Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 24.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното заседание на тринадесети юли две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Д. Арнаудов от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 132 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Н.Р.Г. ***, депозирана чрез адвокат Д. М.
от Шуменска адвокатска колегия, срещу Решение № 26/13.04.2020г. на Районен съд
– Нови пазар, постановено по ВНАХД № 19/2020г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 20-0307-000001/13.01.2020г.
на началник група към ОДМВР – Шумен, РУ – Нови пазар, с което на Н.Р.Г., на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание „глоба“ от 2000 лв. /две хиляди лева/ и
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от двадесет
и четири месеца за извършено административно нарушение по същата законова
разпоредба.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят
поддържа становището, че не е извършил вмененото му нарушение. Навеждат се и
доводи за допуснати нарушения от страна на контролните органи на реда за
установяване концентрацията на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, регламентиран с Наредба № 1/19.07.2017г., издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.
Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него
наказателно постановление. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призован, касаторът се представлява от адвокат М., който заявява, че поддържа
жалбата и по аргументи, аналогични на изложените в нея моли за решение, с което
да бъде отменено решението на въззивния съд и потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, не изразява становище по депозираната жалба, а в съдебно
заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 06.01.2020г.
свидетелят К.Б.Б., служител при РУ – Нови пазар, на длъжност „младши
автоконтрольор“, бил на работа, дневна смяна и около 12,05 часа получил сигнал,
че водачът на лек автомобил „БМВ 320Д“, с рег. № 239М113, Н.Р.Г. /когото
свидетелят познавал като Нергин/, управлява колата след употреба на алкохол,
поради което следва да му бъде извършена проверка.
Свидетелят спрял
жалбоподателя за проверка, докато последният управлявал автомобила в гр. Нови
Пазар, по ул. „Плиска” в посока към ул. „Петър Берон”. Представил му се и го
поканил да се яви в служба КАТ, за да му бъде извършена проверка с тест за
употреба на наркотични вещества. Жалбоподателят отишъл в сградата на службата,
но там отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества. Била му
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство и не се
установило наличие на алкохол в издишания въздух у жалбоподателя, но за
употреба на наркотични вещества той отказал да бъде тестван.
Поради това актосъставителят му съставил Акт
за административно нарушение бл. № 104724/06.01.2020г., в който описал
поведението на Г. като противоречащо на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП. Актът
бил предявен и подписан от Г.. След това на жалбоподателя бил издаден
горепосочения талон за медицинско изследване. Докато траела проверката,
жалбоподателят поискал да излезе извън сградата, за да пуши цигара и
проверяващият му разрешил. Излизайки навън, жалбоподателят веднага започнал да
бяга, но бил настигнат от актосъставителя и свидетелите по акта и задържан.
Впоследствие жалбоподателят отказал да му бъде извършено и медицинско
изследване.
Въз основа на така
съставения акт и на материалите по преписката АНО издал впоследствие процесното
наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи протеклото санкционно производство. В тази
връзка, съдът посочил, че АУАН и НП разполагат с необходимите законови реквизити,
при което на се налице опущения, препятстващи правото на защитна на
санкционираното лице. Съдебният състав извел и решаващото становище относно
безспорната установеност на приписаното на Г. нарушение на чл. 174, ал. 3,
предл. 2 от ЗДвП, поради което потвърдил оспорения пред него правораздавателен
акт.
Настоящият съдебен
състав споделя както установената от съда фактическа обстановка, така и
направените въз основа на нея правни изводи. По категоричен начин са доказани
обстоятелствата по извършеното административно нарушение. Фактическата
обстановка се потвърждава от показанията на актосъставителя, който е бил
разпитан като свидетел в хода на съдебното следствие, както и от свидетелските
показания на свидетелите Д.Д.и Т.Д.. Със съставения АУАН на водача е вменено
нарушение, изразяващо се в отказ да бъде проверен за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“, с
фабр. № ARLK-0071. Самият водач и касатор в настоящото производство не отрича
обстоятелството, че е бил тестван с техническото средство, а изгражда защитното
си поведение около твърдения за допуснати нарушения при издаване на талона за
медицинско изследване. Касаторът застъпва и становището, че не е възпрепятствал
служителите на МВР с цел осуетяване на проверката, а се е възползвал от правото
си да заяви, че отказва да бъде изпробван, като е направил опит да си тръгне от
сградата на РУ – Нови пазар. Тези му твърдения не се споделят от настоящия
съдебен състав.
Видно от съдържанието на
АУАН и от констативно-съобразителната част на процесното НП, водачът е бил
привлечен към отговорност с оглед констатации за допуснато от него нарушение на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Тази законова норма е административнонаказателна и
материално правна по своя характер. Правилото за поведение, което се съдържа
само в нейната хипотеза, не и в друга материално правна разпоредба на ЗДвП е,
че водачите са длъжни да бъдат проверени за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози. Изследването на употреба на наркотични вещества или
техни аналози от своя страна може да бъде осъществено чрез тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или чрез съответното
медицинско изследване. Осъществяването на която и да е от двете алтернативни
форми на изпълнителното деяние, представляващи отказ от извършване на проверка
или изследване, представлява основание за ангажиране на административно
наказателната отговорност за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В случая
органите на МВР са поканили водача да бъде изследван с техническо средство
„Дрегер Дръг тест 5000“, с фабр. № ARLK-0071, като такова изследване не се
установява да е било извършено и причината за това се отдава изцяло на
инициатора на настоящото производство, до какъвто законосъобразен извод е
достигнал и районният съд, приел закономерно, че касаторът е направил опит и да
избяга от сградата на КАТ, за което свидетелстват приобщените писмени и гласни
доказателства. Следва да се отбележи, че възможните форми на изпълнителното
деяние не могат да бъдат тълкувани като избор на лицето как и дали да бъде
проверено за употреба на наркотични вещества. Смисълът на закона е повече от
ясен и по еднозначен начин регламентира, че водачите са длъжни да се подложат
на проверка за употреба на наркотични вещества, а неизпълнението на указанията
на контролните органи се приема за отказ да следват установения ред на държавно
управление, който се наказва по административен ред с административно наказание.
В разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози е предвидено, че при извършване на проверка за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно
да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по
пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на
очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или
застрашават неговите или на други лица живот или здраве. Неизпълнението на
задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се
приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава, какъвто лицето е обективирал
с поведението си. Законодателя борави с термина „задължение“ да бъде проверен,
като начина се избира от контролните органи, според състоянието на водача и
техническите възможности, а не от него самия. Освен това всяко поведение, което
препятства проверка се приема за отказ, тоест квалифицира се правно като деяние
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В тази връзка, касационният състав намира, че
водачът действително неправомерно е отказал да бъде проверен със съответното
техническо средство, което представлява достатъчно основание за ангажиране на
отговорността му. Фактите по делото установяват също, че на лицето е бил
издаден талон за медицинско изследване, но водачът е отказал да се подложи и на
изследване.
Следва да се отбележи,
че касационният съд не споделя и твърденията на санкционираното лице за наличие
на допуснати съществени процедурни нарушения на Наредба № 1. След спирането му,
водачът е бил уведомен, че ще му бъде извършена проверка за употреба на алкохол
и наркотични вещества и е бил поканен да отиде в сградата на КАТ – Нови пазар,
за да му бъде извършена тази проверка, като жалбоподателят се съгласил. На
място в сградата на КАТ - Сливен на водача била извършена проверка за употреба
на алкохол, но същият отказал да му бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества. Обстоятелството, че отказът да му бъде извършена проверка
за употреба на наркотични вещества е направен в сградата на КАТ – Нови пазар не
представлява опущение на процедурата, което да налага отмяна на издаденото
впоследствие НП и по никакъв начин не е налице ограничаване правото на защита
на жалбоподателя. Неоснователни са и останалите релевирани доводи на касатора,
чрез които се поддържа становището за неспазване на реда за издаване на талон
за медицинско изследване, доколкото са неотносими към вмененото му нарушение,
изразяващо се в отказ да бъде подложен на проверка чрез техническо средство.
С оглед гореизложеното,
настоящият съдебен състав приема, че с поведението си санкционираното лице е
осъществило вмененото му нарушение и достигайки до аналогичен извод, районният
съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в
сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 26/13.04.2020г. на
Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 19/2020г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 24.07.2020 г.