№ 165
гр. Велико Търново, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224000500278 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 154 от 09.05.2022г., постановено по гр.д. № 174/2022г.,
Окръжен съд-Русе е осъдил Община-гр.Русе да заплати на Н. Д. Й. от гр.Русе,
на основание чл.49 от ЗЗД, сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение
за причинени й неимуществени вреди вследствие падане върху пешеходна
пътека, намираща се пред офиса на ПП Атака на кръстовището на
бул.Скобелев и ул.Муткурова в гр.Русе на 12.12.2020г., заедно със законната
лихва върху тази сума, считано от 12.12.2020г. до окончателното й
заплащане. Отхвърлил е предявения иск от Н. Д. Й. за заплащане на
неимуществени вреди над сумата от 25 000 лева до 35 000 лева, заедно със
законната лихва върху тази разлика от 12.12.2020г., като неоснователен и
недоказан. Осъдил е Община-гр.Русе да заплати на адвокат П. Й. Н., от
Адвокатска колегия-Варна, на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, адвокатско
възнаграждение в размер на 1 280 лева. Осъдил е Н. Д. Й. да заплати на
Община-гр.Русе сумата от 155 лева, юрисконсултско възнаграждение, както и
57 лева разноски за вещо лице, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Осъдил е Община-гр.Русе да заплати по сметката на Окръжен съд-Русе
държавна такса в размер на 1 000 лева, както и 300 лева, направени разноски
от бюджета на съда.
Против решението е постъпила въззивна жалба от ищцата Н. Д. Й., чрез
1
адвокат П. Н..
Предмет на жалбата е отхвърлителната част на първоинстанционното
решение.
Въззивницата ищца моли Апелативният съд да отмени
първоинстанционното решение на Окръжен съд-Русе в частта, с която е
отхвърлен предявения иск по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД от ищцата
срещу Община-гр.Русе за сумата над 25 000 лева до предявения иск /след
направеното изменение/ от 35 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди вследствие падане върху пешеходна пътека
в гр.Русе на 12.12.2020г., заедно със законната лихва от 12.12.2020г. до
окончателното й изплащане и да постанови друго решение, с което да уважи
предявения иск изцяло, включително и за тази разлика от 10 000 лева, заедно
със законната лихва върху нея от 12.12.2020г. до изплащането й.
Обжалваното решение било неправилно в обжалваната част, поради
противоречие с критериите по чл.52 от ЗЗД. При определяне на
обезщетението първоинстанционният съд не бил взел предвид в пълна степен
получените травми, техния интензитет и продължителност, както и
претърпените болки и страдания от тях. Травмата била сложна за
диагностициране и лечение, поради което се наложило ищцата да се премести
в друго лечебно заведение, където е била оперирана и според вещото лице е
била стабилизирана с плаки, не всички от които са премахнати. Бил останал
траен белег. Възстановителният период бил повече от 10 месеца при
болнични и домашни условия, имала трудности в ежедневието за битово
обслужване, при ставане и движение, отначало това ставало само с чужда
помощ. Наложило се да ограничи социалните си контакти. Вече изпитвала
страх при ходене пеш и при пресичане на пешеходни пътеки. Определеният
размер на обезщетението от 25 000 лева бил занижен и не бил съобразен със
съдебната практика при присъждане на обезщетения за неимуществени вреди
при сходни случаи.
Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител адвокат П. Н. по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.
Против решението е постъпила въззивна жалба и от ответника Община-
гр.Русе, представлявана от Кмета, чрез старши юристконсулт В. Н..
Въззивникът ответник заявява, че обжалва решението на Русенския
окръжен съд изцяло, но тъй като в отхвърлителната част няма правен интерес
да го обжалва, очевидно е че в тази част жалбата от негова страна е
недопустима.
Моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение /има интерес
да иска отмяна само на осъдителната част на решението, с която Община-
гр.Русе е осъдена да заплати на ищцата Й. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 25 000 лева, както и за законната лихва върху тази сума от
12.12.2020г./ и вместо него да постанови друго решение по съществото на
спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск или в условия на
2
евентуалност да отмени атакуваното съдебно решение в частта, с която е
присъдено обезщетение над сумата от 15 000 лева до 25 000 лева.
Счита, че от страна на Община-гр.Русе нямало неизпълнение на
законовите й задължения. Било установено със заключението на назначената
експертиза, че процесната пешеходна пътека е маркирана по надлежния
начин, с боя, която отговаря на изискванията на нормативната уредба. По
делото не били установени неравности на пътното платно. Ищцовите
твърдения, че причина за инцидента била боята на пешеходната пътека, били
останали недоказани.
Прави оплакване, че след като първоинстанционният съд бил приел, че
причината, поради която боядисаната пешеходна пътека е била хлъзгава,
необосновано стигнал до извод, че за станалия инцидент следва да отговаря
Общината. Наред с това Окръжният съд бил приел, че пешеходната пътека не
била почистена от падналия сняг, което също било задължение на Общината
и не било ясно какво приема съдът като причина – дали некачествена боя или
непочистен сняг. Поради това искът се явявал недоказан.
При условия на евентуалност счита, че присъденото обезщетение е
неоснователно и неправилно завишено по размер. Съобразно критериите за
справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД, както и във връзка с решенията по
аналогични дела, справедливото обезщетение в случая следвало да бъде най-
много до размер на сумата от 15 000 лева.
Претендира за присъждане на съдебни разноски за тази инстанция.
Въззивницата ищца Н. Й., чрез процесуален представител адвокат П. Н.,
в писмен отговор, оспорва жалбата на другата страна Община-гр.Русе и моли
Апелативният съд да я остави без уважение, като неоснователна и недоказана.
Счита, че по делото било доказано, че инцидентът се е случил поради лошото
качество на положената върху пешеходната пътека боя, както и поради
непочистването на снега върху нея, като и двата фактора са допринесли за
това тя да падне и да получи счупване на дясна бедрена кост, като и двете
бездействия съставляват извършени от страна на Община-гр.Русе нарушения,
поради което същата следва да отговаря за причинените й неимуществени
вреди, които оценява на сумата от 35 000 лева, както и счита че й се дължи
законната лихва върху тази главница от датата на инцидента 12.12.2020г. до
окончателното изплащане на обезщетението. Акцентира и на факта, че според
нея получената травма била тежка, била сложна за диагностициране и
лечение, възстановяването й продължило повече от 10 месеца, наложило се да
прибегне до чужда помощ в битово отношение, дълго време била
обездвижена, настъпили и другите негативни последици за нея, подробно
описани в нейната жалба.
Въззивникът ответник Община-гр.Русе оспорва изцяло въззивната
жалба, подадена от ищцата, като я счита за неоснователна и недоказана.
Според Община-гр.Русе предявеният иск се явявал недоказан по
основание, поради липса на всички кумулативно свързани елементи на чл.49
3
от ЗЗД, необходими за ангажиране на деликтната отговорност.
С първоинстанционното решение бил нарушен принципът за
справедливост на определеното обезщетение, но не в посока че същото е
занижено, а напротив присъденото обезщетение било силно завишено и не
отговаряло на характера на увреждането, поради обстоятелството че няма
настъпило влошаване на състоянието на ищцата, нямало настъпило
осакатяване, загрозяване, както и с оглед на причинените й морални
страдания. Поставените импланти при операцията на счупената дясна
бедрена кост на ищцата, били изцяло премахнати понастоящем. Функцията на
крайника била изцяло възстановена.
Навежда доводи, че Община-гр.Русе била изпълнила всички свои
законови задължения – пешеходната пътека била маркирана, била положена
боя съобразно нормативните изисквания и стандартите за качество, нямало е
неравности на пътното платно поддръжката на пътното платно в този участък
не била неглижирана.
