Р Е Ш Е Н И Е

 

№   ............

 

02.01.2020 г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета в състав:

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НАЧЕВА

 

            При секретаря Иглика Игнатова и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 2398 по описа на същия съд за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е жалба от „С.” ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от М.Д. П. с ЕГН ********** – в качеството му на работодател против НП № 15-0000953/12.12.2018г. на *** – гр. Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ и на основание чл.416, ал.5  от КТ и във вр. с чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

 

            Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно поради противоречие с процесуалния и материалния закон. Твърди, че са допуснати редица съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на санкционираното лице, като моли за отмяна на издаденото НП.

 

            В съдебно заседание ж-лят редовно призован, не се представлява и не изразява становище по съществото на делото.

Ответникът по жалбата – Дирекция „ИТ“-Плевен, редовно призован, представлява се от юрк.Р. И., която моли за потвърждаване на НП, като излага подробни аргументи. 

Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, становището на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и Закона, намира за установено следното:

 

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

            РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.

„С.” ЕООД с ЕИК: *** е със седалище и адрес на управление:***, ***, и се представлява от М.Д. П. с ЕГН ********** и за това не се спори.

На 19.11.2018г., длъжностните лица от Дирекция "Инспекция по труда"-Плевен – актосъставителят Г.И.Д., *** при Д“ИТ“-Плевен и свидетелката М.Г.Б. – извършили последваща проверка на „С.” ЕООД с оглед изпълнение на задължително предписание. В хода на проверката длъжностните лица констатирали, че „С.” ЕООД в качеството си на работодател е нарушило разпоредбите на трудовото законодателство, като не е изпълнил задължително Предписание № 4 на Д“ИТ“-Плевен, дадено с Протокол от извършена проверка с изх.№ 1833182/27.09.2018г. с текст: „Работодателят да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец юли 2018г. от работещите в дружеството, подробно описани в списък с изх.№ 46/27.09.2018г., съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ, със срок 05.11.2018г. Длъжностните лица констатирали още, че при извършената проверка не са представени документи, удостоверяващи изпълнението на Предписание № 4 от Протокол за извършена проверка с изх.№ 1833182/27.09.2018г.

 

В резултат на горните констатации актосъставителят Г.И.Д. в присъствието на свидетеля М.Г.Б. съставила АУАН № 15-0000953/19.11.2018г., като въз основа на него било издадено оспореното НП.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – изцяло кредитираните като обективни, логични и последователни показания на свидетелите Г.Д. и М.Б., приложените към делото писмени доказателства – АУАН № 15-0000953/19.11.2018г. на л.104-л.106 от НАХД № 341/2019г., известие за доставяне от 10.01.2019г. на л.107, пълномощно на л.112; протокол за извършена проверка изх. № 1833182/27.09.2018г. на л.114-л.115; ведомости на „С.“ ЕООД за м. юли 2018г. /пряк труд/ от л.8 до л.101 по НАХД №341/2019г.; Ведомости на „С.“ ЕООД за м.юли 2018г. изх.№46/27.09.2018г. и изх.№60/19.11.2018г., находящи се на л.18-л.23 от настоящото дело.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

          Съдът извърши проверка за законосъобразност на обжалваното Наказателно постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити. В наказателното постановление са посочени имената и длъжността на  лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, както и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, посочени са данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, вида и размера на наказанието, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателното постановление. Съдът счита, че Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен е оправомощен да издава наказателни постановления, съгласно чл. 15, ал. 3, т. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда” и с оглед разпоредбите на чл. 416, ал. 5 от КТ, чл. 47, ал. 2 от ЗАНН.

