РЕШЕНИЕ
№ 542
гр. Бургас, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20212120107683 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на И. Т. Г. против
„Аксес Файнанс“ ООД за приемане за установено, че са нищожни клаузите на чл.20,
ал.1, чл.21, ал.4 от договор за кредит „А1 карта“ от 08.11.2019г. Твърди се, че страните
са подписали процесния договор за кредит, който в чл.20, ал. 1 предвижда, че при
непредставяне на допълнително обезпечение в срок от 3 дни се дължи неустойка в
размер на 4.8% от усвоената и непогасена главница. Според чл.21, ал.4 от договора,
при забава в плащанията по кредита се дължи сума за разходи за действия по събиране
на задълженията в размер на 15 лева, начисляван ежемесечно. Посочено е също, че в
случай, че кредитополучателят заплати 10% от общото задължение, но не представи
предвиденото в чл. 15 от договора допълнително обезпечение, същият не дължи
разхода за действия по събиране на задължението, но дължи неустойката, определена в
чл. 20, ал. 1, в размер на 4.8% от усвоената главница. Ищецът счита, че тези клаузи са
нищожни като нарушаващи добрите нрави и поради противоречие със ЗПК.
Въпросните разпоредби са неравноправни и по силата на чл.143 ЗЗП. Излага подробни
съображения. Моли се исковете да се уважат.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който исковете се считат за недопустими и неоснователни. Заявява се, че
към момента ответникът не е кредитор на ищеца, тъй като вземанията са прехвърлени
на нов кредитор - Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД. Ответникът
1
не е предприемал никакви действия за събиране на вземането, считано от 25.03.2021г.
Моли за прекратяване на делото. По същество пледира за неоснователност на исковете.
Заявява, че обезпечение по договора следва да се предостави в срок от три дни след
падежа само ако длъжникът не изпълни задължението си за плащане. Уговорената
неустойка не е прекомерна и не нарушава добрите нрави. Неустойката не е част от ГПР
и не е нищожна по смисъла на чл.26 ЗЗД. Тя не е включена в печалбата на кредитора, а
представлява обезщетение за неизпълнение на задълженията. Отрича разпоредбите на
чл.21, ал.4 и ал.5 от договора да са нищожни и неравноправни. Излага подробни
съображения.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Установява се от приетите доказателства, че между “Аксес Файнанс“ ООД и ИВ.
Т. Г. е бил сключен договор за кредит Бяла карта от 08.11.2019г./пореден такъв между
страните/ Според договора, в полза на ищеца е предоставен максимален кредитен
лимит от 1000 лева. Според чл.21, ал.4 от договора, при забава за плащане на текущото
задължение или на сумата от чл.12, ал.1, кредитополучателят дължи на кредитодателя
разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до
заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл.12, ал.1. Съгласно
чл.21, ал.5 от договора, след настъпване на предсрочна изискуемост,
кредитополучателят дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лева,
включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице /служител/, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на
кредитополучателя.
Договорът е подписан и от двете страни.
Производството по делото е допустимо.Не са представени доказателства за
прехвърлянето на вземането в полза на друго лице, т.е. цесията не е доказана и следва
извод, че кредитор по договора продължава да е ответникът. Ето защо съдът дължи
произнасяне по съществото на спора.
По отношение нищожността на клаузата на чл.20, ал.1 от договора, съдът
намира, че съгласно чл.20, ал.1 в случай, че кредитополучателят не предостави
допълнителното обезпечение в срока по чл.15, той дължи на кредитодателя неустойка
в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото
задължение за настоящия месец. Процесната клауза за неустойка е нищожна. В случая
неустойка е уговорена за неосигуряване на обезпечение и всъщност като такава излиза
извън типичната й функция. Същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 Закона за потребителския кредит.
По отношение нищожността на клаузата на чл.21, ал.4 от договора, съдът
намира следното: Според чл.21, ал.4 от договора, при забава за плащане на текущото
2
задължение или на сумата от чл.12, ал.1, кредитополучателят дължи на кредитодателя
разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до
заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл.12, ал.1-клаузата за
договарянето на такава такса, е нищожна.
Клаузата по чл.21, ал.5 от договора също е нищожна. Според нея, след
настъпване на предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи еднократно
заплащането на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на кредитодателя за
дейността на лице /служител/, което осъществява и администрира дейността по
извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. Съдът намира, че и
тази клауза е в противоречие с чл.10а, ал.2 ЗПК.
Настоящият състав на съда намира, че искът е изцяло основателен и трябва да
бъде уважен, като се прогласят посочените разпоредби от договора за нищожни.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца съдебно - деловодни разноски в размер на 50 лева, за
заплатена държавна такса.
На основание чл.38, ал.2 ЗА, доколкото ищецът е ползвал безплатна адвокатска
услуга, в полза на адвокат Д.В. М. биха могли да се присъдят такива, но при
изпълнение и доказаност на предпоставките по ал.1 на същия текст.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на И. Т. Г., ЕГН ********** от гр.С., ***
против “Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.,
***, представлявано от Ц. П. К., че разпоредбите на чл.20, ал.1, чл.21, ал.4 и чл.21, ал.5
от договор за кредит Бяла карта от 08.11.2019г., сключен между страните, са нищожни
поради противоречие със Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА “Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.С., ***, представлявано от Ц. П. К. да заплати на И. Т. Г., ЕГН ********** от гр.С.,
*** сумата от 50 лева /петдесет лева/ разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Д.В. М., ЕГН **********,
вписан в Пловдивска адвокатска колегия, с адрес гр.П., *** на основание чл.38, ал.2 ЗА
присъждане на адвокатско възнаграждение за осъждането на “Аксес Файнанс“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***, представлявано от Ц. П. К.,
като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
3
срок от съобщението му.
Вярно с оригинала: РТ
Съдия при Районен съд – Бургас: ________/п/_______________
4