Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 04.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
г.о., 8 с-в в открито заседание на пети декември, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 10482 по
описа на състава за 2018г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците В.Й.С. и П.С.С. поддържат твърдение, че са
претърпели значителни неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания и
болки, в резултат на смъртта на техния внук П. М.Т., която настъпила на
02.05.2015г. и била причинена при пътно- транспортно произшествие, настъпило на
споменатия ден, на второстепенен път ІІІ-358 между гр. Тетевен и с. Рибарица. Пострадалият загинал при сблъсък на лек
автомобил марка „Фолксваген Голф”, с рег. № ******Самото произшествие било
реализирано в следствие на виновното противоправно поведение на водача на
споменатия лек автомобил в който пътувал пострадалия. Причинителят на вредите
имал сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при
ответника, поради което за ответника възникнало задължението за заплати
застрахователно обезщетение на увредените лица. За деянието си, водачът на
посочения лек автомобил не бил подведен под наказателна отговорност, тъй като
той също починал в следствие на ПТП, но категорични изводи за противоправния
характер на поведението му били установени от органите на досъдебното
производство в рамките на образуваното ДП № 405/2015г. по описа на РУ „Полиция“
гр. Тетевен съответно на пр.пр. № 2216/2015г. по описа на ОП Ловеч. От
събраните в досъдебното производство доказателства ставало ясно, че
пострадалият П. М.Т. също допринесъл за настъпването на вредоносния резултат,
тъй като се съгласил да бъде превозван от водача на лек автомобил марка
„Фолксваген Голф”, с рег. № ******, за който знаел че е употребил алкохол. Този
принос ищците оценяват на около 30 % от обема на причинно- следствената връзка
и доколкото според тяхното становище, справедливият размер на дължимото от
ответника застрахователно обезщетение би следвало да бъде в размер от по 200 000 лева, в хипотезата на чл. 51,
ал.2 от ЗЗД - всеки от ищците претендира
за осъждане на ответника да му заплати
сумата от по 140 000 лева, заедно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на причиняването на вредоносния резултат - 21.11.2015г.
до деня на окончателното изплащане на присъденото обезщетение. С оглед изхода
на спора, ищците претендират за осъждане на ответника, да им заплати и направените съдебни разноски за настоящото
производство.
Исковата претенция е оспорена от ответника - З. „Б.и.”
АД. Чрез процесуалния си представител, ответникът заявява, че не оспорва
твърдението за наличието на валидно застрахователно покритие по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за водача на лек
автомобил „Фолксваген Голф”, с рег. № ****** към деня на настъпване на
процесното ПТП. Ответникът обаче, поддържа становище за неоснователност на
предявените претенции тъй като ищците не били надлежно материално легитимирани
да претендират изплащане на застрахователно обезщетение, в качеството на
възходящи по права линия от втора степен и при липсата на доказана особено
близка връзка с пострадалия. При това, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, който в нарушение на чл. 137а от ЗДвП не бил използвал
предпазен колан, с който автомобилът е бил оборудван и поради това настъпил
вредоносния резултат, за който се претендира застрахователно обезщетение. При
условията на евентуалност, ответникът оспорва размера на претендираните
обезщетения, като навежда доводи за тяхната прекомерност, с оглед установените
принципи на справедливост при репариране на вредите. Моли за отхвърляне на
исковете и с оглед очаквания благоприятен изход от процеса- претендира да му
бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на
приобщената към делото преписка по ДП № 405/2015г. по
описа на РУ „Полиция“ гр. Тетевен, съответно на пр.пр. № 2216/2015г. по описа
на ОП Ловеч, включително и съдържанието на Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 16.03.2016г. на прокурор при ОП Ловеч мотивират
извода, че на 02.05.2015г. на второстепенен път ІІІ-358 между гр. Тетевен и с.
Рибарица настъпило пътно- транспортно произшествие, с участието на лек
автомобил марка „Фолксваген Голф”, с рег. № ******, управляван от водача А.М.А.,
който нарушил правилата за движение и реализирал сблъсък с крайпътно дърво, в
следствие на което настъпила смъртта на пътуващия в същия автомобил П. М.Т..
Приобщената към
делото преписка по ДП № 405/2015г. по описа на РУ
„Полиция“ гр. Тетевен, съответно на пр.пр. № 2216/2015г. по описа на ОП Ловеч съдържа
приети като доказателства официални документи, изготвени от разследващите
инцидента органи на МВР: протокол за оглед на местопроизшествие, скица,
фотоалбум, които съдържат данни относно механизма на настъпването на процесното
ПТП. Тези доказателства не се обсъждат подробно от съда, тъй като съдържащата
се в тях специализирана информация е обект на анализ от допуснатата комплексна
съдебно- медицинска и автотехническа експертиза.
Съдържанието на
приети като доказателства /на стр.
20-22
и 24 от делото/ Препис- извлечение от акт за раждане на Н.П.С., Удостоверение за наследници на Н.П.С.,
Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, които са издадени от
Община Тетевен мотивира извода, че ищците В.Й.С. и П.С.С.
са възходящи по права линия от втора степен (баба и дядо) на загиналия при
процесното ПТП П. М.Т., тъй като същите лица са родители на неговата майка Н.П.С.
(починала на 09.04.2003г.)
Служебно
извършената от съда справка в публичния регистър
на Гаранционен фонд установява факта, че към момента на настъпване на
процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, което е с
покритие за гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег.№ ****** от ответното дружество.
Заключението на
приетата без оспорване съдебна авто-
техническа експертиза, която е изготвена от вещо лице Х.И. мотивира
следните изводи, относно подлежащите на доказване правнозначими факти:
Процесното ПТП
е настъпило на 20.11.2015г., около 21,25 часа, след като водачът на лек автомобил „Фолксваген
Голф" с peг. № ****** управлява автомобила по второстепенен път № 358, от
гр. Тетевен към с. Рибарица т.е. в посока запад - изток. Скоростта му на
движение е не по-ниска от 100 км/ч. Движението се осъществява в тъмната част на
денонощието и при суха асфалтова настилка.
В района на местността „Пейков дол", при км. 45+534, при извършване на
маневра за десен завой, водачът на автомобила губи контрол върху управлението,
навлиза в лентата за движение на автомобили в насрещна
на неговата посока на движение (изток-запад), а после излиза вляво - извън
платното за движение на път III - 358 и се удря в крайпътно дърво. В момента на
удара, скоростта на движение на лекия автомобил е не по- ниска от 100 км/ч., а
самият сблъсък настъпва с предната част на автомобила в югозападната страна на
дървото, където е описана следа от динамичен челен удар, непосредствено от
земята на височина 1,20м. и с широчина на участъка 0,70 м. След удара в
дървото, автомобилът продължава движението си и се установява на описаното в
протокола за оглед на местопроизшествие място. В резултат
на удара автомобилът получава множество деформации по предната си част и по тавана
на купето. Вследствие на получените травми - след
удара са починали водачът и пътуващият на предната дясна седалка П. Т.. Причините
за настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие са управлението на
автомобила с несъобразена с конкретните пътни условия скорост, довела до загуба
на контрол върху автомобила, както и управлението на автомобила от страна на водач,
който е повлиян от алкохол.
Заключението на
приетата без оспорване съдебно-
медицинска експертиза, която е изготвена от вещо лице д-р Н.С. мотивира
следните изводи, относно подлежащите на доказване правнозначими факти:
В резултат от
настъпилото ПТП, пострадалия П. М.Т. е получил масивна гръдна травма, масивна коремна травма и охлузване на
брадичката и подбедрицата. Несъвместимата с живота травма е разкъсването на
гръдната аорта.
Заключението на
приетата без оспорване комплексна
съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, която е изготвена от вещи
лица Х.И. и д-р Н.С. мотивира следните изводи, относно подлежащите на доказване
правнозначими факти:
От техническа
страна, лекият автомобил, в който е пътувал пострадалия, е бил оборудват както
с предпазни колани, така и с въздушни възглавници. Локализацията и морфологията
на травматичните увреждания, които са били получени от тялото на пострадалия,
мотивират категоричен извод, че пътувайки на предната дясна седалка на
автомобила, в момента на удара той е пътувал с поставен предпазен колан.
Фаталната за живота травма е настъпила в резултат на голямата кинетична енергия
на притискане на гръдната аорта, в резултат от съприкосновението на тялото му с
лентата на предпазния колан, под въздействието на инерционни сили с висока интензивност.
В
дадените пред делегирания съд показания, свидетелката Н.Д.Б.заявява, че познава
двамата ищци, както и загиналия при настъпването на ПТП П. Т.. Свидетелката
знаела, че майката на загиналия П. Т. била дъщеря на ищците, както и че била
разведена с баща му, който според впечатленията й не се грижел за сина си.
Родителските права върху П. след развода били предоставени на майка му
Невелина, но понеже тя се разболяла тежко и боледувала продължително – за П. се
грижили баба му и дядо му т.е. ищците по делото. Именно те водели П., в
детските му години на училище, на детска градина и полагали всякакви необходими
грижи за детето. В това време се установила много близка привързаност между
внука П. от една страна и от друга страна - дядото и бабата (ищците по делото).
До деня на настъпването на ПТП П. живеел при дядо си и при баба си. Ищците
понесли изключително тежко смъртта на своя внук, като се има предвид младата му
възраст и факта, че бил син на също починалата им дъщеря. Според свидетеля,
здравето на ищците рязко и внезапно се влошило след трагичния инцидент.
В дадените пред
делегирания съд показания, свидетелят С.П.С. заявява, че познава двамата ищци и
загиналия при пътния инцидент П., тъй като е син на ищците и брат на майката на
загиналия П.. Според впечатленията на свидетеля, П. започнал да живее при баба
си и дядо си още от ранна детска възраст, тъй като родителите му се разделили и
за него се грижела майка му (дъщеря на ищците). Причината за това- грижите за
малолетния П. да се прехвърлят на баба му и дядо му било продължителното
заболяване на майката на детето. Според свидетеля, ищците положили всички
необходими грижи за внука си и му осигурявали издръжка, материална и
емоционална подкрепа. Според свидетеля, ищците преживели много тежко загубата
на своя внук.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните
правни изводи:
По
допустимост на иска, компетентност на съда и приложимото право;
Искът е
предявен пред компетентен съд, съобразно действащите към момента на
предявяването му процесуални правила, относно изискванията за родова и местна
подсъдност. Разглеждането на спора следва да се осъществи, в съответствие с §22
от ДР на Кодекса на застраховането, който изисква за уреждане на отношенията да
бъде прилагана част ІІІ от отменения КЗ.
По материалната
легитимация на ищците;
За да разреши основния обуславящ въпрос, който е относим към наличието на
активна материална легитимация у ищците - да претендират застрахователно
обезщетение на неимуществени вреди, понесени в резултат от смъртта на техния
низходящ (внук), съдът съобрази задължителната практика на ВКС на РБ в тази
насока.
Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2016г.
от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да претендират
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление
№5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Реализирането на възможността за изплащане на
застрахователно обезщетение е допустимо само
в изключителни случаи, при успешното доказване на изградена особено близка и трайна житейска връзка,
между починалото лице и ищеца и при
настъпването на значителни морални болки и страдания от загубата, които са
с продължително проявление във времето.
След обстоен и задълбочен анализ на събраните в хода на делото гласни
доказателствени средства (свидетелски показания), настоящият състав на съда
приема, че при условията, определени от цитираното Тълкувателно решение
№1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС - всеки от двамата ищци попада в
кръга от лицата, които са материално легитимирани да търсят обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на пострадалия П. Т.. Свидетелските показания допринесоха в
значителна степен да се установи, че между всеки един от двамата ищци и загиналия
техен внук е съществувала силна емоционална привързаност, основана на
дългогодишните грижи, полагани за П. от родителите на майка му. Споменатите свидетелски
показания могат бъдат кредитирани, независимо от евентуално възможната
заинтересованост на единия от свидетелите, тъй като са правдиви и житейски
обосновани.
Както посочват свидетелите, ищците трайно са полагали грижи за внука си П.,
живеейки с него в едно домакинство. Утвърдените в обществото традиции, при
които внукът П. (загинал при ПТП) е бил наречен точно на името на дядо си П.
(ищеца), очевидно също са допринесли за задълбочаване на емоционалната
привързаност между дядото и внука и за увеличаване на негативните емоции,
понесени от ищеца С., поради трагичния инцидент.
По основателността на исковете и размера на обезщетението;
Съдът е сезиран
с искови претенции, които се основават на твърдението, че в качество на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” на причинителя на вредата /застрахования при него водач/ и при
наличие на предпоставките по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ - ответникът дължи да
изплати на всеки от двамата ищци застрахователно обезщетение за понесените неимуществени
вреди.