          Налице е съответствие между отразеното в АУАН и в НП, както досежно описание на нарушението, така и на неговата цифрова квалификация. Съдът счита, че АУАН и НП съдържат реквизитите посочени съответно в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и акта също е издаден от оправомощено лице – свидетелят Г.И.Д., работещ на длъжност „***” в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен, която е оправомощена да съставя АУАН за нарушения по КТ на основание чл. 416, ал. 1 от КТ във вр. чл. 20, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда”. Съдът счита, че при издаване на наказателното постановление не е нарушена разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН за произнасяне на наказващият орган в едномесечен срок от получаване на административнонаказателната преписка, тъй като този срок е инструктивен. Не на последно място – възраженията за незаконосъобразно връчване на НП са имат ирелевантен характер, доколкото е налице обжалване, прието е от съда че е в срок, жалбата е разгледана, поради което според съда не е налице нередовност при получаване на НП.

          Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.

 

          След анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и възраженията на страните съдът счита, че нарушението, за което е санкционирано дружеството – жалбоподател е доказано. Съгласно чл. 415, ал. 1 от КТ „Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.“. В конкретният случай по несъмнен начин се установи, че жалбоподателят не е изпълнил даденото му задължително предписание да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец юли 2018г. от работещите в дружеството, подробно описани в списък с изх.№ 46/27.09.2018г., съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ, в указания срок до 05.11.2018г. Това предписание няма данни да е било обжалвано и е влязло в законна сила и като такова е било задължително за изпълнение.

         

          Съдът счита, че е безспорно  установено извършването на нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда от страна на дружеството-жалбоподател. Описаното деяние в съставения против жалбоподателя АУАН съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по посочения по-горе текст и по смисъла на чл. 6 от ЗАНН осъществява състав на административно нарушение по КТ, за което жалбоподателят е бил санкциониран.

 

          С наказателното постановление на „С.” ЕООД с ЕИК: *** е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 3 000 лева на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415, ал.1 от КТ  от КТ. В разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ законодателят е предвидил наказание в размер от 1500 до 10 000 лева за лице, което не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. В конкретният случай на жалбоподателя е наложено наказание в размер 3000 лева. Съдът счита, че същото е определено съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като са съобразени тежестта на нарушението, и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, в конкретност като смекчаващо обстоятелство следва да се вземат предвид изплатените след указания срок /05.11.2018г./възнаграждения, а като отегчаващо такова следва да се посочи големия брой лица на които не са били изплатени възнагражденията в срок. Затова в този си размер според съда наказанието би постигнало целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН. 

          По отношение на направеното в жалбата искане за приложение на чл.28 ЗАНН: Тук е мястото да се отбележи, че ЗАНН не предвижда критерии за отграничаване на маловажните случаи, поради което във всеки един случай следва да се подхожда конкретно при съобразяване с относимите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, например стойността на вредата ако има такава, кръгът на засегнатите обществени интереси и т.н. Съгласно задължителните за всички съдилища указания, дадени с ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС се прие че „…преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол … когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона… ”.  От друга страна известно е, че когато преценява дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, попадащи в обхвата на чл.6 от ЗАНН, т.е. когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл.28 ЗАНН. Ако тази разпоредба бъде приложена, на практика нарушителя се освобождава от административно наказателна отговорност. При така посоченото, следва да се приеме, че в случая се касае за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, различен от общия за произнасяне ред, но в никакъв случай това произнасяне не може да почива на преценка по целесъобразност. Тази преценка на наказващият орган подлежи на съдебен контрол, но само когато съдът констатира, че са били налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не ги е приложил. В настоящият казус съдът вече посочи, че безспорно е налице визираното в акта и НП нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран. Неизпълнението на нарушената разпоредба на чл. 415, ал.1 от КТ е оценено от законодателя като такова с висока степен на обществена опасност, което ясно личи от размера на предвидената имуществена санкция, поради което настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.11 от ЗАНН, вр. с чл.9, ал.2 от НК и отговорността на жалбоподателя да се изключи съгласно чл.28 от ЗАНН.                      

          Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано.

 

          Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 15-0000953/12.12.2018г. на *** – гр. Плевен, с което на жалбоподателя „„С.” ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от М.Д. П. с ЕГН ********** в качеството му на работодател, за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ и на основание чл.416, ал.5  от КТ и във вр. с чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред АС – гр. Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

                                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: