Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при участието на
секретаря Нели Катрикова, като разгледа докладваното от съдията в.т.д.№471/2019г., по описа на ВОС, ТО, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК. Производството е образувано въз основа
на подадена въззивна жалба на И.Б.С., ЕГН **********, Варна, чрез назначен от
съда особен представител адв.И.М. от ВАК срещу
решение по гр.дело №12112/2018г. на ВРС, XLVIII състав, с което съдът е
приел за установено в
отношенията между страните на основание чл.422 от ГПК, че И.Б.С.,
ЕГН **********, с адрес ***.В, ***,вх.*,ет.*,ап.** дължи на „Трансфер ТВ“ООД, ЕИК *********, вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ЧГД № 6631/2018г. на ВРС, за сумата от 2 100 лева (две хиляди и сто лева), представляваща
дължима неустойка по договор от 22.01.2018г. за посредническа дейност по
наемане на работа в чужбина, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението - 10.05.2018г. до окончателното му изплащане ведно с присъждане на
сторените по делото разноски.
В жалбата, подадена от особен представител адв.М., се
излага, че постановеното решение е неправилно и необосновано. На първо място се
твърди, че съдът не е обсъдил изобщо направените от ответника възражения за
липса на доказателства за осъществени разходи и за неизпълнение задълженията на
посредника. Представителят на ищеца поддържа направените възражения с отговора
на исковата молба без оттеглените по отношение действителността на договорите,
автентичността на подписа на ответника под тях и достоверността на превода на
немски език. Поддържа твърдение, че в договорите за посредническа дейност по
наемане на работа в чужбина не се съдържа изобщо уговорка за неустойка – нито
числово, нито съдържателно. Твърди се, че не са представени от ищеца
доказателства за извършване на допълнителни услуги по поемане разходите на
ответника за шофьорски курс, хотел и курс по немски език, а и в съдебно
заседание ищецът е направил признание, че ответникът не е ползвал обучение по
немски език и за шофьорска правоспособност. Твърди се, че съгласно допълнителен
договор от 22.01.2018г. било постигнато съгласие разходите да се поемат от
ищеца, но чрез предоставяне на сума в брой, а не чрез плащане на трети лица.
Въззивникът излага, че действително ответникът е подписал запис на заповед за
първата предоставена му вноска в размер на 775 лева съгласно допълнителния
договор, по който е налице и уговорка за неустойка. Прави довод, че не това е
основанието на претенцията на ищеца. Оспорва се изобщо необходимостта от
провеждане на обучение според изискванията на работодателя в чужбина за квалиф.категория
С като се позовава на чл.150, ал.2, т.9 от ЗДвП. Твърди се, че ищецът не е
опровергал направените възражения на ответника за отрицателни факти, чиято
тежест на доказване лежи върху ищеца – за неизпълнение от негова страна на
задълженията по раздел III от
договора, чл.4 – чл.7, т.е. че не е осъществена връзка между работника и
потенциалния работодател, не са организирани преговори по конкретен договор и
не е предоставен преди отпътуването на работника подписан индивидуален трудов
договор с конкретен работодател с данните по чл.5, т.7 от договора както и не е
предоставена информация по т.10 от същата клауза от договора. Липсват
доказателства за отправена покана, респ. за изтичане на какъвто и да е срок по
договора; липсват данни за конкретни дати за провеждане на обученията. Поради
това, въззивникът твърди, че направените от съда изводи за доказване на
претенцията, за изправност на ищеца и съответно неизправност на ответната
страна, не почиват на доказателствата по делото. С ВЖ страната сочи допуснато
от първата инстанция процесуално нарушение, по което съдът е приел за
установени положителни факти без тяхното доказване от ищеца и при оспорването
им от насрещната страна – осъществени от ищеца плащания по фактури към трети
лица. /при твърдения, че тези разходи са били изрично оспорени/ Прави се довод,
че представянето на копия от фактури – неподписани и без данни за начина на
плащане, не установява факта на извършване на разходите. Представената от ищеца
ф.№2320/25.01.2018г. не се ползва с никаква доказателствена сила тъй като не е
подписана от страните по нея и е оспорена от ответника. В тази фактура е частично посочено основание, което е отречено с признание
на ищеца в съдебно заседание, че не е провеждано обучение за кв.категория С. По
аналогичен начин, ф.№157/25.01.2018г., също не установява заплащане по банков
път на обективираната в нея сума. Третата фактура №2739/22.01.2018г. също не е
подписана, поради което не може да установи нито получаване на доставката, нито
извършване на плащане по нея. С ВЖ се претендира отмяна на решението и вместо
това отхвърляне на предявения иск.
В срока за отговор е постъпило становище по ВЖ на насрещната страна ТРАНСФЕР ТВ ООД, ЕИК
*********, Варна, чрез адв.Б.З. от ВАК, за неоснователността и. Поддържа, че
решението на ВРС е правилно и мотивирано. Поддържа, че всички събрани
доказателства са еднопосочни, поради което няма как да доведат до различен от
направения от ВРС извод по същество. Твърди се, че възраженията относно
съставянето и подписването на фактурите е преклудирано, а отделно и
неоснователно. Поддържа, че ищецът е установил извършено обучение на ответника
за работа в чужбина и сторени разходи в размер на 1 050 лева докато ответникът
не е доказал собственото си изпълнение. Претендира се отхвърляне на жалбата
ведно с присъждане сторените за тази инстанция разноски на въззиваемия.
В съдебно заседание особеният представител адв.М.
поддържа жалбата, не прави допълнителни искания. Претендира се възнаграждение
за особен представител.
Насрещната страна, представлявана от адв.З., поддържа
отговора като оспорва въззивната жалба. Прави се уточнение, че с исковата молба
не се претендират разходи за обучение по немски език. Претендират се сторените
в производството разноски.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, че пред ВРС е било образувано
исковото производство по предявен от „Трансфер ТВ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, срещу И.Б.С., ЕГН **********, гр.Варна, иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи сумата от 2 100 лева, представляваща дължима неустойка по
договор от 22.01.2018г. за посредническа дейност по наемане на работа чужбина,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението на 10.05.2018г.
до окончателното изплащане на задължението, за което вземане
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 6631/2018г. на ВРС. В исковата молба ищецът излага, че между „Трансфер
ТВ” ООД и И.Б.С., ЕГН ********** на 22.01.2018г. е сключен договор за
посредническа дейност по наемане на работа в чужбина и на същата дата
22.01.2018г. договор за отпускане на парични средства във връзка с
обучението и подготовка за работа в чужбина. По силата на договора за
посредническа дейност ищецът е заплатил всички разходи за придобиване
свидетелство за управление на МПС, категория „С“, медицински преглед и обучение
по немски език на ответника на обща стойност 1 050 лв. Твърди се, че срещу така
отпуснатата сума, ответникът се задължил след приключване на обучението да
отпътува за Германия, където да работи за осигурения от дружеството работодател
не по-малко от една година. Сочи, че в чл. 3 от договора за отпускане на
парични средства, страните са постигнали съгласие, че при неизпълнение от
страна на ответника на задълженията по чл.2 договора, същият следва да
възстанови получената по договора сума. Ищецът сочи, че длъжникът от своя
страна е бил задължен да положи всички необходими грижи и усилия през периода
на обучение, след приключване на обучението да отпътува за Германия в рамките
на 10/десет/ дни и да работи за осигурения от „ТРАНСФЕР ТВ" ООД
работодател не по-малко от шест месеца. Твърди, че същият неоснователно е отказал
да отпътува за Германия и да полага труд за осигурения работодател, с което
виновно е нарушил задълженията си по чл.2 т.З и т.4 от договора, поради което и
търпи санкция, а именно е задължен да върне платените от „ТРАНСФЕР ТВ" ООД
суми за обучението му възлизащи на 1 050 лв. в двоен размер. Предвид
неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е
учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. №6631/2018г. по описа
на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК. Издадената в негова полза заповед за изпълнение била връчена при
условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание
чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен интерес от
избраната форма на искова защита.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител
депозира отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на иска. Оспорва
като неверни твърденията за валидно възникнали двустранни задължения по представения
договор за посредническа дейност. Оспорва автентичността на подписите на
страните по представения договор. Твърди, че доколкото изобщо е била
осъществена връзка с работодател, същият не е имал изисквания за подобна
професионална компетентност. Оспорва ответникът да е ползвал посочените услуги
по провеждане на медицински преглед, на шофьорски курсове и курсове за
придобиване на професионална компетентност. Твърди, че ищцовото дружество не е
изпълнило задълженията си по раздел III от договора - „Права и задължения на
посредника", чл.4-чл.7, като в частност нито е осъществило връзка между
работник и потенциален работодател, нито е организирало преговори за сключване
на конкретен договор, нито е предоставило на ответника преди отпътуване от Република
България подписан индивидуален договор за наемане на работа от конкретен
работодател с данните по чл.4, т.7 от представения договор, нито пък е
предоставило на ответника информацията по чл.4, т.10 от договора между
страните. Оспорва и автентичността и съдържанието, както и верността на превода
на представения документ на немски език, обозначен като „потвърждение за
назначаване". Възразява срещу твърдението, че ответникът е неизправна
страна по договора между страните и като такава неоснователно е отказал да
осъществи пътуване до Федерална република Германия в уговорен конкретен срок
съобразно условията на договора.
Въззивният съд, въз основа на събраните доказателства, твърденията и
доводите на страните, приложимите нормативни актове, в пределите на въззивното
производство, намира за установено
следното:
Съдът прецени, че
подадената въззивна жалба е редовна и производството по нея допустимо – жалбата
е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна, чрез редовно упълномощен
процесуален представител на страната и в съответствие с останалите изисквания
на закона. Страната не прави
доказателствени искания и не твърди извършени от първата инстанция процесуални
нарушения.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта – в обжалваната му част, а относно правилността на решението е
обвързан от оплакванията във въззивната жалба.
Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда,
същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл.269 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които
в настоящия случай касаят всички предпоставки на предявения иск. Поради това и
предметните предели на въззивното производство съвпадат с тези на
първоинстанционното производство.
С определение от
12.11.2018г. ВРС е назначил на ответника особен представител по делото, на
основание чл.47, ал.6 ГПК. Въззивният съд е указал на ищеца необходимостта от
авансиране на разноски за възнаграждение на особения представител и същите са
внесени по сметка на съда.
Съдът намира, че предпоставките на иска по чл.422 ГПК не са спорни, а и се
установяват с оглед приложеното ЧГД №6631/2018г. на 12 състав на ВРС. По същото
е издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на идентично парично
задължение, представляващо неустойка по договор за посредничество по наемане на
работа в чужбина от 22.01.2018г. Срещу същото е постъпило в срок възражение
като правото на иск на заявителя е упражнено в преклузивния срок.
От съдържанието на
Договор за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина
№258/22.01.2018г. се установява, че И.Б.С. възложил на "Трансфер ТВ"
ООД, гр.Варна, да извършва безвъзмездно посредничество по информиране и
консултиране на търсещите работа лица и на работодателите, да насочва и
подпомага за започване на работа и по сключване на договор за наемане на работа
в Германия. Уговорено било посредникът да осигури на възложителя на свои
разноски преподавател по немски език, както и автошкола за придобиване на
необходимата шофьорска квалификация, а възложителят да придобие свидетелство за
управление на МПС категория "С" или "СЕ", както и начално
ниво на познание по немски език. Уговорено е в случай, че възложителя не
отпътува за Германия в указания срок и неоснователно откаже да сключи договор,
за които посредника е посредничил, възложителя дължи двойния размер на
платените за него суми по т.3.1 от договора.
С договор от
22.01.2018г. между "Трансфер
ТВ" ООД и И.С., страните са се уговорили, във връзка с последващо
сключване на трудов договор, ищецът да заеме на ответника сумата от 1 550 лева,
платима на две равни вноски, в края на месеца от началото на курсовете и при
приключването им. И. Стойковски поел задължение след приключване на обучението
да отпътува за Германия в рамките на 10 дни и да работи за осигурения от посредника
работодател не по-малко от една календарна година /чл. 2/. В случай, че не
изпълни някое от тези задължения, страните уговорили, че същият дължи на дружеството двойния размер на
получената сума /чл. 3/. За обезпечаване на вземането на "Трансфер
ТВ" ООД, И.С. издал и запис на заповед за отпуснатата първа част от сумата
в размер на 775 лева, подлежащи на връщане в оригинал след края на календарната
година.
Видно от
представена по делото справка на ОД на МВР - Пътна полиция, И.Б.С. е придобил
правоспособност за водач на МПС от категория „В, АМ“ удостоверена с протокол
В-2975/30.09.2005г. За придобитата правоспособност - водач на МПС от категория
„В,М,АМ“ е издадено свидетелство за
управление № ********* на 18.05.2017г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск е
с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.92 ЗЗД, за установяване вземане на ищеца за
неустойка за неизпълнение на договор за посредничество за работа в чужбина.
Налице са специалните изисквания за допустимост на установителния иск.
Страните не спорят относно подписването на двата договора от 22.01.2018г.
/възражението относно автентичността на подписа на ответника са били оттеглени
от особения представител/. Спорни са всички останали обстоятелства, вкл.
извършването на разходи от посредника за сметка на работодателя съобразно
приложеното предложение за работа /на л.8 и л.9 по първ.дело/. Неоснователно в
тази връзка ищецът чрез адв.З. се позовава на процесуална преклузия при
оспорване заплащането на разходите и обективиращите ги фактури. Още с отговора
на исковата молба, ответникът чрез назначения му от съда особен представител е
оспорил извършването на разходите и въобще необходимостта от допълнително
обучение на работника/ответника/, а така също и наличието на неизпълнение на
договора. Напротив, ответникът своевременно е релевирал и възражения за
неизпълнение на договора от страна на посредника – Трансфер ТВ ООД.
Претенцията на ищеца, сега въззиваем, е основана на неизпълнение на договор
за посредничество и намиране на работа в чужбина и следващата от това договорна
неустойка. /чл.2, т.4.1 от основния договор; чл.3 от ненаименования договор от
същата дата/ Според
нормата на чл.92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнение без да е нужно
те да се доказват. За да е основателен искът за неустойка следва да се
установи, че между страните е сключен договор, наличие на пълно или частично
неизпълнение на договора, съществуваща валидна уговорка за плащане на неустойка
за това неизпълнение. Страната, която търси неустойката, трябва да е изправна,
за да може да ангажира отговорността на неизправната страна. Настоящият състав
намира, че тези предпоставки на иска не са установени по делото.
От представените
по делото доказателства се установява, че е сключен договор от 22.01.2018г.
между „Трансфер ТВ“ООД като посредник и И.С., като възложител, по силата, на
който във връзка с последващо сключване на трудов договор между втория и
осигурен от първата страна работодател, последната предоставя на
работника/възложител по договора за посредничество/ сумата от 1 550.00 лева,
платими на две равни вноски, в края на месеца от датата на започване на курсовете
и при приключването им. Срокът за обучение на работника е 2 месеца. Сумата е
следвало да покрие разходите през двумесечния срок на обучение и пътуването до
Германия. По силата на договора втората страна се е задължила да положи
необходимите усилия за обучение, да отпътува за Германия и да работи за
осигурения работодател не по – малко от една календарна година. В чл.3 от този
договор/ненаименован/ страните са уговорили, че при неизпълнение на някое от
задълженията по чл.2 от договора, втората страна дължи връщане на сумата в
двоен размер. Съдът намира, че съобразно уточненията на ищеца предмет на
предявения иск не е този договор, а основният договор за посредническа дейност
по наемане на работа в чужбина от 22.01.2018г. /на л.12 по делото/. Предмет на
иска, респ.на въззивното производство е договорът за посредничество по смисъла
на Закона за насърчаване на заетостта и Наредбата за условията и реда за
извършване на посредничество по наемане на работа. Именно в него, в чл.2, т.4.1
е предвидена отговорност на възложителя да заплати на посредника двойният
размер на заплатените по т.3.1 суми по същия договор от страна на посредника.
Съгласно договора, всички разходи за обучение на възложителя, вкл. тези за
хотел в гр.Варна /ако същия е от друго населено място/, са за сметка на
посредника. Именно на тези разпоредби ищецът основава иска си като твърди, че
поради неизпълнение на договора, възложителят му дължи уговорената неустойка в
двукратен размер на сторените от посредника разходи. Ищецът твърди, че тези
разходи са сторени от него за обучение на възложителя.
Въззивният състав
за разлика от първоинстанционния достига до различни правни изводи по същество,
а именно за недоказаност на установителния иск на ищеца. След извършване на
анализ на съдържанието на двата договора съдът констатира, че същите уреждат
правата и задълженията на страните по тях, във връзка с извършване на
посреднически услуги по смисъла на чл.26, ал.1, т.5 от Закона за насърчаване на
заетостта и чл.2, ал.2, т.4 от Наредба за условията и реда за извършване на
посредническа дейност по наемане на работа. Следователно спрямо този договор ще
важат и следва да бъдат приложени специалните разпоредби на посочените два
нормативни акта. Съгласно чл.31 от Наредбата, посредникът предоставя на
търсещите работа лица извлечение от действащото законодателство на чуждата
държава, регламентиращо наемането на работа на чужди граждани в нея, преведено
на български език; информация за работодателя; информация за културата, бита и
обичаите на чуждата държава; информация за мястото на работа. Предоставянето на
информация по ал.2 се удостоверява с подписа на търсещото работа лице. Съгласно
чл.32 от същата Наредба, посредникът предоставя на търсещото работа лице преди
заминаването му от Република България подписан индивидуален договор за наемане
на работа от работодателя или от упълномощено от него лице да подписва
индивидуални договори за наемане на работа, както и превод на договора на
български език. Предоставянето на индивидуалния договор се удостоверява с
декларация, подписана от лицето. По силата на чл.4, ал.7 от процесния договор
за посредничество, посредникът е следвало да осигури на възложителя
индивидуален трудов договор със съдържание по чл.30, ал.3 и ал.4 от Наредба за
условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.
Индивидуалният договор за наемане на работа следва да съдържа данни за датата и
мястото на сключване на договора, срока на договора, както и данните по чл. 30, ал. 3, т. 3 и 4.
За да е изправна
страна по договора за посреднически услуги и да има право да се възползва от
уговорената в договора неустойка ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване, че е извършил разходи за обучение на ответника със
сумата от 1 050 лева, каквито твърди да е направил, че е предоставил на
последния индивидуален трудов договор за наемане на работа с данните по чл.30,
ал.3 и ал.4 от цитираната Наредба и изобщо всички задължения, които следват от
разпоредбата на чл.4 от договора. От събраните по делото доказателства не се
установява ищецът да е изпълнил задълженията си по договора. Налице е изрично
възражение на насрещната страна относно изправността на посредника както и за извършване
на разходите. Липсват доказателства за реално извършване на разхода в полза на
ответника – както за предоставяне нему сумата /съобр.ненаименования договор/,
така и за заплащане на трето лице. Представените по делото фактури от една
страна не носят подписи на страните нито сочат основание за плащането и/или
представляват разпечатки от счетоводна система на ищеца. Сама по себе си
фактурата не е годна да установи извършването на съответното обучение и
заплащането му на третото лице. Тези факти са изрично оспорени от ответника. По
делото не са ангажирани и доказателства за това, че ответникът е посещавал
курсове по немски език и автошкола за придобиване на свидетелство за управление
категория „С“ или „СЕ“ както, че същите са били заплатени от ищеца. Впрочем,
съобразно изготвения от първата инстанция доклад по чл.140 ГПК и разпределената
доказателствена тежест, ищецът не е възразил относно възприетото от съда, че
сумите са дадени на ответника, а не на трето лице като представляват разход за
сметка на посредника. Такива уточнения са направени едва съобразно указанията
на въззивната инстанция. Най-после, ищецът не е установил, че изобщо е
организирал преговори с работодател за сключване на трудов договор, че е
извършил действително посредническа дейност между възложителя и работодателя,
че е предоставил извадка от действащото законодателство на държавата на
работодателя, че е предоставил индивидуален трудов договор на възложителя преди
заминаването му от РБ със съдържание съгласно Наредбата за условията и реда за
извършване на посредническа дейност по наеман на работа. /чл.30, ал.3, т.3 и
т.4/ Ищецът изобщо не се ангажира с твърдения за срока на обучението, неговото
завършване както и настъпване предпоставките за отпътуване на възложителя в
Германия за сключване на трудов договор. Отделно от това, няма представени
документи за извършване на банковия превод и заверяване сметката на третото
лице съгл.чл.305 от ТЗ. Нещо повече, изисканата справка от сектор Пътна полиция
на ОДМВР –Варна, сочи че ответникът е придобил правоспособност за водач на МПС,
категория В, АМ, на 30.09.2005г. в гр.Варна. Налице е и свидетелство за
правоуправление на МПС от 18.05.2017г., валидно до 15.12.2026г., издадено в
гр.Варна. Липсват други данни, които да сочат на извършване на обучението на
ищеца за правоуправление категория С и придобиване на свидетелство за
правоспособност. Ищецът не е представил доказателства за установяване наличието
на реално извършване на разхода, вкл. за осчетоводяване на фактурите,
включването им в дневника за покупко-продажбите по ДДС и др.
От представеното
потвърждение за назначаване, с работодател „Транслоджистик Монтаж“, Германия,
гр. Вангензелболд, ул. „Ам Неселбуш“ се установява, че не е налице договор,
който да включва реквизити по чл.30, ал.3 и ал.4 от Наредба за условията и реда
за извършване на посредническа дейност по наемане на работа; то въобще не
представлява трудов договор, а поставя най-общо изискване за наемане на работа
от този работодател. Поради това, дори да се приеме, че разходите, обективирани
във фактурите, са действително извършени от ищеца, с неосигуряването на трудов
договор със задължително съдържание ищецът не е изпълнил както разпоредбите на
подзаконовия нормативен акт, така и договорното си задължение по чл.4, т.7 от
договора, респ. не е поставил насрещната страна в забава за изпълнение. Или,
налице е неизправност на посредника, поради което същия не би могъл да
претендира неустойка по договора. Не се
установяват и останалите предпоставки за претендиране на неустойката.
По изложените
правни аргументи съдът намира, че уговорената в договора за посредничество
неустоечна клауза не е породила своето действие. Освен по основание, с оглед на
изложените по-горе аргументи, искът не е установен и по размер. Горното
обуславя извод, че предявеният иск е неоснователен следва да бъде отхвърлен
като такъв, съответно първоинстанционното решение следва да бъде отменено
изцяло.
В полза на
насрещната страна следва да бъдат присъдени разноски, но такива не са
претендирани. На назначения от съда особен представител следва да бъде
изплатено адв.възнаграждение в авансирания по делото от насрещната страна
размер съгласно чл.47, ал.6 ГПК. Въззиваемата страна следва да понесе и
дължимата за въззивното производство държавна такса доколкото жалбата е
подадена от лице, което не дължи такава по арг.от т.6 и т.7 от ТР №6/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Същата е в размер на 42.00 лева и подлежи на внасяне от
въззиваемата страна по сметка на ВОС, на осн.чл.78, ал.6 ГПК, съобразно изхода
от спора.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №561/12.02.2019г., постановено по гр.дело №12112/2018г. на Районен съд
– Варна, с което е прието за установено по отношение на И.Б.С., ЕГН **********,***.Варненчик,
209,вх.1,ет.7,ап.28, че същия дължи на „Трансфер ТВ“ ООД, ЕИК *********, вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ЧГД № 6631/2018 г. на ВРС, 12 състав, за сумата от
2 100 лева
(две хиляди и сто лева), представляваща дължима неустойка по договор от 22.01.2018
г. за посредническа дейност по наемане на работа чужбина, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 10.05.2018г. до
окончателното изплащане на задължението като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ТРАНСФЕР ТВ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. Атанас Христов 12 ет. 1 ап.1
срещу И.Б.С., ЕГН **********,***.Варненчик,
209,вх.1,ет.7,ап.28, иск за установяване, че ответникът дължи на „Трансфер
ТВ“ ООД, ЕИК *********, вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ЧГД № 6631/2018 г. на ВРС, 12 състав, за сумата от
2 100 лева
(две хиляди и сто лева), представляваща дължима неустойка по договор от 22.01.2018г.
за посредническа дейност по наемане на работа чужбина, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 10.05.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.422 ГПК вр.чл.92 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„ТРАНСФЕР ТВ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. Атанас Христов 12 ет. 1 ап.1 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВОС дължимата
за производството държавна такса по иска с правно основание чл.422 ГПК в размер
на 42.00 лева, на осн.чл.78, ал.6 ГПК.
На особения
представител на въззивника адв.Ив.М. от ВАК да се изплати възнаграждение за
въззивното производство от авансирания депозит до размера от 300 лева, на
осн.чл.47, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: