и писмена защита, поради което е приел, че следва да се присъди
възнаграждение, в размер на 120.00 лева. Отбелязъл е
също, че доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище ***,
именно в полза на същата, в качеството й на юридическо лице, следва да бъдат
присъдени разноските по делото.
При
извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната
разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е
валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на
правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд
също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано
лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са
налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този
съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Касационната
инстанция споделя, предвид събраните и приобщени по делото писмени и гласни
доказателства, така установената от районния съд фактическа обстановка, като
намира, че въз основа на нея, съдът е направил и правилни и законосъобразни
изводи. Настоящият състав на касационната инстанция споделя в пълна степен
изводите на първоинстанционния съд, като счита, че
същите са правилни, законосъобразни и в пълно съответствие със събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и с приложимия материален закон.
Касационната
инстанция в настоящия състав намира за
неоснователни доводите
и твърденията, изложени в касационната жалба, които са били
поддържани до голяма степен и пред районни съд,
че от наличните доказателства не се установява дружеството-касатор
да е осъществило от обективна и субективна страна състава на визираното в акта
и наказателното постановление административно нарушение на чл.61, ал.1 от КТ и
че с оглед на това, административнонаказателната му
отговорност е била ангажирана неправилно.
С
атакуваното наказателно постановление №09-2200305 от 14.10.2022 год. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кърджали, дружеството-касатор
в настоящото производство, е санкционирано за това, че в качеството си на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, не е сключил трудов договор в
писмена форма с лицето В. М. П., преди постъпването му на работа като ***,
който към момента на проверката на 19.08.2022 год. извършвал трудова дейност в
обекта за контрол, характерна за посочената длъжност, като е прието, че с това
е нарушен чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ.
Както
правилно е отбелязал и касаторът в своята жалбата, от
обективна страна, за съставомерността на деянието по чл.62,
ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ, е необходимо да се
установи, че работникът полага труд за работодателя и че са налице елементите
на трудово правоотношение - работно място, уговорено трудово възнаграждение,
работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен писмен трудов
договор между страните по това трудово правоотношение.
Настоящата
инстанция, предвид наличните по делото доказателства намира, че правилно и
законосъобразно Кърджалийският районен съд е приел, че е установено лицето В.
М. П. да е полагал труд по трудово правоотношение с работодател – „Янев 83“
ЕООД и че този работодател не е сключил трудов договор в писмена форма с
работника преди постъпването му на работа, поради което е направил и обоснован
извод за съставемерност и доказаност
на соченото в акта и наказателното постанволение
административно нарушение. Безспорно е установено по делото, че лицето В. М. П.,
при проверката, извършена на 19.08.2022 год. в обект – Детски парти център „***“,
находящ се в ***, стопанисван дружеството-касатор,
е бил заварен и установен от тримата проверяващи служители от Дирекция „Инспекция
по труда“ – Кърджали да полага труд в описания обект, като е бил облечен с лични
дрехи и сервирал храна и напитки в заведението, което било възприето
непосредствено от тримата свидетели, а освен това същите са категорични в
показанията си, че при проведен разговор с лицето, то само признало, че работи
на този обект отпреди самата проверка и без да има сключен трудов договор. Безспорно
е установено по делото също, че при проверката, на 19.08.2022 год., в 16:45
часа, В. П. сам е попълнил декларацията, предоставена му от проверяващите
служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кърджали и се е подписал под
същата, като в тази декларация, която контролният орган му е предоставил, той
декларирал писмено, че от 09.08.2022 год. работи на длъжност „***“ в обект - Детски
център „***“ в ***, за фирма „Янев 83“ ЕООД, с работно време от 15:00 часа до
21:00 часа, при месечно трудово възнаграждение от *** лева, както и е декларирал,
че няма сключен трудов или граждански договор.
При
това положение са абсолютно несъстоятелни твърденията в жалбата, че не било
безспорно и категорично установено лицето да е престирало
работна сила в полза на санкционираното дружество, както и твърденията, че по
време на проверката се установило, че същото това лице не е изпълнявало никакви
трудови функции в полза на юридическото лице, стопанисващо проверявания обект.
