Р Е Ш Е Н И Е
№ 43 19.05.2020 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Търговище касационен състав
На тринадесети
май 2020 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Членове: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор: Васил Ангелов
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 22 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във
връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63 от ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на С.Л.Е. – директор на
ОД“Земеделие“ – Търговище с адрес: гр. Търговище, ул. „Христо Ботев“ № 3, ет. 1
против Решение № 13/ 23.01.2020 г., постановено по НАХД № 253/ 2019 г. по описа
на РС – Търговище, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) серия К, № 3123187 от 25.10.2019 г. на ОД на МВР-
Търговище, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и е
наложено адм. наказание „глоба” в размер на 50 лв. В жалбата не е посочено конкретно
касационно основание за отмяна. При тълкуване се извлича необоснованост и неправилно
приложение на материалния закон. В съдебно
заседание касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – ОД на МВР-Търговище, редовно
призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди оплакванията в
жалбата във връзка със събраните
доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията
си в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди процесният електронен фиш (ЕФ),
въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с ЕФ серия К, № 3123187,
издаден от ОДМВР гр. Търговище касаторът Е. е бил санкциониран за нарушение по
чл.21,ал.2 от ЗДвП, за това, че „на
25.10.2019 г., в 09.53 ч.,в област Търговище, в община Попово, на път III-202 км60+480-изход с.Гагово., движещ се в посока от гр.Попово към с.Гагово.
При въведено ограничение на скоростта с пътен знак „В26“ от 30 км/ц и
приспаднат толеранс -3 км/ч, е
управлявал МПС – л.а.”Рено Клио“ с рег.№ … със скорост 43 км/ч.
Превишена стойност на скоростта 13 км/ч.Нарушението установено и заснето с АТС
№TFR1-M
527“. В
съответствие с разпоредбата на чл.189,ал.5 ЗДвП електронният фиш бил изпратен и
връчен на нарушителя. Приложена е и снимка,на която в 09:53:52 ч., на
25.10.2019 г., е заснет л.а. марка "Рено Клио“ с рег.№ Т 2432
МТ, в локация с GPS координати: 26.19841/43.39754,
както и че максимално допустимата скорост на движение е
30 км/ч, а засечената /измерена/ скорост 46 км/ч. Приложена са и
доказателства за одобряване на типа
средство за измерване – мобилна система за видеоконтрол “TFR-1M”
/л.11/, от която е видно, че същата
съответства на одобрения тип.
От правна страна съдът е намерил, че жалбата е неоснователна,
като констатирал, че в производството по ангажиране административно-наказателната
отговорност на нарушителя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до неговото опорочаване. Съдът е приел, че в ЕФ е ясно, и разбираемо за
нарушителя е посочено, че нарушението е установено и
заснето с автоматизираното техническо средство, като е посочен и неговият идентификационен
номер. В ЕФ е описано точното място на извършване на
нарушението, както и посоката на движение на лекия автомобил. В приложената по преписката снимка ясно се вижда
регистрационния номер на автомобила, отразени са максимално
разрешената скорост на движение на МПС – 30 км/ч и измерената
скорост на движение на автомобила – 46 км/ч, от която коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от -3
км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта. Нарушението
е установено и заснето с автоматизирано техническо средство без човешка намеса
и това е така дори когато се използва мобилна апаратура, както е било в случая.
Законът не разграничава правните
последици от установени със стационарни или мобилни технически средства
нарушения /за което неоснователно се претендира в жалбата/. Полицейският
служител изпълнява задължения само по техническото обслужване на техническото
средство и го придвижва от едно място за контрол до друго. Самото действие на
апаратурата обаче е автоматизирано.
При издаването на обжалвания ЕФ, съдът нее констатирал допуснати нарушения.
Нарушението е безспорно установено, от разпечатаните показания на техническото
средство и приложения снимков материал. По силата на закона като законен представител на Областна
дирекция „Земеделие“-Търговище-собственик на процесния л.а.“Рено Клио“ с рег.№ … е
касатора. При определяне на наказанието наказващият
орган е съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил
единственото предвидено в закона наказание за това нарушение.
Настоящата
инстанция счита изводите на въззивния съд за правилни и законосъобразни.
Постановеният съдебен акт е подробно и обстойно мотивиран. Изложени са подробни
съображения по приложимите правни норми. Обсъдени са всички събрани по делото
доказателства и всички наведени възражения от наказаното лице. Касаторът
навежда пред настоящата инстанция възражения, които по същността си не касаят законосъобразността
на постановения съдебен акт, а се свеждат до необосноваността на решението. По
отношение на постановения съдебен акт доводите на касатора се свеждат до
неговата необоснованост. Необосноваността не е касационно основание за
настоящата съдебна инстанция предвид на нормата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във
вр. с чл. 348 от НПК. Съгласно чл. 348, ал. 1 от НПК основания за оспорване на
решенията на районните съдилища по административно наказателни дела са: 1) когато
е нарушен законът; 2) когато е допуснато съществено нарушение на процесуални
правила и 3) когато наложеното наказание е явно несправедливо. В тази връзка
касаторът не излага доводи по тези основания в подадената касационна жалба.
Във връзка с позоваването на касатора на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, следва да се отбележи, че с измененията на
ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19/13.03.2015 г., законът бе съобразен със
становището на ВАС по цитираното тълкувателно дело чрез добавяне в разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП на термина
„автоматизирано“ техническо средство. Съгласно параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП,
„АТС са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени
и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган“. Съгласно
чл.188 ал.2 ЗДвП когато нарушението е извършено при управление на моторно
превозно средство, собственост на юридическо лице, както е в конкретния случай,
предвиденото по същия закон наказание се налага на законния представител на
юридическото лице или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство.
При положение, че
при първоинстанционното дело не е допуснато нарушение на правилата на съдопроизводството, като са събрани конкретни доказателства относно
относимите факти, процесуално недопустимо е при проверка
на въззивното решение, касационният
състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Правилни са изводите на въззивния съд за
съставомерност на деянието на касатора по чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.
2 във вр. с чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДвП – за превишение на разрешената скорост на движение извън населено място с 13
км/ч. Нарушението е безспорно установено и доказано пред въззивния съд от АНО,
като всякакви възражения в обратната насока са неоснователни и необосновани. По
делото е доказано и обстоятелството, че извършеното нарушение е установено и
заснето със автоматизирано техническо
средство, което е обозначено по надлежния ред.
При тези съображения настоящият съдебен състав счита, постановения
съдебен акт е валиден и допустим. Не се констатираха нарушения на материалния
закон, поради което постановеното първоинстанционно решение следва да бъде
оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл.223 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13/23.01.2020 г., постановено
по НАХД № 253/ 2019 г. по описа на РС – Попово.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:……….
..………..