№ 36661
гр. София, 12.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110136917 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Н. И. И. срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, с
която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване установителен
иск за признаване на установено спрямо ответника, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от
сключения между тях договор за потребителски кредит№ 544195 от 05.07.2021 г.,
предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение –в полза на
ответника е нищожна и осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 10 лв. – частичен иск от цялото му дължимо вземане от 100 лв., изплатено от
ищеца при липса на основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 05.07.2021 г. между Н. И. И. в качеството му на
кредитополучател и „СИТИ КЕШ“ ООД– в качеството му на кредитодател е сключен
договор за потребителски кредит № 544195, по силата на които кредитодателят предоставил
на кредитополучателя в заем сумата от 600 лв. Кредитополучателята се задължила да върне
заетата сума в срок от 12 погасителни седмични вноски. В чл. 5 от сключения договор
заемателят се задължил да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1.
Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които
да отговарят на предвидени от кредитора условия. В чл. 11, ал. 1 от договора страните се
съгласили, че при непредоставяне на обезпечение на кредитополучателя ще бъде начислена
неустойка в размер на 150 лв. още със сключването на договора на ищеца била начислена
посочената неустойка. Ищецът погасил изцяло задълженията си по сключения договор. В
исковата молба се твърди, че договорът е нищожен тъй като не е спазена предвидената от
закона форма в чл. 10, ал. 1 ЗПКр, не бил написан на ясен и разбираем език, не е спазено
изискването всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт не по-малък от 12, в екземпляр за всяка от страните. Сочи още, че сключеният
1
договор е недействителен и защото не отговаря на изискванията по чл. 11, сл. 1, т. 10 ЗПКт, а
именно не е посочен ГПР. В договорът ГПР е посочен единствено като процент без да се
посочва как е формиран и какво се включва в него, липсвала и ясна методика за
формирането на ГПР, което противоречило на чл. 19, ал.1 във вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2
и 4 ЗПкр, твърди, че договорената възнаградителна лихва, таксата за експресно разглеждане
и неустойката водили до различен ГПР. Всъщност посоченият в договора ГПР не отговарял
на действителния, който бил в пъти по-голям. Твърди, че неустойката е изначално
недължима, защото кредитоподателят предвиждал неизпълни условя, а самата тя единствено
цели по-силната икономически страна да се обогати неоснователно. От недаденото
обезпечение не произтичат вреди за кредитодателя, поради което и клаузата за неустойка е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2 т. 6 ЗЗП и нищожна. Самата неустойка
представлявала скрита печалба за кредитора и следвало да бъде включена при формиране на
ГПР, а непосочването й е заблуждаваща търговска практика. Поддържа, че клаузата за
възнаградителна лихва в сключения договор противоречи на добрите нрави, поради което и
договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. ЗПКр. С включването на
неустойката към възнаградителната лихва получената сума надминавала закноустановения
максимум от трикратния размер на законната лихва. Твърди, че е налице несъответствие
между дължимата по договора сума и тази, която всъщност е върнал ищецът. Сочи още, че
договорът не отговаря на изискванията по чл. 11, ал.. 1, т. 1 11, съгласно която следва да
съдържа условия за издължаване, включително и погасителния план. Налице са явно
неизгодни условия поради драстично разминаване на престациите. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
Направени са доказателствени искания за изискване на писмени документи от
ответника по реда на чл. 190 ГПК, за допускане на ССчЕ, както и за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред БНБ
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Сити Кеш“
ООД, подаден чрез редовно упълномощен процесуален представител адв Христо Милчев, в
който се поддържа, че производството е недопустимо, а исковете са неоснователни. Твърди,
че правото на иск е упражнено при условията на злоупотреба с право, като целта била да се
кумулират съдебни разноски в полза на ищеца. Твърди, че в рамките на един ден от ищеца
срещу ответника били образувани 2 дела - гр.д. № 39616/2023 г. и 39617/2023 г., поради
което и в негова полза не следвало да се присъждат разноски при уважаване на исковете.
Поддържа, че исковата молба е нередовна, доколкото в петитума се иска обявяване на
нищожност на конкретна договорна клауза, но в обстоятелствената част на няколко места се
настоява, че целият договор е недействителен. Твърди, че сключеният договор е валиден и
отговаря на изискванията на закона. Още към момента на сключването му потребителят е
бил наясно с всички съществени елементи на договора и е направил обоснован избор да го
сключи. Клаузата за неустойка е действителна. Кредитополучателят е разполагал с
възможност да се откаже от договора след сключването му, но не се възползвал от нея, като
е счел, че условията на договора го удовлетворяват. Твърденията за неравноправност на
2
клаузата също се считат за неоснователни. Ответникът сочи, че в периода 2021-2022 г. между
страните по делото са сключени общо 9 договора за предоставяне на идентични кредити,
поради което и са несъстоятелни доводите за заблуждаваща търговска практика и
нарушаване на правата на потребителя.
Представя писмени документи, чието събиране като доказателства иска. Възразява
срещу искането за назначаване на ССче, като твърди, че поставените въпроси намират
отговора си в представените от него документи. Възразява срещу издаването на СУ с
твърдението, че ищецът сам може да се снабди с исканата информация от БНБ.
Исковата молба е редовна и допустима. Действително в обстоятелствената част се
съдържат доводи за недействителност на целия договор, но липсва такъв иск, а по
отношение на иска за признаване на недействителност на сключената клауза за неустойка са
изложени конкретни твърдения. Следва да бъде изготвен ПРОЕКТ НА ДОКЛАД:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителен иск с правно
основание чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 33, ал. 1 ЗПКр, чл. 143, ал. 3, т. 5
ЗЗП, с осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по установителните исковете е да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че между страните има сключен договор за
потребителски заем, с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не
са налице визираните пороци.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца
е да докаже, че въз основа на сключения договор е заплатил твърдяната сума за неустойка, че
тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото
на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице
годен юридически факт. В доказателствена тежест на ответника, при установяване
горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а
именно: валидни клаузи в договора за кредит, въз основа на които са извършени начисления
на процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му по договора.
Съдът указва на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е потребител.
По доказателствените искания:
Съдът намира искането на ищеца за задължаване на ответника да представи
посочените в исковата молба документи за допустимо и относимо, предвид което следва да
бъде уважено, с изключение на справката за извършени плащания, която вече е приложена.
По искането за назначена съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба, съдът ще се произнесе след изслушване на ищеца във връзка с
представената от ответника справка за погасяване на вземанията по посочения кредит.
По искането за издаване на съдебно удостоверение съдът ще се произнесе след
уточняване на обстоятелства, които ще се доказват чрез това доказателствено искане и
3
тяхното значение за делото.
Съдът следва да прикани страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото
съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът
може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение
прекрати съдебното производство.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото. Така
мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 29.10.2024 г. от 14:50 часа, за когато да се
призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ представените към исковата молба и отговора писмени
документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответникът в едноседмичен срок от
съобщението с писмена молба с препис за насрещната страна да представи заверен препис
от преписката по договор за паричен заем № 544195 от 05.07.2021 г., включително и
посочените в исковата молба документи.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй
като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за
ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Определението не
подлежи на обжалване.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4