РЕШЕНИЕ
№ 864
гр. Бургас, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20242100501330 по описа за 2024 година
С Решение № 1391 от 08.07.2024г., постановено по гр. дело №
7160/2022г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен иска на основание
чл. 344. ал. 1. т. 1 от КТ, предявен от Х. Н. М. от с. К., Община К. против
„Поделение за товарни превози Пловдив“ при „БДЖ – Товарни превози“
ЕООД, с който се иска да се признае за незаконно дисциплинарното уволнение
на Х. Н. М., наложено със Заповед № 12-01-351/09.09.2022г., издадена от
Директор Поделение за товарни превози Пловдив, с което е и прекратено
трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2 от КТ и да бъде
отменено като незаконно.
С цитираното решение е отхвърлен иска, предявен от Х. Н. М.
против „Поделение за товарни превози Пловдив“ при „БДЖ – Товарни
превози“ ЕООД да бъде възстановен ищеца на предишната длъжност, а
именно „**“, Бизнес Център Бургас в Поделение за Товарни превози Пловдив
- поделение към „БДЖ-товарни превози“ ЕООД.
С цитираното решение е отхвърлен и иска на Х. Н. М. за осъждане на
1
ответната страна да му заплати сума в размер от 6 193, 74 лева,
представляваща шест брутни месечни възнаграждения - обезщетение, считано
от дата на издаване на оспорената заповед, а именно - 09.09.2022г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Против постановеното първоинстанционно решение е депозирана
въззивна жалба от Х. Н. М., с която се претендира да бъде отменено
първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново
решение, по силата на което да бъдат уважени предявените искове.
В жалбата се посочва, че първоинстанционното решение е
неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона. Посочва се,
че в оспорената заповед изключително бланкетно са цитирани законови и
подзаконови текстове без изрично и категорично да се посочи в какво точно се
изразява извършеното нарушението. Посочва се, че наложеното наказание –
„дисциплинарно уволнение“ в случая е незаконосъобразно поради липса на
мотиви в уволнителната заповед липсват и не се сочат каквито и да е
доказателства, от които да е ясно, че именно ищеца противозаконно е
присвоил туби с гориво и че той самия съхранява същите на работното си
място. Посочва се, че работодателят не е ангажирал безспорни и категорични
доказателства, установяващи вменените на ищеца с процесната заповед
нарушения на трудовата дисциплина, обосновали налагането на
дисциплинарно наказание, а ангажираните в тази насока доказателства не са
годни и достатъчни да установят наличието на дисциплинарните простъпки.
В жалбата се посочва, че съвкупната преценка на събрания в процеса
доказателствен материал налага приемането на правен извод, че в процесния
случай дисциплинарното наказание е наложено, без наказаният работник да е
извършил вменената му от работодателя дисциплинарна простъпка.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален
представител – адвокат Мелконян поддържа жалбата и счита, че
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго такова по съществото на спора, с което предявените искове да
бъдат уважени.
2
Ответната страна по въззивната жалба – „Поделение за товарни
превози Пловдив“ при „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД депозира писмен
отговор, в който посочва, че първоинстанционното решение е правилно,
обосновано и законосъобразно. Посочва се, че фактическата обстановка е
правилно установена след събиране и анализ на доказателствата, като съдът е
установил, че с действията си Х. М. не само не е спазил законните нареждания
на работодателя, а е допуснал съхранение на лесно запалими и горими
материали на работното място, с което е създал предпоставки за възникване на
пожар и е застрашил безопасността и живота на другите работещи, което е
грубо неспазване на безопасните и здравословни условия на труд.
Претендира се атакуваното решение да бъде потвърдено, а
въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Пред настоящата инстанция не се отправят искания за събиране на
нови доказателства.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски
включително да бъде присъдено и възнаграждение за юрисконсулт.
В съдебно заседание ответната страна по предявените искове -
„Поделение за товарни превози Пловдив“ при „БДЖ – Товарни превози“
ЕООД чрез своя процесуален представител – юрисконсулт Плякова оспорва
депозираната въззивна жалба и счита, че първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Окръжен съд - Бургас съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са три обективно съединени иска от Х. Н. М. от с. К.,
Община К. против „Поделение за товарни превози Пловдив“ при „БДЖ –
Товарни превози“ ЕООД, с които се претендира да бъде признато за незаконно
и отменено уволнението му, обективирано в Заповед № 12 – 01 –
351/09.09.2022г., издадена от Директор Поделение за товарни превози –
Пловдив, да бъде възстановен на предишната си работа „**“, Бизнес център
Бургас в „Поделение за товарни превози Пловдив“ при „БДЖ – Товарни
превози“ ЕООД, както и да бъде осъдено ответното дружество да му заплати
сума в размер на 6 193, 74 лева, представляваща обезщетение за оставането му
3
без работа, считано от датата на издаване на оспорената заповед – 09.09.2022г.
В исковата молба се посочва, че оспорената от страна на ищеца
заповед, с която му е наложено дисциплинарно наказание е
незаконосъобразна. Посочва се, че не е извършил визираните в заповедта
нарушения, които са посочени бланкетно и липсва каквато и да е конкретика.
В исковата молба се посочва, че ищецът не е извършвал никакво нарушение и
няма абсолютно никакво отношение към откритите пълни и празни туби от
минерална вода с мирис на гориво, нито към саморъчно изработеното
приспособление с маркуч за източване на течности, за което се твърди, че е
намерено и иззето на четвърти коловоз и не е следвало да му се налага
дисциплинарно наказание „уволнение“, респективно – трудовото му
правоотношение да бъде прекратено.
В исковата молба се посочва, че е допуснато и нарушение на
императивна правна норма, а именно – чл. 193 от КТ, тъй като не са му взети
обяснения по повод започнало производство за налагане на дисциплинарно
наказание.
Ответната страна по предявените искове - „Поделение за товарни
превози Пловдив“ при „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД депозира по делото
писмен отговор на исковата молба, в който посочва, че е неоснователно
твърдението в исковата молба, че не са извършени визираните в заповедта
нарушения, както и твърденията, че ищецът не е извършил никакво
нарушение и няма отношение към визирания случай. В отговора на исковата
молба се оспорва и съображението, че не са взети обяснения от страна на
ищеца по реда на чл. 193 от КТ.
Сочи се, че след анализ на всички събрани доказателства по
дисциплинарната преписка, дружеството – работодател е установило, че с
действията си на 27.08.2022г., ищецът не е изпълнил виновно трудовите си
задължения, като е нарушил Правилата за етично поведение и Правилника за
вътрешния трудов ред в Поделение за Товарни превози Пловдив.
За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е
приел, че с действията си Х. Н. М. е нарушил Заповед № 209/28.04.2015г. на
Управителя на „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, с която изрично и
категорично се забранява на работниците и служителите при намерени вещи,
предмети и съдове за съхранение на горива и смазочни материали да ги взимат
4
по какъвто и да е повод. В своите мотиви, съдът е посочил, че споделя
становището на ответната страна, че в заповедта за дисциплинарно уволнение
е посочено какво точно е нарушил Х. Н. М. и че са налице изискуемите от
закона реквизити на заповедта за уволнение – издадена е от компетентен
орган, при спазване на законоустановената процедура, преценена е тежестта
на нарушението, общото поведение на лицето и е постановена след анализ на
всички събрани доказателства по дисциплинарната преписка.
При извършена проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно
посочената разпоредба съдът се произнася по правилността на атакуваното
решение съобразно посоченото в жалбата.
По наведените твърдения за неправилност на решението във
въззивната жалба, съдът приема следното:
По делото не се спори, а и видно от представения по делото Трудов
договор № * от 30.08.2018г. става ясно, че Х. Н. М. е встъпил в трудово
правоотношение с ответното дружество и е приел да изпълнява длъжността
„***“.
По делото от представените доказателства се установява, че до Х. Н.
М. е изпратено писмо от 29.08.2022г., в което се посочва, че на основание чл.
