Р Е Ш Е Н И Е - 614

 

                гр. Видин 03.06.2022 г.

 

              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд гражданска колегия в публичното заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесет и първа година в състав :

Председател : Владимир Крумов                                                            

при секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора ……………………..………... като разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 456 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК от Г.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и С.Е.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 85.

Твърди се от ищците, че въз основа на изпълнителен лист от 09.05.2012 г. по гр. д. № 849/2012г. по описа на Районен съд Видин, са осъдени да заплатят солидарно на ответната страна обща сума от 15 776,76 лв., от които главница в размер на 6 472,83 лв., законна лихва в размер на 5 873,05 лв. за периода 05.04.2012г. - 08.03.2021г., 1 332,15 лв. неолихвяеми вземания 530,29 лв. присъдени разноски, 100,00 лв. разноски по изпълнителното дело, както и такси и разноски в размер на 1 402,40 лв. съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ. Сочи се, че били сключени Договор за потребителски кредит и Договор за поръчителство, които били подписани на 09.11.2007г., като крайния срок за погасяване на кредита бил 09.11.2014г.

Поддържа се, че въз основа горецитирания изпълнителен лист на 21.02.2013 г. е образувано изпълнително дело № 152 от 2013 г. на ЧСИ Виолета Томова, per. № 724, с район на действие Окръжен съд Видин. Ищците излагат, че по това изпълнително дело, освен връчване на покани за доброволно изпълнение, заедно с официално заверени преписи от заповедта за изпълнение, съответно на 14.03.2013г. и на 19.03.2013г., не са предприемани други, каквито и да е действия по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Твърдят, че от взискателя не е посочен нито един изпълнителен способ, поради което според ищците давността не е прекъсвана, а изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК едва на 26.01.2021г., доста след като, според ищците, е изтекла давността, както на основното вземане, така и на лихвите върху него.

Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД вземанията за наем, лихви и други периодични плащания се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ищците същото е станало изискуемо на 28.09.2011 г., от което следва, че по отношение на главницата погасителната давност според ищците изтича на 28.09.2016 г, а по отношение на лихвите на 28.09.2014 г.

Посочва се в исковата молба, че към датата на образуване на изпълнително дело № 152 през 2013 г. е действало приетото от ВС на РБ в ППВС № 3/18.11.1980 г., според което образуването на такова дело прекъсва течението на погасителната давност. В настоящия случай ищците излагат, че според тях давността била прекъсната на 21.02.2013 г., от която дата започнала да тече нова погасителна давност, която изтекла на 21.02.2018 г. за главницата, а по отношение на лихвите на 21.02.2016 г. Поради не предприемане на никакви действия по събиране на вземането в продължение на две години, през 2015 г. делото било прекратено по силата на закона на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 ГПК, независимо че нямало издадено Постановление на ЧСИ за прекратяването му.

Ищците излагат, че описаните по - горе действия за събиране на задължението, извършени в периода от 09.05.2012 г. до месец март 2021г., са: издаването на изпълнителния лист, образуването на изпълнително дело № 152 през 2013 г. и поканите за доброволно изпълнение, връчени съответно на 14.03.2013 г. и 19.03.2013 г., които действия според ищците не са действия за принудително изпълнение. Позовават се на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Навеждат доводи, че съгласно цитираното тълкувателно решение, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и т.н. Според ищците давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да се приложи изпълнителен способ или действие, което го изгражда, според ищците също не води до прекъсване на давността.

Твърдят, че изпълнително дело № 152/2013 г. било прекратено по силата на закона още през 2015 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като взискателя не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години. Сочат, че от друга страна, само висящността на изпълнителното дело от неговото образуване на 21.02.2013 г. до формалното му прекратяване от ЧСИ на 26.01.2021 г., без предприемане на изпълнителни способи или действия, изграждащи такива способи през този период, по никакъв начин не прекъсвало давността. Предвид горното, и ако се приеме, че издаването на изпълнителния лист на 09.05.2012 г.е предприемане на действие по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ГПК /въпреки, че съдебната практика сочи, че и издаването на изпълнителен лист не е действие по смисъла на цитираната разпоредба/, то общата 5 годишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД според ищците трябва да е изтекла на 09.05.2017 г. Именно след 09.05.2017 г. когато задължението се е погасило по давност според твърденията на ищците, въз основа на същия изпълнителен лист, на 21.02.2013 г. било образувано изп. дело № 152/2021г. по описа на ЧСИ В.Т., per. № 724 с район на действие Окръжен съд Видин и били предприети действия по проучване и налагане на запор върху трудови възнаграждения и банкови сметки и изпращане на Покани за доброволно изпълнение на задължението по описания по - горе изпълнителен лист. Други, каквито и да е действия за събиране на сумите по този изпълнителен лист не били предприемани.

Предвид гореизложеното, ищците считат, че наложените след 09.05.2017г. запори на банкови сметки и трудово възнаграждение, са действия по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ГПК за принудително изпълнение на задължението по изпълнителния лист, но същите, според тях, са извършени след погасяването на задължението по давност, тъй като след тази дата била изтекла петгодишната погасителна давност за това задължение.

Ищците излагат, че не са признавали процесното вземане по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, и че за събирането на вземането по този изпълнителен лист не били предприети каквито и да е други действия по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД през периода 2013г. - 2021г.

Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на „ИНВЕСТБАНК“ АД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 85, че ищците Г.В.Г. и С.Е.Б. не дължат на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 439, от ГПК на ответното дружество обща сума в размер на 15 776,76 лв., от които главница в размер на 6 472,83 лв.,законна лихва в размер на 5 873,05 лв. за периода 05.04.2012г. - 08.03.2021г., 1 332,15 лв. неолихвяеми вземания, 530,29 лв. присъдени разноски, 100 лв. разноски по изпълнителното дело, както и такси и разноски в размер на 1 402,40 лв. съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ , както и да се считат погасени по давност произтичащите от главното вземане допълнителни вземания /лихви, разноски и др./.

Ответната страна е подала писмен отговор. Оспорва допустимостта на иска в частта на такси и разноски в изпълнителното производство. Оспорва основателността на иска в останалите части. Твърди за образувано изп. дело № 188/2017 г. по описа на ЧСИ Виолета Томова, въз основа на същият изпълнителен лист. Твърди, че процесните вземания са установени със сила на пресъдено нещо, по отношение на ищеца Г.В.Г., с решение по гр. дело № 1469/2013г. по описа на Районен съд Видин.

         По делото са събрани писмени доказателства.

          Съдът, като се запозна със становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна :

          Въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.05.2012 г. по гр. дело № 849 / 2012 г. по описа на Районен съд Видин, е образувано на 21.02.2013 г. изпълнително дело № 20137240400152 г. на ЧСИ В.Т.с район на действие Окръжен съд Видин против ищците за събиране на процесните суми. Последното изпълнително действие по горецитираното изпълнително дело е извършено на 21.02.2013 г. – молбата за образуване на изпълнителното дело, в която взискателят е посочил способ на изпълнение /Според ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС „Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи“/. С постановление от 11.05.2017 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК. Въз основа на същият изпълнителен лист е образувано на 10.05.2017 г. изпълнително дело № 20177240400188 на ЧСИ Виолета Томова. Последното изпълнително действие по горецитираното изпълнително дело е извършено на 10.05.2017 г. – молбата за образуване на изпълнителното дело, в която взискателят е посочил способ на изпълнение. С постановление от 28.01.2021 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Въз основа на същият изпълнителен лист е образувано на 12.02.2021 г. изпълнително дело № 20217240400030 на ЧСИ Виолета Томова. Последното изпълнително действие по горецитираното изпълнително дело е извършено на 22.02.2021 г. – налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца Г.В.Г..

          С Решение № 206/14.05.2014 г. по гр. д. № 1469/2013 г. по описа на Районен съд Видин е признато за установено по отношение на ищеца Г.В.Г., че „КРЕДИ АГРИКОЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, има вземане спрямо ищеца Г.В.Г., ЕГН **********,***, за сумата от 6 472,83 лв. – главница, сумата от 504,06лв. – договорна лихва по редовна главница за периода от 09.01.2011г. до 05.10.2011г., сумата от 828,92 лв. -  договорена наказателна лихва по просрочена главница за периода от 09.02.2011г. до 05.04.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2012г. до изплащане на вземането, които суми са включени в Заповед № 861 - РЗ за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 27.04.2012 г. по гр. д. № 849 / 2012г. на Районен съд гр. Видин. С решението е оставено без разглеждане искането на „КРЕДИ АГРИКОЛ БЪЛГАРИЯ” за признаване за установено, че „КРЕДИ АГРИКОЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, има вземане спрямо Г.В.Г., за сумата от 530,29 лв. – разноски, като недопустимо и е прекратено производството по делото в тази част.

            Страните не спорят относно фактическата обстановка.

Спорният между страните въпрос е дали е изтекла погасителната давност за събиране на вземането и оттам дължат ли ищците процесните суми.

Страните се позовават на Тълкувателно Решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2 / 2013 г., както и на ППВС № 3 /18.11.1980 г.

В настоящия случай няма спор, че изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС 3/1980 г. Давността е прекъсната с образуването на изпълнително дело № 20137240400152/2013 г. на ЧСИ  В.Т.на 21.02.2013 г. По силата на ППВС 3/1980 г. в същия момент давността е била и спряна, като спирането на давността следва да се счита преустановено от момента на прекратяване на изпълнителното дело, по силата на закона – на 21.02.2015 г. Именно от тогава е започнал да тече петгодишния давностен срок. Към момента на образуване на 10.05.2017г. на изпълнително дело № 20177240400188 на ЧСИ  В.Т., давностния срок не е изтекъл. Последното изпълнително действие по горецитираното изпълнително дело е извършено на 10.05.2017г. – молбата за образуване на изпълнителното дело, в която взискателят е посочил способ на изпълнение /Според ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС „Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи“/, като именно от тогава е започнал да тече нов петгодишен давностен срок по отношение на главницата и разноските и три годишен давностен срок по отношение на лихвите, вписани в изпълнителния лист. Въз основа на същият изпълнителен лист е образувано на 12.02.2021 г. изпълнително дело № 20217240400030 на ЧСИ Виолета Томова.  

Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Вземането за неплатена главница, както и вземането за направени разноски по изпълнителното дело се погасяват с дългата петгодишна давност. За вземанията за договорна лихва и договорена наказателна лихва върху главницата, дължими по изпълнителния лист, обаче е приложима специалната  тригодишна давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД.

Съгласно съдебната практика вземането за съдебни разноски има самостоятелен характер и не съставлява част от спорното право. Поради самостоятелния характер на вземането за разноски, законодателят е уредил специален процесуален ред за защита срещу решението в частта за разноските - чл. 248 ГПК, който не се припокрива с реда за защита срещу решението по съществото на спора /опр. по ч. тд. № 943/12 г. на ВКС, второ г. о., ТР № 6/14 г. ОСГТК, т. 1/.  Вземането за съдебни разноски се урежда в процесуалния закон и не е допълнително вземане, което произтича от главното по см. на чл. 119 ЗЗД. Поради това и същото се погасява с петгодишен давностен срок.

Поради това съдът намира, че след 10.05.2017 г., когато е предприето последното изпълнително действие, а именно молбата, с която взискателят е посочил способ на изпълнение, е започнала да тече нова петгодишна давност за вземанията за главница и съдебни разноски, респ. тригодишна давност за вземанията за лихвите  по изпълнителния лист, която изтича на 10.05.2022 г., респ. на 10.05.2020 г.

Новото № 20217240400030 на ЧСИ В.Т.е образувано  на 12.02.2021 г. - преди погасяване по давност на вземанията за главница и съдебни разноски, поради което и в тази част искът не е основателен и следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде отхвърлено като неоснователно и искането за погасяване по давност на законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2012 г. до окончателното й изплащане, тъй като не е изтекла погасителната давност.

Относно вземанията за договорна лихва в размер на 504,06 лева за периода от 09.01.2011 г. до 05.10.2011 г. и договорена наказателна лихва в размер на 828.92 лева за периода от 09.02.2011 г. до 05.04.2012 г. върху главницата, същите са погасени по давност на 10.05.2020 г., поради което за тях искът се явява основателен и следва да бъде уважен в този размер, като в останалата част до пълния претендиран размер на сумите за лихви следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като не е изтекла погасителната давност.

Относно разноските :

И двете страни претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът е доказал разноски в общ размер на 1831,07 лева, от които сумата от 1200,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение, сумата от 631.07 лева за държавна такса.

Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар, като съдът намира същото за основателно и следва да го намали до минималния размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е 1003,30 лева.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 138,14 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.

Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 540,00 лева, от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 494,35 лева.

С оглед на горното, Съдът 

 

                                               Р Е Ш И  :

 

Отхвърля предявения от Г.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, и С.Е.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено по отношение на „ИНВЕСТБАНК“ АД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 85, че Г.В.Г., ЕГН ********** и С.Е.Б., ЕГН **********, не дължат на „ИНВЕСТБАНК“ АД с ЕИК ****** сумата от 6 472,83 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата от 05.04.2012 г. до изплащане на вземането, както и 530,29 лева разноски по производството за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт, за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.05.2012 г., издаден въз основа на Заповед № 861 - РЗ/27.04.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 849 / 2012 г. на Районен съд Видин и е образувано изпълнително дело № 20217240400030 на ЧСИ Виолета Томова, както и за сумите от 100,00 лева разноски по изпълнителното дело и 1 402,40 лева разноски съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ, като неоснователен.

Признава за установено по отношение на „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 85, че Г.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и С.Е.Б., ЕГН **********, с адрес: *** не дължат на „ИНВЕСТБАНК“ АД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 85, договорна лихва в размер на 504,06 лева за периода от 09.01.2011 г. до 05.10.2011 г. и договорена наказателна лихва в размер на 828,92 лева за периода от 09.02.2011 г. до 05.04.2012 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.05.2012 г., издаден въз основа на Заповед № 861 - РЗ/27.04.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 849 / 2012 г. на Районен съд и е образувано изпълнително дело № 20217240400030 на ЧСИ Виолета Томова, поради изтекла погасителна давност, като в останалата част до пълния претендиран размер отхвърля иска по отношение на лихвите като неоснователен.

Осъжда „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 85, да заплати на Г.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, и С.Е.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 138,14 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете, като искането в останалата част отхвърля като неоснователно.

Осъжда Г.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, и С.Е.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят солидарно на „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 85, сумата от 494,35 лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от исковете, като искането в останалата част отхвърля като неоснователно.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Видин в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.

 

 

Районен съдия : / П /

 

Вярно с оригинала

Секретар: