Решение по дело №7032/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 23.12.2019 год.

                       

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7032 по описа на ВРС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от П.М.Х., ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република България, с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 6 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 (три хиляди) лева - неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяване на негативни преживявания, изпадане в социална изолация и дискомфорт от нормалното състояние и емоционален стрес, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на изтърпяване на срока на наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, а именно 04.12.2018 г. до окончателното им изплащане, вследствие на неупражнения контрол от страна на прокуратурата, която като не е взела мерки е допуснала досъдебното производство да продължи от 04.06.2018 г. до 19.04.2019 г., което е довело до неразумен срок на протичане на наказателното производство за извършено престъпление от този вид, като по този начин ищецът изтърпял наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ с 5 месеца над определения срок, постановен със сключено и влязло в сила споразумение.

В исковата молба се излага следната фактическа обстановка: На 04.06.2018 г. около 03.50 часа в гр. В. ищецът управлявал л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № ХХХХ, когато бил спрян от полицейски служители на Второ РУ-Варна и откаран в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР-Варна, където го тествали с техническо средство „DRUG TEST“ 5000 с фабричен № ARJM-0053, който отчел наличие на наркотични вещества. Бил му съставен АУАН със Серия-Д с бл. № 809856 от 04.06.2018 г., като с него му било иззето Свидетелството за Управление на Моторно Превозно Средство с № *********. Била му издадена ЗППАМ № 18-0819-001352 от 04.06.2018 г. от Д. Г. Г. на длъжност Началник група към ОД-МВР-Варна - сектор Пътна Полиция - Варна, с която на основание чл. 171, т. 1,6. „б“ му била наложена санкция - временно отнемане на СУМПС до решаване на отговорността.

На 04.06.2018 г. срещу ищеца било образувано Бързо производство № 671/2018 г. по описа на Второ РУ-Варна за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Делото се наблюдавало от прокурор при Районна прокуратура гр. Варна с пр. пр. № 7037/2018 г.

На 27.12.2018 г. му било повдигнато обвинение по чл. 343б, ал. 3 от НК и чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК.

На 19.04.2019 г. с наблюдаващия прокурор по делото от Районна прокуратура - гр. Варна и упълномощения от ищеца адвокат сключили и подписали Споразумение за решаване на наказателното производство по реда на чл. 381, ал. 1 от НПК, както следва:

За престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК подсъдимият се признал за виновен и приел да му бъде наложено наказание на основание чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК да изтърпи наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК да се зачете времето през, което е бил лишен от това право по административен ред.

За престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК – се признал за виновен и приел да му бъде наложено наказание на основание чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК вр. чл. 54 от НК „ГЛОБА“ в размер на 500,00 лева.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът му наложил едно общо най-тежко наказание от така наложените му наказания, а именно :

1.     „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК се отлага с изпитателен срок от 3 /три/ години считано от влизане на съдебния акт в сила

2.     На основание чл. 23, ал. 3 от НК към така наложеното наказание се присъединява и наказанието „ГЛОБА“ в размер на 500 лева

3.     На основание чл. 23, ал. 2 от НК към така наложеното наказание се присъединява и наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК да се зачете времето през което e бил лишен от това право по административен ред.

На 19.04.2019 г. с Протоколно oпределение по НОХД №960/2019 г. по описа на 6-ти наказателен състав на ВРС в публично заседание съдът одобрил постигнатото споразумение, което влязло в сила в момента на подписването му, съгласно разпоредбите на чл. 383, ал. 1 от НПК.

Ищецът излага, че видно от горепосочените дати към настоящия момент е бил лишен от СУМПС за период от 11 /единадесет/ месеца, при влязло в законна сила споразумение с наложено наказание от 6 /шест/ месеца, което твърди че е следствие на бавно правосъдие във връзка с провеждане на досъдебното производство.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск по основание и по размер.

Счита, че не са налице доказателства, пораждащи обективната отговорност на ответника - Прокуратура на Република България, тъй като ЗППАМ № 18-0819-001352 от 04.06.2018 г., с която е била наложена на ищеца санкция временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността е издадена от Началник група към ОД на МВР-Варна при сектор „ПП“-Варна, поради което Прокуратурата не е легитимирана и не следва да отговаря за вредите, претендирани от ищеца, тъй като тези вреди са пряка последица от заповед, издадена от трето за спора лице. Твърди, че всички действия на ответника до одобряването на споразумението от съда са законосъобразни, а ЗОДОВ ангажира отговорността на държавата само за незаконосъобразна дейност. Твърди, че не е налице доказана причинно-следствена връзка между твърдените действия на прокуратурата и вредоносния резултат. В евентуалност, в случай, че предявения иск бъде уважен, възразява срещу неговия размер, който счита за завишен. Възразява и срещу началният момент, от който следва да се присъди законна лихва върху главницата, като за такъв счита датата на подписване на споразумението –19.04.2019 г., а не сочената в исковата молба за начална дата - 04.12.2018г. – датата на налагане на ПАМ.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

С АУАН със Серия-Д с бл. № 809856 от 04.06.2018 г. съставен от мл. Автоконтрольор Т. И. Т. при ПП към ОД на МВР – Варна е установено, че на 04.06.2018 г. около 03.50 часа в гр. Варна ищецът управлявал л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № ХХХХ, след употреба на наркотични вещества, установено „DRUG TEST“ 5000 с фабричен № ARJM-0053. Със същият акт му е иззето свидетелството за управление на МПС като доказателство.

Със ЗППАМ № 18-0819-001352 от 04.06.2018 г. от Д. Г. Г. на длъжност Началник група към ОД-МВР-Варна - сектор Пътна Полиция – Варна на ищеца била наложена санкция „временно отнемане на СУМПС до решаване на отговорността, но не повече от 18 месеца, на основание чл. 171, т. 1,6. „б“ от ЗДвП.”

На 04.06.2018 г. срещу ищеца било образувано Бързо производство №671/2018 г. по описа на Второ РУ-Варна за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Делото се наблюдавало от прокурор при Районна прокуратура гр. Варна с пр. пр. №7037/2018 г.

На 05.06.2018 г. е назначена съдебнопсихиатрична експертиза. Експертизата е била изготвена на същия ден.

На 04.06.2018 г. е съставен протокол за медицински изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, съгласно който ищецът е отказал да даде кръвна проба.

На 05.06.2018 г. е предадена физико-химическа експертиза, на съдържанието на иззетата от ищеца тревна маса.

На 07.06.2018 г. с постановление на наблюдаващия прокурор производството по пр.пр №7037/2018 г.е трансформирано от бързо в такова по общия ред.

На 08.08.2018 г. е удължен срокът за извършване на разследване с два месеца, считано от 04.08.2018 г. до 04.10.2018 г.

На 01.10.2018 г. отново е удължен срокът за извършване на разследване по досъдебно производство №671/2018 г. с два месеца, считано от 04.10.2018 г. – 04.12.2018 г.

На 07.12.2018 г., с което е удължен срокът с още два месеца, считано до 04.02.2019 г.

С Постановление от 02.11.2018 г. прокурор към ВРС – М. Г. е постановил, че са извършени необходимите действия по разследването за установяване на фактическата обстановка, като са събрани достатъчно доказателства за виновността на П.Х. в престъпления по чл. 343б, ал. 3 от НК и чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК.

На 27.12.2018 г. на ищеца било повдигнато обвинение по чл. 343б, ал. 3 от НК и чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК.

На 22.02.2019 г. обвинителният акт срещу ищеца е внесен в съда.

На 19.04.2019 г. с Протоколно Определение по НОХД №960/2019 г. по описа на 6-ти наказателен състав на ВРС в публично заседание съдът одобрил постигнато споразумение между наблюдаващия прокурор по делото от Районна прокуратура - гр. Варна и упълномощения от ищеца адвокат по реда на чл. 381, ал. 1 от НПК, както следва:

За престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК подсъдимият се признал за виновен и приел да му бъде наложено наказание на основание чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК да изтърпи наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК да се зачете времето през, което е бил лишен от това право по административен ред.

За престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК – се признал за виновен и приел да му бъде наложено наказание на основание чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК вр. чл. 54 от НК „ГЛОБА“ в размер на 500,00 лева.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът му наложил едно общо най-тежко наказание от така наложените му наказания, а именно :

            „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК се отлага с изпитателен срок от 3 /три/ години считано от влизане на съдебния акт в сила

            На основание чл. 23, ал. 3 от НК към така наложеното наказание се присъединява и наказанието „ГЛОБА“ в размер на 500 лева

На основание чл. 23, ал. 2 от НК към така наложеното наказание се присъединява и наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК да се зачете времето през което е бил лишен от това право по административен ред.

Споразумението е влязло в сила в момента на подписването му, съгласно разпоредбите на чл. 383, ал. 1 от НПК.

По делото са изслушани и показанията на свидетеля М. Т. Х. – баща на ищеца, които показания съдът ще цени с оглед на разпоредбата на чл. 172 от ГПК. В показанията си свидетелят заявява, че „Това, че не можеше да кара не беше голяма беда, беше разочарован от срока на наказанието, явно реши, че е доста дълъг.“ Посочва още, че след делото ищецът станал по-затворен, по-рядко се събирал с приятели. По отношение на работата заявява: „Искаше да започне като барман. Завършил е тук курсове за барман. Беше работил тук лятото, бяха му обещали някаква работа, но после каза, че една от причините да не го вземат е липсата на автомобил, защото прибирането е много трудно в малките часове.“

От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер.

