№ 489
гр. Шумен, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20243630100003 по описа за 2024 година
Предявени са три обективно кумулативно съединени искове, първият, от които
установителен иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр., вторият иск - с
правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗДискр. и третия иск – осъдителен иск с правно
основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Г. В. В., ЕГН
********** срещу Главна дирекция „Охрана“ при Министерство на правосъдието на
Република България, с адрес на управление и кореспонденция: гр. София, ул. „*** № 2,
представлявана от главен директор ***.
Ищецът твърди, че към настоящия момент изтърпявал наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора - Ловеч, XI група, считано от 05.12.2015 г., като за периода
от 28.12.2018 г. до 28.07.2022 г. търпял същото в Затвора - Плевен, V гр. Твърди, че във
връзка със заведени от него искови производства в съдилищата на страната били нарушени
негови законови права и интереси при конвоирането му по разпореждане на съда от затвора
до съдебната зала във връзка с явяването му в открито заседание по същите и обратно.
Излага, че от 12.12.2017 г. конвоирането му системно и без изключение се извършвало от
двоен конвоен наряд - на ГДО към МП и на МВР- ГДЖСОБТ, като водещ бил този на МВР,
състоящ се от повече от 4 специализирани автомобила, вкл. от бус на МВР, с тежко
въоръжени и с дългоцевни автоматични оръжия маскирани конвоиращи го охранители, с
постоянно включени всевъзможни звукови и светлинни сигнали, с крайно рисковано и
стресово темпо на предвижване с тройни изпреварвания, мръсна газ и спирачки,
застрашаващо живота и здравето му, включително с предизвикване на катастрофи, с
отцепване от МВР на цялото трасе в градовете и на цялата съдебна сграда в голям радиус
около съда, като докато трае делото му, не допускали граждани да влизат в сградата, както и
журналисти, въпреки проявен интерес от тяхна страна да го снимат и негово писмено
съгласие за това до ответника Главна дирекция „Охрана“, от което търпял вреди от различно
естество.
В тази връзка твърди, че до настоящия момент не му бил връчен никакъв акт, от
който да е видно основанието и мотивите за така организираното му конвоиране, като бил
1
лишен и от съдебен контрол на тези действия/бездействия на ответника, тъй като
конвоирането по своята същност съставлявало част от изпълнението на присъдата. Излага,
че в същото време при сравними и сходни обстоятелства, други лишени от свобода със
същия правен статут като него, бивали конвоирани до съдилищата и обратно в затвора само
от конвоен наряд на Главна дирекция „Охрана“, без конвой на МВР, без постоянно
включени сирени и светлини, без рисковано и стресово конвоиране, без отцепване на
трасето в градовете и на съда, без маскирани конвоиращи с дългоцевни автоматични
оръжия, с предоставена им възможност да се подготвят за делата, което било неравностойно
и по-неблагоприятно третиране от страна на служителите на ответника. Твърди също, че
лица, лишени от свобода го кръстили „Ел Чапо“, което се свързвало с мафия и наркотици, с
каквото нямал нищо общо, но ми се приписвало, от което търпял вреди вследствие на така
оорганизираното му от ответника конвоиране.
Сочи, че освен неравностойно и по-неблагоприятно - с явен мафиотски привкус,
конвоирането му било и незаконосъобразно, тъй като в Правилника за изпълнение на
конвойните дейности с лишени от свобода лица никъде не фигурирало, че следва да се
извършва от конвоен наряд на МВР, а с оглед неговата изключително дълга
продължителност във времето и системност, налагано му против волята, следвало
неотменно извода за системно и продължително упражняван спрямо него на тормоз и
репресия, и унижаване на човешкото му достойнство, при положение, че нямал никакви
съществени нарушения на вътрешния ред в затвора и при конвоирането му, дори имал
награди и сваляне на режима му от „строг“ на „общ“, считано от 15.03.2017 г. Началника на
Затвора - Ловеч.
Излага, че разпоредбите на чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от ЗЗДискр., чл. 3 от ЗИНЗС, чл. 6, чл.
29, ал. 1, чл. 31, ал. 5, чл. 56, чл. 57, ал. 1 от КРБ, чл. 3 от ЕКПЧОС, чл. 13, чл. 14, чл. 17 и чл.
18 от ЕКПЧОС налагали абсолютна забрана за дискриминация, злоупотреба с права,
унижение на човешкото достойнство, тормоз и репресия, жестоко и нечовешко отношение
или наказание, като и задължавали длъжностните лица да осигуряват равно третиране и
отношение към всички. Твърди, че нито една от горепосочените императивни разпоредби на
закона не е била спазена и изпълнена от служителите на ответника, който бил отговорен
орган по изпълнението, вследствие на което търпял вреди. Излага, че претърпял вреди от
неимуществен характер за периода от 23.01.2018 г. до настоящия момент за
дискриминационно третиране - поставяне в по- неблагоприятно положение с причиняване
на душевно страдание, тормоз, репресия, нечовешко отношение като лишен от свобода,
изтърпяващ наказание в затвор на защитен признак „лично положение“, със системно и
продължително във времето - 5 години унижаване на човешкото му достойнство, мъчение и
изтезание, като се имало в предвид, че по време на конвоя ищецът бил окован неподвижно с
белезници на ръцете към колан на кръста и с вериги на краката, без възможност да се
защити от отблъскване в решетките от неразумното шофиране.
Твърди, че това било дискриминация, тъй като ответника бил осигурил условия на
други лишени от свобода да бъдат конвоирани съгласно Правилника за конвоиране на
лишени от свобода, докато при сравними и сходни обстоятелства той лишен от такива
условия.
Изложеното по-горе очертавало наличието на неравностойно третиране по смисъла
на чл. 4 от ЗЗДискр. на защитен признак „лично положение“ - на лишено от свобода лице,
изтърпяващо наказание в затвор, и на чл. 5 от ЗЗДискр. - тормоз и репресия със системно и
продължително унижаване на човешкото му достойнство с нечовешко конвоиране против
волята му, придружено със системно и продължително мъчение и изтезание, в сравнение с
други лишени от свобода със същото правно положение и статут. Това влечало след себе си
претърпените от него неимуществени вреди с интензивен и траен във времето характер,
изразяващи се в психоемоционален стрес, дискомфорт, унижено човешко достойнство,
душевно страдание, подтиснатост, обострено чувство на отхвърленост и пренебрежение,
2
които било в пряк причинно- следствен резултат от незаконосъобразно поведение на
ответника.
Моли съда да постанови решение, с което да установи претендираното
дискриминационно отношение от страна на ответника Главна дирекция „Охрана“ при
Министерство на правосъдието на Република България спрямо ищеца като лишено от
свобода лице, изтърпяващо наказание в затвор, съобразно императивната разпоредба на чл. 9
от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./; да осъди ответника да преустанови
твърдяното нарушение, както и да се въздържа за в бъдеще от по- нататъшни
дискриминационни отношения и да осъди ответника да му заплати обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в размер 2 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането - 23.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумите.
В проведените по делото съдебни заседания, ищцът, редовно призован, се явява
лично, като моли предявените искове да бъдат уважени изцяло, сочейки конкретни
съображения и мотиви в тази насока за процесната дата – 23.01.2018 г., като в първото по
делото съдебно заседание заявява, че ще продължи да води отделни дела за дискриминация
за всяко негово конвоиране.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен
отговор, към който са приложени и доказателства. В отговора ответника излага, че счита
иска за допустим, но неоснователен и недоказан. Твърди, че от предявения иск не се
установяват елементите от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ, към който ред
препращала нормата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. От исковата молба и от доказателствата към
нея не се установявало наличие на неизпълнение на вменено от закона задължение от страна
на ответника, което да ангажира отговорността му, както и настъпили вреди за ищеца.
Ищецът не бил посочил и не бил подкрепил с доказателства нито един елемент от
фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ. Твърди, че от иска не се установявало да е не бил
нарушен и принципът за равно третиране спрямо ищеца. Ответника твърди, че конвоирането
на ищеца от ОС „ИН“ гр. Шумен до Затвора гр. Ловеч на 23.01.2018г. било осъществено
след направена заявка от ОС „ИН“ гр. Шумен, като била издадена конвойна заповед № 3-
41/22.01.2018 г. на Началника на ОЗ „Охрана - Шумен“, за конвоирането му самостоятелно
до гр. Ловеч с усилено строг конвой (УСК). Твърдят също, че начина, по който бил
конвоиран ищеца, отговарял на действащите тогава разпоредби на чл. 18, ал.6 от Правила за
условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД „Охрана“,
утвърдените със заповед ЖЛС-04-1228/2017 г. от министъра на правосъдието „Правилата“.
Излагат, че придадените сили от МВР били на основание получено постановление на
Върховна касационна прокуратура с гриф на секретност „Поверително“, съгласно дадените
в него указания ищеца в качеството на лишен от свобода да се конвоира с усилено строг
конвой (УСК) и организация на съвместни действия с органите на МВР и ГДИН - МП.
Специалните автомобили, с които бил конвоиран били със специален режим на движение,
съгласно чл. 27, ал. 1, т. 5 от Правилата, а планирането и осъществяването на конвойната
дейност от служителите на Главна дирекция „Охрана“, се извършила на база получена
информация от съответните възложители (органи на съдебната власт и подразделения на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“), съгласно „Правила за условията и реда за
осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД „Охрана“, утвърдените със
заповед № ЛС-04-1228/2017 г. от министъра на правосъдието /отм./. Излагат, че към
настоящият момент била налице Инструкция № И-1/30.09.2022 г. за организацията и реда за
осъществяване на конвойната дейност от Главна дирекция „Охрана”, обн., ДВ, бр. 80 от
07.10.2022 г., както и че съгласно раздел XVIII, чл. 91, ал. 3 от ЗДвП, моторни превозни
средства със специален режим на движение били също и автомобилите на Главна дирекция
„Охрана”. Считат, че не е проявено дискриминационно отношение спрямо ищеца по
смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр., тъй като служителите на ГД „Охрана“ спазвали Правилата.
3
Сочат също, че с исковата молба не са представени от ищеца доказателства за пряка и
непосредствена връзка между претърпени неимуществени вреди и нарушените му права по
ЗЗДискр. Правят възражение за изтекла погасителна давност, съгласно чл. 110 от ЗЗД.
Молят съда да отхвърли предявените искове.
В проведените по делото съдебни заседания, представляващият ответника Главна
дирекция „Охрана“, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е налице спор относно факта, че ищеца л. св. Г. В. В. изтърпява
наказание „доживотен затвор“ в Затвора - Ловеч, XI група, считано от 05.12.2015 г., като за
периода от 28.12.2018 г. до 28.07.2022 г. търпял същото в Затвора - Плевен, V гр. На
23.01.2018 г. ищеца В. бил конвоиран от органите на Областно звено „Охрана“ - Шумен до
Затвора - Ловеч, което било осъществено след направена заявка от ОЗ „Охрана“ - Шумен,
като била издадена конвойна заповед № 3-41/22.01.2018 г. на Началника на ОЗ „Охрана“ -
Шумен, за конвоирането му самостоятелно до гр. Ловеч с усилено строг конвой /УСК/.
Съобразно цитираната заповед УСК се извършва от конвоен наряд в състав от шест
конвоиращи служители ОЗ „Охрана“ - Шумен по маршрут № 11 от гр. Шумен до гр. Ловеч,
и обратно до гр. Шумен със СА „Рено Мастер“ с рег. № СА 6657 ТК и СА „Пежо Партнер“ с
рег. № СВ 1490 ВС. Освен това при конвоирането му участвали и осем служители със
зачисленото им късо оръжие, автомати АК 7.62 мм /без водачите на автомобили/ и два
автомобила от Зонално жандармерийско управление - София, обособени в два екипа в
оказване на съдействие на Главна дирекция „Охрана“ – Министерство на правосъдието
съобразно Заповед № 484з-79/17.06.2018 г. на Директора на Дирекция „Жандармерия“ при
Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР. От приложеното по делото писмо с Рег. №
279/10.01.20128 г. на Главния директор на Главна дирекция „Охрана“ е видно, че за
изпълнение на УСК на ищеца на 23.01.2018 г. е наложително участие на служители с
дългоцевно оръжие и автомобили, които да бъдат включени в план за изпълнение.
Ищецът прави искане на основание чл. 190 от ГПК, ответникът да бъде задължен да
представи цялата преписка във връзка с конвоирането му на 23.01.2018 г., в т. ч.
Постановление на Върховна касационна прокуратура с № RВ 421133-001-09/4-
253/24.11.2017 г. Въпреки предоставената му неколкократна възможност и указаните
последици от непредставянето на исканите документи, ответникът не представя същите,
сочейки, че се касае за защитена по закон тайна – квасифицирана информация с гриф за
сигурност „поверително“.
От приложеният по делото Първоначален доклад на л. св. Г. В., изготвен на
03.09.2015 г. от Затвора – Бургас става ясно, че е бил наказван многократно за притежание
на неразрешени вещи, предимно мобилни телефони, както и че оценката на риска на
правонарушителя от рецидив е на ниско ниво – 37 т. /нисък риск/.
От приложеното по делото становище, изготвено на 06.06.2017 г. от Началника на
Затвор – Ловеч относно условното предсрочно освобождаване с или без пробация на л. св. Г.
В. е видно, че оценката му на риска от рецидив е на ниско ниво – 37 т., като същевременно
мотивираното становище по отношение на молбата на л. св. Г. В. е да не бъде постановявано
условно предсрочно освобождаване.
От приложената по делото Заповед № 335 от 15.03.2017 г. на Началника на Затвор –
Ловеч е видно, че е заменен режимът на изтърпяване на наказанието от на л. св. Г. В. от
„строг“ режим в „общ“ режим, както и че оценката на риска е намалял – 30 т.
От приложеният по делото текущ доклад за л. св. Г. В., изготвен на 08.06.2017 г. от
Затвора – Ловеч става ясно, че през пребиваването му в Затвора – Ловеч се забелязала
промяна в поведението му в положителна насока, спазвал ПВР и режимните изисквания,
избягвал влизането в нерегламентирани взаимоотношения и конфликтни ситуации, както и
4
не е създавал проблеми в администрацията, включвал се активно в хигиенизирането на
помещението, в което бил настанен и се стремял да подобри битовите условия. За тази
дейност бил награден със Заповед № 1370/14.12.2016 г. с „писмена похвала“, както и през
изтеклия период от предходната атестация не е допускал дисциплинарно нарушение, което
било свидетелство за поддържане на добра линия на поведение.
От приложената по делото Книжка на л. св. Г. В. става ясно, че оценката му на риска
от рецидив през 2018 г. е без промяна - на ниско ниво – 37 т., а оценката му на риска от
рецидив през 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. е на средно ниво – 53 т.
По делото са събрани и гласни доказателства от разпита на свидетелите Х., Н. и М.,
разпитани по искане на ищеца в хода на съдебното производство, чиито показания съдът
кредитира като непосредствени, непротиворечащи се и последователни. Свидетелят Х. сочи,
че е осъден на „доживотен затвор“ и заедно с ищеца Г. В. са към настоящия момент
изтърпяват наложените им наказания в Затвора – Ловеч. Посочва, че конвоирането на ищеца
В. е много по-различно от това на всички останали лишени от свобода, тъй като Г. В. винаги
бил конвоиран самостоятелно, с придружаваща кола на жандармерията и с цял микробус с
жандармерия, като скоростта по време на конвоирането му винаги била по-висока от
нормалната, като конвоят се движил с пуснат звуков и светлинен сигнали. Сочи също, че
ищеца винаги бил конвоиран без почивка, след което последният бил неадекватен,
пребледнял, муден, с позиви за повръщане няколко дни след това. Излага, че В. през 2018 г.
при конвоирането му претърпял ПТП, поради високата скорост автомобил на ГД „Охрана“,
като последният си ударил главата и счупил очилата. Понеже винаги го конвоирали с
жандармерия, в затвора го наричали „джендъра“, което ищеца преживявал много тежко.
Разпитан в съдебно заседание, свидетелят Н. излага, че е осъден на „доживотен затвор“ и
заедно с ищеца Г. В. са изтърпявали наложеното им наказания в Затвора – Ловеч, а към
настоящия момент е в Затвора – София. Посочва, че конвоирането на ищеца В. е много
строго и различно от протокола при конвоирането на другите лишени от свобода - отвсякъде
вързан с белезници, със специална охрана от специалните части, които били с маски и с
автомати, като го конвоирали с три-четири автомобила със звуков и светлинен сигнал, както
и че го конвоирали в деня на делото и след приключването му веднага го връщали в затвора.
Това не му се отразявало добре на В., чувствал подтиснат и затворен, не се чувствал добре,
отразявало му се на съня и психиката, поради което му се налагало да търси медицинска
помощ. Ищецът споделил с него, че веднъж при конвоирането му претърпял ПТП. Твърди,
че не е бил свидетел друго лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“, да е
конвоирано по този начин. Свидетелят М. сочи, че познава ищеца отдавна, тъй като в
периода от 28.12.2018 г. до 28.07.2022 г. са търпяли наложените им наказания „доживотен
затвор“ в една и съща затворническа група, в различни клетки на една килия в Затвора –
Плевен. Излага, че е запознат с конвоирането на ищеца на процесната дата - 23.01.2018 г.
Ищеца Г. В. бил конвоиран с усилен строг конвой, със светлинни и звукови сигнали, с
пилотни коли отпред и отзад, и с кола от формированията на МВР, които го охранявали с
дългоцевно оръжие. Сочи, че неговото конвоиране винаги ставало по този начин, като това
започнало около 2017 г., както и че имал преки наблюдения при конвоирането на ищеца от
съвместното им дело в Административен съд – София област. В. го конвоирали винаги сам с
УСК, състоящ се от пилотни коли и формирования на МВР, съвместно с ГД „Охрана“, със
звукови и светлинни сигнали, охраняван с дългоцевно оръжие, в деня за разглеждане на
делото, като конвоят не спирал никъде, докато другите осъдени с наказание „лишаване от
свобода“ и с наказание „доживотен затвор“ ги конвоирали с общия конвой, без пилотни коли
и формирования от МВР, които да ги охраняват, пътували до етапни поделения, където
приспивали един ден преди съдебното заседание по делото. Конвоят на В. се движил с
висока скорост, което се отразявало на здравето му – с рамената и другите части на тялото
му се блъскал в решетъчните прегради на клетките в конвойната кола и получавал
главоболие, поради което му била оказана медицинска помощ. Понеже винаги го
5
конвоирали с жандармерия, в затвора го наричали „Ел Чапо“, което се свързвало с мафията
и наркотици.
От съвкупния анализ на събраните и обсъдени по-горе писмени и гласни
доказателства, съобразявайки приложимите правни норми, съдът достигна до
следните правни изводи:
Законът предвижда, че лицата, които считат, че са неравностойно третирани биха
могли да предявят иск за установяване и преустановяване на това нарушение пред районния
съд, ако не са се възползвали от възможността да сезират Комисията за защита от
дискриминация. В производство за защита от дискриминация, след като страната, която
твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че
е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране
не е нарушено. Посочено е в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., че е забранена всяка
пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование,
убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане,
възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на
всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна. В ал. 2 на посочената правна норма се предвижда, че пряка
дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по
ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства, а в ал. 3 е регламентирано, че непряка дискриминация е
поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да
са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране
или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно
неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или
практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на
целта са подходящи и необходими.
Съгласно трайната практика на ВКС, от значение при установяването на
дискриминация е наличието на обективно съществуващ недопустим противоправен резултат
при упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните в чл. 4, ал. 1 от
ЗЗДискр. форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при
осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания. Законът за
защита на дискриминацията цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в
неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от
закона или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по
който Република България е страна. Това по-неблагоприятно третиране на лице на основата
на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с начина по
който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства.
Производството по предявените искове е допустимо, тъй като са релевирани
твърдения за извършени действия на дискриминация с конкретни прояви с точно посочен
момент на извършването – 23.01.2018 г. Предявява се претенция за обезщетяване на вреди
от дискриминационни действия и тяхното съизмеряване е допустимо да стане и по начина,
по който го е направил ищеца, а въпрос по основателността е дали се дължат такива
обезщетения.
Спорно по делото е и подлежи на установяване дали е налице личностно качество и
убеждения, които са причина за поставянето му в по-неблагоприятно положение и
действително ли е поставен в по-неблагоприятно положение при конвоирането му в
сравнение с останалите изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“/“доживотен затвор“
и в какъв размер се дължи обезщетение.
Преди да разгледа по същество предявените искове, съдът следва да обсъди
6
направените от ответника възражения за изтекла давност за предявяване на исковете,
основавайки се на разпоредби на ЗЗД и ЗЗДискр.
Действително тригодишният срок, уреден в чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр., се отнася
единствено за образуването на административно производство пред Комисията за защита от
дискриминация. Текстът на чл. 52 от ЗЗДискр. не е неясен, непълен или противоречив –
давностният срок тече от извършване на нарушението, в който смисъл е и утвърдената
съдебна практика. Налице и трайно установена съдебна практика по приложението на чл.
110 от ЗЗД и чл. 114 от ЗЗД, според която по отношение на претенцията за обезщетение от
акта на дискриминация е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Същата
в конкретния случай е започнала да тече от 23.01.2018 г. – датата на извършване на
нарушението и към датата на подаване на исковата молба – 28.12.2023 г. по пощата, е била
изтекла.
При това положение, исковете са неоснователни /погасено е правото да се предявят
субективните материални права пред съд, а не самите права/ и следва да се отхвърлят без да
се разглежда спора по същество.
По изложените съображения, съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминацията /ЗЗДискр./ за
установяване, че ответника е извършил по отношение на ищеца дискриминационно
отношение като лишено от свобода лице, изтърпяващо наказание в затвор, съобразно
императивната разпоредба на чл. 9 от ЗЗДискр.; да осъди ответника да преустанови
твърдяното нарушение, както и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни
дискриминационни отношения и за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Поради липсата на отправено искане от ответника Главна дирекция „Охрана“ при
Министерство на правосъдието на Република България за заплащане на направените по
делото разноски, съдът не присъжда такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. В. В., ЕГН **********, понастоящем в ОЗ – Ловеч,
ХI група срещу Главна дирекция „Охрана“ при Министерство на правосъдието на
Република България, с адрес на управление и кореспонденция: гр. София, ул. „*** № 2,
представлявана от главен директор ***, искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 от Закона за защита от дискриминацията /ЗЗДискр./ за установяване, че ответника е
извършил по отношение на ищеца дискриминационно отношение като лишено от свобода лице,
изтърпяващо наказание в затвор, съобразно императивната разпоредба на чл. 9 от ЗЗДискр.; да осъди
ответника да преустанови твърдяното нарушение, както и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни
дискриминационни отношения и за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер 2 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането от 23.01.2018 г. до
окончателното изплащане на сумите, като неоснователни.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7