Заключението на
изготвената съдебна авто- техническа експертиза мотивира по необходимия
категоричен начин извод, относно причината за настъпването на процесното ПТП,
която се свързва с поведението на водача на
лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ******Този водач е допуснал
груби нарушения на разпоредбите на чл. 20, ал.1 от ЗДвП и чл. 21, ал.1 от ЗДвП,
в резултат на които автомобилът е изгубил устойчивост, напуснал пътното платно
и реализирал удар в крайпътно дърво.
Заключението на
комплексната съдебно- медицинска и автотехническа експертиза категорично опроверга
твърдението, че пострадалия е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, поради нарушение на изискванията на чл. 137а от ЗДвП. Събраните в хода на съдебното дирене
доказателства не обосноваха твърдението на ответника, че пострадалият е допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат, като се е съгласил да бъде превозен от
лице, за което предварително е знаел, че е употребило алкохол. По тези
съображения, съдът намира релевираното от ответника възражение в тази насока за
неоснователно и счита, че не са налице предпоставки за прилагане на чл. 51,
ал.2 от ЗЗД.
Съществуването на валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, за водача на лекия автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № ****** бе установено.
Доколкото задължението на застрахователя, да изплати застрахователно обезщетение
е функционално свързано с отговорността на делинквента - то при събраните в
хода на настоящото производство доказателства трябва да се приеме, че ответникът
в действителност дължи да обезщети ищците за понесените страдания, изплащайки на
всеки от двамата ищци застрахователно обезщетение. А доколкото всеки
от двамата ищци е легитимиран да получи от ответника застрахователно обезщетение
за установените в хода на процеса неимуществени вреди- следва да бъде обсъден
въпросът за размера на това обезщетение.
По размера на платимото застрахователно обезщетение;
За претендираните
неимуществени вреди, обезщетението следва да се определи по справедливост и
според действително установения (доказан) техен размер. Вредите от този тип по
принцип се свързват с негативните емоционални преживявания, произтичащи от
загубата на близък родственик, с когото според свидетелските показания, всеки
от двамата ищци е поддържал непрекъснат контакт и изявена емоционална близост. Наличието
на по- близкък по- степен роднина (баща
на пострадалия) не изключват възможността, ищците също да са понесли значителни
неимуществени вреди, чието обезщетяване да могат да претендират.
При определяне
на справедливия размер на платимото обезщетение, в конкретния случай съдът съобрази
комплекс от фактори, сред които на първо
място са установените в хода на съдебното дирене субективни негативни
преживявания на всеки от ищците.
Породената от
трагичния инцидент загуба на социални и емоционални връзки е твърде значителна за
всеки от ищците, като обем и характер на негативните последици. Кредитирайки
показанията на разпитаните свидетели - съдът оценява тази загуба като
изключително тежка и значителна.
Неоснователни
са релевираните в противната насока доводи на ответника, за липсата на доказана
близка емоционална връзка между починалото при пътния инцидент лице и ищците. Както
вече беше посочено, събраните доказателства установяват съществуващата трайна житейска и емоционална връзка
между починалия и всеки един от ищците, както и факта на настъпване на
значителни морални болки и страдания от загубата, с продължително проявление
във времето.
Настоящата
искова претенция е предявена на 01.08.2018г. и попада в обхвата на темпоралното действие на разпоредбата на чл.
493а, ал. 4 от КЗ, като при това е по-благоприятна за ищеца и регламентира
онези особени изключения- при които друго лице, извън дефинитивно
посочените от закона близки (съпруг или лице, с което починалото лице е
било в съжителство, дете или родител) би могло да бъде надлежно
материално легитимирано - да получи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на смъртта на пострадалото лице, понеже е създало дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки
и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Според този по- нов и приложим към спора закон,
размерът на застрахователното обезщетение следва
да се определи съгласно критериите, които ще
бъдат възприети от все още неприет подзаконов нормативен акт - Методика.
В конкретния случай обаче, при определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде съобразено въведеното
законовото ограничение в Преходни и Заключителни разпоредби към ЗИДКЗ (обн. в
ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.). Съгласно §96, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е определен максимален размер от 5 000 лева.
