Р Е
Ш Е Н И Е №1036
гр.Бургас, 31.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Бургас, XLIX наказателен състав, в публично заседание на трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Венета Иванова
при секретаря Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдията Иванова НАХД № 237/2020г. по описа на Районен съд –
Бургас, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред РС-Бургас е по реда на чл.
59-63 от ЗАНН и е
образувано по жалба на В.Д.А., ЕГН **********, с адрес в ****, чрез адв.К.П.-САК,
със съдебен адрес ***, срещу НП № 19-0769-005773/03.12.2019г., издадено от
Началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което на основание чл. 182,
ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца
за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Във въззивната жалба се излагат доводи
за процесуална и материална
незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска цялостната
му отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован не се явява. Не се явява и процесуалният му представител адв.К.П.-
САК. Същата е депозирала становище преди започване на съдебното заседание, че
поради служебна ангажираност не може да присъства, като желае да се даде ход на
делото в нейно отсъствие. Претендира разноски, за доказването на които
представя договор за правна защита и съдействие от 23.12.2019г.
Административнонаказващият орган не
изпраща представител в съдебно заседание. Депозирано е писмено становище от
юрисконсулт, с което се твърди, че жалбата е неоснователна и се иска
наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде уважена, се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от
заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е
допустима.
Районен съд -Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.08.2019г., около 16,11ч., в гр.Бургас, ПП I-9, км.253+500, в посока от кв.К. към пътен възел Юг автоматизирана
техническа система заснела л.а. с рег. № ****, който се движел със скорост от 113
km/h при разрешена скорост в населено място до 60 km/h,
сигнализирана с пътен знак В-26 Скоростта била установена с автоматизирано
техническо средство TFR1-М с фабр.№ 510/07, клип № 8354 и след приспадане на допустима грешка от
3% . След
преглед на записите от служител на сектор ПП Бургас било установено, че
автомобилът е собственост на Е.Л.А. от гр.София. До същата била изпратена
покана като собственик на МПС-то да се яви в сектор ПП Бургас за съставяне на
АУАН за установеното нарушение. Същата е декларирала в декларация по чл.188 от ЗДвП от 01.10.2019г. , че на процесната дата и час автомобилът се е управлявал
от жалбоподателя В.Д.А. Същият е потвърдил това обстоятелство в декларация,
подадена на същата дата. Същият не оспорва този факт и пред настоящата
инстанция. На А. била връчена покана за явяване в сектор ПП Бургас за съставяне
на АУАН.
Във връзка с установеното на 12.10.2019г. бил
съставен АУАН от свид. В.П. -мл.автоконтрольор при сектор ПП Бургас в
присъствието на свидетелите Радостин Илиев и Събин Дочев- също служители на
сектор ПП Бургас срещу жалбоподателя за
извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Актът е връчен на А. на 07.11.2019г.
чрез органите на СДВР Седмо РУ Полиция гр.София.
Административнонаказващият
орган издал въз основа на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство
НП, с което на основание чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 700
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение по
чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на приложените по делото писмени доказателствени средства
и по конкретно, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за
проверка, протокол по чл.10 от наредба № 8121з-532/12.05.2015г., снимков
материал по клип № 510, декларации по чл.188 от ЗДВП, покани, АУАН серия АА
бл.№ 449760/12.10.2019г., НП№
19-0769-005773/03.12.2019г. Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй
като същите кореспондират едни с други и се допълват взаимно.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните:
В административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на
защита на жалбодателя.
В случая нарушението е установено от автоматизирана система, надлежно
калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се
извършва от система радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора
на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Налице е и изискуемият по чл. 10, ал. 1
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата протокол.
Ето
защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Наказанията
са определени от законодателя в абсолютен размер, правилно са определени съобразно конкретния случай и не могат да бъдат изменяни.
Не са налице предпоставки за приложението
на чл. 28 ЗАНН. Управлението на пътно превозно
средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването
на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и
извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност.
По
възраженията на жалбоподателя и процесуалния му представител:
Настоящият
състав не споделя възражението за допуснато съществено процесуално нарушение за
това, че предоставеният екземпляр на жалбоподателя от АУАН е нечетлив, тъй като
същият е подписал първия екземпляр на АУАН, приложен по
административнонаказателната преписка, след като му е връчен за запознаване, който
екземпляр е абсолютно четлив и видно от направените от жалбоподателя
възражения, вписани лично от него в акта, същият е заявил, че има възражения и желае
снимка, поради което за съда няма никакво съмнение, че същият е разбрал за
какво нарушение е съставен акта, поради което в случая не е нарушено правото му
на защита .
По
отношение направеното възражение за липса на препращане към основния състав на
чл.21, ал.1 от ЗДвП съдът счита същото за
неоснователно, тъй като видно от обстоятелствената част на НП, визираща
нарушената правна норма, е посочено, че нарушението е извършено във вр.чл.21,
ал.1 от ЗДвП .
Действително, съдът констатира, че в АУАН като нарушена е
посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, а в НП освен разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е визирана още и тази на чл. 21, ал. 1 от същия закон. Въпросното несъответствие съдът намира за несъществено
и ненарушаващо правото на защита на жалбоподателя, защото защитата на последния
е насочена срещу описанието
на фактите по нарушението, което в случая е
идентично в АУАН и в НП, а не срещу правната квалификация. Допусната е
известна непрецизност със словесното изписване на чл.21, ал.1 от ЗДвП при
посочване на правната квалификация на нарушението, към която разпоредба
действително нарушената правна норма препраща, но от друга страна изрично е
посочено, че нарушението се квалифицира като такова
по чл.21, ал.2 от ЗДвП, каквото е всъщност.
С оглед на изложеното
обжалваното НП се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а претенцията на АНО за разноски уважена.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза
на юридически лица се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до
120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че
справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява сумата от 80 лева.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0769-005773/03.12.2019г., издадено от Началник
група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което на
основание чл. 182,
ал.1, т.6 от ЗДвП на В.Д.А., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В.Д.А., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР Бургас с БУЛСТАТ **** сумата от 80/осемдесет/ лева, представляваща сторените
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр. Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.