193, ал. 1 от КТ и във връзка със задържането му от органите на МВР в
работно време на 27.08.2022г. на територията на гара Дружба са поискани
писмени обяснения в тридневен срок от получаване на писмото. Изрично в
отправеното към Х. М. се поставят конкретни въпроси, на които той следва да
отговори и всеки един от въпросите е свързан с обстоятелства, които са
свързани с проверка, която е извършена от органите на МВР на територията
на гара Дружба на дата – 27.08.2022г. Видно от изричното отбелязване –
писмото е получено от страна на Х. М. на дата - 31.08.2022г. и на дата –
02.09.2022г. от негова страна е входирано обяснение, в което е посочен
отговор на всеки един от поставените от работодателя въпроси и като цяло се
отрича участие в настъпилите на 27.08.2022г. събития.
По делото е представена Заповед № 12 – 01 - 351 от 09.09.2022г.,
постановена от Директор Поделение за товарни превози Пловдив, от която е
видно, че е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ на Х. Н. М. –
„**“, Бизнес Център Бургас в Поделение за Товарни превози Пловдив –
5
поделение към „БДЖ – Товарни Превози“ ЕООД. В заповедта се посочва, че
на 27.08.2022г. Х. М. е съхранявал на работното си място пълни туби с гориво
с различна вместимост, като се е възползвал от служебното си положение
противозаконно да ги присвои, които действия, извършени от работника са
целели извличане на изгода за себе си или за другиго, при това с умисъл, което
представлява злоупотреба с доверието и уронване доброто име на
предприятието – нарушение на трудовата дисциплина на основание чл. 187,
ал. 1, т. 8 от КТ, както и с действията си е допуснал нарушение на трудовата
дисциплина на основание чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ – неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред, в колективен трудов договор или
определени при възникването на трудовото правоотношение.
Заповедта е получена от Х. Н. М. на дата – 16.09.2022г.
По делото е представена и Заповед № 209 от 28.04.2015г.,
постановена от Управителя на „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД се забранява
на служителите при намерени вещи, предмети, съдове за съхраняване на
горива и смазочни материали, разпилени или разтоварени товари от вагоните,
елементи от подвижния железопътен състав и железопътна инфраструктура,
включително и при извършени престъпни посегателства от други лица, да ги
взимат по какъвто и да е повод, с цел предаването им на органите на МВР, на
отговорното длъжностно лице за обекта или на ръководител движение,
ръководител смяна, РТЕ в гари, където се извършва маневрена дейност. Видно
от представената заповед – при извършване на ежедневни инструктажи преди
започване на работа на служителите, задължително да бъде включена и точка,
свързана с изпълнението на настоящата заповед, както и на всички
допълнително издадени от директорите на поделения заповеди и указания по
опазването на собствеността на „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД и цялостта
на превозваните товари.
По делото не се спори, че на дата – 27.08.2022г. е извършен
инструктаж на служителите, както и не се спори, че ищеца е запознат със
Заповед № 209 от 28.04.2015г., постановена от Управителя на „БДЖ – Товарни
превози“ ЕООД, поради което и съдът счита, че той е запознат със своите
трудови задължения, които са му вменени с посочената заповед и следва да ги
изпълнява.
6
По делото в качеството му на свидетел е разпитан Т. П. П. – **** към
участък Камено, от показанията на когото се установява, че е била извършена
проверка на охраната на Лукойл, като вниманието им е било насочено към
гарата и отивайки към гарата са видели в далечината мъж, който налива
гориво в кола, паркирана пред гарата и в момента, в който ги е видял е
побягнал, но впоследствие са го хванали заедно с още един мъж. Свидетелят в
своите показания сочи, че при направения оглед на жп линиите са открили
доста туби с течност, която е миришела на дизелово гориво, а по земята са
видели пресни следи от гориво като черти от жп линиите до помещенията, в
които почиват и няма начин тези туби да не са били забелязани от останалите
служители. Свидетелят посочва, че на място е намерено и устройство, с което
е точено горивото
Свидетелят посочва, че под леглата и вътре в гардеробчетата са
намерили туби – от по 30 литра туби, наредени по три.
По делото качеството й на свидетел е разпитана М. Д. П. –
ръководител регионално звено – Бургас в „БДЖ Товарни превози“ ЕООД, от
показанията на която се установява, че на 27.08.2022г. е получила обаждане от
полицай, че следва да се яви на работното си място, тъй като това е съботен
ден, тъй като се извършва проверка от органите на МВР и след като е отишла
на място е заварила цялата смяна пред входа на първия етаж. Посочва, че
шлосера от смяната, както и единия от стрелочниците и са й показали
автомобили, около които е видяла мокри петна, а на втория етаж от сградата е
имало туби, пълни с течност с мирис на гориво. Свидетелката посочва, че
знае, че единият от автомобилите, които е видяла е собственост на ищеца Х.
Н. – светлосив Фолксваген, а впоследствие – след като полицаите са разрязали
катинарите на шкафчетата на служителите, които са били без поставени имена
на тях е видяла, че там са поставени туби от по 30 литра една върху друга.
Свидетелката посочва в своите показания, че е видяла и саморъчно
изработено устройство, посредством което се точи гориво от вагоните така, че
да не се налага да се разваля поставената пломба на вагона, както и е видяла
поставени на коловоза по две туби или под вагона или отстрани.
По делото в качеството й на свидетел е разпитана и М. А. Ж., от
показанията на която се установява, че до сградата има свободен достъп, а Х.
и С. са много добри хора.
7
На основание чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ нарушение на трудовата
дисциплина е злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
предприятието, както и разпространение на поверителни за него сведения.
На основание чл. 187, т. 10 от КТ нарушение на трудовата
дисциплина е неизпълнение на трудови задължения, предвидени в закони и
други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение.
На основание чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя
или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ,
изразена и в Решение № 432 от 26.05.2010г., постановено по гр. дело №
1322/2009г. по описа на ВКС на РБ, постановено по реда на чл. 290 от ГПК
преди налагане на дисциплинарно наказание, съществен елемент на
дисциплинарната процедура, е задължението на работодателя да изслуша или
приеме писмените обяснения на нарушителя. Обясненията следва да бъдат
поискани в рамките на дисциплинарното производство и по повод решаването
на въпроса за дисциплинарното наказание. Затова, когато работодателят
уведомява работника или служителя за започналата срещу него
дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание е длъжен
да посочи точно нарушенията, за които иска предварително неговите
обяснения. Това дава възможност на работодателя за допълнителна оценка на
събраните доказателства и възможност да прецени отношението на работника
или служителя към нарушението, а по отношение подлежащото на наказание
лице, писмените обяснения, респ. изслушване, се явяват единственото в
рамките на дисциплинарната процедура средство за защита. Неизпълнение на
задължението от работодателя по чл. 193, ал. 1 от КТ е абсолютно основание
за отмяна на заповедта за дисциплинарното уволнение на лицето, без да е
необходимо съдът да навлиза в разглеждането на спора по същество. С оглед
Решение № 419 от 17.08.2010г., постановено по гр. дело № 575/2009г. по описа
на ВКС на РБ по реда на чл. 290 от ГПК обясненията по чл. 193, ал. 1 от КТ
трябва да са дадени с оглед на дисциплинарното наказание, а не поради други
обстоятелства или друг повод, защото те са обяснения по повод на
8
дисциплинарното нарушение, а не обяснения въобще. След това
работодателят трябва да прецени и деянието какво нарушение представлява и
дали може да се квалифицира като „нарушение на трудовата дисциплина“, за
да наложи и съответното наказание. Дисциплинарното нарушение трябва да
бъде посочено в заповедта, т.е. конкретно да е посочено какво точно е
извършил или не е извършил работникът или служителят, кога и къде го е
извършил, по силата на какъв акт е бил задължен да го извърши, какъв е
интересът от извършването или от неизвършването му за работодателя, както
и какво лично отношение е показал към простъпката си.
За да бъде законосъобразно дисциплинарното наказание не е
необходимо работодателят да докаже за всяко едно от визираните в заповедта
за уволнение дисциплинарни нарушения спазване процедурата по чл. 193, ал.
1 от КТ. Това е така, тъй като всяко дисциплинарно нарушение е основание за
налагане на дисциплинарно наказание, т.е. за всяко едно дисциплинарно
нарушение работодателят може да приложи дисциплинарна санкция,
предвидена в КТ, като въпрос на целесъобразност е дали работодателят ще
налага дисциплинарните наказания поотделно с отделни работодателски
актове или в съвкупност - с една заповед. При преценка на законността на
дисциплинарното наказание съдът извежда вида на дисциплинарното
нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на
заповедта за уволнение и преценява дали събраните по делото доказателства
установяват фактическият състав на визираното в мотивите нарушение.
В конкретния случай - от представените по делото доказателства се
установява и обстоятелството, че от страна на ответното дружество до Х. Н.
М. е отправено искане за даване на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ,
като изрично е посочено, че се касае за обяснения, които се изискват именно
по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ и са посочени конкретните обстоятелства по
установените нарушения. В съответствие с дадения срок служителят Х. М. е
депозирал своите обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ. В този смисъл и
като взе предвид, че на лицето са поискани обяснения и съответно той е
депозирал такива пред своя работодател и едва тогава е направена преценката
за налагане на неговото дисциплинарно наказание, БОС намира, че е спазена
формалната процедура, която изисква закона на основание чл. 193, ал. 1 от КТ,
поради което и направеното във въззивната жалба възражение в този смисъл е
9
неоснователно.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
въззивника и ищец в първоинстанционното производство – Х. Н. М. заема
длъжността „***“ в Поделение за товарни превози – Пловдив към „БДЖ –
Товарни превози“ ЕООД. От представената по делото длъжностна
характеристика, касаеща заеманата от ищеца длъжност безспорно се
установява, че в трудовите задължения на ищеца е включена и дейността – да
опазва гаровото имущество, подвижния състав, поверената му техника и
товарите, а по силата на постановената Заповед № 209 от 28.04.2015г.,
постановена от Управителя на „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД се забранява
на служителите при намерени вещи, предмети, съдове за съхраняване на
горива и смазочни материали, разпилени или разтоварени товари от вагоните,
елементи от подвижния железопътен състав и железопътна инфраструктура,
включително и при извършени престъпни посегателства от други лица, да ги
взимат по какъвто и да е повод, с цел предаването им на органите на МВР, на
отговорното длъжностно лице за обекта или на ръководител движение,
ръководител смяна, РТЕ в гари, където се извършва маневрена дейност.
От свидетелските показания на разпитания пред
първоинстанционния съд свидетел Т. П. – **** към участък Камено се
установява, че при извършена проверка на 27.08.2022г. на територията на гара
Дружба, органите на МВР са установили, че в района на гарата, близо до
вагоните, както и в помещенията, в които служителите почиват и се
преобличат има туби, пълни с дизелово гориво, както и са установили, че мъж
е наливал гориво в кола, паркирана пред гарата. От показанията на свидетеля
се установява и обстоятелството, че са намерили и самоделно устройство, с
което е източвано горивото от вагона – тапа с маркуч, установени са и мазни
следи от пренасянето на тубите, като свидетелят посочва, че това се случва за
втори път, като открито количество гориво в настоящата проверка е от
порядъка на 1 тон и 800 литра дизелово гориво. Следва да се отбележи, че
съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля – същият е
незаинтересован, посетил е района на гарата в изпълнение на своите служебни
задължения именно с цел извършване на проверка и е станал очевидец на
случващото се в момента в който е подходил за извършване на тази проверка.
От друга страна – безспорно е, че служителите на Товарни превози са били
10
изненадани от проверката, те не са очаквали да бъде посетена територията на
гарата от органите на МВР и същите са били заварени именно в момент,
когато са предприели дейност по източване на гориво от цистерна с товар,
която е следвало да отпътува за гр. Карнобат.
Тези показания на свидетеля П. изцяло се подкрепят и от показанията
на свидетелката П. – Ръководител регионално звено – Бургас, която е следвало
да посети работното си място на 27.08.2022г. (събота), тъй като е била
извикана от органите на МВР именно с цел извършващата се проверка. Макар
и да е дошла на територията на гарата в един по-късен момент, свидетелката
П. посочва, че е видяла два автомобила, единият от които собственост на
ищеца Х. М. – светлосив Фолксваген около които е имало мокри петна, а след
това са установили, че целият втори етаж на сградата е миришел на гориво, а в
шкафчетата (без залепени имена на тях) са установили наредени туби от по 30
литра всяка една от тях една върху друга, като изрично свидетелката посочва,
че катинарите на тези шкафчета са били отрязани от органите на МВР пред
нея. Свидетелката посочва, че е видяла и тубите на четвърти коловоз около
вагоните, както и е видяла саморъчно изработено устройство, с което може да
се точи гориво без да се налага да се премахва поставената пломба на вагона,
натоварен с гориво.
Самият ищец в своите показания посочва, че на смяна той е бил
заедно с двама стрелочници – С. А. и Н. Н., като от показанията на
Ръководителя – регионално звено – Бургас П. става ясно, че единият от
стрелочниците в момента на проверката не е бил на място, поради което и
настоящият състав намира, че именно ищеца Х. М. и С. А. са били заловени от
органите на МВР в момент, в който са носили туби на територията на гарата, а
от друга страна – намереното количество гориво на територията на гарата е
толкова голямо, че не е възможно да не е било забелязано от страна на
работещите в смяната при положение, че туби с гориво са били оставени по
протежение на товарната композиция.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид представените
доказателства поотделно в тяхната съвкупност, съдът намира, че по делото се
установява верига от факти, които водят до единствения възможен извод, че
съхраняваното гориво в намерените на 27.08.2022г. туби е станало достояние
на ищеца и той самият е следвало да изпълни своите задължения, вменени му
11
както с постановената Заповед № и с Правилника за вътрешния трудов ред в
Поделение за товарни превози Пловдив и да уведоми ръководството на
дружеството за съществуващото количество гориво в туби, находящи се на
територията на гарата с цел да не бъде увреден товара на превозваните вагони
и по този начин да не се нанесе вреда на дружеството – рботодател.
Единствено по делото остава спорно обстоятелството дали ищецът е лицето,
което е забелязано от органите на МВР да пълни единият от автомобилите с
гориво или да пренася туби с гориво от коловоза, на който е разположен
натоварения с гориво вагон, но от показанията на свидетеля П. се установява,
че ищецът е бил на територията на гарата в този момент и е бил задържан от
органите на МВР, а свидетелят П. сочи в своите показания, че лицата, които са
били забелязани да носят туби с гориво са били задържани и от съпоставката
на тези показания още веднъж може да се направи извод, че именно ищеца Х.
Н. М. е съхранявал на работното си място туби, пълни с гориво с различна
вместимост и по този начин е нарушил трудовите си задължения, предвидени
в Правилника за вътрешния трудов ред, посочени и в атакуваната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
В този смисъл, настоящият състав намира, че посочената в Заповед
№ 12-01-351/09.09.2022г. на Директора на Поделение на Товарни превози
Пловдив, с която е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“ на Х.
М. фактическа обстановка се установява по безспорен начин и въз основа на
така констатираните нарушения на Х. Н. М. е наложено дисциплинарно
наказание – „уволнение“.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че от
събраните по делото доказателства се установява, че е налице неизпълнение
на трудовите задължения на служителя Х. Н. М., които са му вменени както с
нормативната уредба, така и с длъжностната характеристика за съответната
длъжност. По делото се установява обстоятелството, че допуснатите
нарушения са тежки, тъй като касаят изпълнение на трудовите задължения на
служителя.
Мотивиран от изложеното, БОС намира, че тежестта на допуснатите
нарушения на трудовата дисциплина и субективното отношение на служителя
към тези нарушения съответстват на наложеното от страна на работодателя -
„уволнение“, поради което и следва да се приеме, че атакуваната заповед е
12
законосъобразна. В този смисъл, БОС намира, че предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от
страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи изцяло съвпадат
с тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно
решение, БОС намира, че то следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде осъдена въззивната
страна – Х. Н. М. да заплати на въззиваемото дружество направените по
делото разноски пред въззивната жалба – сума в размер на 100 лева,
представляваща разноски за въззивното производство – възнаграждение за
юрисконсулт.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1391 от 08.07.2024г., постановено по
гр. дело № 7160/2022г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Х. Н. М., ЕГН ********** от с. К., Община К., област Б.,
с адрес за призоваване – гр. Бургас, ул. „Цар Асен“ № 26 – адвокат Илиана
Мелконян да заплати на „Поделение за товарни превози Пловдив“ при „БДЖ –
Товарни превози“ ЕООД със седалище гр. Пловдив и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 3, ет. 2 сума в размер на 100 (сто) лева,
представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от датата, на която е съобщено на страните, че ще бъде
постановено решение, а именно – 22.10.2024г. пред Върховния касационен съд
на Република България.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за
запознаване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14