Нормативно
установеното изискване за максималния размер на застрахователното обезщетение е
задължителен за съда, като правоприлагащ орган. Съдът не може да игнорира волята на
законодателя, защото е длъжен да прилага действащите закони точно и еднакво
спрямо всички. Правосъдието е дейност по прилагане на закона, а не израз на субективните
разбирания на конкретния съдия за справедливост, ако тези разбирания
противоречат пряко на законова разпоредба. При така изложените съображения, отчитайки
значителния обем на вредоносните последици, както и икономическите критерии за
справедливост, настоящият състав на съда намира за справедливо да присъди
обезщетение на всеки един от ищците, в
най- високо допустимия от закона размер от по 5 000 лева. За разликата
- над посочените суми на застрахователно обезщетение и до пълния размер на
претенцията от по 140 000 лева – всеки
от исковете следва да бъде отхвърлен.
На настоящия
състав на съда е известно и споделяното от някои съдилища становище, за неприложимост на установеното
чрез § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ ограничение в размера на дължимото
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност за автомобилистите“.
Това становище, се основава на съдебната практика на Съда на ЕС, която е
установена в редица преюдициални заключения
-Решение от 14.09.2000г. по дело Mendes Fereira и Delgado Correia, C-348/98, т.40;
Определение от 24.07.2003г. по дело Messejana Viegas, С-166/02, т.20; Решение по дело С-300/10, т.30-31;
Решение от 24.10.2013г. по дело С-277/12), но няма как да бъде споделено,
макар националните съдилища на държавите
членки на ЕС да са обвързани от задължителния характер на постановените преюдициални
заключения на Съда на ЕС по тълкуване на общностното право. Много
важно е да се отчита, че цитираните по- горе решения на Съда на ЕС касаят
принципно различни случаи от настоящия, защото в обхванатите от чл. 493а, ал. 4
от КЗ особени хипотези, каквато е и процесната хипотеза, пострадалите лица не са членове на семейството на увреденото
лице, а попадат в категорията на други близки родственици на увреденото
лице. Точно по тази причина, в конкретния случай не е налице
противоречие между вътрешноправната
норма, поместена в нормативен източник § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ от една страна
и общностна норма, поместена във вторичен източник на правото на ЕС – Директива
84/5 на ЕП и Съвета. В хипотезите на § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ съдът следва да
определи обезщетението по справедливост, но без да може да пренебрегне
нормативно предвидения за такива особени случаи максимален лимит в размер от
5 000 лева.
По претенциите за присъждане на законната лихва върху
претендираната сума на обезщетението;
Ищецът е
предявил искова претенция за присъждане на законна лихва върху
застрахователното обезщетение, начислена за периода, считано от датата на
увреждането - 20.11.2015г. до деня на окончателното плащане на присъдената
сума.
На основание
чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД - ответникът следва да
бъде осъден да заплати на всеки от двамата ищци законна лихва, изчислена върху
присъдения размер на обезщетението за посочения период.
По претенциите на страните за присъждане на разноски;
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – ищецът П.С.С. има право да получи
от ответника направените разноски, съразмерно с уважената част от исковете, доколкото
е внесъл за държавна такса сумата от 300 лева. Именно тази сума е посочена в
представения списък по чл. 80 от ГПК /на стр. 193 от делото/.
Ищцата В.С. е
бил освободен от заплащането на разноски, при условията на чл. 83, ал.2 от ГПК.
На практика тя не е легитимирана да претендира за съдебни разноски, доколкото
фактически не е понесла такива.
На
упълномощения от ищците адвокат, за предоставяне на безплатна правна помощ по
реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата – ответникът дължи да заплати сумата
от 1160 лева, изчислен съобразно чл.7, ал.2, т.3 от НМРАВ.
Ответникът също е легитимиран да получи от ищците направените съдебни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове. Обстоятелството,
че ищците са освободени от задължението да внесат държавна такса и съдебни
разноски за събиране на доказателства, не означава, че те са освободени и от
задължението да понесат процесуална отговорност за разноските на другата страна
в процеса.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ответникът е легитимиран да получи
действително направените съдебни разноски, вкл. и тези за процесуално
представителство от юрисконсулт или от един адвокат, ако докаже извършването на
такива разноски. В настоящия процес, ответникът бе представляван от юрисконсулт,
но също и от адвокати, за чиито услуги е направил разходи в размер от общо
17 000 лева /респ. 19 125 лева с включен ДДС/. За да докаже
разноските, ответникът е представил списък на разноските и платежен документ
/на стр. 170 от делото/, чието съдържание съдът прегледа и кредитира.
Съдът намира за основателно релевираното от ищците възражение за
прекомерност на разноските, които са заплатени за адвокатско възнаграждение,
тъй като делото не представлява правна и фактическа сложност.
На основание чл. 78, ал.5 от ГПК съдът намира за уместно да редуцира тези
разноски, до установения от чл. 7, ал.2, т.5 от НМРАВ минимум, който възлиза на
4230 лева за всеки от исковете, като се има предвид, че отхвърлената част от всеки
предявен иск възлиза на 135 000 лева. Необходимо е също да се отбележи, че
причината за този значителен размер на разноските, които ответниците ще бъдат
осъдени да заплатят на ищеца, въпреки редукцията по чл. 78, ал.5 от ГПК е
значителния размер на предявената претенция за изплащане на обезщетение, чиято
неоснователност генерира задължение за заплащане на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете.
Дължимата
държавна такса, от чието внасяне ищците са освободени при условията на чл. 83,
ал.2 от ГПК - следва да бъде внесена от ответника по сметката на съда. Като се
отчита уважената част от исковете, тази сума възлиза общо на 100 лева и заедно
с направените разходи за събиране на доказателства, в размер от 550 лева, възлиза общо на 650 лева и на основание чл.
78, ал.6 от ГПК - ответникът следва да бъде осъден да я заплати по сметка на
Софийски градски съд.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК ******** и със седалище ***, да заплати
на В.Й.С., с ЕГН: ********** и съдебен адресат: адв. Н. ***, на основание чл. 226 от КЗ /отм./ – сумата от 5 000 лева (пет хиляди лева), представляващи
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на водача на лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № ******, за причинените неимуществени вреди, поради смъртта на П.
М.Т. при ПТП на 20.11.2015г., заедно със законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от 20.11.2015г. до деня на окончателното плащане на
присъденото застрахователно обезщетение, като отхвърля предявения иск за главница, в частта за разликата над
присъдената сума от 5 000 лева и до пълния предявен размер от 140 000 лева.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК ******** и със седалище ***, да заплати
на П.С.С., с ЕГН: ********** и съдебен адресат:
адв. Н. ***, на основание чл. 226
от КЗ /отм./ – сумата от 5 000 лева
(пет хиляди лева), представляващи обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност” на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******, за
причинените неимуществени вреди, поради смъртта на П. М.Т. при ПТП на
20.11.2015г., заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано
от 20.11.2015г. до деня на окончателното плащане на присъденото застрахователно
обезщетение, като отхвърля
предявения иск за главница, в частта за разликата над присъдената сума от
5 000 лева и до пълния предявен размер от 140 000 лева.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК ******** и със седалище ***, да заплати
на адв. Н.С.Ц. от САК, с адрес-***, на
основание чл. 38 от ЗА – сумата от 1160 лева (хиляда сто и шестдесет лева),
представляващи възнаграждение за процесуално представителство на В.Й.С. и П.С.С. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД да
заплати на П.С.С., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата от 15 (петнадесет)
лева, представляваща съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА В.Й.С., с ЕГН: ********** и съдебен адресат: адв. Н. ***, да заплати на З. „Б.и.“АД с ЕИК ******** и със седалище ***, на
основание чл. 78, ал.3, вр. с ал.5 от ГПК - сумата от 4230 лева (четири хиляди
двеста и тридесет лева) представляващи съдебни разноски за процесуално
представителство пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА П.С.С., с ЕГН: ********** и съдебен адресат: адв. Н. ***, да заплати на З. „Б.и.“АД с ЕИК ******** и със седалище ***, на
основание чл. 78, ал.3, вр. с ал.5 от ГПК - сумата от 4230 лева (четири хиляди
двеста и тридесет лева) представляващи съдебни разноски за процесуално
представителство пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК ********
и със седалище *** да заплати по
сметката на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК – сумата от 650 лева (шестстотин
и петдесет лева), представляваща съдебни
разноски и държавни такси в производството пред Софийски градски съд, от
заплащането на които ищците са освободени.
Решението подлежи
на въззивно обжалване, пред Апелативен съд София, чрез жалба, която може да
бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: