Р Е Ш Е Н И Е
№ 98 / 23.7.2018г. , гр.Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар
……………………ДАРИНА ЕНЕВА……............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….…………
АНД номер.......176......................по описа
за............2018................година
Производството е по реда на
чл. 416, ал.6 от КТ, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод
постъпила жалба от „Младост“ АД с ЕИК ********* със седалище гр.Сунгурларе
против наказателно постановление № 02-0001597/16.04.2018г. на директор на дирекция „Инспекция по
труда” – Бургас. С атакувания акт на дружеството на основание чл.415 от КТ е
наложена „имуществена санкция” в размер на 5000 лева.
По съображения, подробно
изложени в жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, респ. за неговото изменение и намаляване на определения размер
имуществена санкция. В съдебно заседание представител на дружеството поддържа
жалбата.
Процесуалният представител на
Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас счита жалбата за неоснователна и моли
съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно
постановление.
Жалбата е подадена от
надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.
Районен съд - Карнобат, след като анализира събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По повод постъпил сигнал в
Дирекция „Инспекция по труда“ на
31.01.2018г е извършена проверка на „Младост“ АД във връзка с неизплащане на
трудово възнаграждение. За извършената
проверка е съставен протокол № ПР1805676 от 20.02.2018, в който са дадени задължителни предписания на
дружеството да изплати в срок до 12.03.2018г. дължимото трудово възнаграждение
на работника Димитър Стойнов Димитров в
пълен размер.
При последваща проверка на
22.03.2018г. проверяващите констатират, че жалбоподателят не е изпълнил
даденото предписание, за което му е съставен АУАН.
Изложената фактическа
обстановка се установява от показанията на разпитания по делото свидетел С.
Бончева М., както и от другия свидетел Д.Р. ,както и от писмените доказателства
по делото.
От правна страна съдът приема следното:
В хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да налагат извод за отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Актът за установяване на административното нарушение е съставен
в присъствието на представител на жалбоподателя, съобразно изискванията на
закона, предявен е на същия, за да се запознае със съдържанието му, което той е
удостоверил с подписа си. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното
постановление, като фактическите констатации се подкрепят от събраните по
делото доказателства.
Съгласно чл. 128, т.2 от КТ
работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. В чл. 270, ал.2 от КТ са посочени
сроковете за изплащане на трудовото възнаграждение, доколкото не е уговорено
друго между страните, а в ал.3 на същата разпоредба и начина на изпълнение на
това задължение - лично на работника или служителя по ведомост или срещу
разписка или на негови близки или чрез превеждане на влог. Безспорно е, че
възнаграждението на посочения работник не е изплатено нито през съответния месец,
нито към дата 31.01.2018г. В този смисъл правилно и актосъставителят, и
наказващият орган са приели, че е извършено нарушение по чл. 128, т.2, вр.
чл.270, ал.2, и ал.3 от КТ.
Съгласно чл. 404, ал. 1 от
Кодекса на труда, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на
трудовото законодателство, както и за предотвратяване и преустановяване на
вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда, както и
органите по чл. 400 и 401 могат да прилагат принудителни административни мерки,
представляващи задължителни предписания до работодателите и длъжностните лица.
Тъй като на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" е възложен цялостен контрол за
спазване на трудовото законодателство, следва да се признае правомощието на
нейните контролни органи да издават задължителни предписания за отстраняване на
вредоносни за работника последици, когато работодателят не представи
доказателства да е изпълнил задължението за изплащане на трудово възнаграждение
по някой от начините, разпоредени с чл. 270, ал. 3 КТ – аргумент от Решение №
16404 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8694/2011 г., VI о.
По своята правна природа тези
предписания са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК.
Съгласно чл. 405 КТ тези принудителни административни мерки могат да се
обжалват по реда на АПК – в този смисъл Определение № 10256 от 31.07.2009 г. на
ВАС по адм. д. № 8448/2009 г., VI о.След като предписанията не са атакувани
пред компетентния Административен съд, те стават стабилен административен акт и
подлежат на изпълнение.
Съгласно разпоредбата на
чл.415, ал.1 от КТ който не изпълни задължително предписание на контролен орган
за спазване на трудовото законодателство, се наказва. Под „предписание” законът
разбира „волеизявление”, т.е. всяко едно властническо разпореждане до определен
срок работодателят да предприеме конкретно поведение е „предписание” по смисъла
на КТ. Няма пречка няколко предписания да бъдат обективирани в един документ.
Ето защо правилно е
ангажирана отговорността на работодателя, но справедлива се явява санкция в
минимален размер.Това е така, тъй като по делото са представени доказателства
за силно влошеното финансово състояние на дружеството-жалбоподател. Това
разбира се не го освобождава от отговрност. Щом извършеното от работодателя е
нарушение, той при всички случаи следва да понесе отговорност за него. В случая
обаче целта на разпоредбата е да насърчи
работодателят към спазване на разпоредбите на трудовото законодателства. С
налагането на много на брой наказателни постановления с имуществени санкция
около средния размер, визиран в нормата, то допълнително се затруднява
работодателят да изпълни задълженията си.
Предвид изложеното
наказателното постановление следва да бъде изменено, като имуществената санкция
се определи в минимален размер.
Доколкото констатираното
нарушение е на просто извършване (формално), то не може да бъде маловажно по
смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Карнобатски районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА
наказателно постановление № 02-0001597/16.04.2018г. на Директора на дирекция
„Инспекция по труда” – Бургас, с което на„Младост“ АД с ЕИК ********* със
седалище гр.Сунгурларе на основание чл.415 от КТ е наложена „имуществена
санкция” в размер на 5000 лева, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция
от 5000лв. на 1500лв.
Решението може да се обжалва
пред Административен съд- Бургас в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: