№ 18
гр. Л., 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., II СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200323 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0906-000864 от 31.08.2020 г. на Началник сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР Л. е наложено на П. М. М. от гр.Л., област Л.,
административни наказания на основание чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева и на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушения на чл.5, ал.1, т.1 и чл.123, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят М., който чрез адвокат И.И.
го е обжалвал. В жалбата си сочи, че постановлението е незаконосъобразно издадено, тъй
като не е извършил посочените в него нарушения. Моли НП да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание, в което е бил даден ход по същество на делото, редовно
призован, жалбоподателят М. не се явява. Представлява се от адвокат И.И., който поддържа
жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление. Изтъква, че актосъставителя
и свидетелят по акта не са присъствали при установяване на нарушенията, а акта е съставен
по обясненията на очевидци, които обаче не са посочени като свидетели. Счита, че от така
ангажираните писмени и гласни доказателства не се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят е причинил материални щети на лек автомобил „Ф.Ш.“. Претендира на
жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена
без уважение и се потвърди наказателното постановление. Направили са и възражение за
прекомерност по чл.63, ал.4 от ЗАНН в случай, че жалбата срещу наказателното
1
постановление бъде уважена.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Вл. Б.
М. и Вл. Д. В., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
На 17.08.2020 г. свидетелите В.В. и В.М. – служители в „Пътна полиция” при ОД на
МВР Л. били изпратени по сигнал за настъпило ПТП в гр.Л., област Л., на ул.„В.“. Пред дом
№ 23 на улицата те установили лек автомобил „Ф.Ш.” с рег.№ ОВ **** АК, който бил
паркиран успоредно на оста на пътя. В предната лява част на автомобила имало нанесени
материални щети. Според собственика на автомобила, с който полицейските служители
разговаряли, както и от обясненията на други лица – очевидци на случилото се, щетите били
причинени от преминал много близко лек автомобил марка „Мерцедес Ц220“ с рег. № ОВ
**** ВР, който обаче не спрял, а продължил да се движи и напуснал местопроизшествието.
Тъй като собственика на пострадалия автомобил, както и другите очевидци видели кой
управлявал „Мерцедес“-а, а и го познавали, насочили полицейските служител къде да го
намерят. Свидетелите В. и М. отишли на адреса в гр.Л., ул.„Х.А.“ № 40, където установили
П. М. М.. В разговор с тях, същият признал, че той е управлявал автомобила, но не бил
усетил да е засегнал друг. Свидетелите огледали автомобила „Мерцедес“ на М. и
установили по него следи, които съответствали да са се получили от съприкосновението му
с автомобила „Ф.Ш.“.
Въз основа на така установеното, свидетелят М. приел, че с действията си по
управление на собствения си автомобил, на 17.08.2020 г., около 21:25 часа в гр.Л., по ул.
„В.“, пред дом 23, с посока на движение към с.Крушуна, П.М. е извършил нарушение на
разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, като преминавайки покрай лекия
автомобил „Ф.Ш.“, не спазил достатъчно странично разстояние между неговото МПС и
паркирания автомобил, в следствие на което го е ударил в лявата предна част, причинявайки
ПТП с материални щети, след което не спрял на място, а напуснал произшествието. За това
свидетелят М. му съставил АУАН бланков № 228639 от 17.08.2020 г. /л.7/, на който като
свидетел присъствал при съставянето на акта бил посочен и се подписал В.В..
В така съставения акт било отразено, че жалбоподателят М. няма възражения.
Същият подписал акта и получил препис от него.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят М. да е
подавал писмени възражения.
В обжалваното наказателно постановление, наказващия орган възприел изцяло
описаната в АУАН фактическа обстановка, като приел, че с действията си по управление на
автомобила жалбоподателят М. е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 и чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП и му наложил санкциите предвидени в чл.185 и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоби в
размер на 20 и 50 лева, както и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 1 месец.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
2
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежна страна, поради
което е допустима за разглеждане.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа
на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно действащата към този момент
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /л.11-12/.
При пълната проверка на обжалваното наказателно постановление съдът констатира,
че е издадено в съответствие с процесуалния и материален закон и липсват допуснати
съществени нарушения, които да обосновават отмяната му на формално основание. Както
АУАН, така и НП съдържат визираните съответно в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити.
Посочени са обстоятелствата при извършване на нарушенията, които са вменени на
жалбоподателя М. и съобразно тях правилно са квалифицирани и посочени нарушените
норми от закона, съответно приложени са правилните санкционни разпоредби. Ясно в
обстоятелствената част както на съставения АУАН, така и на издаденото НП са посочени
обстоятелствата, при които са били извършени нарушенията и в този смисъл
актосъставителят и наказващият орган е нямало какво повече да добавят.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От ангажираните и събрани в хода на съдебното следствие доказателства,
извършването на нарушенията на разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП
се установяват по несъмнен и категоричен начин, поради което не могат да бъдат споделени
доводите на жалбоподателя в този смисъл.