По делото безспорно се установи, че СУМПС на ищеца е отнето вследствие на взетата спрямо него ПАМ - временно отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС, но за не повече от 18 месеца, по чл. 172, ал. 2, т. 3 вр. чл. 171, т. 1, б. "Б" от ЗДвП, наложена с ЗППАМ № 18-0819-001352 от 04.06.2018г. от Д. Г. Г. на длъжност Началник група към ОД-МВР-Варна - сектор Пътна Полиция – Варна. Тази мярка е наложена по административен ред. Тя е подлежала на обжалване, но няма данни да е била атакувана по надлежния ред.

Чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, между които съгласно т.1, б. б и временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Или от изследваните дотук законови разпоредби е видно, че на ищеца е наложена принудителна административна мярка, защото въпреки изричната законова забрана е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Същата мярка е наложена не като наказание, а с целта, поставена в чл. 22 от ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.4 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс от възможността да упражнява тези права. Това обаче не следва да бъде тълкувано в смисъл, че ищецът е изтърпял наказание над определения му от съда срок. Срокът на отнемане на СУМПС на ищеца не е надвишило максимално определения в закона, съгласно който е наложено, от 18 месеца. Времето на лишаване е съобразено при изпълнение на наказанието, като де факто към момента на одобряване на споразумението, след приспадането ищецът вече е бил изтърпял това наказание изцяло. Фактът, че в крайна сметка СУМПС е било отнето за срок, по-дълъг с пет месеца от наложеното му наказание по НПК, не съставлява по съществото си изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер, тъй като, както се отбеляза по-горе, отнемането на СУМПС на осн. чл. 171, ал.1, т.1 от ЗДвП не е наказание, наложено по НПК, а е ПАМ, приложена с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.

Отделно от горното, ангажирането на отговорността по чл. 2 от ЗОДОВ е за причинени вреди от разследващите органи, прокуратурата или съда. В настоящия случай вредите не са причинени от разследващите органи или прокуратурата, тъй като лишаването от свидетелство за управление е наложено не по реда на НПК от разследващите органи или прокурора, а е по реда на ЗАНН. Твърдението, че вредата е възникнала вследствие на забавянето на досъдебното производство не може да се сподели, доколкото същото е трансформирано в производство по общия ред, поради отказа на ищеца да даде кръвна проба, като с оглед на продължителността на производството по общия ред – 8 месеца – съдът намира, че не е налице особено забавяне на досъдебното производство.

Отделно следва да се отбележи, че отказвайки да даде материал за химико-токсикологично лабораторно изследване, ищецът е добавил ново основание за налагане на принудителната административна мярка.

Независимо от изложеното следва да се посочи, че въпросът за наказателната отговорност на ищеца и размера на наказанието му е решен чрез споразумение, т.е. ищецът се е съгласил с наложеното му наказание.

В тази връзка следва да се обърне внимание и на показанията на бащата на ищеца, в които той заявява, че синът му се разстроил от продължителността на наложеното наказание, а не от срока на реалното оставане без СУМПС. Както се посочи обаче, размерът на наказанието е определен чрез споразумение, т.е. ищецът е бил съгласен с този размер. Ако не е бил съгласен и срокът му се е струвал твърде дълъг, не е следвало да подписва споразумението.

От събраните по делото доказателства не може да се установи и реалното настъпване на твърдяния от ищеца вредоносен резултат. От показанията на свидетеля единствено се изясни, че ищецът не е нает на работа като барман, защото трудно можел да се придвижва до работното си място нощем. Работата като барман не изисква притежаване на СУМПК, поради което не може да бъде кредитирано твърдение, липсата на такова е станало причина за неодобрението на кандидата от страна на работодател, доколкото същестуват и други начини за предвижване от и до работното място.

Наличието на социална изолация у ищеца също не се доказа да е в причинно-следствена връзка с отнемането на СУМПС, а по-скоро е породена от самото наказателно преследване срещу ищеца.

По гореизложените съображения съдът намира, че искът на ищеца остана недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца П.М.Х. ЕГН ********** срещу ответника Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 6 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000,00 (три хиляди) лева - неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяване на негативни преживявания, изпадане в социална изолация и дискомфорт от нормалното състояние и емоционален стрес, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на изтърпяване на срока на наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, а именно 04.12.2018г. до окончателното им изплащане, вследствие на неупражнения контрол от страна на прокуратурата, която като не е взела мерки е допуснала досъдебното производство да продължи от 04.06.2018г. до 19.04.2019г., което е довело до неразумен срок на протичане на наказателното производство за извършено престъпление от този вид, като по този начин ищецът изтърпял наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ с 5 месеца над определения срок, постановен със сключено и влязло в сила споразумение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: