Р Е Ш Е Н И Е № 77
24.10.
2019
год. гр. Чирпан
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Чирпан, втори състав
На
21. 10. 2019 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: ДОНКА ВАСИЛЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 272 по описа за 2019
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 във вр.чл. 415, ал.1,
т.2 от ГПК.
Ищцовата страна чрез процесуалния си представител изнася в ИМ, че на 01.05.2018 г. било подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на
вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи
Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за
паричен заем № 2776613/27.03.2017г., било прехвърлено в собственост на „Агенция
за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза
на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* била правоприемник на
„Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********.
Изнасят още,
че Приложение 1 от 01.05.2018 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010г., било представено само с данните на длъжника С.Н.Г.,
тъй като данните на останалите длъжници били защитени
съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр.
с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и приложенията към исковата молба не се представяли
само на съда.
Заявяват, че
„Изи Асет Мениджмънт"
АД било упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
16.11.2010г. от името на цедента и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх.№
УПЦ-П-ИАМ/2776613 от 04.05.2018 г. за станалата продажба, чрез Български пощи,
с известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес на длъжника.
Видно от известието за доставяне, писмото било получено лично от ответника на
14.05.2018 г. Към настоящата искова молба представят и молят да бъде прието
копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Изи
Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2776613 от 04.05.2018 г., което да бъде
връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея в случай, че
последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата
продажба на вземания. Позовават се на постановените от ВКС на основание чл. 290
и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013г. на I т. о. и
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които,
ако към исковата молба по иск на цесионера, е
приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба, съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането пораждало действие за
длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от
съда, като факт от значение за спорното право. От друга страна считали, че
длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само
ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето
производство безспорно се установило, че задължението на ответника, произтичащо
от посочения договор за паричен заем не било погасено, молят съда да приеме, че
получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника било ирелевантно за основателността на предявените искове.
Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника
с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът
можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърдял, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого било връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не било от значение за основателността
на иска, след като по делото безспорно се установило, че претендираното
с исковата молба задължение не било погасено. В тази насока Определение №
987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
Изнасят още,
че на 27.03.2017 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД /Заемодател/ и С.Н.Г. /Заемател/ бил
сключен Договор за паричен заем с № 2776613, в съответствие с разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ
индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за
паричен заем, направено от Заемателя. С подписването
на договора, Заемодателят се бил задължил да предостави на Заемателя
парична сума в размер на 750,00 лева, представляваща главница и чиста стойност
на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът бил отпуснал кредит на
Кредитополучателя, се уреждал от Договора. Съгласно клаузите на договора,
страните били постигнали съгласие, че договорът за заем имал силата на
разписка, видно от което заемната сума по договора била предоставена от
Заемодателя на Заемателя при подписване на договора,
т.е. реалното предаване на заемната сума била на датата на сключване на
договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от
Заемодателя на Заемателя, съставлявала изпълнение на
задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължавал да изплаща на Заемодателя,
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил
фиксиран за срока на Договора и бил посочен в него, при което общата стойност
на плащанията по кредита била договорена в размер на 822,51 лв. Така,
договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 72,51 лв.
Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят
се бил задължил да върне кредита в срок до 27.09.2017 г. на 13 равни
двуседмични погасителни вноски, в размер на 63,27 лева всяка, като падежът на
първата погасителна вноска бил 12.04.2017 г, а падежът на последната
погасителна вноска бил 27.09.2017 г.
С
подписването на Договора за заем Заемателят
удостоверявал, че Заемодателят го бил уведомил подробно за всички клаузи от
този договор, съгласявал се с тях, и че желаел договорът да бъде сключен. На
основание сключения Договор за паричен заем и съгласно Тарифа за таксите на „Изи Асет Мениджмънт" АД в
случай че Заемателят забавил заплащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от
30 календарни дни, дължал на Заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени
разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който имал
погасителна вноска, чието плащане било забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябвало да заплати заемателят, не можело да
надхвърлят 45,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била
начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв. Съгласно
чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се бил задължил
в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица -
поръчители, всяко от които да отговаряло на следните изисквания: да представи
на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите
подпипсвали договор за поръчителство ИЛИ банкова
гаранция с бенефициер - Заемодателя, която била
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да била валидна 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че Заемателят не бил представил на
Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от
страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на същия била начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 339,04 лева, която страните били постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 13 равни вноски, всяка в размер на 26,08
лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора
за заем. Начислената неустойка била с конкретно определен размер в договора за
заем, като не била изчислена в процентно съотношение. Така, погасителната
вноска, която следвало да заплаща Заемателят била в
общ размер на 89,35 лева. На основание Закона за потребителския кредит и в
съответствие с разпоредбата на чл. 8 от сключения договор на длъжника била
начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от
27.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на
начислената лихва била 93,36 лева, който бил съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Длъжникът не бил
заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била
погасена до момента, била в размер на
142,00 лв., с която били погасени както следва: неустойка за неизпълнение:
33,73 лв., такса разходи: 45,00 лв., договорна лихва: 10,09 лв., главница:
53,18 лв. Срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна
вноска, а именно 27.09.2017 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. В тази
връзка за "Агенция за събиране на вземания" ЕАД бил възникнал правен
интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК. Съдът бил уважил претенцията им за сума в общ размер на
1157.91 лв., от които главница 696.82 лв.. договорна лихва 62,42 лв.. ведно със
законната лихва за забава от датата на входиране на
заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка
за неизпълнение 305,31 лв.. обезщетение за забава в размер на 93,36 лв. и по
образуваното ч. гр. д. 10/2019 г. по описа на Районен съд - Чирпан била
издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в
заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна обуславяло правния ни интерес от
подаването на настоящата искова молба.
Молят съда,
да постановите съдебен акт, по силата на който да признае за установено по
отношение на ответника С.Н.Г., ЕГН **********,***, че дължи на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД ЕИК ********* следните суми: 696,82 лв.
(шестстотин деветдесет и шест лева и 82 ст.), представляващи главница по
договор за паричен заем; 62,42 лв. (шестдесет
и два лева и 42 ст), представляваща договорна лихва
за периода от 26.04.2017 г. до
27.09.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); 305,31 лв. (триста и пет
лева и 31 ст), представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.04.2017 г. до 27.09.2017
г. (падеж на последна погасителна вноска); 93,36 лв. (деветдесет и три лева и
36 ст.) представляващи обезщетение за забава за периода от 27.04.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Притендират разноските
направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК,
както направени в хода на настоящото
производство, както и юрисконсулстско възнаграждение
в размер на 350.00 (триста и петдесет) лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Ответникът,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по иска,
не подава отговор в срока .
От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и от заключението на вещото лица, прието в съдебно
заседание, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 10/2019г по описа
на РС Чирпан безспорно се установява, че в резултат на заявление по смисъла на
чл. 410 от ГПК, РС Чирпан е издал Заповед № 3/10. 01. 2019г., с която е
разпоредил и осъдил длъжника и ответник по настоящото дело С.Н.Г. ЕГН:**********,***,
да заплати на кредитора “ АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ “ ЕАД, ЕИК:
*********, с адрес: гр. София, бул. Д- р Петър Дертлиев
№ 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, Законен представител: Николина
Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов
– Изпълнителни директори, Пълномощник: А.Н.Б.– ю.к. с адрес: гр. София, ул. Д- р Петър Дертлиев № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, парично
вземане: а/ размер и валута: 696,82 / шестстотин деветдесет и шест лева и 82
ст./ лева – главница, б/ договорна лихва: 62,42 / шестдесет и два лева и 42
ст./ лева за периода от 26.04.2017г. до 27.09.2017г. в/ неустойка за
неизпълнение на договорно задължение:305,31
/триста и пет лева и 31 ст./ за периода
от 26.04.2017г. до 27.09.2017г., Обезщетение за забава: 93,36 /
деветдесет и три лева и 36 ст. / лева, за периода от 27.04.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда, законна лихва за забава за периода от подаване
на заявлението в районен съд 20.11.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, както и направените разноски
в размер на 25,00 / двадесет и
пет / лв. – ДТ и 50.00 / петдесет /лева юрисконсултско
възнаграждение.
Тъй като длъжникът по заповедното
производство и ответник по настоящото дело С.Н. Г. не е бил намерен на
посочените адреси, съдът е указал на заявителя, че може да предяви установителен
иск за съществуване на вземането си в
едномесечен срок от получаване на определението на съда.
В изпълнение
на това определение „Агенция за събиране на вземания" ЕАД на 25.04.2019г.
е подало в РС Чирпан настоящият иск.
От всичко
гореизложено съдът приема, че е налице активната и пасивната легитимация.
Предявен е
положителен установителен иск да бъде
установено вземането по цитираното по- горе ч.гр.д.
От представените по делото писмени
доказателства съдът приема за безспорно установено наличието на валидни
облигационни правоотношения между страните за визирания в ИМ период от време.
В хода на производството и на основание
чл. 238, ал. 1 от ГПК ищцовата страна направи искане
съдът да постанови неприсъствено решение.
Съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за да постанови неприсъствено решение следва да са налице следните
предпоставки: Първо, следва ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба, на второ
място да не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, на трето място на страните следва да са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и на
последно място искът вероятно да е основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства.
Видно
от нарочно определение от 03.05.2019 г. се установява, че на ответната страна
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от непредставянето в срок отговор на
исковата молба.
Видно от призовка до ответната страна, с която е
призована за с.з. се установява, че на същата е разяснено обстоятелството, че
при неявяване в първото заседание по делото, без да е направила искане за
разглеждането й в нейно отсъствие може да бъде постановено неприсъствено
решение по искане на ищеца.
От
представените писмени доказателства се установи, че искът вероятно е
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Предвид
изхода на настоящото производство съдът счита, че следва да уважи претенцията
на ищцовата страна за възлагане на направените по
делото разноски на ответника.
Съдът
счита, че следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода от
спора приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноските и в
заповедното производство /в тази насока виж т. 12 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК /.
Водим
от горното и и на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК и чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С.Н.Г. ЕГН:**********,***, съществуването на вземането на ищеца
“ АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ “ ЕАД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул. Д- р Петър
Дертлиев № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
Законен представител: Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов
Деспов – Изпълнителни директори, Пълномощник: А.Н.Б.–
ю.к. с адрес: гр. София, ул. Д- р Петър
Дертлиев № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, за сумите:
696,82 / шестстотин деветдесет и шест лева и 82 ст./ лева – главница; 62,42 /
шестдесет и два лева и 42 ст./ лева договорна лихва за периода от 26.04.2017г.
до 27.09.2017г.; 305,31 /триста и пет лева и 31 ст./лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 26.04.2017г. до 27.09.2017г.; 93,36 / деветдесет и три
лева и 36 ст. / лева, представляващи обезщетение за забава за периода от
27.04.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна
лихва считано от подаване на заявлението в районен съд 10.01.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, за които е
издадена заповед № 3/ 10.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. дело № 10/ 2019 г. по описа на Районен съд – Чирпан.
ОСЪЖДА С.Н.Г. да заплати на “ АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ “ ЕАД, ЕИК: *********, направените по делото съдебни и деловодни разноски в
размер на 375,00 лв.
ОСЪЖДА
С.Н.Г. да заплати на “ АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ “ ЕАД, ЕИК: *********, направените по ЧГД № 10/ 2019 г. по описа на РС Чирпан
разноски в размер на 75,00 лева, включени в Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3/
10. 01. 2019 г. по ч. гр. дело № 10/ 2019 г. по описа на РС Чирпан.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: