№ 1665
гр. София, 20.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно частно
наказателно дело № 20211100604265 по описа за 2021 година
Производството е по глава XXII НПК.
Образувано е по частна жалба на ИВ. Г. К., ЕГН **********, пребиваващ в
Софийския централен затвор, срещу определение, постановено в закрито заседание на 15.
09. 2021 г. от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 94-ти състав, по н. ч. дело №
9206 по описа за 2019 г. С обжалваното определение районният съд е осъдил жалбоподателя
да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ сумата от 120 лева за
предоставена правна помощ по в. н. ч. дело № 3093 по описа на Софийския градски съд.
Жалбоподателят заявява, че е напълно незаконосъобразно да поеме разноските за
служебен защитник. Твърди, че служебният защитник стоял в залата и нищо не вършел.
Оплаква се, че е желаел сам да се защитава, но не можело, и му определили адвокат, който
бил твърде пасивен, не допринесъл за зачитането на домашния арест по присъдата и станал
причина за отлагане на делото за групиране няколко пъти. Заявява, че е нямало да избере
този адвокат, ако е трябвало да поема разходите. Твърди, че с направеното групиране не са
му били признати 10 месеца. Излага доводи във връзка с имущественото си състояние и
обстоятелството, че се намира в пенитенциарно заведение. Иска от Софийския градски съд
да отмени обжалваното определение.
Прокуратурата не взема становище след връчването на препис от жалбата.
След като съобрази изложените в частната жалба доводи и данните по делото,
Софийският градски съд направи следните фактически и правни изводи.
Частната жалба е подадена от заинтересовано лице в законоустановения срок срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и протестиране, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Н. ч. дело № 9206 по описа на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 94-ти
състав, за 2019 г., е било образувано по искане на жалбоподателя за кумулация, тоест за
определяне на едно общо най-тежко наказание. С протоколно определение, постановено на
13. 07. 2020 г., първостепенният съд два пъти е определил едно общо най-тежко наказание,
определил е първоначални режими на изтърпяване на така определените две наказания,
приспаднал е времето, през което жалбоподателят е бил задържан по реда на ЗМВР, с
1
постановление на прокурор и с мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и
изтърпяната част от наказанията по делата, включени в съвкупностите. Срещу така
постановеното определение е била подадена жалба от ИВ. Г. К. и е било образувано в. н. ч.
дело № 3093 по описа на Софийския градски съд, Наказателно отделение, VII въззивен
състав, за 2020 г., което е завършило с постановено на 22. 01. 2021 г. решение и приспадане
на времето, през което жалбоподателят е бил задържан с мярка за неотклонение „домашен
арест“.
Още в самото начало на първоинстанционното производство с молба от 17. 05. 2019
г. И.К. е поискал назначаването на служебен защитник. В първото открито заседание
районният съд е назначил служебен защитник на И.К. на основание чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК,
като последният изрично е заявил, че е съгласен служебният защитник да го представлява.
Служебният защитник се е явил на всички провели се открити съдебни заседания пред
първостепенния съд. Той е участвал и в производството пред въззивния съд по в. н. ч. дело
№ 3093. Съдът констатира, че по това въззивно дело служебният защитник не се е явил само
в едно открито съдебно заседание (06. 11. 2020 г.), като в съдебния протокол е отразено, че
по данни от негов колега служебният защитник е бил приет по спешност в лечебно
заведение и няма възможност да се яви.
Жалбоподателят е бил защитаван от служебен защитник на основание чл. 94, ал. 1, т.
6 НПК предвид изтърпяваното от него наказание лишаване от свобода – хипотеза на
необходима защита. Волята на И.К. дали да бъде защитаван или не в този случай е
правноирелевантна. По делото все пак има данни, че И.К. е искал да му бъде назначен
служебен защитник и се е съгласил да бъде защитаван от конкретния адвокат, който е бил
определен за тази цел, противно на твърдяното в жалбата. Служебният защитник се е явявал
в съдебните заседания, включително пред въззивния съд, като неявяването му в едно
открито заседание е изключение, за което има данни, че се дължи на уважителни причини.
Развитите от жалбоподателя по настоящото дело доводи във връзка с имущественото
му състояние и обстоятелството, че е лишен от свобода, са правноирелевантни. Законът не
предвижда възможност за освобождаване от задължението за разноски поради липса на
доходи на осъдения, дал повод за образуването на производство по определяне на общо най-
тежко наказание. Правната помощ, предоставяна от служебния защитник, се финансира от
държавата чрез Националното бюро за правна помощ, но държавата разполага с правото
след това да търси направените от нея разходи за служебна защита. В този смисъл са
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 2010 г. по тълк. дело № 4 от 2009 г. на
ОСНК на ВКС, които първата инстанция е съобразила при постановяването на обжалваното
определение. При това положение правилно и законосъобразно жалбоподателят е бил
осъден да заплати съответните разноски на държавата.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определението, постановено в закрито заседание на 15. 09.
2021 г. от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 94-ти състав, по н. ч. дело №
9206 по описа за 2019 г.
Определението не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3