№ 825
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора Х. Бл. К.
като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20241100605960 по описа за 2024
година
Производството е образувано по реда на чл. 318 и сл. НПК по протест и допълнение
към него на прокурор от СРП срещу присъда на СРС от 17.04.24г. по НОХД. № 14061/23г. ,
СРС, НО ,100 с - в , с която е признат за невиновен подсъдимият Г. Д. Д., ЕГН ********** за
извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за това, че на 04.07.2023 г. в гр.
София, се е заканил с убийство на Т.Д.Т. чрез изпратено съобщение в интернет
приложението „Месинджър“ от фейсбук профил „Г.Д.“ на фейсбук профил „Т.Т.“ с текст:
„Ще мреш като куче, Предател, Слава Украйна ли? Като куче без история ще мреш. Нов
народен съд идва и ако си мислиш, че ще се отървеш жестоко си се излъгал. По канавките
ще изгниете боклуци долни“, получено на 03.07.2023 г. в 20:56 ч., и това заканване би могло
да възбуди у него страх за осъществяването му.
В протеста се сочи, че присъдата е неправилна, постановена при нарушение на
процесуалните правила и при липса на доказателства, както и при нарушаване на
процесуалните правила. Държавният обвинител заявява, че съдът не е позволил на
прокурора да задава въпроси, което е довело до невъзможност за доказване на
обвинителната теза. Пледира за отмяна на постановената присъда и постановяване на нова
осъдителна такава. Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В Съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът заявява, че не поддържа
протеста, но не го оттегля. Пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
1
Защитата на подсъдимия Г. Д. –адв. Л. заявява, че първоинстанционният акт е
законосъобразен и правилен, мотивиран. Защитата излага аргументи , че фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт е невярна, не е налице
обективна и субективна съставомерност на деянието. Пледира за потвърждаване на
оправдателната присъда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, V ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, след като се запозна с
материалите по делото и обсъди наведените доводи и оплаквания, и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение,
намира за установено следното:
Въззивният състав изцяло подкрепя възприетата от първостепенния съд фактическа
обстановка. Подсъдимият Г. Д. Д., с ЕГН **********, е роден на **** г. в гр. Пазарджик,
българин с българско гражданство, разведен, със средно образование и без криминално
досие. Работи като санитар в МБАЛ Пазарджик, като има постоянен и настоящ адрес в гр.
Пазарджик, ул. ****. Подсъдимият редовно споделял личните си възгледи по актуални
социални и политически въпроси и осъществявал контакти с известни фигури в българския
политически жИ.т чрез онлайн платформи. Често изразявал критика към действията на
отделни политици и управленски решения. На 06.06.2023 г. свидетелят Т. Т. бил назначен за
министър на отбраната на Република България. В своя личен профил в социалната мрежа
„Фейсбук“ Т. публикувал изображение, с което изразявал подкрепа за Украйна, във връзка с
избухналия конфликт между Украйна и Русия. Публикацията била публично достъпна, което
означавало, че може да бъде видяна от широк кръг потребители на платформата. След като
научил за назначаването на Т., подсъдимият започнал да се интересува от неговия житейски
и професионален опит и изградил мнение за неговите политически убеждения, особено по
отношение на конфликта в Украйна. Подсъдимият изповядвал протИ.положни виждания и
изразил откритото си несъгласие с афишираното от Т.. На 03.07.2023 г. в 08:56 часа
подсъдимият Г. Д. Д. изпратил съобщение до личния профил „Т.Т.” на министъра в
социалната мрежа „Фейсбук“, използвайки приложението „Месинджър“. Съобщението
съдържало следното текстово съдържание: „Ще мреш като куче, предател. Слава Украйна
ли? Като куче без история ще мреш. Нов народен съд иде, и ако си мислиш, че ще се
отървеш и ще избягаш жестоко си се излъгал. По канавките ще изгниете боклуци долни. “
Свидетелят Т. видял съобщението на следващата сутрин, докато пътувал за работа. Той
установил, че по-рано същата вечер е получил друго съобщение от същия автор, което било
изтрито преди да бъде прочетено. Т. научил и за предстоящ протест под наслов „Осми поход
за мир - отиваме у Т.!“, който включвал шествие с призив за неутралитет на България по
отношение на конфликта между Украйна и Русия. Това събитие, планирано да се проведе
пред дома му, породило у св.Т. сериозни опасения за неговата безопасност и тази на
неговото семейство. Поради горното Т. уведомил за случая Е.М., заместник-главен
инспектор в Инспектората на Министерството на отбраната, като и предоставил снимка на
съобщението, получено чрез „Месинджър“. На 06.07.2023 г. св. Т. подал официално
заявление до директора на ГДБОП с молба да се предприемат действия за установяване на
самоличността на лицето, което му е изпратило заплашителното съобщение. В резултат на
подадената жалба и проведените оперативни мероприятия, съвместно със служители от
2
Дирекция „Киберпрестъпност“ към ГДБОП-МВР, било установено, че съобщението е
изпратено от профила на Г. Д. Д.. В хода на разследването била проведена специализирана
полицейска операция, при която е извършено претърсване на апартамента на подсъдимия и
изземване на мобилни устройства. При изследване на съдържанието на устройствата с
помощта на специализиран софтуер, били открити доказателства, включително екранна
снимка, която потвърждавала наличието на кореспонденцията между Д. и Т., съответстваща
на полученото от Т. съобщение.