По силата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП участниците в движението не трябва да поставят
в опасност живота и здравето на хората и да причиняват имуществени вреди. В настоящият
казус жалбоподателят, в качеството на водач и участник в движението е причинил на друг
лек автомобил имуществени щети, изразяващи се в охлузвания по предната дясна врата и
част от преден ляв калник на лекия автомобил „Ф.Ш.“ с рег.№ ОВ **** АК, видно от
представения от въззиваемата страна снимков материал /л.26-29/. Информацията от него
кореспондира с показанията на свидетелите М. и В.. Съдът изцяло кредитира показанията
им като обективни, последователни и логически свързани, независимо, че същите са
косвени, тъй като се базират на снети от тях сведения от лица, които са видели случилото се
и именно те са ги насочили към жалбоподателя М., като водача причинил имуществените
щети по паркиралия автомобил. Липсват данни, които да навеждат на съмнения за
предубеденост или преднамереност на двамата по отношение на жалбоподателя М.. Двамата
добросъвестно пресъздават видяното от очевидци на деянието, като по този начин
показанията им, обвързани със създадения снимков материал, изграждат неделима верига от
косвени доказателства, водеща към категоричния извод, че П.М. е автор на нарушението по
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Ето защо съдът намира, че констатациите отразени от актосъставителя М. в
съставения на жалбоподателя АУАН убедително са защитени при разпита на двамата
свидетели в хода на съдебното следствие, като всеки от тях, имайки ясен спомен от
3
конкретната ситуация, детайлно излага релевантните за случая обстоятелства. Показанията
на двамата свидетели отразяват едни и същи, лично и еднозначно възприети от тях
обстоятелства. Не на последно място, показанията им кореспондират изцяло и с писмените
доказателства по делото, поради което съдът им дава вяра изцяло и ги приема за логични,
обективни и добросъвестно дадени. Затова и именно на тях основава изводите си от
фактическа страна.
С оглед на тези съображения, съдът приема, че отразените в обстоятелствената част
на АУАН, съответно и в атакуваното НП фактически обстоятелства съответстват на
действителното положение. Интерпретирани са обективно от наказващия орган и са оценени
правилно, в съответствие с материалния закон. От страна на жалбоподателя не бяха
ангажирани доказателства, които да установяват фактическа обстановка различна от
изложената в акта и наказателното постановление. В този смисъл, признатата от закона
доказателствена сила на АУАН следва да бъде зачетена и същия е годно доказателствено
средство за подлежащите на установяване факти и обстоятелства.
Въз основа на изложеното съдът намира, че нарушението на нормата на чл.5, ал.1, т.1
от ЗДвП действително е извършено от П.М., доказано е по несъмнен начин, макар и само с
косвени доказателства, поради което и наказващият орган законосъобразно и обосновано е
ангажирал отговорността му по административен ред. Правилно също така наказващият
орган е приложил санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП. С цитираната разпоредба е
предвидено наказание глоба в размер на 20 лева „за нарушение на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за които не е предвидено друго
наказание“. Нормата е обща и не се прилага, когато елементите от състава на нарушението
са очертани със специална норма. В случая, за причинени имуществени щети при неспазена
странична дистанция при разминаване не е предвидена такава, по подобие например с
нормата на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, касаеща движение на заден ход. Поради това и съдът
приема, че деянието е съставомерно по чл.185 от ЗДвП и правилно наказващият орган е
определил санкцията по нея.
От субективна страна съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, в
хипотезата на непредпазливост, тъй като не е спорно, че жалбоподателят М. е
правоспособен водач на МПС, видно от справката за нарушител /л.9/, и като такъв е бил
запознат със задълженията си при управлението на МПС, в т.ч. и тези по чл.5, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
По отношение на другото нарушение, това чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът счита, че
от ангажираните и събрани в хода на съдебното следствие доказателства, наличието му
също се установява по несъмнен и категоричен начин. За съставомерността на деянието по
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е необходимо от обективна страна неизпълнение от водача на
задълженията му по чл.123 от ЗДвП, като участник в пътнотранспортно произшествие. От
субективна страна това неизпълнение следва да се дължи на съзнателно поведение на
субекта на нарушението. В случая съставомерните признаци на нарушението са налице.
Според легалната дефиниция, дадена с нормата на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП,
4
„пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Безспорно от
изложеното по-горе се установи, че при управлението на собствения си лек автомобил
„Мерцедес“ жалбоподателят М. е преминал покрай паркирания успоредно на пътното
платно автомобил „Ф.Ш.“, без обаче да осигури достатъчна странична дистанция,
вследствие на което на последния са нанесени материални щети, т.е. М. е имал и качеството
на „участник“ в пътнотранспортно произшествие, съгласно § 6, т.27 от ДР на ЗДвП. При
това положение и съгласно задълженията му вменени от разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от
ЗДвП, като участник в ПТП е следвало да спре и да установи какви са последиците от
произшествието. Като не е сторил това, М. е осъществил от обективна страна признаците от
състава на нарушението по чл.175, ал.1, т.5, във връзка с чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. При
положение, че намиращите се наблизо хора са възприели съприкосновението между двата
автомобила, то жалбоподателят като водач на единия от тях е имал възможността да усети и
чуе, че е ударил друго МПС, респективно да спре и да установи нанесените материални
щети. Не го е направил и само случайността, че в близост е имало други хора, които са
възприели станалото и са уведомили органите на пътна полиция е спомогнало нарушителят
да бъде установен.
При определяне размера на санкциите по чл.175, ал.1 от ЗДвП наказващият орган е
съобразил обществената опасност на дееца М. (съгласно справката за нарушител, преди тези
нарушения е бил санкциониран два пъти с НП за леки нарушения и три пъти с фишове),
както и обществената опасност на деянието му, като му е наложил минималните предвидени
от закона размери – 50 лева глоба и 1 месец лишаване от право да управлява МПС, които
съдът намира за справедливи.
Предвид на тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно
издадено и в двете му части, при безспорна установеност на извършените от жалбоподателя
нарушения, както от обективна, така и от субективна страна и като такова следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат
претендираните разноски и искането в този смисъл следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0906-000864 от
31.08.2020 г. на Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Л. , с което са
наложени на П. М. М. от гр.Л., област Л., ул.„Х.А.“ № 40, ЕГН : **********,
административни наказания на основание чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева и на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушения на чл.5, ал.1, т.1 и чл.123, ал.1, т.1 от
5
ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Оставя без уважение искането на П. М. М. от гр.Л., с горните данни, за присъждане
на направени разноски по делото, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Л. в 14-
дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
6