Решение по дело №534/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от ДОПК.

Депозирана е жалба от С. М. Х. от [населено място], [община], [област], против Ревизионен акт № 16000923007205-091-001/24.04.2024 г. на орган по приходите към ТД на НАП-Пловдив, в частта му с която е потвърден с Решение № 444/24.10.2024 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.

Счита, че ревизионният акт е незаконосъобразен и необоснован.

Оспорва изцяло изводите на ревизиращия екип, излагайки съображения, че органа по приходите не е взел предвид обстоятелството, че е един обикновен тютюнопроизводител и нямало как да подаде данъчна декларация за изминал период от седем години. Сочи хронологично извършени посещения в НОИ и НАП, при които му било съобщено, че следва да му бъдат върнати здравни осигуровки на обща стойност *** лв.

Релевира доводи за силно влошено здравословно състояние и подадени данъчни декларации през годините.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени Ревизионен акт № 16000923007205-091-001/24.04.2024 г. на орган по приходите към ТД на НАП-Пловдив, в частта му с която е потвърден с Решение № 444/24.10.2024 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.

В съдебно заседание, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Въвежда доводи за настъпила погасителна давност на допълнително установените задължения за 2017 г. Отделно от това счита, че доколкото тези задължения е следвало да се декларират в ГДД през 2018 г., от същите следва да се приспадне сумата от *** лв., поради издадено Експертно решение на ТЕЛК за установена трайно намалена неработоспособност.

Ответникът по жалбата, директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. От главен юрисконсулт Н. П. е постъпила молба/вх. № 540 от 03.02.2025 г./, с която оспорва жалбата по основание. Моли съда да отхвърли депозираната жалба и присъди юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представя писмена защита/вх. № 818/13.02.2025 г./, в която излага подробни съображения в подкрепа на доводите си за законосъобразност и обоснованост на РА, в частта, в която същия е оспорен.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ № Р-16000923007205-020-001/07.12.2023 г./л. 109/, връчена по реда на чл. 30, ал. 4 от ДОПК на 21.12.2023 г./л. 111/, с която е възложено извършването на ревизия на С. М. Х. от [населено място], за определяне на задължения за данък върху доходите на физически лица – свободни професии, граждански договори и др., за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. Цитираната заповед е издадена от Н. Ж. К., в качеството му на [длъжност] при ТД на НАП - Пловдив, оправомощен със Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив/ л. 4/.

Резултатите от ревизията са материализирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-16000923007205-092-001/29.03.2024 г./л. 72 – л. 76/, връчен с разписка на 01.04.2024 г., отново по реда на чл. 30, ал. 4 от ДОПК/л. 77/. Ревизираното лице не е подало възражение по доклада по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК.

Съставен е Ревизионен акт/РА/ № Р-16000923007205-091-001/24.04.2024 г./л. 58 – л. 59/, издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от Н. Ж. К. - [длъжност] при ТД на НАП гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и С. Д. Й., на длъжност [длъжност] при ТД на НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията. РА е връчен срещу разписка на 20.08.2024 г., също по реда на чл. 30, ал. 4 от ДОПК /л. 60/.

С ревизионния акт са установени следните задължения: Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.

По същество, след извършената преценка на предоставените от ревизираното лице доказателства и обяснения, относими към ревизията, изисканата информация, сведения и обяснение от трети лица, извършените справки, в изготвения РД, представляващ неразделна част от РА, ревизиращият екип е приел следното:

С. М. Х. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 и чл. 12 от ЗДДФЛ за доходите, получени през годините, попадащи в ревизирания период. Ревизираното лице не е регистриран земеделски производител, а извършва дейност по отглеждане тютюн. Изложени са мотиви, че съгласно чл. 16, ал. 2 от ЗДДФЛ, при определяне на облагаеми доход не се включват доходите, подлежащи на облагане с окончателни данъци по реда на този закон и с окончателни данъци по реда на ЗКПО, както и доходите, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ. По силата на чл. 17 от ЗДДФЛ, общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в ЗДДФЛ данъчни облекчения.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, физическите лица, извършващи дейност като еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по Търговския закон, формират облагаем доход, определен по реда на ЗКПО. Съобразно чл. 28 от ЗДДФЛ, годишната данъчно основа се определя като облагаемият доход по чл. 26 за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО.

Посочено е, че хода на ревизията, след анализ на събраните документи, е установено получаването от ревизираното лице на облагаеми доходи, които не са били декларирани. В тази връзка е констатирано, че за годините, попадащи в обхвата на ревизията – 2017 г. и 2019 г., няма подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Изложени са доводи, че през всяка една от ревизираните години лицето е получавало субсидии, изплащани от Държавен фонд „Земеделие“, като през 2017 г. изплатените субсидии са в размер на *** лв., а през 2019 г. – *** лв./отразено е, че субсидиите за 2019 г. са общо в размер на *** лв., от които е удържан и внесен данък по реда на чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ в размер на *** лв., а остатъка от *** лв. е изплатен на лицето/. Установено е също, че ревизираното лице е имало сключени договори с „***“ АД и „***“ ЕООД, за производство и изкупуване на тютюн, като в тази връзка през ревизираните години С. Х. е получил доходи от продажба на тютюн, както следва: през 2017 г. е получена сума в размер на *** лв., а през 2019 г. – *** лв. Сумите са били преведени по банкова сметка на лицето.

Прието е, че получените през 2017 г. и 2019 г. доходи е следвало да се декларират, като подлежащи на облагане по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ. В резултат на това, за 2017 г. е определена годишна данъчна основа за доходите от друга стопанска дейност в размер на *** лв., представляваща и обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, за която е определен дължим данък за внасяне по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 780 лв. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми са начислени лихви в размер на *** лв., съгласно приложена справка.

За 2019 г. е определена годишна данъчна основа за доходите от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ в размер на *** лв., явяваща се и общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, за която е определен дължим данък за внасяне по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на *** лв. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми са начислени лихви в размер на *** лв., съгласно приложена справка.

Процесния РА е оспорен в срока по чл. 152, ал. 3 от ДОПК. В депозираната жалба /вх. № 94-00-6685/26.08.2024 г. на ТД на НАП гр.Пловдив - л. 47/, са въведени доводи за неоснователност на установените с РА задължения, аналогични с изложените такива в процесната жалба.

С Решение № 444/24.10.2024 г., издадено от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП/л.42 – л. 44/, е отменен оспорения Ревизионен акт/РА/ № Р-16000923007205-091-001/24.04.2024 г., в частта му относно допълнително установените задължения по ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на *** лв., ведно с прилежащите лихви в размер на *** лв., а в останалата му част, за установените задължения за данък по ЗДДФЛ за 2017 г., в размер на *** лв., ведно с прилежащите лихви – *** лв., РА е потвърден.

По делото е представено и прието като доказателство Експертно решение № [номер]/[дата], издадено от *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, [населено място], с което на С. М. Х., по повод освидетелстване, е била определена трайно намалена неработоспособност от *** %, с дата на инвалидизиране 14.11.2018 г. и срок на инвалидност до 01.01.2024 г.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената проверка за законосъобразност, съдът намира, че процесната жалба е допустима и подадена в законоустановения срок/Решение № 444 е връчено на 11.11.2024 г. – л. 38, а жалбата е постъпила в ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали на 18.11.2024 г. – видно от положения в горната част печат с вх. № 94-00-153 – л. 27/, от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява неоснователна.

Оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, в съответствие с разпоредбите на чл. 119 , ал. 2 от ДОПК, чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. Актът е изготвен в предписаната в чл. 120 от ДПК писмена форма и съдържа въведените в посочената норма реквизити. В приложения като неразделна част от РА ревизионен доклад са изложени подробно фактическите констатации и изводи на ревизиращия екип.

От представените по делото доказателства се установява, че ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

В конкретния случай Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ № Р-16000923007205-020-001/07.12.2023 г./л. 109/ е била връчена по реда на чл. 30, ал. 4 от ДОПК/както впрочем са връчени и РА и РД/. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ДОПК, лицето, което връчва съобщението, удостоверява с подписа си, датата и начина на връчването, както и имената и длъжностното си качество. Според ал. 4 на същия текст, отказът да се приеме съобщението се удостоверява с подписа на връчителя, съответно на органа по приходите и поне на един свидетел, който не е служител на администрацията. Когато връчването се извършва чрез общината, кметството или лицензиран пощенски оператор, съответния служител удостоверява с подписа си направения отказ. Така въведеното изискване за връчване на съобщение при отказ да се приеме същото в случая е спазено, респ. отказът на С. Х. да получи процесната ЗВР е удостоверен с подпис на Х. К. – кмет на [населено място] и един свидетел, който не е служител на администрацията/л. 111/. От това следва извод, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да накърнява правото на защита на жалбоподателя да узнае, че по отношение на него е открито ревизионно производство. РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК и в него са изложени подробни мотиви относно установените несъответствия, представляващи недеклариран от лицето доход. РД е надлежно връчен при условията на чл. 30, ал. 4 от ДОПК, при което жалбоподателят не е депозирал възражение по издадения РД в регламентирания 14-дневен срок от връчването му, като РА е издаден в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. РА е връчен надлежно по реда на чл. 30, ал. 4 от ДОПК като С. М. Х. е обжалвал ревизионния акт по реда на чл. 152 от ДОПК, която жалба е била разгледана от решаващия орган и преценена като частично основателна, поради което с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 444/24.10.2024 г., РА е частично отменен в частта относно установените задължения за 2019 г. и потвърден в частта относно установените задължения за 2017 г.

Предвид горното, съдът намира, че процесния РА е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

При извършената преценка за съответствие на оспорения Ревизионен акт/РА/ № Р-16000923007205-091-001/24.04.2024 г. с материалния закон, настоящият състав счита, че актът е издаден при правилно приложение и в съответствие с материалния закон, по следните съображения:

С процесния РА са установени и определени задължения на С. М. Х. по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, както следва: за 2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; за 2019 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв. С Решение № 444/24.10.2024 г. на директора на дирекция „Обжалвано и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, ревизионния акт в частта му относно задълженията за 2019 г. е отменен, а в останалата част, за установените задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2017 г., е потвърден.

В РА и РД е прието, че през 2017 г. С. М. Х., в качеството му на тютюнопроизводител, е придобил доходи от продажба на тютюн в размер на *** лв., който извод се основава на представените в хода на ревизията Договор за производство и изкупуване на тютюн № [номер]/[дата], сключен между „***“ АД и С. М. Х., 2 бр. предавателно-приемателни протоколи от 06.12.2017 г., банково извлечение и ведомост/финална справка/ - л. 173 – л. 181, от които се установяват договорните отношения между дружеството и жалбоподателя, изкупеното количество тютюн и заплащането на горепосочената сума по банков път на лицето. Ревизиращия екип е изложил доводи, че през 2017 г. С. Х. е получавал и финансово подпомагане по схеми и мерки, администрирани от ДФ „Земеделие“, като изплатените суми под формата на субсидии възлизат в размер на *** лв., видно от приложеното към ревизията писмо от ДФ „Земеделие“ № 07-1200/4018#1/26.05.2024 г., ведно със справки за плащания и справка оторизации на бенефициент/л. 106 – л. 107/.

В РД е прието, че придобитите доходи е следвало да се декларират в Приложение № 3 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, като доходи от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, както следва: доходи от дейност като регистриран земеделски стопанин за производството на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходи от производство на декоративна растителност (код 301) – *** лв.; доходи под формата на държавни помощи, субсидии (код 3011) – *** лв.; сума на доходите, подлежащи на облагане по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ – *** лв.; разходи за дейността по чл. 29 от ЗДДФЛ – *** лв.; общ размер на облагаемия доход от друга стопанска дейност - *** лв. Последният е намален със задължителните осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО, удържани или внесени авансово през годината, изчислени в размер на *** лв., и е определена годишна данъчна основа за доходите от друга стопанска дейност в размер на *** лв. Прието е, че това е и годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ - *** лв., върху която, на основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, е установен данък в размер на *** лв., ведно с начислена лихва.

С оглед релевираните в жалбата съображения, съдът намира, че спорът по делото се състои в това, налице ли са или не основания за облагане с данък върху доходите на физическите лица на получените от жалбоподателя суми през данъчната 2017 г. общо в размер на *** лв., представляващи получени доходи от продажба на тютюн в размер и получени субсидии, изплатени от ДФ „Земеделие“. В тази връзка настоящия съдебен състав намира за правилен и законосъобразен изводът на органите по приходите, че така получените суми са облагаеми.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. В тази връзка, в ЗДДФЛ не е регламентирано специално данъчно третиране на плащанията към земеделските производители и тютюнопроизводителите, в т.ч. държавни помощи, субсидии и друго подпомагане с европейски средства и такива от държавния бюджет. Релевантно в тази връзка е отмяната на чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ (ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.), с която разпоредба, до отмяната й е бил въведен режим за необлагане на доходите на физически лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност. По аргумент от горното, след като получените финансирания не са посочени сред необлагаемите доходи по чл. 13 от ЗДДФЛ, същите следва да се разглеждат в контекста на общите правила за облагане и деклариране на доходите от дейността, за която са предназначени, респ. следва да включват в облагаеми доход и подлежат на облагане с данък.

Във връзка с горното, на първо място, съдът намира за безспорно по делото, че С. М. Х., който през процесния данъчен период е бил тютюнопроизводител, респ. не е бил регистриран земеделски стопанин, и е получил през 2017 г. финансово подпомагане по схеми и мерки, администрирани от ДФ „Земеделие“, като сумите са изплатени, както следва: на 17.03.2017 г. са изплатени суми в размер на *** лв., с основание „мярка 13“, а на 04.05.2017 г. – *** лв., с основание „тютюн 2016“. Тези обстоятелства не са спорни по делото, като в приетата по делото административна преписка е приложена справка от СЕБРА и справка оторизации на бенефициент/л. 106 – л. 107 от делото/. Ревизираното лице не е подавало ГДД за 2017 г., респ. доходите от получените субсидии, не са декларирани по реда на ЗДДФЛ.

На следващо място, съдът приема за установено в процеса, че през ревизирания период/2017 г./ С. М. Х. е получил и доходи от продажба на тютюн. Видно от представения и приобщен в хода на ревизионното производство Договор за производство и изкупуване на тютюн № [номер]/[дата], сключен между С. М. Х. и „***“ АД, ревизираното лице е поело задължението да произведе и продаде на посоченото дружество, описаното в този договор количество, тип, произход и сорт тютюн реколта 2017 г. От посоченото дружество са представени и приети в хода на ревизията 2 броя предавателно-приемателни протокола от 06.12.2017 г., за продажбата/изкупуването съответно на 940 кг. тютюн на стойност *** лв. и 432 кг. тютюн на стойност *** лв. Изплащането на сумата (*** лв.) към сметката на С. Х. се установява от Ведомост/финална справка/ на Банка ***. Процесните доходи от продажба на тютюн, които жалбоподателя е получил в качеството си на тютюнопроизводител, представляват доходи от стопанска дейност, която РЛ осъществява (производство на непреработени продукти от селско стопанство, поради което съдът намира, че същите представляват облагаем доход по чл. 29 от ЗДДФЛ.

Настоящият съдебен състав напълно споделя направения от ревизиращите органи извод, че получените от ревизираното лице суми през 2017 г., представляват доход от друга стопанска дейност по смисъла на чл. 29 от ЗДДФЛ, който е следвало да бъде деклариран. В тази връзка следва да се отбележи, че за физически лица, които не са регистрирани земеделски стопани, какъвто е и С. М. Х., доходите свързани с производство на преработени или непреработени продукти от селско стопанство (включително от продажба на произведена декоративна растителност), се облагат по реда на чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДДФЛ, като облагаемият доход се определя, като придобитите през годината доходи, в т.ч. и субсидии, свързани с тях, се намали с разходи в размер на 40 на сто. В РД изрично е посочено, че процесните доходи е следвало да се декларират в Приложение № 3 (Доходи от друга стопанска дейност) на ГДД, като доходите в размер на *** лв., получени от продажбата на тютюн, се отразят като доходи с код 301 – доходи от дейност като регистриран земеделски стопанин за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходи от производство на декоративна растителност, а получените субсидии в размер на *** лв., се посочат с код 3011 – доходи под формата на държавно помощи и субсидии. Според съда, органът по приходите неправилно е посочил/в РД/, че процесните доходи следва да се декларират с код 301 и код 3011, които са относими за доходи от стопанска дейност на регистриран земеделски стопанин, и които доходи се намаляват с разходи за дейността в размер на 60 на сто съобразно чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ. Доколкото в случая е приложима хипотезата на чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДДФЛ, то в Приложение № 3 на ГДД доходите на лицето, което не е търговец и не е регистриран земеделски стопанин, следва да отразят със съответните кодове, за които е предвидено намаляване им, при подлежащото облагане, с 40 на сто разходи за дейност. В настоящия случай това са доходи с код 302 и код 3021, съответно доходи от дейност за производство на преработени или непреработени продукти от селско стопанство, извън тези с код 301, включително доходи от продажба на произведена декоративна растителност и доходи под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет, свързани с дейността по код 302, с изключение на обложените с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ.

Независимо от така описаното несъответствие относно вида на доходите, които следва да се декларират в Приложение № 3 (Доходи от друга стопанска дейност) на ГДД, настоящият съдебен състав намира, че то не е съществено, тъй като не се отразява на крайния резултат при формиране на облагаемия доход и на годишната данъчна основа за процесните доходи, а оттам и на дължимия данък върху годишната данъчна основа. В случая, ревизията е установила придобити през 2017 г. доходи, подлежащи на облагане по реда на чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДДФЛ, в общ размер на *** лв., за които правилно от ревизиращите органи е приложено намаление с разходи за дейността в размер на 40 на сто. Полученият облагаем доход в размер на *** лв./*** лв. – *** лв.(40% от *** ), законосъобразно и в съответствие с чл. 30, т. 3 от ЗДДФЛ, е намален със задължителните осигурителни вноски по реда на ЗЗО, изчислени в размер на *** лв. В случая, видно от констатациите, съдържащи се в Работна карта за физическо лице с № С-16000923048617/06.12.2023 г. – л. 182 – л. 186 от делото, считано от 20.02.2017 г. за С. Х. няма данни за проведено осигуряване, респ. съобразно разпоредбата на чл. 30, т. 3 от ЗДДФЛ, облагаемия доход по чл. 29 следва да се намали с вноските за здравни осигуровки, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, като сумата в размер на *** лв., представлява именно тези ЗОВ по за времето от 20.02.2017 г. до 31.12.2017 г. Формирана е годишната данъчна основа за доходите от друга стопанска дейност в размер на *** лв./ *** лв. облагаем доход – *** лв. ЗОВ по ЗЗО/, от която дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ /10 на сто от определена ГДО/ за 2017 г. е в размер на *** лв.

Предвид това съдът счита за законосъобразно определянето на годишната данъчна основа по реда на чл. 29, ал. 1 от ЗДДФЛ, респ. допълнителните задължения за данък върху ГДО по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на *** лв. Върху така определеното задължения по период и размер, законосъобразно и в съответствие с чл. 175, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ(в релевантната редакция – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания/ЗЛВДТДПДВ/, е определена и съответната лихва за горепосочения данъчен период.

Неоснователни са релевираните от жалбоподателя в хода на делото възражения, че по отношение на него са налице предпоставките за ползване на данъчно облекчение за лица с *** и с над ***сто намалена работоспособност. В тази връзка релевантната разпоредба на чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ гласи, че сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 за лица с *** и с над *** на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със *** лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане на срока на инвалидност на решението.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че с Експертно решение № 0[номер]/[дата], издадено от *** състав на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД/л. 237/, на С. М. Х. е определена трайно намалена неработоспособност *** на сто, с дата на инвалидизиране 14.11.2018 г. и срок на инвалидността до 01.01.2024 г. Последващото преосвидетелстване на жалбоподателя е с Експертно решение № [номер]/[дата] на ТЕЛК/л. 219/, с което е определена *** % ТНР, с дата на инвалидизиране отново 14.11.2018 г.

С оспорената в настоящата производство част на РА са установени задължения по ЗДДФЛ за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., докато с горепосочените документи е удостоверена настъпила неработоспособност по отношение на ревизираното лице, считано от 14.11.2018 г. С други думи, настъпилото увреждане не обхваща данъчния период, за който са установени процесните задължения и се претендира намаление на данъчната основа, като обстоятелството, че подлежащите на облагане доходи за 2017 г. се декларират в ГДД, подадена през 2018 г., в която година е и датата на инвалидизиране на лицето, е ирелевантно за възникването на право на ползване на данъчното облекчение по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Съдът намира за неоснователни и доводите, изложени от жалбоподателя, че установеното с РА задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2017 г. е погасено по давност. В тази връзка, по силата на чл. 168, т. 3 от ДОПК, изтичането на погасителната давност е основание за погасяване на публичните вземания. Съгласно чл. 109, ал. 1 от ДОПК, не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ/в релевантната редакция/ предвиждаща подаването на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода, петгодишния срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК за образувано на производството по установяване на задължения за данъци по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2017 г., започва да тече от 01.01.2019 г. и изтича на 01.01.2024 г. Доколкото настоящото ревизионно производство е образувано със ЗВР № Р-16000923007205-020-001/07.12.2023 г., връчена на 21.12.2023 г., т.е. преди преклузивния петгодишен срок, регламентиран в чл. 109, ал. 1 от ДОПК, то безспорно следва изводът, че с процесния РА правилно са установени задължения за данъчен период 2017 г.

На следващо място, разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК регламентира обикновената 5/пет/-годишна давност за погасяване на публичните вземания, срокът на която започва да тече от първи януари на годината, следваща тази, през която е трябвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а чл. 171, ал. 2 от ДОПК/в релевантната редакция на нормата – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ установява абсолютната 10-годишна погасителна давност, като с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Хипотезите, при които давността спира да тече или се прекъсва са уредени в чл. 172 от ДОПК, като съгласно ал. 1, т. 1 от същия член, давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното задължение – до издаването на акт, но за не повече от една година. По силата на чл. 172, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

В конкретния случай, доколкото по силата на чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ/в релевантната редакция – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г./, дължимият данък по чл. 48 се внася до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода, то внасянето на данъка за процесните доходи за 2017 г. е до 30 април 2018 г. Предвид това и по аргумент от чл. 171, ал. 1 от ДОПК, считано от 01.01.2019 г. е започнал да тече петгодишният срок на погасителната давност, който изтича на 01.01.2024 г. Отново следва да се посочи, че Заповедта за възлагане на процесната ревизия /ЗВР № Р-16000923007205-020-001/07.12.2023 г./ е връчена на 21.12.2023 г., респ. преди да изтече петгодишния давностен срок, като считано от тази дата, до датата на издаване на оспорения РА/24.04.2024 г./ давността е спряна, а с издаването на същия, давността е прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна давност. С други думи, задълженията за 2017 г. не са погасени по давност, поради което и възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност е неоснователно, респ. не е налице въведеното основание за отмяна на РА в тази част.

С оглед изложеното, съдът намира, че следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена, като неоснователна, жалбата на С. М. Х. от [населено място], против Ревизионен акт/РА/ № 16000923007205-091-001/24.04.2024 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от Н. Ж. К. – [длъжност] при ТД на НАП гр. Пловдив – орган, възложил ревизията и С. Д. Й., на длъжност [длъжност] при ТД на НАП гр. Пловдив – ръководител на ревизията, в частта му с която е потвърден с Решение № 444/24.10.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно за установените на С. М. Х. от [населено място] задължения по ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.

При този изход на делото, с оглед надлежно въведенето в писмената защита на пълномощника на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Претенцията на процесуалния представител на ответника се основава на чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

Съдът, след като прецени действителната правна и фактическа сложност на делото, материалният интерес и осъществените от пълномощника на ответника процесуални действия, изразяващо се в депозиране на молба и писмена защита, без участие в проведеното единствено открито съдебно заседание, намира, че в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1, пред. последно от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. М. Х. от [населено място], [адрес], с [ЕГН], против Ревизионен акт/РА/ № 16000923007205-091-001/24.04.2024 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от Н. Ж. К. – [длъжност] при ТД на НАП гр. Пловдив – орган, възложил ревизията и С. Д. Й., на длъжност [длъжност] при ТД на НАП гр. Пловдив – ръководител на ревизията, в частта му с която на С. М. Х. от [населено място], са установени задължения по ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 780 лв., ведно с лихви в размер на 501.11 лв., като неоснователна.

ОСЪЖДА С. М. Х. от [населено място], [адрес], с [ЕГН], да заплати на Национална агенция за приходите гр.София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.