Въззивният съд намира, че при установяване на фактическата обстановка, първият
съд е обсъдил всички доказателствени източници, според точното им съдържание, не е
отдал приоритет на някои от тях, нито пък е игнорирал други, както следва: гласните
доказателствени средства - обяснения на подсъдимия Г. Д. /л. 169 от НОХД/; показанията на
свидетелите, дадени в хода на съдебното производство и приобщените чрез прочитането им
показания от ДП: на Т. Т. /л. 57-59 от НОХД; л. 34 от том I от ДП/; Е.М. /л. 59-60 от НОХД, л.
71 от том I от ДП/; В.Ш. /л. 60-61 от НОХД ,л. 66-67 от НОХД, л. 38-39 от том I на ДП/;
писмените доказателства и доказателствени средства - заявление от Т. Т. /л. 6 от том I на
ДП/; справка относно извършена проверка /л. 10-13 от том I на ДП/; декларация за семейно и
материално положение и имуществено състояние /л. 25 от том I на ДП/; справки за съдимост
/л. 31-32 от том I на ДП; л. 85-86 от том II на ДП и л. 19-21 от НОХД/; протокол за
претърсване и изземване от 17.07.2023 г. /л. 42 от том I на ДП/; протокол за обиск и
изземване с разрешение на съдия от 17.07.2023 г. /л. 43 от том I на ДП/; протокол за оглед на
веществени доказателства от 17.07.2023 г. /л. 51-58 от том I на ДП/; протокол за доброволно
предаване от 18.07.2023 г. /л. 65 от том I на ДП/; копие на снимка на хартиен носител /л. 66
от том I на ДП/; протокол за доброволно предаване от 17.07.2023 г. /л. 67 от том I на ДП/;
протокол за доброволно предаване от 20.07.2023 г. /л. 22 от том II на ДП/; копие на фактура
№ 2912/04.03.2022 г. /л. 23 от том II на ДП/; извлечение за активност по IP адрес от онлайн
платформата „Мета“ /л. 32-50 от том II на ДП/; изготвената по делото компютърно-
техническа експертиза /л. 62-77 от том II на
ДП/.
Въззивният съд намира, че СРС правилно е анализирал показанията на свидетелите,
като е стигнал до извода, че са непротИ.речиви, еднопосочни и достоверни относно
установяване на фактическата обстановка. Показанията на свидетеля Т. Т. са достоверен
източник на информация, тъй като същите са ясни, непротИ.речиви и кореспондират с
другите доказателства по делото. Свидетелят съобщава за проведената с него комуникация в
социалната платформа на „Фейсбук“, като заявява, че възприел насоченото спрямо него
съобщение от страна на подс. Г.ов като заплашително. От показанията на св. Т. се
установява, че повод за сигнализиране на органите на реда, съответно - за пораждане на
притеснения за личната му безопасност и за тази на семейството му, е било не полученото
съобщение, а насроченото за 09.07.2023 г. публично събитие „Осми поход за мир“, в
програмата на което било предвидено посещение в неговия дом. В обявлението на
предстоящото събитие бил посочен адресът на свидетеля Т., което предизвикало у него
опасения относно намеренията на участниците в шествието. Правилно първостепенният съд
e стигнал до извода,че действията по предварителната организация и провеждането на
описаното обществено мероприятие нямат връзка с личността на подсъдимия, като по
делото не са ангажирани такива доказателства, а и не се твърди подсъдимият да е
присъствал на протестното шествие.
В хода на съдебното следствие пред първостепенния съд, и в съдебно заседание пред
въззивния състав на СГС подсъдимият Г. Д., заявява, че действията му представляват
критика срещу външната политика, провеждана от министъра на отбраната, като не целят
3
отправяне на закани спрямо личността на свидетеля Т.. Правилно са кредитирани
показанията на свидетеля Венцислав Г.-инспектор от Дирекция „Киберпрестъпност“ при
МВР, който дава съобщава информация досежно факта на установяване на лицето, от
чийто профил е било изпратено инкриминираното заплашително съобщение до министъра
на отбраната. Правилно СРС е кредитирал с доверие приобщените чрез прочитането им
показания от ДП доколкото съдържат по- голяма конкретика , като са по- близки до
инкриминирания период. Правилни са и изводите на първостепенния съд досежно
показанията на св. Е.М., съдържащи се обстоятелства относно факта за получени съобщения
от св. Т. и конкретика за датата на получаването им. Правилно СРС не е ценил с доверие
изводи на свидетелката, които не възпроизвеждат факти. Правилно СРС е кредитирал с
доверие и показанията на поемните лица- свидетелите В.Ш. и Л.Т. досежно
законосъобразността на проведените процесуално- следствени действия спрямо подсъдимия
Д. и спрямо обитаваното от него жилище. Първоинстанционният съд е достигнал до
правилен анализ на приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства, които кореспондират със събраната доказателствена съвкупност, а именно
протокол за доброволно предаване от 17.07.2023г. , с който подсъдимият Г. Д. е предал на
разследващите органи мобилния си телефон марка „Xiaomi“, модел „9T“; протокол за оглед
на ВД /л. 51-58 от том I на ДП/, от който се установява профил с имена „Г.Д.“ -същият, от
който било изпратено инкриминираното съобщение. Въззивният съд се солидаризира с
изводите на първостепенния и досежно кредитирането с доверие на приобщената
компютърно-техническа експертиза , като ясна, пълна и обективна. Експертизата
установява , че в телефона на подсъдимия е била инсталирана програмата за социална
комуникация „Facebook Messenger“ и регистриран потребителски профил с имена „Г.Д.“,
както и че в извлечената от телефона информация не е установена запаметена комуникация с
потребителския профил на свидетеля Т. („Т.Т.“). Същевременно вещото лице е отразило
наличието на записани екранни снимки, съдържащи изображения на комуникация със
същия този профил. Установеното чрез КТЕ кореспондира с гласните доказателствени
средства. Установената в паметта на мобилното устройство снимка е идентична с
представената с протокол за доброволно предаване лично от свидетеля Т. копие на снимка,
която той е направил със служебния си телефон, и която пресъздава визуализация на текст с
дословно съдържание на полученото от него текстово съобщение, адресирано до него от
страна на подсъдимия. От заключението на компютърната експертиза се установява
интернет активността на изследвания телефон и извършвани търсения и отваряни статии,
свързани с Т. Т.. Установено е провеждането и на комуникация чрез същото приложение за
онлайн общуване с профили с имена на други политически личности, сред които такива с
имена Д.Д., Б.Б. и др.,като ползвателят на телефона е ползвал устройството и за да
публикува коментари в различни групи и форуми.
От правна страна СРС правилно е приел , че деянието по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК,
извършено от подсъдимият Г. Д. е несъставомерно от обективна страна, като
инкриминираният израз не е от естество да възбуди основателен страх у своя адресат за
осъществяване на конкретни действия и/или бездействия. В текстовото съдържание на
съобщението не се съдържа намерение на подсъдимия да извърши каквото и да е конкретно
престъпление срещу личността на свидетеля Т. или на неговите ближни, той сочи че такива
ще бъдат извършени от „Народен съд“. Съобщението не съдържа заплашителните думи или
изрази по смисъла на чл. 144, ал. 3 от НК. Налице е субективно мнение за бъдещи действия
на несъществуващи трети лица респ. организации в неопределено време. В съобщението не
се съдържат данни за конкретно активно поведение или действия от страна на подсъдимия,
4
които Г. Д. възнамерява да предприеме спрямо жИ.та на Т.. Правилно СРС анализира и
семантическото значение на наклонението на глагола „ще мреш“. В конкретния случай, „ще
мреш“ изразява бъдещо действие, което се очаква да се случи и е изразено в бъдеще време,т.
е налице е предположение у самия подсъдим за бъдещо действие от страна на
несъществуващи трети лица по отношение на Т.. Същевременно съдържащият се в
съобщението израз „иде нов народен съд“ има историческо и политическо значение в
контекста на българската действителност, свързан с конкретен исторически период — след
Втората световна война, когато България е под комунистическия режим. Въпросният израз
не може да бъде свързан с предприемане на действия от страна на подсъдимия по
предаването на св. Т. пред някакъв извънреден съд. Налице е словесна формулировка,
изразяваща явното неодобрение на дееца спрямо политическата програма на министъра на
отбраната и на неконкретизирани политически фигури, а изразът „по канавките ще изгниете,
боклуци долни “ разкрива ниските морални качества според автора на въпросните политици
, като използваното множествено число насочва към по- широк кръг от лица, които са
неконкретизирани. Както първостепенния , така и въззивният съд не споделят езика на
омразата , който е неприемлив при изразяване дори на лично мнение. Същевременно
правилно СРС стига до извода за липса на обективна съставомерност за престъпление по чл.
144, ал. 3 от НК, която да може да се отъждестви със закана за убийство. В този смисъл
първостепенният съд правилно е приел, че изявлението на Г. Д., адресирано до министъра на
отбраната, представлява проявление на конституционно признатата свобода на гражданите
да изразяват политическото си мнение и открито да го отстояват като позицията на
подсъдимия може да се определи като политическа, т. е. такава по отношение на която се
дължи по- висока степен на защита. Защитата на политическо изказване на мнение от страна
на гражданин е основен принцип на свободата на изразяване, установен в Европейската
конвенция за правата на човека и потвърден в съдебната практика на Европейския съд по
правата на човека (ЕСПЧ). Съгласно член 10 от Конвенцията, всяко лице има право на
свобода на изразяване, като това право включва свобода да изразява своето мнение по
въпроси от обществено значение, включително критика към държавните органи и публични
фигури. ЕСПЧ многократно е подчертавал, че политическата свобода на изразяване е
основна ценност на демократичното общество. Това право е особено защитено, когато става
въпрос за изказвания, които засягат публични фигури и политически въпроси. Критиката
срещу действия и думи на политици трябва да бъде разглеждана в контекста на принципите
за свобода на словото, които са закрепени в Европейската конвенция за правата на човека и
в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). В различни
решения, Европейският съд по правата на човека е посочил, че критикуването на публични
личности и политици трябва да бъде възможно и дори насърчавано, тъй като те не само
подлежат на публична проверка, но и трябва да бъдат готови да понесат по-голяма публична
критика. Това е необходимо за функционирането на демократично общество. В решение по
делото „Lingens срещу Австрия“ (1986), ЕСПЧ установява, че политическите дебати често
включват остри изрази и емоционални възприятия. Съдът заявява, че политиците трябва да
бъдат по-стабилни по отношение на критиките, които получават, отколкото обикновените
5
граждани, като по този начин обществото е по-добре информирано и може да участва в
обществени и политически процеси. В делото „Öztürk срещу Турция“ (2004), Европейският
съд посочва, че свободата на изразяване е от съществено значение за демократичното
общество и че критиката към действията на публични служители не трябва да води до
санкции или ограничения, освен ако не включва елементи на насилие или заплахи. В
решението „Thoma срещу Люксембург“ (2001), съдът подчертава, че изказвания, дори когато
са остри или провокативни, трябва да бъдат разрешени, ако се отнасят до публични
личности или политици. ЕСПЧ заявява, че политиците не трябва да се ползват със специални
привилегии спрямо критиката и че всеки трябва да има възможността да изразява своята
политическа позиция. Политиците трябва да бъдат по-готови да понесат публична критика и
даже да се изправят пред по-остри нападки, тъй като свободата на изразяване играе основна
роля в демократичното общество и функционирането на политическите институции. В
случаите на публични изказвания срещу политици, изразяващи несъгласие или възмущение,
съдът обикновено прилага по-либерално тълкуване на свободата на изразяване. Така е и в
решенията на ЕСПЧ, касаещи публични изказвания срещу политици: Del Río Prada v. Spain
(2013) – В това дело ЕСПЧ заявява, че свобода на изразяване, особено в политически
контекст, е един от основните елементи на демократичното общество. Критиката към
политическите лидери е защитена от Конвенцията, докато тя не преминава към заплахи или
насилие / Zana v. Turkey (1997)/. Въпреки че съдът приема, че свободата на изразяване има
ограничения при отправяне на заплахи или призиви към насилие, той също подчертава, че
политиците, които изразяват своето мнение публично, трябва да бъдат по-устойчиви на
критика и не трябва да се възползват от защитата, предоставяна на частни лица. В контекста
на българската действителност, критиката към политици трябва да се тълкува по-широко и
да се прилага с повече свобода, отколкото към частни лица. Европейската съдебна практика
подкрепя възможността за по-свободно изразяване на недоволство и критика към публични
личности, като в същото време подчертава, че тези изрази не трябва да водят до насилие или
заплахи. Политиците са изложени на публични коментари и трябва да проявяват по-голяма
толерантност към остри изрази в обществени дебати. В контекста на горното правилно СРС
е приел, че подсъдимият Г. Д. е изразил своята политическа позиция спрямо политическа
личност по изключително важен , обществено значим въпрос .С оглед липсата на
съставомерност от обективна страна правилно първостепенният съд е признал за невиновен
и е оправдал подсъдимия Г. Д. Д. досежно повдигнатото му обвинение по чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК. Въззивният съд намира постановения съдебен акт за правилен, обоснован и
законосъобразен, при което и следва да бъде потвърден.
Воден от горното и на основание чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО ПРИСЪДА № 234 от 17.04.24г. по НОХД. №
14061/23г. по описа на СРС, НО ,100 с - в .
Решението е окончателно.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7