№ 54414
гр. София, 17.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Частно
гражданско дело № 20221110112003 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК ********* срещу М. П. Н., ЕГН ********** за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 804,30 лв.,
представляваща възнаграждение по гаранционна сделка /предоставяне на поръчителство/,
сключен между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД на 22.08.2019 г.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
посоченото вземане.
В конкретния случай се касае за сключен договор за паричен заем между длъжника и
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, обезпечен с поръчителството на свързано с кредитора лице –
„Файненшъл България“ ЕООД /от служебно извършена справка в Търговския регистър се
установява, че първото дружество е едноличен собственик на капитала на второто
дружество/. Видно от представения по делото договор за предоставяне на поръчителство №
3610385/21.08.2019 г. се установява, че същият е сключен чрез „Изи Асет Мениджмънт“ АД
като пълномощник на поръчителя. Предявеното вземане за възнаграждение по гаранционна
сделка е включено в изготвения от заемодателя и представен по делото погасителен план,
платимо в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали
дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на
въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от
7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на
посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в
заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените
1
към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това
задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство
произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес,
което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал.3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договор за потребителски кредит, с
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит /какъвто характер има
предявеното вземане/, съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за
цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33
ЗПК. Този извод се налага предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези
каузи, формирана както в исковото така и в заповедното производство. При съобразяване
характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен
риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване
ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес
за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се
съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне на
подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските над сумата от 38,33 лв. за държавна такса и над 35,22 лв. за
юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на възнаграждението
от 50 лв.).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* срещу
М. П. Н., ЕГН ********** в частта му за сумата от 804,30 лв., представляваща
възнаграждение по гаранционна сделка /предоставяне на поръчителство/, сключен между
длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД на 22.08.2019 г., както и в частта за разноските
над сумата от 38,33 лв. за държавна такса и над сумата от 35,22 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя пред
Софийския градски съд.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3