Предвид изложеното въззивникът ответник моли Апелативният съд да
отхвърли изцяло предявения иск, алтернативно да бъде определено
обезщетение за неимуществени вреди в размер по-нисък от 25 000 лева.
Моли Апелативният съд да остави без уважение въззивната жалба на
ищцата.
В съдебно заседание не се явява процесуалният представител на ищцата
адвокат П. Н.. В писмена защита същият поддържа въззивната жалба,
подадена от ищцата, както и отговора като оспорва въззивната жалба на
Община-гр.Русе.
Процесуалният представител на Община-гр.Русе старши юрисконсулт
Н., в съдебно заседание, поддържа взетото становище в тяхната въззивна
жалба и в подадения от тях отговор, както и изложените в същите
съображения.
Като разгледа направените в двете въззивни жалби оплаквания,
възраженията в отговорите, взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за
установено следното:
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени от страните по
делото, при наличен интерес да обжалват конкретното съдебно решение,
насочени са против подлежащ на обжалване съдебен акт и са подадени в срок.
Във връзка с преценка на тяхната основателност Въззивният съд
приема, че Окръжният съд е отразил в решението си подробно и обективно
съдържанието на исковата молба и на отговора по чл.131 от ГПК, поради
което се присъединява към изложеното в първоинстанционното решение в
тази му част.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
4
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
При проверката по реда на чл.269 от ГПК, която въззивната инстанция е
длъжна да извърши служебно, се констатира че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено
от законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено
е писмено, подписано е и е разбираемо.
След констатацията за валидност и допустимост на
първоинстанционното решение, Въззивният съд пристъпи към проверка на
правилността на същото.
При тази проверка Апелативният съд намира за установено по делото от
фактическа страна следното.
Фактическата обстановка е изяснена правилно от първоинстанционния
съд, поради което в настоящото решение следва да бъде посочена накратко по
следния начин.
Видно от проверен от Окръжния съд в откритото съдебно заседание на
18.01.2022г. диск, представен от Министерство на вътрешните работи-
Дирекция Национална система 112-Отдел Районен център 112-гр.Русе, на
12.12.2020г., в 12,55 часа, е постъпил сигнал за паднала жена върху
пешеходната пътека след кръговото в гр.Русе по посока към улица Борисова
преди спирката на Съюза на българските автомобилисти, която била заявила,
че се е подхлъзнала. В същата справка е посочено, че на място е изпратен
полицейски наряд, пред когото ищцата също заявила, че се е подхлъзнала на
боята на пешеходната пътека. Районен център 112-гр.Русе посочва още и
това, че е съставена докладна записка, в която е посочено, че върху
пешеходната пътека било имало сняг с киша, както и че жената е била
откарана в приемното отделение на Центъра за спешна медицинска помощ-
гр.Русе.
По делото в първата инстанция са разпитани полицейските служители,
които били изпратени по сигнала на телефон 112, а именно свидетелите И. Т.
и Л. П., според които като отишли на местопроизшествието намерили един
мъж, който подпирал една жена – двамата били прави. Жената им казала, че
се е подхлъзнала на пешеходната пътека и е паднала. Двамата свидетели
установяват, че на мястото е имало сняг, киша, пътното платно не било добре
почистено, а върху пешеходната пътека имало топящ се сняг. Жената им
казала, че много я боли десния крак, не може да стъпи върху него и
действително го държала във въздуха. На свидетелите не направило
впечатление жената да е била с неподходящи за сезона обувки. Бързо дошла
извиканата по телефона линейка. Свидетелите помогнали на фелдшера да
качи жената в нея, като жената стенела от болка.
По делото в Окръжния съд е разпитан и свидетел-очевидец на
5
инцидента, а именно свидетелят А. П.-в близки отношения с ищцата. Той бил
заедно с ищцата. Твърди, че на 12.12.2020г., в около 13 часа, били пред офиса
на политическа партия Атака в гр.Русе – на пешеходната пътека на
бул.Скобелев, за да минат по пешеходната пътека. Времето било лошо.
Изчакали да няма движение на превозни средства. Веднага като стъпила на
пешеходната пътека, ищцата паднала и изохкала. Свидетелят бил плътно до
нея. Паднала върху боята на пешеходната пътека. Било кишаво, валяло дъжд
и сняг, чадърът им паднал, имало киша, около 2-3 см сняг, без лед. Според
свидетеля ищцата била със зимни боти, немско производство, устойчиви,
които ищцата била купила преди не повече от 1-месец. В етикета при
закупуването пишело, че ботите са устойчиви. Свидетелят се опитал да
вдигне ищцата. Тя не можела да стъпи на крака си. Оплакала се от болка
вдясно надолу от таза. Извикали линейка, която я откарала до Спешна помощ
в гр.Русе. След рентгенография дежурният лекар им казал, че има счупена
бедрена кост. Била приета в отделението, където била на лечение до
15.12.2020г. Постоянно била на обезболяващи медикаменти. Тъй като й
казали 3-различни диагнози, свидетелят ангажирал частна линейка, с която я
откарал в болница Свети Георги-гр.Пловдив. Там била извършена планова
операция на 16.12.2020г., която продължила час и половина и при която в
крака й била поставена метална пластина /голям пирон казва свидетелят/. От
16.12.2020г. до 18.12.2020г., в болницата с ищцата била провеждана
физиотерапия. Ищцата, заедно със свидетеля, се върнали в гр.Русе отново със
същата частна линейка на 21.12.2020г. Първите дни била в дома си на легло.
Наели рехабилитатор, който правел процедури по раздвижване. След
25/26.12.2020г. около месец ищцата правела опити да се движи в дома си с
проходилка. През февруари 2021г. вече се придвижвала с помощта на канадка
и това продължило малко повече от месец, след което отишли на преглед в
гр.Пловдив. Лекарите констатирали видимо подобрение, въпреки болките,
които продължавала да има. Насрочили нова операция за махане на пирона на
13-14.09.2021г., която била извършена. 6-7 дена след операцията махнали
конците и превръзките. Отстраняването на част от елементите на металната
пластинка се налагало, за да може да се движи коляното и да бъдат
премахнати болките. След м.май 2021г. ползвала канадката, само при
движение за по-дълго време, иначе излизала навън от дома си сама.
Понастоящем продължава да има болки при влошаване на времето. Вечерта
на 12.12.2020г. свидетелят отишъл на мястото на инцидента и установил, че
пешеходната пътека е много хлъзгава. Според него боята, която се полага в
гр.Русе на вело алеи и пешеходни пътеки е много опасна и тази преценка
счита че е компетентен да направи, тъй като до 2012г. работел като
строителен лаборант. Свидетелят твърди, че около месец ищцата била на
памперси, тъй като не можела да посещава тоалетната. От начало й била
необходима чужда помощ във връзка с ежедневните битови потребности,
която й осигурявал свидетелят. Била ангажирана и приятелка, която да помага
на ищцата, когато свидетелят го няма, както и за къпане. Ищцата и сега, като
6
види пешеходна пътека, или я заобикаля, или се държи здраво за свидетеля.
Винаги изчаква да няма никакви коли, за да пресече. В момента била в добро
психическо състояние, след като преди това й било много тежко, но
благодарение на вродената й упоритост, успяла да се стегне.
За изясняване на обстоятелствата по делото Русенският окръжен съд е
назначил две съдебни експертизи: медицинска и техническа.
От заключението на съдебно медицинската експертиза се установява, че
ищцата Н. Й. е получила вследствие на процесния инцидент фрактура на
горната трета на дясната бедрена кост, по-конкретно вещото лице посочва че
това счупване може да е в резултат на падане върху терена. Първоначално
веднага е била откарана с линейка в Спешно отделение, където е направена
рентгенография и след като е констатирано счупването, в продължение на 4-
ри дни след травмата, а именно от 12.12.2020г. до 15.12.2020г. - е проведено
консервативно лечение в отделение Ортопедия и травматология на УМБАЛ
Канев-гр.Русе, след което е постъпила в УМБАЛ Свети Георги-гр.Пловдив,
където е била на болнично лечение от 15.12.2020г. до 21.12.2020г., като на
16.12.2020г. е претърпяла оперативна интервенция с поставяне на метална
пластинка в костта. На 15.09.2021г. е бил отстранен единият от компонентите
на стабилизиращите плаки.
Вещото лице е категорично в извода си, че при проведеното лечение на
ищцата не са нарушени правилата на добрата медицинска практика, както и
медицинските стандарти. Докторът посочва като нормален възстановителен
период между осем и девет месеца, но при оперативно лечение крайникът не
следва да се натоварва около шест месеца. След този възстановителен период
започва възстановяването на основната функция на крайника, а именно
вървенето. Вещото лице основава този извод, както на приложената по делото
медицинска документация, така и на констатациите, до които е стигнал при
извършения преглед на ищцата. Според вещото лице към 18.01.2022г., когато
е изслушан в съдебно заседание, функцията на десния долен крайник на
ищцата- вървежът – е напълно възстановена. Възможно е ищцата все още да
има оплаквания от болка при пренатоварване или преохлаждане, но
основното предназначение на крака – вървежът – е възстановено.
Заключението на съдебно медицинската експертиза е компетентно и
обосновано, поради което Апелативният съд го приема изцяло.
От заключението на съдебно техническата експертиза се установява, че
не може да бъде изследван въпросът за възможността за подхлъзване на
пешеходец върху пешеходната пътека вследствие на боята, която е положена
върху нея, поради липсата на нормативна уредба за понятието „подходящи за
сезона обувки“, така че да не се хлъзгат при дъжд, а и предвид
обстоятелството че по делото няма доказателства с конкретно какви обувки е
била ищцата при инцидента. Според вещото лице вложената за пътна
маркировка боя отговаря на нормативната уредба за маркировка на
автомагистрали и пътища клас 1, като освен това маркирането е изпълнено с
7
алкидна боя от възможно най-високия клас за сцепление. В тази връзка
вещото лице било проверило сертификата за съответствие, но заявява че няма
как да установи дали точно тази боя, с този сертификат, е положена на
процесната пешеходна пътека. Експертизата уточнява, че към момента на
инцидента е била налице известна амортизация на боята, тъй като тя е била
положена през месец юли 2020 година.
Заключението на съдебно техническата експертиза е компетентно и
обосновано, поради което настоящият съдебен състав го кредитира.
Приети са като доказателства фактура от 15.12.2021г., съгласно която
ищцата е заплатила на УМБАЛ Свети Георги-гр.Пловдив сумата от 1800 лева
за метален бедрен пирон, заплатила е сумата от 34,80 лева потребителска
такса по фактура от 21.12.2020г.. Съгласно фактура от 27.01.2021г. ищцата е
заплатила сумата от 1030 лева на Медтранс-Ивайло Лазаров ЕООД за
медицински транспорт. Приети са като доказателства многобройни фискални
бонове за закупени медикаменти, ортопедични стелки, памперси и други
консумативи, датиращи от периода 18.12.2020г. – 15.01.2021г.
При тези данни от фактическа страна Апелативният съд прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.49 от Закона за задълженията и
договорите за сумата 35 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие непозволено увреждане настъпило на
12.12.2020г. – счупване на дясната бедрена кост на ищцата -. при падане на
пешеходна пътека в гр. Русе, собственост на ответника Община-гр.Русе, както
и по реда на чл.86 от ЗЗД за законната лихва върху главницата, считано от
12.12.2020г. до окончателното й изплащане.
В случая вредите се претендират на основание виновно бездействие
респективно действия от страна на служители на Община-гр.Русе като
собственик на общинските пътища, улиците, и тротоарите, които не са
изпълнили задължението си да поддържат в подходящо състояние процесния
пътен участък-непочистен сняг върху пешеходната пътека, както и полагане
на неподходяща боя за обозначаване на пешеходната пътека, която била
станала хлъзгава вследствие не снега. Отговорността по чл.49 ЗЗД е
отговорност за виновно поведение на лицата, на които е възложена работата.
Тази отговорност е обективна, безвиновна и гаранционно – обезпечителна.
Безспорно е, че пътното платно, на което се намира процесната
пешеходна пътека, е собственост на ответната Община. В този смисъл е
разпоредбата на чл.2 ал.1 т.2 от Закона за общинската собственост, както и
чл.3 и чл.8 от Закона за пътищата.
От събраните по делото доказателства се установява,че на12.12.2020г.
ищцата като пресичала бул.Скобелев в гр.Русе, срещу офиса на ПП Атака,
още със стъпването си на пешеходната пътека се подхлъзнала, паднала и
получила фрактура на горната трета на дясната бедрена кост. От събраните по
делото доказателства се установява, че на този участък на пътното платно, в
8
границите на очертаната пешеходна пътека е имало положена боя от месец
юли 2020г., която е била амортизирана в известна степен, както и е имало
непочистен сняг, по-точно киша, като вещото лице по назначената техническа
експертиза не може да каже с категоричност дали подхлъзването и падането
на ищцата е в резултат на боята или поради непочистения сняг, или
вследствие и на двата фактора. Заключението на медицинската експертиза е,
че е възможно и най-вероятно фрактурата на ищцата е получена поради
съприкосновението й с пътното платно, в участъка на пешеходната пътека,
при падане.
Община-Русе отговаря, както за качеството на вложената върху
пешеходната пътека боя, така и за почистването на улиците – пътното платно
и тротоарите от падналия сняг.
Свидетелят А. П., очевидец, установява че след падането върху
хлъзгавата пешеходна пътека, ищцата получила счупването.
От заключението на медицинската експертиза се установява, че
действително на процесната дата 12.12.2020г., ищцата е получила фрактура
на дясна бедрена кост, в горната трета, първоначално е била приета в Спешна
помощ-Русе, където е констатирано счупването, след това е била на болнично
лечение от 12.12.2020г. до 15.12.2020г. в УМБАЛ Канев-гр.Русе, а от
16.12.2020г. до 20.12.2020г. е лекувана в УМБАЛ Свети Георги-гр.Пловдив,
където на 16.12.2020г. е била оперирана с поставяне на метална остеосинтеза,
от която е частично отстранен един от компонентите при последваща
операция на 15.09.2021г. Била е проведена и рехабилитация в продължителен
период от време. Според свидетеля П. първите 10-15 дни е била на памперси,
тъй като не е могла да става и да се движи, след това около 1-месец се
движела в къщи с проходилка, след което следващите 2-3 месеца ходела и
навън с канадка, а след месец май 2021г. се движела навън и без канадка, но
на по-малки разстояния. Вещото лице лекар посочва, че възстановителният
период в подобни случаи е 8-9 месеца и при прегледа на ищцата 10 месеца
след инцидента тя се била напълно възстановила, като е възможно да чувства
слаби болки при претоварване или преохлаждане на крайника. В началото е
изпитвала силни болки, които са преодолявани с обезболяващи медикаменти,
след известно време болките са отшумели постепенно и са изчезнали, като е
възможно при промяна на времето или продължително ходене да получава
все още слаби болки.
Не е доказано при условията на главно и пълно доказване ищцата е била
с неподходящи за зимните условия обувки.
9
При тези данни от фактическа страна Апелативният съд приема, че са
налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл.49 от ЗЗД във връзка
с чл.45 от ЗЗД. Налице са деяние, противоправност на деянието, вреди,
причинна връзка и вина, която се предполага. По делото се установява, че при
и по повод възложена на съответното общинско дружество работа за
изпълнение на задължението да се поддържат в изправност мрежите и
съоръженията от техническата инфраструктура на Общината, е възникнало
увреждането на ищцата, като болките и страданията вследствие на това
увреждане също са установени по делото като продължителност и
интензитет. Отговорността на ответника се ангажира и в случай, че падането
на ищцата е вследствие подхлъзване поради боята, положена върху
пешеходната пътека, както и в случай че е имало непочистен участък от снега
върху тази пешеходна пътека, както и поради двете причини, но в случая
падането на ищцата е резултат на една или на двете причини взети заедно.
Настъпило е непозволено увреждане на ищцата, която при падането на
12.12.2020г. върху пешеходната пътека в гр.Русе е получила фрактура на
горната трета на дясната бедрена кост, което е довело до болки и страдания,
подробно описани по-горе, като е настъпило пълно възстановяване на
функцията на десния долен крайник след около 9 месеца. Ищцата е била
оперирана с поставяне на метална остеосинтеза и последващо отстраняване на
елемент от същата. Ищцата е била обездвижена първите 14 дни, след това е
можела да ходи с проходилка в дома си, след 2-месеца е излизала и навън, за
кратко време, с канадка, а от май 2021г. и без канадка. Това увреждане има
характер на средна телесна повреда. Налице е неподходяща към момента на
инцидента поддръжка на пътното платно на общинска улица, в участъка на
процесната пешеходна пътека, за която отговаря ответната Община.
Като има предвид конкретното телесно увреждане – счупване на десен
долен крайник в горната трета на бедрената кост, продължилият 9-месеца
възстановителен период, интензитетът и продължителността на търпените
болки и страдания, двете оперативни интервенции, съответно за поставяне на
метална остеосинтеза и за отстраняване на част от елементите на същата,
обстоятелството че ищцата не е могла да се самообслужва в продължителен
период от време, възрастта й – на 66 години, житейски оправданото и
съдебната практика за сходни случаи, Апелативният съд приема че
подходящото и необходимо обезщетение е в размер на сумата от 25 000 лева.
10
Не е доказано при условията на главно и пълно доказване съпричиняване от
страна на пострадалата, в смисъл да е била с неподходящи за сезона обувки.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.49
от ЗЗД е основателен и доказан до размер на сумата 25 000 лева, и следва да
се уважи в този размер. На основание чл.86 от ЗЗД ответникът следва да
заплати на ищцата и законната лихва върху посочената главница, считано от
12.12.2020г. до окончателното й изплащане.
В обжалваното решение Русенският окръжен съд е стигнал до същия
краен решаващ извод.
Освен това Апелативният съд намира и с оглед правомощията си на
въззивна инстанция по ГПК, при проверка правилността на
първоинстанционното решение на Окръжен съд-Русе, че първостепенният съд
е изяснил правилно фактическата обстановка въз основа на всестранен и
подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, достатъчни за
изясняването му и същият съд е направил правни изводи съответстващи на
приетата фактическа обстановка, поради което тези правни изводи на
първостепенния съд са обосновани, подробни и обективни, както и
Апелативният съд ги намира за съответстващи на закона и задължителната
съдебна практика на Върховния касационен съд, поради което ги споделя
изцяло.
По реда на чл.272 от ГПК Апелативният съд, възприема изцяло
изложените от Русенския окръжен съд в обжалваното първоинстанционно
решение мотиви, както и препраща към тях.
Във връзка с изложените съображения, възраженията и доводите на
въззивниците относно пороци на обжалваното решение, направени в двете
въззивни жалби, не са основателни и не са доказани, поради което следва да
бъдат оставени без уважение, тъй като обжалваното решение не страда от
такива пороци.
Като правилно обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде потвърдено, включително и в частта за разноските.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК разноски за тази
инстанция не следва да се присъждат. Обжалваемият интерес и по двете
въззивни жалби, подадени съответно от ищцата и от ответника, е в размер на
10 000 лева. Освен това и двете въззивни жалби са изцяло оставени без
уважение.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 154 от 09.05.2022г., постановено по гр.д.
№ 174/2022г., на Окръжен съд-Русе.
11
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12