От показанията на тримата свидетели, разпитани пред районния съд в съдебно
заседание на 15.02.2023 год., става пределно ясно, че и тримата при проверката
на 18.09.2022 год., са влезли в обекта, представляващ детски център за
забавления и са възприели лично и непосредствено фактите и обстоятелства, за
които свидетелстват в показанията си, като освен това, от показанията и на
тримата става ясно, че при проведения разговор с лицето, същото не е отричало,
а напротив, потвърдило е изцяло обстоятелствата, които впоследствие е отразил и
в попълнената от него декларация досежно престирането от негова страна на труд при липса на сключен
трудов договор. Несъстоятелен в тази връзка е и доводът в жалбата, че административнонаказващият орган не е събрал доказателства
за съставомерността на твърдяното административно
нарушение, а от там и че съдът неправилно е приел, че дружеството е осъществило
от обективна и субектива страна процесното
нарушение, на посочените разпоредби от КТ.
Така,
от всичко изложено по-горе се налага извода, че по време на извършената
проверка от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кърджали, на датата 19.08.2022
год., в посочения обект на контрол - Детски парти център „***“, находящ
се в ***, стопанисван от касатора „Янев 83“ ЕООД,
лицето В. М. П. е осъществявал трудови функции, присъщи за работник на
длъжността „***“. Безспорно е, при това положение, че извършваната от
установеното при проверката лице В. М. П. дейност, е трудова дейност, т.е.
правоотношението между него и касатора по този повод
се характеризира като трудово такова, с присъщите му елементи, а именно: същият
работи на определено работно място – посочения детски парти център, като е
установен в същия този център за детски забавления да извършва присъщата за ***
трудова дейност. Казано по друг начин, в конкретния случай, лицето В. М. П. е
предоставяло работната си сила, а от това следва, че отношенията между него и касатора „Янев 83“ ЕООД, при предоставянето на работната му
сила, е следвало задължително да се уредят като трудови правоотношения,
съгласно императивното правило, разписано в нормата на чл. 1, ал.2 от КТ. Това
от своя страна означава, че между това лице и касатора
в настоящото производство, е следвало да бъде сключен трудов договор, със
съответното съдържание, регламентирано в нормата на чл.66, ал.1 от КТ, като
нормата на чл.61, ал.1 от КТ, изрично повелява, че този трудов договор се
сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на
работа, а нормата на чл.62, ал.1 от КТ изрично регламентира, че този трудов
договор следва да се сключи в писмена форма.
Предвид
горното, настоящият касационен състав приема, както правилно е приел и
решаващият състав на районния съд, че описаното от фактическа и правна страна
нарушение правилно е квалифицирано като такова по чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ, както и че това нарушение е доказано,
поради което, като е потвърдил атакуваното наказателно постановление, Районен
съд – Кърджали е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт.
Така,
с
оглед всичко изложеното по-горе, настоящият
състав на касационната инстанция, извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, намира, че
оплакванията, изложени в касационната жалба на „Янев 83” ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, са неоснователни и
недоказани, а изводите на районния съд са правилни, обосновани и съобразени в
пълна степен със
събраните по делото доказателства, като районният съд е обсъдил и анализирал
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и на основата на свободната си вътрешна преценка, е формирал обоснован и
правилен извод, като е приел, че административното нарушение на трудовото
законодателство, вменено на търговското дружество – касатор
в настоящото производство, е извършено. Ето
защо и
на основание чл.218, ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че твърдяните от
касационния жалбодател пороци на решението
на Районен съд - Кърджали, не са налице и
съответно, не са налице твърдяните касационни
основания за отмяната му. Обжалваното решение на Районен съд –
Кърджали е
валидно, допустимо, постановено при правилна и обоснована преценка на
събраните писмени и гласни доказателства и в
съответствие с материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и като
такова, с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход
на делото и с оглед своевременно заявеното в съдебно заседание в
хода по същество и в представената писмена защита искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира, че на основание чл.63д, ал.4,
във вр. с ал.1 от
ЗАНН, във
вр. с чл.143, ал.3 от АПК,
във вр. с
чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да
бъде осъдено дружеството-касатор - „Янев 83” ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в
полза на ответника по касация, юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция, в размер на 80.00 лева. Същото
следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”, със седалище ***, в качеството й на юридическо лице, съгласно чл.2,
ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда”.
По
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/,
във връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК
и във връзка с чл.63в от ЗАНН и чл.63д, ал.4, във вр.
с ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№41 от 24.02.2023 год., постановено по АНД №29/2023 год. по описа на Районен
съд - Кърджали.
ОСЪЖДА „Янев
83” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя му Н. В. Я., ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда” – град София, ***, с
ЕИК ***, сумата в размер на
80.00/осемдесет/ лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.